Р Е Ш Е Н И Е   № 81

 

02.04.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 72 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ ЗК „ОЛИМПИК” АД – гр- Никозия, Кипър, действащо чрез „ ЗК ОЛИМПИК – клон България” КЧТ - гр. София, представляван от ю. к. Д.С., срещу решение № 690/01.10.2018г., постановено по т. д. № 1639/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

Жалбата е насочена срещу решението в частта, с която са уважени предявените от Х.Ю.В. и Н.Н.Р. срещу въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 22.05.2015г., виновно причинено от водача на л. а. марка „Волво“ с рег. № В XXXX ВА, застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка „ ГО на автомобилистите“. Не се оспорва наличието на основания за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, а са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетенията, и за необоснованост на извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица- чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди на ищеца Х.Ю.В. се твърди неправилност на извода на първоинстанционния съд относно наличието на причинно – следствена връзка между разходите и процесното застрахователно събитие. Направено е искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Процесуалните представители на ищците Х.Ю.В. и Н.Н.Р. са подали общ отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното открито съдебно заседание не се явява представител на въззивника.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част същото е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявените осъдителни искове са правилно квалифициран. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата 09.12.2014г., която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекса приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ преките искове срещу застраховател, с които съдът е сезиран.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Пред Варненски окръжен съд са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Х.Ю.В. и Н.Н.Р. срещу ЗК „Олимпик“ АД - гр. Никозия, Република Кипър, за присъждане съответно на сумите 180 000лв. и 120 000лв., претендирани като обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.05.2015г., виновно причинено от водача на л. а. марка „Волво“ с рег. № В XXXX ВА, застрахован в ответното дружество по задължителната застраховка „ ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № 28114002995497, с период на действие: 09.12.2014г.– 08.12.2015г. Претендира се и законната лихва, считано от датата на деликта – 22.05.2015г., до окончателното изплащане на задълженията. Х.Ю.В. претендира и обезщетение за имуществени вреди от същия деликт общо в размер на 1 238 лв., от които 1180лв. – разход за заключваща анатомична плака, и 58лв. - платена такса за болничен престой в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, ведно с мораторни лихви от датите на направените разходи до завеждане на исковата молба, както и законни лихви до окончателното изплащане на задълженията.

Установява се по безспорен начин от събраните доказателства наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на преките искове на две увредени лица срещу застраховател, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответното дружество, чрез клона в РБ, за увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования автомобил; причинени неимуществени вреди на ищците.

Въпреки че не оспорва исковете за неимуществени вреди по основание, представителят на ответника заявява в молба вх. № 1203/27.02.2019г., че не може да посочи размери на обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди, които счита, че отговарят на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52, ал. 2 ЗЗД, тъй като това ще съставлява признание на искове и ще се наруши наложената на дружеството забрана за разпореждане с активи като предварителна обезпечителна мярка по молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ищците, по непредпазливост, на телесни повреди, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда по НОХД № 1744/2015г., е установено, че на 22.05.2015г. на кръстовището на пътя на с. Кичево, Варненска област, м-ст „Аксаковска панорама“, землището на гр. Аксаково, при управление на застрахования л. а. марка „Волво“ с рег. № В XXXX ВА, К Р Ие нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смърт и телесни повреди на повече от едно лица. На ищеца Н. Н Р. са причинени: тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от травма в областта на корема – разкъсване на черен дроб, разкъсване в областта на голямото було с артериално кървене в порядъка на 1-1.5 литра, и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, обусловено от разкъсването на черния дроб. На ищеца Х.Ю.В. са причинени: тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка, обусловена от разкъсване на слезката и наложилото се оперативно отстраняване, втора тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, обусловено от разкъсване на слезката съпроводено с активно кървене в коремната кухина и задперитонеалното пространство, създало реална опасност за живота на пострадалия от самото възникване, както и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца, обусловено от счупване на дясна лъчева кост, стилоиден израстък на дясна лакътна кост, втора средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение функцията на дъвченето и говореното за период не по-малък от 2 месеца, обусловено от счупване на долната челюст. Виновният водач е осъден, с влязла в сила присъда, на „лишаване от свобода“ за срок от четири години и четири месеца.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е валидно сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалите лица.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетите от окръжния съд факти и обстоятелства относно характера и интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие на причинените телесни увреждания от ПТП, оздравителните периоди, предприетото лечение, интервенции, последици от психическите травми и др., е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, и доколкото за тези обстоятелства няма оплаквания за необоснованост в жалбата на застрахователя, препраща към съответната част на мотивите, на основание чл. 272 от ГПК.

Установява се, че причинените на Н. Н Р. увреждания, изразяващи се в разкъсване на черен дроб, разкъсване в областта на голямото було с артериално кървене в порядъка на 1-1.5 литра и разкъсването на черния дроб, са обусловили болничен престой за срок от седем дни, с извършена оперативна интервенция, свързани с болки и страдания, както и други негативни преживявания в резултат на това, че в този начален период травматичните увреждания са препятствали възможността на пострадалия да се обслужва сам. Произшествието се отразило съществено върху обичайния начин на живот на ищеца Р., който е бил на 27 години, ограничило е възможността да се чувства пълноценна личност, отразило се е трудоспособността му.

Х.Ю.В., на когото са причинени две тежки и две средни повреди в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, е бил на 28 години. Същият е претърпял медицински интервенции и оперативно лечение, в това число оперативно отстраняване на слезка, с болничен престой в Клиника по неврохирургия за период от тринадесет дни, последвани от лечение в Клиника по ортопедия и травматология за срок от 7 дни, и престой за рехабилитация за още седем дни в периода от 27.07. – 03.08.2015г. Освен че всяка една оперативна интервенция е била съпроводена неизбежно с болки и страдания, ищец В. е претърпял и ще продължава да търпи до края на живота си негативни преживявания от това, че има видими белези по лицето си от множество порезни наранявания, както и белези по тялото в резултат на причинените му телесни повреди. Произшествието се е отразило съществено върху обичайния начин на живот на ищеца В., намалило е трудоспособността му / същият е трудоустроен/, чувствата на неудобство, страх, срам, включително от зависимостта му от близките, са с постоянен характер.

Причинените от ПТП психотравми на двамата ищци са диагностицирани от експерта, изготвил СПЕ, като разстройство в адаптация-генерализирана тревожност, причиняващо постоянен психологичен дискомфорт при ежедневното им функциониране и изпадане в хиподепресивни преживявания.

Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетенията, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалите, степента, характера и вида на множеството увреждания, продължителността на лечение, останалите видими белези в областта на лицето и тялото на ищеца В., рязката промяна в начина на живот и поведението на пострадалите вследствие на инцидента и получените психически травми, и всички други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания, които ищците са претърпели и ще продължават да търпят като последица от процесното пътно- транспортно произшествие.

Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди поне в размерите на сумите, присъдени от първоинстанционния съд / 80 000 лв. за Х.Ю.В. и 60 000 лв. за Н.Н.Р../ Съобразно практиката на настоящия състав, при подобни по вид и интензитет неимуществени вреди, настъпили от застрахователни събития в приблизително близък период в сравнение с процесното ПТП, са присъждани обезщетения в по- висок размер.

Присъдената сума от 1 238 лв. на ищеца Х.Ю.В. съставлява надлежно доказани имуществени вреди, които несъмнено са в причинна връзка с процесното застрахователно събитие. Сумата е формирана като сбор от сторените от ищеца разходи за поставена заключваща анатомична плака – 1 180лв., и платена такса за болничен престой в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна - 58лв. За реалното извършване на тези разходи за необходим консуматив за лечение и такса за болничен престой са представени писмени доказателства – фактури и касови бонове.

По оплакването в жалбата за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Представителят на застрахователят е релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, обосновано с твърденията, че при ПТП те са били без предпазни колани. По това възражение съдът безспорно дължи самостоятелна преценка доколкото въпросите относно наличието на поведение на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните за гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК, съгласно влязла в сила присъда на наказателния съд. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем / в този смисъл решение № 27/15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ІІ-ро отделение на ВКС.

Съставът на въззивния съд намира, че в случая, по възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите не е проведено успешно главно пълно доказване. Напротив, установява се от заключението на назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, че лекотоварният автомобил, в който са се возили двамата пострадали, е бил оборудван с обезопасителни колани за всяко едно от местата, а с оглед данните от медицинската документация и описаните увреждания, които не се дължат на удари в арматурното табло или в предна седалка, може да се съди, че всеки от пострадалите е бил с поставен предпазен колан, ефективно предпазващ тялото от сближаване с предноразположени вътрешни части на превозното средство. Обстоятелството, че травматичните увреждания на ищеца Н.Р., съставляващи кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош и корема, повтарят разположението на предпазен колан, както и категоричният извод на вещото лице с медицинско образование, че уврежданията и на двамата ищци биха могли да бъдат получени при действащ и правилно поставен предпазен колан, напълно изключват извод за съпричиняване на вредоносните резултати от пострадалите.

По изложените съображения съдът намира, че няма основание за прилагане на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за редуциране на дължимите обезщетения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. Г.К. *** следва да се присъди сумата 5 230лв., определена съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес по делото.

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 690/01.10.2018г., постановено по т. д. № 1639/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в осъдителната част.

В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗК „Олимпик“ АД, номер на регистрация 71103, със седалище Република Кипър, гр. Никозия, чрез регистриран клон в България ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, ул. „Гоце Делчев“ № 142-14, да заплати на адвокат адв. Г.К. от Варненска адвокатска колегия, адрес на кантората: гр. Варна, ул. „ Шар“ № 22, сумата 5 230лв. / пет хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Х.Ю.В. и Н.Н.Р. по въззивно т. д. № 72/2019г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.