Р Е Ш Е Н И Е   № 99/18.04.2016 г.

 

15.04.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                       ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 721 по описа на ВнАпС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 27552/10.06.2015 г. на Д.З.Г. ***, подадена чрез адв. Р.Д. от ВАК, и жалба вх. № 27632/14.09.2015г. на „ НЕОФРОН” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 813191143, чрез представител по пълномощие - адв. Д.И. от ВАК, срещу решение № 671 от 17.08.2015г., постановено по т. д. № 2393/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд.

С жалба вх. № 27552/10.06.2015 г. се атакува решението на ВОС в частта, с която Д.З.Г. е осъден да заплати на „ Неофрон” ЕООД, след прихващане на насрещно сборно вземане от 5 521.22лв за допълнително възнаграждение по същия договор за управление, представляващо премии за период 2010г. - 2012г, формирано както следва: 2 412.11лв. - дължима премия за 2010г. и 3 109.11лв. - дължима премия за 2012г., сумата 47 777.79лв., представляваща дължим остатък от сборно обезщетение в размер на 53 299.01лв за вреди от недобросъвестно управление по договор за възлагане на управлението на избран от общото събрание на съдружниците управител на дружество с ограничена отговорност, формирано както следва: сумата 3 441.47лв., получена за командировъчни разходи в чужбина през 2008г. и 2009г., без насрещен отчет по съответна заповед за командировка и доказателства за реално изпълнена работа; сумата 1 260 лв., получена за командировъчни разходи в страната през 2008г., 2009г. и 2010 г. над нормативно допустимия размер на дневни пари; сумата 2 351.57лв., получена за начислени за 2008г. и 2009 г. премии, като горница над дължимия размер по договор за управление; сумата 46 245.97лв, представляваща липсваща в касата разлика над заприходена стойност и реална касова наличност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 21.12.2013г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 145 ТЗ. Релевирани са конкретни оплаквания за неправилност на решението в тази част поради противоречие с материалния закон, необоснованост и непълнота на събрания по делото доказателствен материал.

Въззивна жалба вх. № 27632/14.09.2015г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство - „ Неофрон” ЕООД, е насочена срещу част от решението, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 145 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за вреди от недобросъвестно управление по договор за възлагане на управлението за сумата 7029 лв., претендирана като възникнало задължение за дружеството за лихви към НАП в резултат на забавено внасяне на декларирани дължими осигурителни вноски в периода на управление до 01.08.2013г., както и за сумата 5 521.22 лв., с която е извършено съдебно прихващане с насрещно сборно вземане на ответника към ищеца за допълнително възнаграждение по същия договор за управление, представляващо премии  тантиеми) за периода 2010г. - 2012г. Оплакванията са за противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу съответни части от подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същите отговарят на изисквания на чл. 262 ГПК.

Процесуалните представители на страните са депозирали писмени отговори по реда и в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения, а в отговора на „ Неофрон” ЕООД са релевирани и съображения за неоснователност на направените искания от ответника за събиране на доказателства във въззивното производство.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваните части решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 145 ТЗ, предявени от „ Неофрон” ЕООД срещу Д.З.Г., за присъждане на обезщетения за вреди от недобросъвестно управление по договор за възлагане на управлението, при следните фактически основания и размери: сумата 3 441.47лв., получена от ответника за командировъчни разходи в чужбина през 2008г. и 2009 г., без насрещен отчет по съответна заповед за командировка и доказателства за реално изпълнена работа; сумата 1 335лв., получена за командировъчни разходи в страната през 2008, 2009 и 2010 г. над нормативно допустимия размер на дневни пари; сумата 2 648.12лв., получена за начислени за 2008 и 2009 г. премии, като горница над дължимия по договор за управление размер; сумата 46 245.97лв, представляваща липсваща в касата сума като разлика над заприходена стойност и реална касова наличност, и сумата 7 029 лв., представляваща възникнало задължение за дружеството за лихви към НАП поради забавено внасяне на декларирани дължими осигурителни вноски в периода на управление до 01.08.2013г.

В исковата молба са изложени конкретни фактически обстоятелства, представляващи различни действия и бездействия на ответника, осъществяващи фактическия състав на разпоредбата на чл. 145 ТЗ, всяко от които според ищеца е довело до причиняване на различни по вид и размер вреди за дружеството. Твърди се, че ответникът, в качеството на управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, е нарушил правилата за отчетност на разходите по командироване, като е получил авансови средства от дружеството, но не е представил съответни документи за служебно пътуване до Лондон и нощувка в Испания, както и за пътуване до София. Отделно от това по редица командировъчни заповеди през 2008г. – 2010г са изплатени дневни пари над предвидените по Наредбата за командировките размери, ограничени до 20 лв на ден при пътуване с нощувка и 10 лв без нощувка. Тъй като липсват отчети за получени авансово плащания, а нарушенията в отчетността осуетяват и признаването на разходите за данъчни цели, дружеството счита, че допусната липса представлява пряка вреда, причинена именно от управителя, който не е положил грижа за опазване на интересите на дружеството. Излага се, че по същите съображения управителят следва да носи отговорност и за липсите на парични средства, представляващи надлежно установена при инвентаризация разлика между документиран и реално предаден при прекратяване на правомощията на управителя размер на касова наличност. Пряка вреда, според ищеца, е нанесена и поради пропуск на управителя своевременно да извърши плащания на декларирани публични задължения за осигурителни вноски. Претенцията за репариране на получени премии над дължимите ищецът обосновава с доводи за неправилно определяне размера на допълнителното възнаграждение върху печалба, формирана само при отчитане на приходите от основната дейност, без приспадане на всички разходи за нея.

Ответникът оспорва исковете, с изключение на част от фактическия състав по претенцията за репариране на вреди в резултат на получени от него суми за командировъчни разходи в чужбина през 2008г. и 2009 г., без отчет и доказателства за реално изпълнена работа, като признава, че е допуснато осчетоводяване за сметка на дружеството на личен негов разход за пътуване в Италия за сума 1 267.38лв. по фактура от 26.03.2010г. По останалите претенции възразява, че счетоводното отразяване на дейността не е негово задължение и е извършвано от специализирана счетоводна къща до 31.12.2013г, а след това от счетоводител на едноличния собственик, поради което не следва да отговаря за пропуски в отчитане на разходите. Твърди, че счетоводните резултати са били оповестявани ежегодно с ГФО и са били приемани без забележки от едноличния собственик, като за 2009г и 2010г. е извършен и одит. По твърдението за установена от принципала разлика между счетоводни данни и резултата от инвентаризацията на касата, излага, че разлика от 48 533.68лв. е съществувала още при поемането на управлението на 02.01.2008г. По претенцията, основана на забавеното плащане на публични задължения за осигурителни вноски, твърди, че забавата е резултат от обективно финансово състояние на дружеството, а не от лошо управление; с текущите приходи от туроператорска дейност са били покривани разходите за издръжка на природозащитни центрове, а намаляването на текущите постъпления от туризъм е резултат от всеобща финансова криза и свиване на пазара.

С отговора на исковата молба ответникът предявява процесуално възражение за прихващане, срещу евентуално негово парично задължение към ищеца, до размера на последното, на парични вземания, претендирани като дължими по договора за управление премии в размер на 20% от годишна печалба, изискуеми от приемане на ГФО. Твърди, че през 2011г. и 2012г. дружеството не му е изплатило дължимите премии и поради това същите се заявяват за установяване във висящия процес, с цел погасяване на евентуално установено вземане на ищеца, като посочва размер на премията само за 2012г. По същество, по възражението за прихващане, както и по първоначалната претенция на дружеството за надвзети суми за премии за 2008г. и 2009г., ответникът се позовава на обстоятелствата, че туроператорската и турагентската дейност са били печеливши и формират положителна основа, от която да се определи премията за съответната финансова година, както и на клауза от договора за управление, за определяне размер на премията върху брутната печалба след приспадане само на специфични разходи, свързани с тези дейности, без обвързване с общия финансов резултат или други фактори.

С определение № 1044/12.03.2014г. съдът е констатирал, че насрещните вземания, с които се цели съдебно прихващане, не са надлежно индивидуализирани по основание и размер, като са дадени съответни указания по чл. 101 ГПК и срок за изправяне нередовностите на предприетото процесуално действие. Указанията са изпълнени в срок, при което в доклада по делото, съдът е приел за разглеждане, респ. за установяване с цел погасяване на евентуално установено вземане на ищеца в следната поредност: 1 484.95 лв. – дължима премия за финансовата 2012г. и 8100лв. – дължима премия за финансовата 2011г. Докладът е изменен в последно заседание, след събиране на всички допуснати доказателства, в частта относно размерите на претендираните насрещни вземания по вече направените евентуални възражения за прихващане за дължими премии за 2011г. и 2012г., и с приемане на допълнително предявено възражение за дължима премия за 2010г. за сумата 6532лв.

По – подробното изложение на обстоятелствата във връзка с възражението за прихващане в предходния абзац е с цел да се даде отговор по оплакването в жалбата на „ Неофрон” ЕООД за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при приемане на допълнително възражение за вземане на ответника към ищеца за предходен период. Съставът на въззивния съд намира, че не е налице соченото нарушение, тъй като допълнителното възражение за прихващане е основано на вече въведени в предмета на делото факти и събрани доказателства, и съгласно чл. 371 ГПК, при тези предпоставки може да бъде направено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

Предвид конкретните оплаквания в жалбите и становищата, изразени съответно по жалбата на насрещната страна, съдът намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от приетите за установени от първоинстанционния съд общи факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:

Ответникът Д.З.Г. е бил избран за управител на „Неофрон” ЕООД от учредяване на дружеството през 1995г., като е изпълнявал тази функция до освобождаването му с протокол № 7 от 02.08.2013г. на управителия орган на едноличния собственик на капитала – СНЦ Българско дружество за защита на птиците”. На 02.02.2008г. между страните е подписан договор по чл. 141, ал. 7 ТЗ, с който на ответника е изрично възложено управлението на дружеството за срок от пет години. При освобождаването на управителя едноличният собственик на капитала не е взел решение за освобождаването му от отговорност, като впоследствие изрично е изявена воля за претендиране на обезщетение за вреди, причинени при управлението, по съдебен ред.

По отделните претенции, като безспорни между страните и ненуждащи се от доказване са приети следните факти: ответникът е ползвал, без основание, парични средства на дружеството за негово частно пътуване до Италия за сумата 1 267.38 лв. по фактура от 26.03.2010г.; получил е премии по договора за управление в размер на 9 400 лв. за 2008г. и 4 900 лв. за 2009г. Безспорно е, че на ответника не са заплащани премии за периода 2010г. – 2012г., както и че към 31.12.2012г. при инвентаризация на каса е установено касова наличност в размер на 1 412 лв. Няма спор между страните и относно пропускане на падежите за внасяне на декларирани данъчни задължения по време на управлението на ответника, довело до формиране на  допълнителни задължения за дружеството за лихви за просрочие по дължими данъци и осигуровки.

Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, които са част от фактическите състави по отделните претенции, основани на различни действия и бездействия на ответника, всяко от които се сочи като причиняващо различни по вид и размер вреди за дружеството, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.

По повод конкретните оплаквания във въззивните жалби за необоснованост на някои фактически изводи съдът намира следното:

В чл. 2 от сключения между страните договор за управление е уговорено заплащане на текущо месечно възнаграждение на назначения управител в размер на 800 лв. месечно, както и 20 % от годишната брутна печалба от туроператорската и турагентската дейност на фирмата, след приспадане на всички разходи, свързани с осъществяването на тази дейност.

Страните спорят относно методиката, по която следва да се определи размерът на допълнителните премии. Възникналия спор относно съдържанието на договорната клауза, която действително се оказва неясна, налага нейното тълкуване съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, при което следва да се издири действителната обща воля на страните; отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

В хода на съдебното дирене са поставяни задачи на вещи лица И. А и Б. Б., на които е възложено изготвянето на съдебно – счетоводни експертизи за определяне размерите на задълженията по различни методики. Във въззивните жалби всяка от страните изразява несъгласие с възприетата от първоинстанционния съд методика за определяне размера на премиите – по вариант Б от заключението на вещо лице И. А, прието в съдебно заседание на 20.05.2015г. Същевременно заявените от ищеца размери на премиите, съвпадащи с приетите от принципала, при ревизията на предприятието, не се установяват в нито един от вариантите, изготвени от вещите лица. Получените суми от управителя, които сам е начислил като полагащи му се премии за сметка на дружеството, в размер на 9400лв. за 2008г и 4900лв за 2009г. също не съответстват на нито един от вариантите на стойностите, получени от вещите лица при прилагане на различни методики за определяне на преките и непреките разходи, присъщи само на турагентска и туроператорска дейност на ищцовото предприятие. Следователно поведението на страните по прилагане на неясната клауза е противоречиво и не може да бъде годен критерий за изясняване на точната методика, договорена от тях при формулиране на клаузата относно определяне на печалбата само от турагентска и туроператорска дейност.

Направено от ВОС тълкуване се преценява като съответстващо на всички изисквания на чл. 20 ЗЗД. Размерът на допълнителното възнаграждение, дължимо съгласно тълкуваната клауза, след приключване на съответната година, е обвързан с финансовия резултат от търговска дейност на самото предприятие като правен субект, при което целта на премията безспорно е да се стимулира ефективното управление и реализирането на по- голяма печалба от дейността. В подкрепа на това разбиране за целта и характера на премията като тантиема е § 1 от ПЗР към договора, предвиждащ едностранна възможност за принципала да коригира процента на тантиемата според реално постигнат резултат от самостоятелното управление на мениджъра, както и разпоредбите на чл. 6 и § 2 от ПЗР, предвиждащи свободата на управителя да разработва бизнес стратегията на фирмата, да предлага оптимизация на структурите й, и възможността да формира свой екип в управление на регистрираните клонове към момента на сключването на управленския договор – „ Неофрон - клон Маджарово” и „ Неофрон – клон Бургас”. При съобразяване на оповестения в ТР предмет на дейност на дружеството, който освен туристически услуги включва и производство и продажба на сувенири и предмети, свързани с опазване на природата, издателска и рекламна дейност и екологични експертизи и оценки, като се отчита, че учредителят е сдружение, чиято нестопанска цел е свързана с развитие и управление на природозащитни центрове и обиталища на редки птици, се налага извод, че очакваните печалби от търговията, чрез специално учреденото дружество, възложено за управление на ответника, е следвало да се генерира, чрез налагане на пазара на специфичен и търсен еко - туристически продукт, с акцент върху допълнителни услуги, осигурявани чрез наблюдението на редки и защитени природни видове. Съответно на така издирената обща цел на договора, следва да се приеме, че премиите са уговорени именно като допълнително възнаграждение за постигнати резултати от онази част от дейността на дружеството, представлява туроператорска и турагентска дейност, развивана както в поделението на гр. Варна така и в клоновете, към които са формирани центрове за наблюдение на птици, но не и другите консултантски услуги и производства на стоки. Същевременно страните изрично са договорили, че брутната печалба, представляваща основа за начисляване на тантиема, ще се формира след приспадане на всички разходи, свързани с осъществяването на турагентска и туроператорска дейност. Такива разходи са не само изплатените възнаграждения на лицата, пряко ангажирани в сключване на договорите и воденето на организираните групи и осчетоводени нощувки и хранене на туристите, но и съответна част от разходите по общото управление на дружеството, включително рекламните кампании, обучения, административно обслужване на офиса, командировките и др. подобни, както и разходите, направени за поддържането на местата за наблюдение на дивата природа.

Първоинстанционният съд е възприел вариант Б на заключението от 20.05.2015г на вещото лице Ива А относно размер на печалбата за съответните финансови години, формирана само от турагентска и туроператорска дейност, като основа за определяне на дължимите премии на управителя, по съображения, които изцяло се възприемат от настоящия състав, а именно: Методиката, по която е определен размерът на допълнително възнаграждение по този вариант отчита както обособяването на приходите от специфичната туроператорска и турагентска дейност, развивана в офиса в гр. Варна, така и преките разходи по обслужване на организираните туристи, отчитани в протокола за разходи по конкретния тур, но и непреките общи за цялото предприятие разходи, съразмерно приспаднати на обема на специфичната туристическа дейност. Същевременно този вариант отчита общо, като разходи, и заплатите на наети в другите поделения лица, осъществяващи дейността по поддръжка на обекти, за които не са калкулирани реални себестойности и необходимите корекции на неправилно осчетоводените командировъчни разходи и приспаднати амортизации, с които е променен, в резултат на ревизията, финансовият резултат за съответната година. Това тълкуване на клаузата на чл. 2 от договора в частта относно базата за начисляване на премията, респ. размера на печалбата за съответните финансови години, формирана само от турагентска и туроператорска дейност, отговаря в най- голяма степен на разкритата цел на договора и на добросъвестността.

За да се произнесе по претенцията за сумата 46 245.97лв, претендирана като липсваща в касата на дружеството разлика над заприходена стойност и реална касова наличност, съдът на ВнАпС приема за установено следното:

Съгласно представеното извлечение от Протокол от заседанието на Управителния съвет на “БДЗП” №3/23.03.2013 г. по т.1 – Липса на касова наличност за 2012 г., е взето решение “ разликата между касовата наличност по счетоводни данни към 31.12.2012 г. и инвентаризационния опис на касата в размер на 1 412.00 лв. към 31.12.2012 г. изготвен от Д.Г., да се отрази като вземания по липси и начети от Д.Г. - управител на “НЕОФРОН” ЕООД”. Въз основа на това решение и на база Закона за счетоводството и Националния сметкоплан е взета счетоводната статия Д-т ска 442 – Вземания по липси и начети – партида Д.Г. срещу К-т с-ка 501 – Каса в лева. Моментът на констатиране на липсата безспорно е към 31.12.2012г., съгласно доклада за констатациите на назначен регистриран одитор за извършване на ревизия. Ответникът релевира твърдение, че липсата на касова наличност е възникнала преди периода 2008г., от което цели да извлече благоприятни правни последици. Ищецът репликира с довода, че доколкото ответникът е бил управител на дружеството от неговата регистрация през 1994г., ако действително към датата на подписване на договора за управление – 02.01.2008г., вече е съществувало несъответствие между счетоводно отразените и фактически наличните парични средства по каса в негова тежест е било да установи това обстоятелството. Първоинстанционният съд, от своя страна, не е основал решението си на извод за липса, настъпила непременно в периода след 2008г., а се сочи, че има признания на ответника, че тя е била факт още към 01.02.2008г., като тази липса не е била покрита от материално – отговорното лице в следващия период на управление.

В производството пред ВОС са събрани писмени и гласни доказателства и е приета съдебно – счетоводна експертиза. Установява се, на първо място, че в периода на управление на дружеството от ответника не е имало назначено лице на длъжност касиер или издадена вътрешна заповед за назначаване и изпълняване на тази длъжност в предприятието– съхранение на паричните средства, съставяне на приходни и разходни касови ордери и завеждането им в касова книга.

В издаваните с участието на ответника, като ръководител на предприятието, счетоводни документи – годишни – финансови отчети за периода от 2007г. до 2013г., оповестени в ТР и представени в НАП, е отразена динамика на парични средства в каса, сочеща значително по - високи размери на наличността. Още през 2008г, при одобряване на приключването на 2007г. е представен и приет от едноличния собственик баланс с касова наличност от 79 000 лева. Във всички следващи баланси е налице приемственост и съответствие между отразените суми и движението на паричните потоци до счетоводна наличност от 105 000 лв. в края на 2011г. При извършване на проверка от вещото лице в счетоводството на предприятието не е открило разминаване на данни от оборотните ведомости и балансовите стойности на парични средства в брой, но е установило липса на инвентаризационни документи на касата, с изключение на два протокола от 02.01.2008г. и 31.02.2012г. В тези два документа са отразени данни за значително по - ниски стойности. Вместо осчетоводената в края на 2007г. наличност в офиса в гр. Варна в размер на 55 675.68лв, на 02.02.2008г управителят и агентът по продажбите са удостоверили налични в каса само 7142лв., за което не се установява едноличният собственик на капитала да е бил уведомен. Този протокол може да се приеме като съдържащ признание, че липса на касова наличност в размер на поне 48 533.68лв е била факт още през 2008г. и тя не е покрита в следващия период на управлението на това лице. Този факт е неизгоден за страната, тъй като ответникът е бил управител и преди сключване на писмен договор за управление е изпълнявал същите функции от самото начало на учредяването на дружеството, съответно не се е налагало отново, чрез приемо - предаване от друго лице, да се задължава със заварената наличност на парични средства по каса, за която вече е бил отговорен.

В хода на въззивното производство е назначена и изслушана допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, възложена на вещото лице Б. Б., изготвило първоначалната такава с предмет на изследване – касова наличност през предходен период – 2006г. – 2007г.

При проверката на счетоводната документация на „НЕОФРОН” ЕООД за периода 2006 – 2007 г. експертът не е установил да са съставяни приходни касови ордери за отразяване на постъпленията в касата за платени фактури в брой от клиенти и за постъпилите суми по фискалните отчети за касов апарат и за изтеглените суми от разплащателната и картовата сметка и разходни касови ордери за извършените плащания от касата към доставчици, за НАП, командировки, внесени суми от лицата по разплащателната и картова сметка, заведени в касова книга за гр. Варна и Клон Маджарово. Единствено в Клон Бургас са съставени ПКО и РКО, които са описани в касова книга. Физическите лица, които са имали право да теглят и да внасят парични средства от/по разплащателната сметка на дружеството за периода 2006г. – 2007 г. са управителят Д.Г., и упълномощени от него лица А Ха, М Х, С Н и Марина Г.. Въз основа на проверените намерени документи – банкови извлечения, издадени и получени фактури плащани в брой, заповеди за командировки в страната и чужбина, вносни бележки и разписки, както и осчетоводените, но не намерени от експертизата – ведомости за заплати и сметки за граждански договори, експертът, изготвил допълнителната ССчЕ предлага на съда извода, който се възприема изцяло, а именно, че не е налице неправилно осчетоводяване на касовата наличност през периода 2006 – 2007 г. по сметка 501 на „Неофрон” ЕООД. Следователно липсващите парични ценности не са такива, за които управителят да не се е задължил документално чрез получаването им от съконтрахенти или чрез изтеглянето им от разплащателната сметка на дружеството, лично или чрез упълномощени от него лица, за чиито действия носи отговорност спрямо дружеството. Респ. установената при инвентаризацията, като липсваща в касата, разлика над заприходена стойност и реална касова наличност, не се дължи на неправилно осчетоводяване на касова наличност.

Във връзка с оплакването в жалбата на „Неофрон” ЕООД за допусната грешка от първоинстанционния съд при извършване на прихващането, по таблицата на стр. 12 от решението, съставът на ВнАпС констатира, че неправилно прихващане не е допуснато. Оплакването вероятно е резултат от неправилно възприемане съдържанието на таблицата. Сборът от сумите, за които е прието че се дължат и с които е извършено прихващане / 2 412.11. лв. и 3 109.11 лв./ е 5 521.22 лв., съответно сборът от задълженията / командировки, дневни и премии/, които се прихващат, е 7 053.04 лв., а сумата за присъждане, представляваща разликата между двата сбора, е точно 1 531.82 лв., така както е посочено в решението.

По останалите, установени от ВОС, спорни факти, формиращи фактическите състави по отделните претенции, за които няма релевирани в жалбите самостоятелни оплаквания за необоснованост, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК, по изложените по - горе в настоящото решение съображения.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Нормата на чл. 145 ТЗ предвижда специален вид имуществена отговорност за вреди, причинени на дружество с ограничена отговорност от неговия управител, която произтича от съществуващите между управителя и дружеството два вида правоотношения - органно и договорно, и се носи за неизпълнение на задълженията на управителя като орган на дружеството. Предвиденият от закона фактически състав за реализиране на тази отговорност обхваща следните елементи: виновно поведение, респ. действие или бездействие на управителя, с което е нарушил задълженията си към дружеството, настъпването на вреда за дружеството /претърпени загуби или пропуснати ползи/, да съществува причинна връзка между поведението на управителя и вредата. Допълнителна положителна предпоставка за реализиране на тази отговорност е вземането на решение от ОС по чл. 137, ал. 1 т. 8 ТЗ за предявяване на иск срещу управителя, с изключение на случаите, при които искът се предявява след освобождаването му, а пречка за реализиране на отговорността е предхождащо завеждането на иска решение на ОС за освобождаване на управителя от отговорност.

Ответникът Д.З.Г., който е изпълнявал функцията на управител в периода от учредяване на „ Неофрон” ЕООД през 1995г. до освобождаването му с протокол № 7 от 02.08.2013г. на управителния орган на едноличния собственик на капитала – СНЦ БДЗП”, не е освободен от отговорност, като впоследствие е взето и изрично решение за предявяване на иск за обезщетяване на причинени от него вреди в периода на управление.

Установените от доказателствения материал действията на управителя по организиране на командировки в страната и чужбина, са в явно противоречие с поетите от него задължения по договора за управление от 02.02.2008г. с който е изрично възложено управлението на дружеството за срок от пет години. Видно от съдържанието му едноличният собственик на капитала изрично е запазил за себе си правото да командирова и приема разходи за командировките на управителя - чл. 11. По делото няма данни за съгласуване на издадените от ответника, в качеството му на ръководител на командироващо предприятие, заповеди с принципала. Всички процесни заповеди, без номера, издадени в периода 2008г. -2010г. са оформени едностранно от управителя, както като издател на заповедта, респ. лице приело изпълнението и утвърдило разходите за пътни и дневни пари, така и като командирован служител, осъществил служебното пътуване за сметка на дружеството. Нито една от заповедите не е оформена с доклад за резултата от командироването, който да е предоставен на принципала за утвърждаване, ведно с разходите по съответното пътуване. Част от заповедите за командировки за 2008г. и 2009г., също без номера, са предоставени в счетоводството на дружеството през м. март 2013 г. и са осчетоводени с дата 31.12.2012 г. По тези заповеди за командировка, представени за осчетоводяване четири – пет години след датата на издаване, са изплатени сумите по сметка на полагащите се пътни, дневни и квартирни пари, попълнена на гърба на бланката за заповед за командировка, подписана от управителя Д.Г.. Данни за уведомяване на едноличния собственик за начина, по който са формирани разходите по служебните командировки, включително размерите на дневните пари и извършването на конкретни пътувания в страната и чужбина по време на действие на договора за управление от 2008г., има едва за периода, в който е изготвен доклада за констатации на назначената ревизия на цялостната дейност на предприятието. Представените по - рано обобщени отчети за разходите, направени в дружеството при годишното приключване, приемани на заседанията на едноличния собственик, ведно с изискуемата заверка от одитор на ГФО за съответните години не съдържат детайлна информация за размера на дневните пари, изразходвани от управителя при командировки в страната и за всички разходи за пътувания в чужбина. Одобрението на ГФО като цяло не може да се приеме за заместващо изричното съгласуване на направените разходи за командировки, в съответствие с договореното при възлагане на управленския мандат, което предполага самото командироване да се осъществи със заповед на принципала.

С изплатените суми по заповедите за командировка, за които няма данни да е осъществено изпълнение / пътувания до дестинациите извън седалището на дружеството, посочени в издадените от управителя командировъчни заповеди/, или са платени завишени стойности на дневни пари, неодобрени от принципала, се намаляват паричните наличности в касата на дружеството. С неоснователното получаване на суми, за сметка на дружеството без надлежно изпълнена работа по командироване в чужбина през 2008г. и 2009 г. и за командировъчни разходи в страната през 2008г., 2009г. и 2010 г. над допустимия размер на дневни пари, управителят е причинил вреда на дружеството, за чието репариране в установените по делото размери носи пълна имуществена отговорност.

Ответникът признава изрично, че е получил от дружеството сума, която е следвало да възстанови като личен свой разход по пътуване в Италия. Същевременно няма данни подобно признание да е направено до възлагането на ревизията на предприятието на ищеца или да е предприето доброволно връщане на сумата в касата на дружеството, а това бездействие на управителя съставлява основание за възникване на задължение за обезщетяване на вредата, настъпила в резултат на намаляване на разполагаемите активи на дружеството с неоснователно получените парични средства.

Тъй като управителят изобщо не е разполагал с предхождащо датите на командировките съгласие на едноличния собственик за командироване и за размер на разходите, които ще бъдат признати, по нито една от заповедите, то възприетите от принципала суми като полагащи се дневни пари по минимални размери съгласно Наредбата за командировките в страната и последващото одобряване на разходите до тези размери, е проява на добросъвестност, а не повод да се извличат доводи от ответника за неприложимост на Наредбата във вътрешните отношения между страните.

По исковете за нанесени вреди от недължимо получени от управителя премии за 2008 и 2009г. - съставът на въззивния съд приема за установен правопораждащия фактически състав по чл. 145 ТЗ и по тези претенции в размерите, до които исковете за уважени от ВОС. Изплащането за сметка на дружеството на парични суми, определени едностранно от ответника и надхвърлящи уговорения размер на премиите, без да е взето решение от Управителния съвет на принципала по § 1 ПЗР от договора за управление, представлява нарушение на последния, в резултат на което пряко са намалели с недължимите горници разполагаемите активи на дружеството. На управителя се изплаща текущо месечно възнаграждение в размер на 800 лв., а премиите са уговорени като награда за постигнат положителен стопански резултат, поради което и доводът за приложение по аналогия на правилата за закрила на работник или служител, получилия добросъвестно плащане на трудово възнаграждение, е неоснователен.

По нарушението, съставляващо допуснатата липса на парични средства от касова наличност, осчетоводена в резултат на текуща дейност на дружеството до 2008г., поради неспазване на изискването за правилното и целесъобразно изразходване на паричните средства, предоставени на ответника в качеството му на управител и неотчитането на направените разходи в съответствие с разпоредбите на закона.

Преди всичко следва да се посочи, че съдът няма основание да не кредитира приетите в първоинстанционното и въззивното производство заключения съответно на първоначална и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи. Изводите в експертизите са направени от вещо лице с необходимите специалност и квалификация, и се основават на извършена щателна и обстойна проверка на документите, представени от страните, тези които се намират в счетоводството на ищеца, включително и в клоновете на предприятието, както и на проверка на документи в обслужващата банка, в която е била разкрита разплащателната сметка.

Установява се, че от момента на учредяване на дружеството, от който ответникът е поел управлението му, не е имало назначено лице на длъжност касиер или издадена вътрешна заповед за назначаване и изпълняване на тази длъжност в предприятието – съхранение на паричните средства, съставяне на приходни и разходни касови ордери и завеждането им в касова книга, следователно през целия период на управление от ответника не е имало друго лице, което да носи отговорност за липсата на получени от името и за сметка на дружеството парични средства. Липсата на касова наличност към 31.12.2012г. е надлежно установена по начин, който обвързва ответника, при извършването на цялостна ревизия на предприятието, възложена от собственика на регистриран одитор. Изравняването на отчетената по стопански операции парична наличност и действително установените в касата средства е наложило отразяването на липсваща сума от 46 245.97лв, която не е била на разположение на предприятието за обслужване на текущите задължения. Доказано е в процеса, с помощта на назначения експерт, че не е налице неправилно осчетоводяване на касовата наличност през изследвания период по сметка 501 на „Неофрон” ЕООД, няма разминаване на данни от оборотните ведомости и балансовите стойности на парични средства в брой, респ. няма данни, че липсващите парични ценности са извън сумите, за които управителят да се е задължил документално чрез получаването им от съконтрахенти или чрез изтеглянето им от разплащателната сметка на дружеството, лично или чрез упълномощени от него лица, за чиито действия носи отговорност спрямо дружеството. Разминаване на оповестената от управителя касова наличност и предадената при изтичане на мандата сума е проявление на пропуск в добросъвестното управление, поради което и следва да се приеме за противоправно причинена щета на дружеството.

Като краен извод по предявените искове с правно основание чл. 145 ТЗ съставът на въззивния съд приема, че с изключение на претенцията за сумата 7 029 лв., предвиденият от закона фактически състав за реализиране на отговорност на управителя за настъпилите вреди за дружеството в размерите, до които исковете са уважени от ВОС, се установяват в процеса. С посочените по – горе действия, съответно бездействия на ответника, в качеството му на управител, съставляващи виновно нарушение на поетите задължения към дружеството, за последното са настъпили неблагоприятни правни последици- намаляване на активите със съответните суми, което във всеки един от случаите е пряк резултат от поведението на управителя.

Правният извод за недоказаност по основание на претенцията за обезщетяване на вреди от недобросъвестно управление за сумата 7029 лв., претендирана като възникнало задължение за дружеството за лихви към НАП в резултат на забавено внасяне на декларирани дължими осигурителни вноски в периода на управление до 01.08.2013г., съдът прави по следните съображения:

Няма спор между страните, че падежите за внасяне на декларирани данъчни задължения по време на управлението на ответника са пропуснати и това е довело до формиране на допълнителни задължения за дружеството за лихви за просрочие по дължими данъци и осигуровки, а сочената от ищеца сума като общ размер на заплатените лихви се потвърждава от заключението на вещото лице Б. Б..

В жалбата на „ Неофрон” ЕООД се твърди, че липсата на оборотни средства към датите, на които са възникнали публичните вземания, впоследствие погасени със забава, са факти, които не са доказани от ответника, при условията на главно пълно доказване, но са послужили на съда при обосноваване на правния извод за неоснователност на претенцията.

Доказателствената тежест за установяване наличие на пряка причинна връзка между поведение на управителя / действие или бездействие/ и настъпили вреди за управляваното дружество като елементи от фактическия състав на чл. 145 ТЗ е на ищеца, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Доколкото наличието на свободни оборотни средства на дружеството, след погасяване на изискуемите задължения към други съконтрахенти, в периода от момента на възникване на публичните задължения по декларации Обр. 6 до изплащането им със забава, съставлява проявление на причинна връзка между бездействие на управителя и настъпилата вреда, то последиците от недоказване на този факт биха били в тежест на страната, която претендира обезщетяване на вреди. В исковата молба обаче този положителен факт не се твърди. Във въззивната жалба ищецът за първи път свързва ненавременното плащане на публичните задължения с установената по- късно липса в касата на предприятието за сумата 46 245.97 лв. Позоваването на този факт като релевантен по конкретната претенция е несвоевременно и съответно преклудирано, но поначало той не е годен да бъде поставен в основата на извод за пряка причинно – следствена връзка, доколкото е установено, че липса на касова наличност е настъпила много преди възникване на публичните задължения. Освен това изводът на ВОС за липсата на налични оборотни парични средства, ограничени до наличността от 1412 лв. в края на 2012г., в резултат на ползване на съответните постъпленията за покриване на задълженията с търговски контрагенти и трудови възнаграждения, не е произволен, а е базиран на съдържанието на отчетите за паричните потоци, като част от ГФО за съответната финансова година.

По оплакването в жалбата на „Неофрон” ЕООД за допусната грешка от първоинстанционния съд при извършване на прихващането, по таблицата на стр. 12 от решението, съставът на ВнАпС извърши проверка и констатира, че неправилно прихващане не е допуснато. Оплакването вероятно е провокирано от неправилно възприемане съдържанието на таблицата, тъй като сборът от приетите за установени суми, с които се извършва прихващане / 2 412.11. лв. и 3 109.11 лв./ е 5 521.22 лв., съответно сборът от задълженията / командировки, дневни и премии/, които се прихващат, е 7 053.04 лв., а сумата за присъждане, представляваща разликата между двата сбора, е точно 1 531.82 лв., така както е посочено в решението.

Съдебното прихващането е извършено при спазване на заявената поредност, с насрещни задължения на ищеца към ответника, установени по основание и размер, възникнали в края на съответните финансови години за заплащане на допълнителните възнаграждения, уговорени в чл. 2 от договора за управление като премии за положителен финансов резултат от туроператорска и турагентска дейност на управляваното от ответника дружество.

Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция са направени от процесуалните представители на двете страни, с прилагане на списъци по чл. 80 ГПК. С оглед резултата от въззивното обжалване на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните дължи на насрещната страна репариране на част от направените в настоящото производството разноски / без разноски за заплатени държавни такси/ съразмерно с материалния интерес по всяка от жалбите, а именно ищецът дължи сумата 343.20 лв., а ответникът – 1 188лв. След компенсация на насрещните задължения за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 844.80 лв.

 

По изложените съображения, съставът на ВнАпС

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 671 от 17.08.2015г., постановено по т. д. № 2393/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд,.

ОСЪЖДА Д.З.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „НЕОФРОН“ ЕООД, ЕИК 813191143, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „ Мария Луиза” № 17, представлявано от управител Ивайло Петров Иванов, сумата 844.80 лв. / осемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет ст./, представляваща част от направени съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция съобразно материалния интерес по двете жалби, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за сумата 46245.97лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 21.12.2013г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 145 ТЗ, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

В останалата част въззивното решение е окончателно съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.