Р Е Ш Е Н И Е

 

154  / Варна,  06.06.2014 г.  

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 13.05.2014 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 72/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от “М. – 67” АД - Разград против решение № 32/23.05.2013 год., постановено по т.д.№ 90/2011 год. по описа на ОС –Разград, с което е уважен предявения от ТПК „М.” -  Разград иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Предявена е и въззивна жалба  от “М. – 67” АД - Разград против решение от 25.11.2013 год., постановено по т.д.№ 90/2011 год., с което РОС е оставил без уважение искането за допълване на постановения съдебен акт по реда на чл. 250 ГПК чрез произнасяне по исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД /липса на съгласие/ и чл. 26, ал.2, пр. четвърто ЗЗД /липса на основание/. Претендира се и неправилност на решението в частта, в която е отказано допълване на решението във връзка с оспорването на протокол от ОС на член-кооператорите от 05.03.2009 год., на основание чл.194, ал.2 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявените въззивни жалби са депозирани в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл. 260-261 ГПК. На посоченото основание същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

I. По въззивната жалба срещу решението на ОС – Разград, постановено по съществото на спора:

1. В предявената въззивна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е недопустим.  Предявената искова молба не обективира твърдения, че процесната разпоредителна сделка противоречи на нормата на чл.15, ал.4, т.10 ЗК.  Сезиращата искова молба и допълнителната такава не съдържат обозначение на конкретна императивно правна норма, която е нарушена при сключване на договора за продажба. Решаващият състав е излязъл извън заявения петитум, респ. процесуалните му действия са в нарушения на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

Поддържа се още, че съдът е провъзгласил сделката за недействителна поради противоречие със закона без конкретно посочване на нарушената законова норма. Горният пропуск обуславя недопустимост на постановеното решение, тъй като „лишава страната от защита” и поставя в „невъзможност горестоящия съд да извърши контрол за законосъобразност на постановения съдебен акт”.

По наведените възражения за недопустимост съдът наМ.а следното:

 ОС – Разград е бил сезиран с искова молба от ТПК „М.” – Разград, в която е заявен петитум за обявяване на недействителността на договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор № 61710.501.26 по кадастралната карта на гр.Разград с площ от 16 333 кв.м., обективиран в нотариален акт № 143, том I, рег. № 1289, дело № 101/03.04.2009 год. на Нотариус Р.К. с район на действие  РС – Разград, рег.№ 380 на нотариалната камара.

Законът /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ задължава ищеца да формулира обстоятелствата, на които основава иска си. В съответствие с изискванията на процесуалния закон, страната е обосновала претендираната недействителност с множество основания за порочност, сред които и твърдения, че атакуваната сделка е сключена без наличие на решение на ОС на Кооперацията, очертаващо условията и цената на бъдещата сделка. Обстоятелствената част на исковата молба съдържа подробни фактически твърдения, илюстриращи липсата на надлежно формирана воля от ОС на член-кооператорите като волеобразуващ орган на ЮЛ.  Соченото фактическо и правно основание за претендираната недействителност е изрично подчертано от ищеца чрез уголемяване на шрифта – с. 2 от молбата.

Само фактите в обстоятелствената част на исковата молба форМ.ат основанието на иска. Правните изводи относно приложима за съществуването на субективното право законова норма и правно-техническото посочване на текст от закона съставляват квалификацията на спорното право, която не е част от основанието на иска и не обвързва съда. Въз основа на изложената съвкупност от факти съдът е длъжен сам да квалифицира спорното право като издири правната норма, която регламентира съществуването му и придава юридическо значение на посочените от ищеца факти.

 

Твърденията за липса на решение на ОС следва да се квалифицират като такива за липса на  един от елементите, форМ.ащи съгласието на кооперацията за разпореждане по чл. 26, ал.3 вр. чл. 15, ал.4, т.10 ЗК.  Законовите норми изрично посочват начина и изискванията за форМ.ането на волеизявлението на кооперацията, а нарушението им се приравнява на  липса на волефорМ.ащ елемент на фактическия състав на сделката като специално основание за нищожност по чл. 26, ал.2 ЗЗД. Твърди се порок във волеобразуването, поради което правната квалификация на спора в разглежданата част е чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД.

РОС е уважил предявения иск за обявяване на недействителността на процесната разпоредителна сделка приемайки, че липсва решение на ОС на кооперацията по чл. 15, ал.4, т.10 ЗК.  Приел е още, че единственият орган, който е оправомощен да приема решения за разпореждане с недвижими имоти на кооперацията е  ОС на кооперацията. Процесната продажба е в колизия с  императивните изисквания на чл.15, ал.4, т.10 ЗК и е недействителна поради противоречие със закона.

Следователно – решението е постановено при неправилна правна квалификация като съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание. Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно /Решение № 103 от 20.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 850/2012 г., I т. о., ТК/. Недопустимо е решението когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран - когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че съдебното решение съставлява валиден и допустим съдебен акт.

       2. По съществото на спора:

Претендира се недействителност на сделка с недвижим имот на кооперацията - ищец, осъществена на 03.04.2009 год. Предметът на правоотношението обхваща недвижим имот, ведно с построената в него масивна производствена сграда като страните са посочили отделна цена както следва: 60 000 лева за земята и 80 000 лева за сградата с включен ДДС. Задължението на купувача е разсрочено на 36 равни месечни вноски.

Претенцията за недействителност има за предмет единствено разпоредителните  действия с поземления имот.

Съобразно нормативната база, действала към датата на съставяне на нотариалния акт,  процесната сделка е можела валидно да се осъществи само след надлежно прието решение на ОС на кооперацията, на основание чл.15, ал.4, т.10 ЗК вр. чл. 26, ал.3 ЗК. Приемането на решение за разпореждане с недвижими имоти е от изключителната компетентност на върховния колективен орган на управление на кооперацията. Наличието на решение на ОС е условие за надлежното форМ.ане на волеизявлението и за  действителността на разпоредителната сделка /Решение № 75 от 24.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 194/2011 г., II т. о./.

Редът за разпореждане с кооперативно имущество е уреден със специални законови норми, при тълкуването на които е недопустимо прилагане по аналогия на разпоредбите, приложими за ООД и АД. На посоченото основание, приетото разрешение в  Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК е неприложимо за кооперацията като вид търговец. Общото събрание на дружество на кооперацията е волеобразуващ орган - с взетите решения по въпросите, посочени неизчерпателно в чл.15, ал.4 ЗК, се изразява общата воля на член-кооператорите. Компетенциите на Председателя включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на кооперацията, както и дейност, като волеизявяващ орган. ЗК не съдържа разпоредби въвеждащи правилото, че волеизявяващата власт на представителния орган на кооперацията подлежи на ограничаване единствено във вътрешните отношения – така чл. 141, ал.2, изр.3 ТЗ за ООД и чл. 236, ал.4 ТЗ и чл.240б, ал.3 ТЗ за АД.  Обратно – по отношение на кооперацията е налице нормативно установено стесняване на представителната власт на председателя чрез въвеждане на изискване определена категории сделки да се осъществяват единствено след предварително овластяване от общото събрание на кооперацията.   Ограничението е въведено както в нормата, регламентираща правомощията на ОС – чл. 15, ал.4, т.10 ЗК, така и в разпоредбата, очертаваща пределите на представителна власт на председателя – чл. 26, ал.3 ЗК. 

Основният спорен предмет пред въззивната инстанция е свързан с това налице ли е решение на ОС на член кооператорите за осъществяване на процесната разпоредителна сделка. Според процесуалната позиция на ищеца, обективирана в сезиращата искова молба, ОС е приело оферта за закупуване на имота при цена, равна на данъчната оценка и изричното ограничение при изповядване на сделката да присъстват всички членове на УС и КС.  Разпоредителната сделка е сключена при съществено различаващи се условия и въз основа на представен протокол на ОС, който не е отразява действително взетите решения на събранието и е подписан от протоколиста без последният да е запознат със съдържанието му. Ответникът поддържа, че сделката е сключена след надлежно взето решение на общото събрание, обективирано в протокол от 05.03.2009 год.  Сключената сделка е със съдържание, съвпадащо с условията, приети от ОС на член – кооператорите.

Всяка от страните представя протоколи, обективиращи проведено на 05.03.2009 год. ОС на член-кооператорите при  съществено различие в приетите решения.  Всяка от страните оспорва истинността на представения от насрещната страна протокол като от страна на ищеца оспорването е заявено с исковата молба, респ. от ответника – с отговора на исковата молба. Неоснователни са възраженията на въззивника, че представеният от него протокол на ОС е неоспорен – наведените в исковата молба твърдения, че протоколът на ОС, въз основа на който е изповядана сделката не отразява действително приетите решения, съдържат имплицитно оспорване на истинността на документа без да е необходимо същото да се заявява изрично по реда на чл. 193 ГПК.

  Наличието на решение на ОС на кооперацията по чл.15, ал.4, т.10 ЗК подлежи на доказване в процеса чрез писмени доказателства - надлежно съставен протокол по чл.18, ал.5 ЗК, който има характеристиките на частен свидетелстващ документ. Оспорването на удостоверените факти се осъществява чрез доказателствата и доказателствените средства, предвидени в процесуалния закон, съобразно конкретиката на оспорването. На основание чл. 194, ал.1 ГПК проверката на представените протоколи от ОС следва да се осъществи чрез всички доказателствени средства, вкл. и разпит на свидетели.  Събирането на свидетелски показания не противоречи на императивните забрани по чл. 164, ал.1 т.-6 ГПК и е изрично допустимо съобразно специалната разпоредба на чл. 194, ал.1 ГПК.

Съобразно показанията на св.Т.М. /протоколист на проведеното ОС от 05.03.2009 год./  на 05.03.2009 год. било проведено ОС на кооператорите, за което същата съставила чернова. Впоследствие, председателят й поднесъл напечатан на компютър протокол за подпис. Свидетелката си помислила, че Председателят иска по-официално оформление на протокола и подписала същият  без да се запознае със съдържанието му, „на доверие”.  При полагане на подписа съдържанието на документа било прикривано с ръка от председателя С. П.. Впоследствие свидетелката подписала напечатан от Р. К. протокол въз основана на изготвената чернова, като е категорична, че съдържанието на приетите решения съвпада с протокола на л.16 от делото. Показанията напълно кореспондират с показанията на св.Р.К..

Свидетелските показания се подкрепят и от останалите събрани гласни доказателства на кооператори, присъствали на проведеното ОС – според свидетелите И.И., Т.Н., Й.Н., Й.Д. и П.К. на събранието не е приемано окончателно решение за продажба, разглеждана е предварителна оферта от „М. – 67” АД – Разград въз основа на данъчната оценка на вещта;  според свидетелките В.Г. и Д.И.а на събранието било прието решение за продажба при параметри съобразно протокол л.16. Свидетелите са категорични, че на събранието не е ставало въпрос за окончателна цена в размер на 140 000 лева и  за нейното разсрочване.

Следователно – преобладаващата част от събраните гласни доказателства сочат, че протоколът на ОС, въз основа на който е изповядана сделката не удостоверява действителните дискусии и приетите решения на ОС от 05.03.2009 год. Показанията на св. С. П. /председател на кооперацията в сочения период/ не се кредитират.  Сочените показания имат изолиран характер и не се подкрепят от останалите събрани гласни доказателства. С влязла в сила присъда № 742/2012 год., постановена по НОХД № 179/2012 год. по описа на РС – Разград свидетелят е признат за виновен в това, че на 03.04.2009 год. в качеството на длъжностно лице – Председател на ТПК „М.” съзнателно сключил процесната сделка като неизгодна и от това е произлязла значителна вреда за кооперацията.  Влязлата в сила присъда е обстоятелство, което ценено при условията на чл. 172 ГПК обуславя извода за недостоверност на дадените показания.

Изводът, че събранието от 05.03.2009 год. не е приело удостоверените в протокол л.15 решения не означава, че съдът е осъществил инцидентен контрол за законосъобразност по чл. 58 ЗК.  В настоящия казус е осъществена хипотеза на липсващо /невзето/ решение на ОС на кооперация, което обаче е отразено като съществуващо в протокол на ОС. Констатираният порок може да се релевира безсрочно, вкл. и инцидентно  и не съвпада с основанията за отмяна на решения на ОС на кооперацията, които противоречат на закона или на устава и могат да се релевират чрез иск по чл. 58 ЗК /Решение № 92 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 733/2009 г., I т. о., ТК/.

При съвкупната преценка на направените фактически и правни изводи съдът приема, че процесната сделка е осъществена при липса на решение на ОС, съставляващо необходима и изискуема предпоставка за надлежно форМ.ане на волеизявление за разпореждане с недвижим имот на кооперацията. Съобразно  протоколът с доказана истинност /л.16/, проведеното на 05.03.2009 год. ОС не е приело окончателно решение за продажба, а разискванията и приетите решения съставляват част от неприключил преддоговорен процес. Събранието е форМ.ало изрично воля за последващо запознаване с „параметрите” на сделката и тяхното одобрение. ОС не е приемало и решение за цената на продажбата като съществен елемент от продажбеното правоотношение. 

Пред въззивната инстанция не се поддържат доводите за  неавтентичност на протокола от ОС, представен от ищеца. Отделно от изложеното, авторството на протокола е доказано чрез показанията на св.   Т.М..  

С оглед на изложеното осъществената на 03.04.2009 год. разпоредителна сделка е недействителна поради липса на съгласие – чл. 26, ал.2 ЗЗД. Постановеното в идентичен смисъл решение на РОС следва да бъде потвърдено съобразно изменената от АС – Варна правна квалификация.

II. По въззивната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК:

1. Въззивникът излага на първо място, че е налице непълнота на съдебния акт по отношение на останалите заявени в исковата молба основания за недействителност на сделката. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.

Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Съдът, разглеждащ спора, извършва преценка за съотношението, в което се наМ.ат помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Ако ищецът поддържа исковете при условията на кумулативност, то съдът следва да разгледа исковете в поредност, съответна на естеството на правоотношението - Определение № 494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г. на IV гр. о.

При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл.26 ЗЗД.  Така например ако нарушението на императивна правна норма попада в друго, специално предвидено основание по чл.26 ЗЗД /например, относно съгласието/, то специалното основание изключва общото. Тази преценка за съотношението между въведените основания следва да се извърши от съда за всеки конкретен случай. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания за недействителност - Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК.

С оглед на изложеното, липсва непълнота на съдебния акт, поради което постановеното решение по чл. 250 ГПК следва да бъда потвърдено в разглежданите части.

2.  Претендира се още непълнота на съдебния акт във връзка с изхода от  откритото производство по оспорване истинността на протокола на ОС, представен от ищеца с исковата молба - л.16 от делото.  Ответникът е оспорил истинността на документа при твърдения, че същият е антидатиран, неверен и неавтентичен – така отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание оспорващата страна е уточнила, че оспорва единствено датата на съставяне на протокола като счита същият за антидатиран и съставен за нуждите на процеса.  Производството по чл. 193 ГПК е открито с определение на разглеждащия състав от о.с.з. на 11.04.2012 год.

Съгласно чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК съдът дължи произнасяне по истинността на оспорения документ като разполага с избор да направи това с изрично определение или с решението си. Във втория случай произнасянето може да намери място в мотивите при зачитане или не на доказателственото значение на оспорения документ или в диспозитива, който в тази си част има характер на определение.  /Определение № 251 от 20.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3506/2013 г., II г. о. Определение № 236 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3088/2013 г., II г. о /.  При всяко положение, контролът върху изхода от производството по чл. 193 ГПК може да се осъществи единствено по реда на въззивната проверка чрез обжалване на самото решение по съществото на спора. Пропускът на съда да извърши проверка на истинността на представен по делото документ би съставлявало процесуално нарушение, отстранимо от въззивната инстанция, но не и основание за допълване на постановения съдебен акт. 

           Отделно от изложеното, в първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил изрично, че оспорва документа като антидатиран – съставен за целите на процеса /така протокол – с.129/. Пълномощникът е уточнил изрично, че това е единственото основание, на което се претендира неистинност на документа. Предприетото оспорване на датата на съставяне на протокола на ОС има недопустим характер. Протоколът по чл.18, ал.5 ЗК удостоверява провеждането на ОС, осъществените дискусии и приетите решения. Датата на съставяне на протокола не е част от съдържанието на документа и не е необходимо да съвпада с датата на провеждане на ОС. Няма пречка протоколът от проведено ОС да бъде изготвен допълнително като по-късното му съставяне не се отразява на удостоверителното му значение. По изложените съображения, въпросът за датата на съставяне на протокола не следва да се изследва по същество в производство по чл. 193 ГПК.

 С оглед на изложеното, липсва непълнота на съдебния акт, поради което постановеното решение по чл. 250 ГПК следва да бъда потвърдено в  коментираната част.

III. С оглед констатираната неоснователност на въззивните жалби, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебни и деловодни разноски в размер на 5 000 лева – адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Защитата е осъществена по иск с цена равна на данъчната оценка или 131 860, 24 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 год. е в размер на 4 485, 80 лева – чл.7, ал.2, т.4. Договореното и заплатено възнаграждение от 5 000 лева не противоречи на принципа за справедливост и обоснованост, доколкото предмет на въззивната проверка са множество възражения на насрещната страна от фактическо и правно естество, вкл. и възражения против отказа за допълване на постановения съдебен акт.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/23.05.2013 год., постановено по т.д.№ 90/2011 год. по описа на ОС –Разград, с което е уважен предявения от ТПК „М.” -  Разград иск при правна квалификация – чл.26, ал.2 ЗЗД /липса на съгласие/.

                   ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.11.2013 год., постановено по т.д.№ 90/2011 год., с което РОС е оставил без уважение искането за допълване на постановения съдебен акт по реда на чл. 250 ГПК.

ОСЪЖДА „М. – 67” АД – със седалище и адрес на управление гр.Разград, Индустриален квартал ЕИК 116002783 ДА ЗАПЛАТИ на Т.-П.К. „М.”, ЕИК 826027820 със седалище и адрес на управление гр.Разград, Индустриален квартал сумата от 5 000 лева – разноски пред въззивната инстанция.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: