Р Е Ш Е Н И Е

 

64/ 22.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски Апелативен съд  -  Търговско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на 22.02.2017 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

      ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участие на секретаря   Д.Ч. , като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в.т.д.№ 719/2016 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби подадени от ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД гр. София (с вх. № 7965/16.12.2016г. по вх.рег. на ВАпС), чрез ю.к. И., и ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД гр. София (с вх. № 7966/16.12.2016г. по вх. рег. на ВАпС), чрез ю.к. Герасков, срещу решение № 673/20.09.2016г., постановено по т.д. № 147/2016год. по описа на ОС – Варна, с което съдът частично е уважил предявените от Д.И.А. субективно кумулативно съединени искове  с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 53 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД искове срещу ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, подпомаган от И.Д.А., за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на родител, причинена от двама водачи- застраховани собственици на МПС, признати за виновни съизвършители на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата.

Решението в отхвърлителната част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

Въззивникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД обжалва решението в частта, с която ВОС частично е уважил иска и е осъдил застрахователното дружество да заплати на Д.И.А. сумата от 115 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания поради смъртта на майка му Н Ц А при ПТП настъпило на 30.06.2013г. в гр. Сливен, съпричинена виновно от А П Д., като водач на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА, застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №06113001423440 (валидна от 27.05.13 до 26.05.14) и солидарно задължен с него И.Д.А., като водач на л.а. ФОРД СИЕРА с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2013г до окончателно плащане на обезщетението, както и сумата от 2 024 лв., представляваща половината от частта от направените от ищеца разноски по делото, съразмерна на основателния размер на претенцията, на осн. чл. 78 ал. 1 вр. ал. 5 ГПК. Намира решението за недопустимо, респ. неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и извън петитума на иска, тъй като с исковата молба ищецът е предявил иска - субективно и кумулативно съединен, в условията на солидарност, а с диспозитива е осъдил при разделна отговорност и двете застрахователни дружества да заплатят на ищеца сумите от по 115 000 лв., при това без да обсъди въпроса за приноса на всеки от застрахованите деликвенти. Същевременно ищецът не е направил искане в условията на евентуалност предявеният иск да се разгледа при условията на разделна отговорност, с което съдът е изменил петитума на същия. В условията на евентуалност „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД намира решението за неправилно с оглед недоказаността на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Направени са оплаквания за нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД поради прекомерност на присъденото обезщетение - несъответно на изискванията за справедливост. Счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен датата и годината на настъпване на застрахователното събитие, респ. присъжданите към него момент обезщетения по аналогични случаи, а също не е съобразил възрастта на пострадалата, катко и обстоятелството, че ищецът е водил самостоятелен живот отделно от този на пострадалата му майка, отчитайки и районите им на живеене – съответно гр. Варна и гр. Сливен. Иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковата претенция, евентуално намаляване на присъденото обезщетение. Претендира за присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, обжалва решението в частта, с която дружеството, при участие на подпомагаща страна И.Д.А., е осъдено да заплати на Д.И.А., сумата от 115 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания поради смъртта на майка му Н Ц А, при пътнотранспортно произшествие на настъпило на 30.06.2013 год. в гр. Сливен, съпричинена виновно от И.Д.А., като водач на л.а. ФОРД СИЕРА с рег. № ХХ ХХХХ ХХ застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №01113000123886(валидна от 01.01.13 до 31.12.13г) и солидарно задължен с него А П Д., като  водач на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2013г до окончателно плащане на обезщетението, на осн. чл.226 КЗ(отм)вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ,  вр. чл.53 ЗЗД,  както и сумата от 2 024 лв., представляваща половината от частта от направените от ищеца разноски по делото, съразмерна на основателния размер на претенцията, на осн. чл. 78 ал. 1 вр. ал. 5 ГПК. Намира решение за недопустимо, респ. неправилно и необосновано, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Навежда оплаквания, че липсват данни с исковата молба ищецът в условията на евентуалност да е отправил искане до съда за разглеждане на иска в условията на разделност. Счита, че дялът на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД от цялото обезщетение (така както е предявен иска в условията на солидарна отговорност) е по-голям от този на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД. Съдът не е съобразил, респ. не е установил приноса на всеки един от деликвентите за настъпване на застрахователното събитие, съобразно които да определи и дяловете на всеки един от тях от размер на цялото обезщетение, като вместо това съдът е осъдил при разделна отговорност и двете застрахователни дружества да заплатят на ищеца сумите от по 115 000 лв. Направени са оплаквания за вътрешно противоречие на съдебния акт. От една страна, съдът е приел, че всеки от застрахователите следва да заплати на ищеца по 115 000 лв. обезщетение, а от друга страна, разпределяйки разноските с оглед изхода, до който е стигнал при разглеждането на спора е осъдил застрахователните дружества, като ответници, по иска да понесат по ½ от претендираните от ищеца разноски или по равно. Счита, че съдът не се е съобразил с размера на присъжданите от други съдилища в страната в подобни на разглеждания случай обезщетения. Прави аналог и с размерите на присъжданите обезщетения в други европейски държави, като Гърция, Румъния и Сърбия. Наред с това, счита, че съдът не е отчел в достатъчна степен възрастта на пострадалата, както и, че в случая става въпрос за смъртен случай настъпил по вина при непредпазливост на двамата водачи на МПС, измежду които единият е съпруг на починалата и баща на ищеца. Твърди явно некореспондиране на присъденото обезщетение с икономическите усливия в страната. Моли въззивната инстанция да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД.

В срока за отговор, и на двете въззивни жалби, въззиваемата страна – ищецът Д.И.А., чрез адв. М. ***, изразява становище за неоснователност на същите, намирайки решението за допустимо, правилно и обосновано. Навежда доводи, че първоинстанционният съд е разгледал спора при условията на разделна отговорност в следствие на уважаване направеното от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД възражение за недопустимост на предявяване на исковата претенция предявена в условията на солидарност. При това присъдените суми, с оглед на това, че искът е разгледан в условията на разделна отговорност на застрахователните дружества, не надвишават размера на търсеното с исковата молба обезщетение. Наред с искането за солидарно разглеждане, с отговора на въззивните жалби е направено и искане, в условията на евентуалност, за разделно разглеждане на отговорността на ответните по иска застрахователни дружества. Извън изразеното становище касателно допустимостта на обжалваното решение, намира същото за постановено при обстойно изследване на събраните по делото доказателства. Счита за неоснователни твърдянията на въззивниците за нарушение на правилата на чл. 52 ЗЗД.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими. Жалбите отговарят на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователите – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Ищецът е син на Н Ц А, чиято смърт е настъпила на 30.06.2013 год.  по вина на двама водачи, участници в ПТП. Деянието съставлява престъпление, установено с  влязла в сила присъда по НОХД 215/14  на ОС – Сливен. Постановената присъда е задължителна за гражданския съд  относно извършването на деянието, неговата противоправност и вина – чл. 300 ГПК.

Пред въззивната инстанция не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение между двамата причинители и ответните застрахователни дружества по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. 

I.                  По размера на дължимото обезщетение:

Възраженията на въззивниците касаят на първо място  неправилността на съдебния акт при определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди. Твърди се неправилно приложение на норамата на чл. 52 ЗЗД, респ. неправилно приложение на принципа на справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Поначало, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и ищеца, както и общественото разбиране за справедливост /така ППВС 4/68 год./.  

Починалата Н Ц А е била  на 60 години към датата на ПТП, жител ***. Ищецът е син на починалата, с местожителство ***.

Разпитаните свидетели са категорични за добрите отношения в семейството, основани на подкрепа и  споделяне. Ищецът уважавал родителите си, поддържал постоянен контакт чрез телефонни разговори и периодични посещения. Контактът не бил преустановяван, дори при далечни плавания на ищеца. Сложилите се отношения били топли и безконфликтни.

 Към момента на ПТП, ищецът отсъствал от страната, поради трудова заетост като  моряк. Притеснени за емоционалното им състояние, роднините крили  смъртта до завръщането му /факт, който правилно е отчетен от ВОС като показател за съхранената емоционална връзка между майка и син/. На  телефонните обаждания в Сливен отговарял само бащата.

Новината за смъртта на Н.Анастасова била поднесена при завръщането на ищеца, а последният я понесъл очаквано трудно. Разпитаните свидетели описват безпротиворечило видим емоционален срив. Впоследствие ищецът се затворил, станал раздразнителен, тъжал. Настъпили смущения в съня му. Посещенията на гробищата го травмирали.

Събраните по делото доказателства сочат, че определеното от ВОС обезщетение в размер на 115 000 лева е справедливо и отговаря на законовите критерии на чл. 52 ЗЗД.  Конкретните факти по делото за   сложилата се силна връзка  на починалата с ищеца мотивира настоящият състав да формулира идентични изводи за размера на дължимото обезщетение.  Значителен превес има и критерия за личните субективни възприятия на пострадалото лице. Ищецът е имал близки отношения с майка си, а смъртта й е причинила болки и страдания с висок интензитет. Сочената съвкупност от обективно установени и специфични за спора факти и обстоятелства е решаваща за настоящия състав при формиране на вътрешното си убеждение за дължимата и справедлива обезвреда.

Неоснователни са доводите на въззивниците, насочени към определянето на по-ниско обезщетение в сравнение с присъденото от ВОС. Действително, починалата е била на 60 год. към датата на инцидента. Действително, ищецът е имал отделно домакинство, личен и професионален път. Събраните доказателства обаче разкриват съдържание на сложили се житейски отношения, основани на съхранена родствена и емоционална връзка. Възрастта на пострадалото лице няма самостоятелно и изолирано значение, същата следва да се преценява в контекста на действителните отношения и връзка между лицата /Решение №141/28.01.2016 по т.д. №1398/2014 на ВКС, ІІ т.о./.

Присъденото обезщетение не съставлява средство за повишаване на стандарта на живот, респ. за неоснователно обогатяване на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 266 КЗ  минималните застрахователни суми, за които се сключва застраховка ГО след 2012 год. възлизат на 2 000 000 лв за всяко събитие при едно пострадало лице. Определеното обезщетение формира 5, 75 % от този лимит. Следователно – присъденото обезщетение е съобразено с икономическата конюнктюра.  

Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е фактологически обоснован за всеки конкретен казус, поради което не може да бъде определян с противоречива съдебна практика – национална или световна.

II.              По обема на отговорността на двамата застрахователи:

Предявената претенция не съдържа указание за разпределението на отговорността между двамата застрахователи.

С определение  № 468/10.02.2016 год. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да уточни претенцията срещу всеки един от ответниците, вкл. дали сумата се претендира разделно или солидарно.

В уточнителна молба /л.32/  ищецът ясно е обосновал солидарността на застрахователите, като функционално обусловена от отговорността на застрахованите делинквенти – чл. 53 ЗЗД. Така очертаното основание несъмнено съответства на искане за солидарно осъждане, поради което съдът е приел субективно съединените срещу двамата ответници искове за допустими. 

С решението по съществото на спора ВОС е приел, че ищецът разполага с пряка претенция срещу всеки един от застрахователите на двамата солидарно отговорни по чл. 53 ЗЗД делинквенти. Отговорността на самите застрахователи не е солидарна, тъй като такава не е предвидена в закона и не е била уговаряна в застрахователния договор – чл.121 ЗЗД. Формирал е изводи, че  при това положение, следва да разгледа въпроса налице ли са предпоставките за ангажиране на разделната отговорност на всеки един застраховател. Задължението на съда да се произнесе по исковете за разделна дължимост на претендирания дълг са в пълно съответствие с постановената по чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 163/07.02.13г. по т.д.№ 642/11г. на ВКС, І т.о. Съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който следва да установи характерът на материалното правоотношение, съответно обуславя ли то солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от ответниците дължи и в какъв размер. При липса на материалноправните предпоставки за солидарна дължимост на дълга,  съдът следва да разгледа претенциите срещу всеки от ответниците при условията на разделност на отговорността. Следователно – обжалваното съдебно решение не е постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса и съставлява допустим съдебен акт.

Наличието на множество длъжници обуславя единствено два варианта за разпределение обема на отговорността им. Първият от тях е т.н. разделна отговорност,  при която всеки от длъжниците отговаря към кредитора, но само за своята част от дълга. Втората алтернатива е т.н. пасивна солидарност, при която няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но така, че точното изпълнение на единия от тях освобождава и останалите. В гражданското право  солидарността е изключение, а разделността – правило. Националният правен режим не познава трети вид отговорност на множество длъжници, вкл. комбинации на двата режима.

В мотивите на решението съдът е приел изрично, че обемът на задължението на застрахователя е идентичен с отговорността на застрахования, доколкото не надхвърля лимита на застрахователната сума. Тази функционална зависимост налага отчитането на солидарността на застрахованите лица, при определяне на обезщетението, дължимо разделно от всеки от застрахователите. Вътрешното разпределение на относителната тежест на поведението на различните застраховани водачи в  причиняване на общия краен резултат не може да се противопоставя на ползващия се от застраховката, така както му са непротивипоставими и възраженията на съизвършителите. В този смисъл е и установената задължителна практика (Решение №37/01.09.2015 по т.д. №1070/2014  на ВКС, ІІ т.о.  и посочените в него други съдебни актове). Съответно, макар и да липсва солидарност, претенциите на пострадалия предявени срещу всеки от застрахователите за присъждане на пълен размер на обезщетението, дължимо от всеки от солидарно задължените застраховани лица са основателни и следва да бъдат уважени. Функционалната обусловеност от солидарни задължения следва да намери отражение в основанието на уважените от съда претенции, с оглед отчитане на бъдещи обстоятелства (удовлетворяване на кредитора от един от солидарните длъжници и суброгиране във вътрешните отношения между тях)“.  

ВОС е разпределил отговорността между двамата ответници, дефинирайки я като разделна. Същевременно изрично е подчертал, че престацията е една, може да се иска в пълен обем от всеки от ответниците и удовлетворява един и същ интерес на кредитора. Уточнил е още, че  кредиторът не може да търпи възражения за разделяне на дълга, основани на степента на участие на всеки от делинквентите в ПТП, което е типичен признак за солидарността, изводим от абсолютния й характер. В заключение, постановеният съдебен акт постановява наличието на особен вид разделно-солидарна отговорност   като е подчинил и функционално привързал сочената отговорност към солидарната отговорност на деликвентите, вкл.е признал правото на бъдещи регресни и суброгационни претенции при удовлетворяване на кредитора.

Даденото разрешение е неправилно, но не прави постановения съдебен акт недопустим. Съдът не е присъдил   претендираното притезание  в двукратен размер като безусловно разделно, обратно – в мотивите на съдебния акт е привързал отговорността към солидарната отговорност на делинквентите, респ. е сторил същото и в постановения диспозитив.

По отговорността на застрахователите при съизвършителство на вредоносния резултат:    

Прякото право на пострадалия по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ има вторичен характер спрямо деликтното му право по чл. 45 ЗЗД.  Отговорността на застрахователя е и функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите - т. 9 на р. III на ППВС № 7/77 год. При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря солидарно пред увреденото лице /чл. 53 ЗЗД/. Солидарността  на застрахователите е законово изводима и следва от функционалната й обусловеност от отговорността на делинквента /чл.223, ал.1 КЗ – отм./, и от друга страна - от солидарната отговорност между самите съизвършители /чл. 53 ЗЗД/.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че макар да не съставлява приложим закон към настоящия спор, с новия Кодекс на застраховането и по-конкретно с чл.499, ал.7 КЗ, законодателят изрично е приел, че при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно ГФ по чл. 518 КЗ или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на ГФ по чл. 518 КЗ, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно ГФ по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Г. фонд по чл. 518, също отговарят солидарно.

При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент / в този смисъл Решение № 121 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК/ .  

С оглед на изложеното, съдът приема, че отговорността на ответниците има солидарен характер. В съответствие с изложеното, решението на ВОС следва да бъде отменено от въззивната инстанция чрез присъждане на претендираното застрахователно обезщетение при пасивна солидарност на ответниците. Даденото разрешение не противоречи на чл. 271, ал.1, изр.2 ГПК – в конкретиката на даденото от ВОС разрешение за разпределение на отговорността, солидарното осъждане облекчава въззивниците с оглед законовите последици в  чл. 123, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл. 127 ЗЗД.  

Разноски: При даденото разрешение, претенцията за обезвреда е присъдена в пълен обем в полза на ищеца, но при условията на солидарност. На посоченото основание,  на ищеца се следват всички разноски във въззивното производство. В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 4800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Минималното възнаграждение за процесуално представителство по спора съобразно Наредба № 1/2004 год. възлиза на 3 830 лева /чл.7, ал.2, т.5/.  Същевременно, съдът съобрази, че пред въззивната инстанция са наведени възражения както досежно допустимостта, така и досежно основателността на първоинстанционното решение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, договореното възнаграждение от 4 800 лева не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 673/20.09.2016г., постановено по т.д. № 147/2016год. по описа на ОС – Варна в частта в която съдът е

ОСЪДИЛ „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, ул. Г. Бенковски 3, представлявано от Х Ч и Г Д К да заплати на Д.И.А., ЕГН ********** ***, сумата от 115 000лв (сто и петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания поради смъртта на майка му  Н Ц А, при пътнотранспортно произшествие  настъпило на 30.06.2013 год. в гр. Сливен, съпричинена виновно от А П Д., като  водач на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА, застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №06113001423440(валидна от 27.05.13 до 26.05.14) и солидарно задължен с него И.Д.А., като водач на л.а. ФОРД СИЕРА  с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2013г до окончателно плащане на обезщетението,  на осн. чл.226 КЗ(отм)вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ,  вр. чл.53 ЗЗД.

ОСЪДИЛ  ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 040638060, гр. София бул. Княз Дондуков 59, представлявано от П Я и О П, при участие на подпомагаща страна И.Д.А., ЕГН ********** *** Задбалкански 53, да заплати на Д.И.А., ЕГН ********** ***, сумата от 115 000лв (сто и петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания поради смъртта на майка му  Н Ц А, при пътнотранспортно произшествие на настъпило на 30.06.2013 год. в гр. Сливен, съпричинена виновно от И.Д.А., като водач на л.а. ФОРД СИЕРА  с рег. № ХХ ХХХХ ХХ застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №01113000123886(валидна от 01.01.13 до 31.12.13г) и солидарно задължен с него А П Д., като  водач на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2013г до окончателно плащане на обезщетението,  на осн. чл.226 КЗ(отм)вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ,  вр. чл.53 ЗЗД. И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, ул. Г. Бенковски 3, представлявано от Х Ч и Г Д К и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 040638060, гр. София бул. Княз Дондуков 59, представлявано от П Я и О П, при участие на подпомагаща страна И.Д.А., ЕГН ********** *** Задбалкански 53 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Д.И.А., ЕГН ********** ***, сумата от 115 000лв (сто и петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания поради смъртта на майка му  Н Ц А, при пътнотранспортно произшествие  настъпило на 30.06.2013 год. в гр. Сливен, съпричинена виновно от А П Д., като  водач на л.а. ФОРД ФИЕСТА с рег. № СН 6325 КА, застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №06113001423440(валидна от 27.05.13 до 26.05.14) и солидарно задължен с него И.Д.А., като водач на л.а. ФОРД СИЕРА  с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.06.2013 г. до окончателно плащане на обезщетението,  на осн. чл.226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ,  вр. чл.53 ЗЗД

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407, гр.София, ул. Г. Бенковски 3, представлявано от Х Ч и Г Д К и ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 040638060, гр. София бул. Княз Дондуков 59, представлявано от П Я и О П, при участие на подпомагаща страна И.Д.А., ЕГН ********** *** Задбалкански 53 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Д.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 4800 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            ЧЛЕНОВЕ: