Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   51 / 27.02.2019г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  дванадесети февруари                                                    Година 2019

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  720  по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. против решение № 80/02.10.2018г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 196/17г. в частта, в която искът за главницата за неимуществени вреди е уважен за горницата над 20 000лв до 50 000лв, ведно със съответните лихви и разноски. По съображения за неправилност на обжалваното решение  и постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства, както и при нарушение на материалния и процесуалния закон, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове за присъждане на неимуществени вреди за разликата над 20 000лв до 50 000лв, ведно с лихви и разноски, както и да му присъди адв.възнаграждение за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да ес  произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

          Ищецът Р.С.Р. с ЕГН **********  претендира от ответника ЗД  „Бул Инс” АД гр.София заплащане на сумата от  50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от него болки и страдания в резултат на преживяно ПТП, настъпило на 19.12.2016г., виновно причинено от Д.Ш.Б. ***, застрахован за календарната 2016г. по риска "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане - 19.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението. Предмет на претенцията в настоящото производство е  сумата от 20 000лв до претендираните 50 000лв.

          Безспорно установено по делото е, че на 19.12.2016г. около 22, 30 часа, извън населено място по път П-23(път гр.Исперих-гр.Дулово), при км.105+200м, между с.Вокил и с.Овен, общ.Дулово, при управление на МПС„Мерцедес", модел „8 320" с рег.№ СС ХХХХ АМ, деликвентът Д.Ш.Б. нарушил правилата по ЗДвП – чл.20, ал.1 и ал.2; чл.8 ал.1, както и чл.16, ал.1, т. 1 и по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата подбедрица, обуславящо наличието на трайно затруднение движенията на ляв долен крайник - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. С решение № 86/02.11.2017г., постановено по АНД №181/2017г. по описа на PC Дулово, същият е признат за виновен и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 1 200,00 лв. Няма спор, че автомобилът, управляван от виновния за произшествието водач, е застрахован за 2016-2017г. при ответното дружество по риска “Гражданска отговорност” с полица №BG/02/116002469242/19.09.2016г.

В резултат на настъпилото ПТП на ищеца  е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата подбедрица, обуславящо наличието на трайно затруднение движенията на ляв долен крайник. От представената по делото медицинска документация, заключението на СМЕ и разпита на свидетеля се установява, че ищецът е получил тежка телесна травма – наранявания на главата, горни и долни крайници, като най-тежко е съС.ието на лявата подбедрица. След приемането му в болница на 20.12.2016г. са отпочнати реанимационни мероприятия. На 22.12.16г. е претърпял оперативна намеса с извършване на вътрешна фиксация. Поради настъпили усложнения във възстановителния период и с цел спасяване на крайника от ампутация, на ищеца са извършвани многократно медицински манипулации, като на 19.01.2018г. са отстранени последните фиксиращи остеосинтезни средства. До 19.03.18г. е бил с гипсова имобилизация.  Според експерта движенията в лявата колянна става са възстановени, докато тези в глезенната става по всяка вероятност няма да се възстановят напълно поради тежки сраствания в костите и мускулатурата на подбедрицата. Една година се придвижва с помощта на патерици и инвалидна количка. Общо претърпените оперативни интервенции са три на брой.

          Механизмът на процесното ПТП е установен със заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия не се поддържа пред настоящата инстанция.

          С оглед на горната установеност се налага извода за доказаност на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

          А претърпените неимуществени вреди се установяват с показанията на разпитания по делото свидетел Али Салим Али, братовчед на ищеца. Според неговите възприятия дори и след третата операция ищецът не е могъл да се движи без две патерици – от скоро се придвижва само с една, а преди това се е затруднявал да се движи  и с двете. Търпял много силни болки, не се чувствал добре, често плачел. Инцидентът довел до социална изолация на ищеца, осуетил запланувана женитба.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, отражението, което те са дали върху психиката на пострадалия, както и прогнозата на заболяването. Следва са бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.

С оглед на горното съдът намира, че общият размер на претендираното обезщетение следва да бъде определен в посочените в исковата молба размери – 50 000лв.

          По претенцията за законна лихва:  Застрахователят обжалва постановеното по делото решение и в частта, в която е присъдена законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на направеното от него възражение в отговора на исковата молба  с оглед разпоредбите на чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр.чл.429 ал.2 т.2 и ал.3 КЗ. В тази връзка съдът съобрази следното :

           Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3. Изпадането на застрахователя в забава е регламентирано с изрични правни норми. 

Съдът определя служебно приложимите правни норми независимо от наличието или липсата на насрещно оспорване.

Ищецът е отправил до застрахователя  застрахователна  претенция по реда на чл.380 КЗ, получена от ответника на 15.09.2017г. – л.60., като е приложил към нея протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, епикризи и пълномощно. С писмо изх.№ 6748/06.10.17г. застрахователят  е поискал представяне на доказателства на осн.чл.496 ал.4 КЗ – влязъл в законна сила акт – присъда, решение или споразумение по наказателното дело и констативен протокол за ПТП с пострадали лица – оригинал или заверено копие. Липсват доказателства по делото изисканите от застрахователя доказателства да са представени. При това положение съдът намира, че законната лихва не може да бъде присъдена въз основа на някоя от хипотезите на чл.497 КЗ, тъй като не са представени всички доказателства по редана чл.106 ал.3 КЗ. Законната лихва следва да бъде присъдена от предявяване на исковата молба – 14.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВнАпС държавна такса върху обжалваната част на иска в размер на 600лв.

Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 80/02.10.2018г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 196/17г. в частта, в която ЗД  „Бул Инс“ АД, ЕИК  831830482  е осъдено да заплати на Р.С.Р., с ЕГН **********  сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от ПТП настъпило на 19.12.2016г., виновно причинено от Д.Ш.Б., застрахован за календарната 2016г. по риска "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТМЕНЯ решението в частта, в която застрахователното обезщетение е присъдено от датата на деликта – 19.12.2016г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2017г.

 

ОСЪЖДА ЗД  „Бул Инс“ АД, ЕИК  831830482  да заплати по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса за въвзивно обжалване  в размер на 600 лева.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :