Р Е Ш Е Н И Е

 

46

                              

                гр. Варна, 23.02.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 720 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по въззивна жалба от Н.Й.Н., чрез пълномощника му адв.В.Г., против решение № 776/25.07.2014г. по т.д. № 103/14г. на ВОС, с което е прието за установено в отношенията между В.Н. и Н.Н. , че последният дължи на ищцата сумата от 33 000 лв. по запис на заповед от 20.05.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.03.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4262/13г. на ВРС.

  Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на обжалваното решение при нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се допускане на свидетел, който ще установява съществуваща практика сред колеги на страните по предходна тяхна обща месторабота да полагат подписи вместо други колеги. Въззивникът, предвид близки приятелски и служебни отношения с ищцата и с оглед сключване на бъдещ договор за заем със заематели други лица, се е съгласил да попълни празна бланка без посочване на поемател по записа на заповед. Интерпретира заключението на експертизата в смисъл, че процесният запис на заповед само отчасти е попълнен от Н.. В последствие с друга химикална паста и не от въззивника са изпълнени: името на поемателя, подписа на издателя и името на лицето, на което е бил предявен. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли искът.

 Въззиваемата страна В.Н. оспорва основателността на въззивната жалба и доказателственото искане.

    ВнАС прецени следното:

В исковата си молба В.Б. навежда твърдения, че е поемател по запис на заповед от 20.05.2011г. с издател Н.Й.Н. за сумата от 33 000лв. Въз основа на същата се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4262/13г. на ВРС-ХVІс. Длъжникът е подал възражение по чл.414,ал.1 ГПК , поради което и се предявява от кредитора иск за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК. Навежда твърдения, че записът на заповед обезпечава каузална сделка между страните, а именно: Между тях е сключен на 20.05.2011г. договор за паричен заем, по силата на който ищцата е предоставила на ответника сумата от 33 000 лв. Подписът за заемополучател по договора за заем и на издател по записа на заповед принадлежат на ответника. Той не е върнал в уговорения срок - 20.06.2011г. заетата сума. Иска се признаване за установено съществуването на вземане на ищцата спрямо ответника за сумата от 33 000 лв. въз основа на записа на заповед , въз основа на който е издадена заповед по чл.417 ГПК.

    Ответникът  Н.Н.  оспорва основателността на иска. Прави възражение, че не дължи процесната сума. Не е подписвал за издател процесния запис на заповед. В него са налице добавки и подправки. Отделни части са изпълнени с различна химикална паста и в различно време от различни лица. Договорът за заем е неистински документ, тъй като подписите и ръкописния текст по него не са изпълнени от ответника. Съмнително според Н. е съществуването в договора едновременно на ръкописен и машинно набран текст, а така също било нелогично записа на заповед да обезпечава само главницата по договора за заем , не и посочената в последната лихва от 420 лв. , която не била малка по размер. В първото по делото с.з. Н.Н. чрез пълномощника си излага твърдение, че се подписва по два начина- с опростен и пълен / строеж/ вариант на подписа си. В работата си  използва съкратения вариант , предвид сложилата се фактически практика при заместване да бъде подписван от негови колеги.

    ВнАС като обсъди събраните по делото доказателства поотделно, съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, прави следните фактически и правни изводи:

    Предявеният иск е с правно осн. чл.422 вр. чл.415,ал.1 ГПК.

    Налице е договор за паричен заем от 20.05.2011г. със заемодател В.Б. и заемополучател Н.Н. за сумата от 33 000лв. Като в чл.3 от същия е обективирана клауза, че заемополучателят декларира, че е получил заетата сума. Срокът за връщане е 20.06.2011г. и изрично е посочено, че за обезпечаване изпълнение задължението на заемополучателя по връщане на заетата сума се издава запис на заповед за сумата от 33 000 лв. С ръкописен текст в договора са попълнени името на заемополучателя с другите индивидуализиращи данни: ЕГН, адрес , телефон; заетата сума и подписите на двете страни.

    От същата дата е издаден и запис на заповед за същата сума – 33 000 лв. с поемател заемодателя и издател заемополучателя. Падежът е на предявяване и видно от обективираното изявление върху записа на заповед същият е предявен за плащане на издателя на 20.06.2011г., т.е. съвпада с падежа по договора за заем. В записа на заповед ръкописно са изпълнени : размерът на сумата; датата на издаване; мястото на издаване; мястото на плащане; трите имена ,ЕГН и адрес на издателя; трите имена и адрес на поемателя; подписът на издателя; датата на предявяване за плащане; трите имена и ЕГН на лицето, предявило за плащане и трите имена и подписът на лицето, на което е бил предявен записа на заповед.

    Върху двата документа от външна страна не се наблюдават зачерквания и нанасяне на текст върху текст. Като заключението на вещото лице по комплексната съдебно-почеркова експертиза е категорично, че върху двата документа не са налице технически нередности като : зацапване, изтриване, дописване, заличаване. Вещото лице не е констатирало пренасяне и наслагване на текст, тъй като не са му били предоставени документи, от които има съмнение да са извършвани такъв вид манипулации.

    Относно авторството на подписа за издател и заемополучател и авторството на ръкописния текст върху записа на заповед и заема вещото лице дава заключение , че лицето Н.Й.Н. има два варианта на подпис като върху изследваните два процесни документа е обективиран съкратеният вариант- средна степен на обработеност, прост строеж и пр. признаци. Като след съпоставка по тези признаци между подписа за издател върху записа на заповед, респ. за заемополучател по договора за заем от една страна и от друга страна подписа /в неговия съкратен вариант/ в сравнителните образци , може да се направи извод за вероятност подписите върху изследваните документи да принадлежат на въззивника.

    По отношение на записа на заповед:

    Съдът не възприема довода на въззивника, че подписите не са изпълнени от него, тъй като има вероятност да са изпълнени и от друго лице. Напротив доказателствата са в друга насока. В процесния запис на заповед според категоричното мнение на вещото лице буквено ръкописната част след текста „ за издател подпис” , а именно : „Н.Й.Н.” е изписана точно от ответника по иска – Н.Й.Н..  Това е достатъчно да се приеме, че е налице подпис за издател върху записа на заповед на осн. чл.535,т.7 ТЗ. Като и че записът на заповед е предявен за плащане именно на издателя му – Н.Н..

    Ирелевантно за спора е обстоятелството кой точно е изписал останалите елементи от записа на заповед, изпълнени ръкописно. Законът не предвижда форма за действителност на ценната книга - саморъчен запис на заповед. Евентуално тези възражения / и събраните във връзка с тях косвени доказателства/ биха могли да бъдат ценени в хипотезата на подправен подпис за издател. Но както бе посочено по-горе установява се от експертизата, че името на издателя е собственоръчно изписано от Н. и то на мястото за подпис на издател. А от друга страна не се правят възражения нито с отговора на исковата молба, нито с този на допълнителната искова молба или в първо с.з. на 19.05.2014г. пред ВОС, че е налице полагане подпис върху непопълнен със задължителни реквизити по чл.535 ТЗ документ. За пръв път въззивникът навежда такова възражение с въззивната жалба, което е недопустимо. В първата инстанция защитата му, проведена в процесуално допустимите затова срокове, е ограничена само до възражение, че подписът за издател не принадлежи на Н.Н..

    По отношение на договора за заем:

    Заключението на в.л.Ризов отново е категорично , че буквено цифровия текст в документа – име на заемополучателя, индивидуализиращи за него данни, заетата сума в цифри и букви са изпълнени от лицето Н.Н.. Относно подписа за заемополучател, доколкото той е с опростен строеж, вещото лице счита, че вероятно е изпълнен от въззивника. Събраните  доказателства следва да се обсъдят в тяхната връзка и зависимост: Налице е попълнен от въззивника ръкописен текст на договора за заем. От същата дата – 20.05.2011г., за същата главница-33 000лв. и при съвпадащи падеж на задължението за връщане на заетата сума и момент на предявяване на записа на заповед- 20.06.2011г., е издаден запис на заповед. Той е подписан за издател собственоръчно с изписване на трите имена от въззивник, по който начин той е удостоверил и предявяването му за плащане. При този анализ, съдът  намира, че се налага цялостен извод опростеният вариант на подпис за заемополучател да е положен от Н.Н.. Следва отново да се повтори констатацията на настоящата инстанция, че в допустимите процесуални срокове ответникът не е възразил пред ВОС, че сам е попълнил първа страница на договора за заем, а след това някой друг е изпълнил подписа за заемополучател. Напротив той е възразявал единствено, че нито ръкописният текст , нито подписът изхождат от него.  

    Предвид горното, съдът намира, че първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение като е отказала разпит на свидетел за посочен и във въззивната жалба факт: че в работата си като служител на V РПУ на МВР-Варна въззивникът е допускал други лица, негови колеги, да полагат вместо него подпис върху документи в неговия съкратен вариант. От значение е, че този факт, сам по себе си / като косвен/ е недостатъчен, предвид и останалите обсъдени от решаващия състав събрани по делото доказателства, да формира цялостен извод за обоснованост на твърдение на въззивника, че друго лице е положило подпис върху процесните запис на заповед и договор за паричен заем, а не той лично.

    Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

    Налице е действителен договор за заем, сключен между страните, по силата на който ответникът е получил от ищцата сумата от 33 000 лв. и която е следвало да върне на падежа – 20.06.2011г. За обезпечаване на това му задължение е издал запис на заповед от дата 20.05.2011г. Налице е реквизит по чл.535,т.7 ТЗ като записът на заповед е подписан за издател от ответника. Предявен е за плащане на същото лице на 20.06.2011г. Не се установява да е налице плащане от страна на длъжника.

    Съдът намира, че установителният иск за вземането, обективирано по записа на заповед, който обезпечава каузално правоотношение по договор за заем, и за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение, съществува в полза на ищцата. Искът по чл.422 ГПК е основателен, респ. следва да се потвърди обжалваното решение на ВОС.

    В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 1520 лв., на осн. чл.78,ал.3 и ал.5 ГПК.

    Водим от горното , съдът

 

                 Р Е Ш И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение № 776/25.07.2014г. по т.д. № 103/14г. на ВОС.

    ОСЪЖДА  Н.Й.Н. ***, съд.адрес : гр.Варна , ул. „Г.С.Раковски” № 24, партер- адв.В.Г., да заплати на В.Б.Н. ***, съд.адрес : гр.Варна , бул. Владислав № 277, ет.4, стая 21, чрез адв.И.З., сумата от 1520лв. – разноски за въззивна инстанция.

    Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: