Р Е Ш Е Н И Е

 

21

                              

                гр. Варна ,15.01.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 722 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от  С.М. и Е.М. /присъединила се след към въззивната жалба на първата/ против решение № 395/30.04.2013г. по т.д. № 917/12г. на ВОС, с което прието за установено в отношенията между А.К.К., ЕГН ********** *** и ответниците Е.Е.М., ЕГН ********** *** и С.Е.М., ЕГН **********,*** че не съществува вземане на С.Е.М., ЕГН ********** за 64 000 лева /шестдесет и четири хиляди лева/ по запис на заповед от 11.04.2010г. издаден от  Е.Е.М., ЕГН **********, за което е издадена заповед за изпълнение № 6951/01.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 11487/2011г. по описа на ВРС, XVI състав, на осн. чл. 464 от ГПК.

Подадена е частна жалба от А.К. срещу определение № 3240/08.08.2013г. по т.д. № 917/12г. , с което е изменено решение № 395/30.04.2013г., на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК като  е отхвърлена молбата на А.К.К. с пр. осн. чл. 248, ал. 3 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, чрез присъждане на сумата от 1350 лева, представляваща разноски за адвокатска защита  по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Във въззивната жалба се излага , че е допуснато от ВОС процесуално нарушение предвид недопускане на гласни доказателства на въззивниците за установяване на сключен между тях неформален договор за заем. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго , с отхвърляне на предявения иск по чл.464 ГПК.

Въззиваемата страна А.К. оспорва основателността на въззивната жалба.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба А.К. твърди , че е кредитор на ответницата Е.М. по запис на заповед от 20.06.2008г. за сумата от 8500 евро. Ищецът е упражнил правата си по ценната книга в производство по чл.417  ГПК , като заповедта е стабилизирана след уважен положителен иск по чл.422 ГПК. В хода на провеждане на принудителното изпълнение по издадения изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение към изп.производство се е присъединила като взискател и ответницата С.М.. Същата се легитимира с изпълнителен лист издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по запис на заповед от 11.04.2010г. за сумата от 64 000 лв. с издател Е.М.. Ищецът твърди , че в полза на С.М. не съществува вземане спрямо Е.М. за сумата от 64 000 лв. по запис на заповед от 11.04.2010г. В допълнителната искова молба конкретизира , че не съществува и твърдяното по отговора на ответниците каузално правоотношение , което е обезпечено със записа на заповед, а именно договор за заем на сумата от 64 000лв. от декември 2007г. Оспорва достоверността на датата на така сочения договор за заем , както и възможността С.М. да разполага с такава сума пари, която да предостави в заем на сестра си Е.М.. Като недостоверни намира и възраженията на ответниците , че записът на заповед от 2010г. е подписан с цел обезпечаване на договора за заем , поради опасения на С.М. за реално събиране на дълга. В тази връзка навежда твърдения , че три месеца след подписване на процесната ценна книга двете сестри са се разпоредили със свой имот в полза на майка си Силвия Пенева чрез дарение, т.е. при участието на С. М Е.М.  е намалила чрез безвъзмездна сделка имуществото си. Оспорва и декларирането от двете ответници на заема в данъчните им декларации по ЗДДФЛ за 2010, 2011 и 2012г. Твърди , че ако съществува вземането на С. Мрачева спрямо Е.М. по записа на заповед от 11.04.2010г. , то неговото вземане  спрямо Е. М по записа на заповед от 20.06.2008г. е възникнало преди това на С.М. . Твърди също така че сделката запис на заповед от 11.04.2010г. го уврежда в качеството му на кредитор , тъй като с тази сделка се намалява имуществото на длъжника . Двете ответници са сестри, поради което следва да се приложи презумпцията по чл.135 , ал.2 ЗЗД относно знанието им за увреждане на кредитора. Моли да бъде установено по отношение на двете ответници , че  в полза на С.М. не съществува вземане спрямо Е.М. за сумата от 64 000 лв. по запис на заповед от 11.04.2010г. Иска и да бъде обявена за недействителна спрямо него увреждащата го едностранна сделка – запис на заповед от 11.04.2010г.

Предявени са евентуално съединени искове с правно осн. чл.464 ГПК и чл.135 , ал.1 ЗЗД.

Ответниците С.М. и Е.М. оспорват исковете . Правят възражения , че записът на заповед от 2010г. обезпечава вземането на С.М. по договор за заем , с който тя е предоставила през 2007г. на сестра си Е.М. парична сума в размер на 64 000лв. и който не е върнат. За този заем ищецът знае , тъй като е бил в близки отношения с Е.М. и признава това обстоятелство в дадените от него обяснения пред орган на предварително производство по НПК. Сделката не уврежда кредитора-ищец. В присъствието на свидетел парите са предадените от С.М. на Е.М.. Дарението на недвижим имот двете ответници са извършили в полза на своята майка , тъй като имотът е закупен с кредит теглен от последната. Е.М. е декларирала в декларацията си от 2010г. процесният заем.

ВнАС след като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от изп.д. № 20087190400207 на ЧСИ №719, , същото е образувано по молба на  А.К. въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2008г., издаден въз основа на стабилизирана заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5130/08  на ВРС, 31-ви състав, с която Е.Е.М. е осъдена да заплати на А.К.К. сумата от  8 500 евро дължима по запис на заповед от 20.06.2008г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -07.07.2008г. до окончателното изплащане на сумата.  С разпореждане от 05.08.2011г. на ЧСИ по цитираното изп.дело , въз основа на молба на С.М., същата е присъединена като взискател по делото, на осн. чл. 456 ГПК.

Видно от удостоверение за присъединяване , изд. от ЧСИ №717 Р Т., С.Е.М., е взискател по изп. дело №201107170400754/2011г., образувано на основание изп. лист, издаден от ВРС по ч.гр.д.№ 11487/2011г, срещу Е.М. за заплащане сумата от 64 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2011г.

Съобразно от ч.гр.д.№ 11487 /2011 на ВРС, XVI състав се установя, че в полза на С.Е.М. е издаден изпълнителен лист за сумата от 64 000 лева, представляваща главница по запис на заповед  от 11.04.2010г., ведно със законната лихва, считано 29.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1280 лева разноски по заповедното дело. Не е постъпило възражение от длъжника Е.М. по чл.415 ГПК.

По делото е представена годишна данъчна декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, подадена през 2010г. от Е.М. за придобити доходи от ФЛ през 2009г. Като в част седма, таблица 4 „справки за непогасени към 31.12.2009г. остатъци от получени парични заеми, с изключение на кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ „ е отбелязано, че деклараторът има непогасен заем към  С.М. в размер на 64 000 лева, като е отбелязана година на получаване на сумата -2007г.

В годишната данъчна декларация на Е.М. подадена 2011г. доходи през 2010г.  част 8 таблица 4 е останала непопълнена.

Ответницата С.М. също е декларирала  за финансовата 2009 г. по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, че е има непогасено  вземане по договора за заем  от  Е.М. в размер на 64 000 лева. Същевременно С.М. е декларирала, че  на свой ред е получила в заем от Желязко Георгиев Желязков същата сума.

В годишната данъчна декларация на С.М., подадена  през 2011г. за доходи от 2010г. част 8 таблица 4 е останала непопълнена.

Видно от приложени на л.53-54 по делото на ВОС писмени обяснения от лицето А.К. снети по преписка № 13968/08г. на Варненска районна прокуратура ищецът признава , че : Познава Е. М от 21.12.2007г. Станали са близки приятели. Разбрал е, че тя има финансови взаимоотношения със сестра си и по повод на тези проблеми е решил да помогне на Е.М. като през януари – април 2008г. й е дал 10 000 евро. Получил е уверение от последната , че при теглене на кредит от нейна страна тя ще му върне парите. Но тъй като не е спазила обещанието си, на 20.06.2008г. му е издала запис на заповед за сумата от 8500 евро.

Пред ВнАС е изслушан свидетелят Бенлиев , който дава показания , че по повод участие в присъединителни фондове към европрограмите, е имал бизнес отношения с Е.М. чрез управляваното от нея ЕООД през 2007г. Във връзка с което последната е имала задължения към 12-15 човека, участвали в процедурите. Разплащането с тях е станало след като посоченото лице е получило в заем от сестра си С.М. сумата от 64 000 лв. в края на 2007г. На предаването на парите е присъствал свидетелят. Той е участвал в броенето на банкнотите. Парите са получени от Е. като физическо лице , а разплащането е станало от дружеството й с дружеството на свидетеля и с другите участници по проектите. По-късно през 2010г. Е. е споделила , че не е получила очакваното финансиране по европрограмите и продължава да дължи пари на сестра си , поради което  и й е подписала запис на заповед.

ВнАС прави следните правни изводи:

    По реда на чл.135 ЗЗД кредиторът на твърдяната по исковата молба правна сделка – запис на заповед от 2010г. има правен интерес да я обяви за относително недействителна , само ако тя е валидна и е породила своите правни последици именно, поради които той счита, че тя го уврежда като е намалила имуществото на длъжника. Ето защо, както и е приел ВОС , изхождайки от материалните правоотношения , съотношението на предявените искове е при условията на евентуалност. Първо е пристъпил към разглеждане на иска по чл.464 ГПК и след като е приел , че не съществува вземане в полза на присъединения взискател С.М., то поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие не е пристъпил към разглеждане на евентуалния иск – по чл.135 , ал.1 ЗЗД.

    По иска по чл.464 ГПК:

    Касае се до предявяване на специалния отрицателен установителен иск в полза на взискател по изп.дело спрямо присъединен взискател и общия им длъжник. За ищеца е налице да установи несъществуване на оспореното от него вземане в полза на присъединения взискател , доколкото едно и също имущество на длъжника служи за удовлетворение и на двамата взискатели. Следователно при противопоставено основание за оспореното вземане – запис на заповед , въз основа на който присъединеният взискател е снабден със заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и с изпълнителен лист, в производството по чл.464 ГПК е допустимо ответниците да противопоставят възражения за съществуване на менителничния дълг , доколкото ценната книга е издадена като обезпечение на каузална сделка – в случая паричен заем , по която не е изпълнено задължението на заемателя да върне дадените му пари.

    В настоящия случай осъществяването на каузалната сделка се доказва въз основа на кореспондиращите си гласни и писмени доказателства. Първите са допустими, тъй като от една страна не се касае до доказване на сделка на стойност над 5000 лв., сключена между насрещни страни в процеса, а от друга двете страни по сделката са сестри и ограничението за допустимост на гласни доказателства е преодоляно, на осн. на чл.164,ал.1, т.3 ГПК. От показанията на св.Бенлиев вътрешно непротиворечиво изложени и логически осъществени във времето се установяват обстоятелствата относно предаването в заем от С.М. на Е.М. на парична сума от 64 000 лв. в края на 2007г., която е останала дължима и към април 2010г. и за обезпечаване на задължението за връщане на която Е.М. е издала в полза на С.М. записът на заповед от 11.04.2010г. Съдът кредитира посочените свидетелски показания и най-вече поради съвпадане със съдържащото се признание на ищеца К. , обективирано в цитираните по-горе подписани от него обяснения, дадени пред държавен орган, че същият знае за съществуващия към края на 2007г. дълг на Е. спрямо сестра й С.. Именно за погасяване на същия К. признава , че е дал сам заем на Е.М. , който е обезпечен и то в последствие със запис на заповед от 20.06.2008г.

    При тези доказателства декларирането на заема между двете сестри в данъчните им декларации през 2010г. за финансовата 2009г. и липсата на такова отразяване в последваща декларация от 2011г. е ирелевантно за спора.

    Предвид гореизложеното , съдът намира за неоснователен иск по чл.464 ГПК. Решението на ВОС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на иска по чл.464 ГПК.

    Предвид сбъдване на вътрешно процесуалното условие / неуважаване на иска по чл.464 ГПК/ въззивният съд е длъжен да разгледа предявеният като евентуален иск по чл.135, ал.1 ЗЗД.

    За правната квалификация на иска съдът изхожда от твърденията и петитума по исковата молба. Действителните отношения между страните , които се установяват след анализ на доказателствения материал, имат отношение към решението на съда по съществото на спора – дали е основателен или не така предявеният иск.

    Ето защо, изхождайки от наведените от ищеца обстоятелства , съдът приема , че те покриват нормата на чл.135 , ал.1 ЗЗД: Ищецът твърди , че се явява кредитор на длъжника Е.М. въз основа на запис на заповед от 20.06.2008г. Неговото вземане е възникнало преди това на друг кредитор С.М. , респ. записът на заповед от 11.04.2010г. с издател Е. Мрачева и поемател С.М.  е последваща според А. Клачев сделка , която го уврежда. Тъй като издателят и поемателят по последната ценна книга са сестри, той твърди , че знанието на двете за увреждането му чрез посочената едностранна сделка се предполага.

Съдът споделя становището на ищеца , че принципно чрез издаване на запис на заповед / в случай , че се разглежда само като абстрактна едностранна сделка/ имуществото на длъжника намалява, тъй като се увеличават неговите пасиви , а оттук намалява и възможността друг кредитор да се удовлетвори за своето предхождащо като момент на възникване вземане от имуществото на длъжника.

    От събраните доказателства по делото съдът намира , че преди всичко ищецът не доказва необходим елемент от фактическия състав на чл.135 , ал.1 ЗЗД , а именно вземането му да е възникнало преди атакуваната сделка, която го уврежда.

    Както бе установено по-горе записът на заповед в полза на С.М. е издаден като обезпечение на възникнало валидно каузално правоотношение по реален договор за заем. При което правоотношенията по този запис на заповед не могат да се разгледат изолирано от съществуващото каузално правоотношение.  Следователно увеличаването пасива на имуществото на Е.М. се е осъществило към  декември 2007г. със сключването на договора за заем, а не към момента на издаване с обезпечителна функция на запис на заповед от 11.04.2010г. Съдът намира за уместно да повтори обсъдените по-горе признания на самия ищец , че финансовите проблеми между двете сестри и съществуващото на тази основа задължение на Е.М. за връщане на  парична сума на сестра й С.М. са осъществени преди даването от А.К. на заем на Е. в размер на сумата по записа на заповед от 20.06.2008г. с поемател ищеца. От тук следва и извод, че дори и да бе предявен иск по чл.135,ал.3 ЗЗД, липсва каквато й да е цел у Е.М. и С.М. за увреждане на А.К. като кредитор. Отделно от това следва да се има предвид , че презумпцията по чл.135 , ал.2 ЗЗД има приложение само в хипотезата на предявен иск по чл.135 , ал.1 ЗЗД , но не и по чл.135 , ал.3 ЗЗД. Цел за увреждане на А.К. чрез сключването на договор за заем между двете сестри през 2007г. ищецът не доказва. Не се установява ответницата Е.М. да е намалявала чрез всякакви способи имуществото си , за да стане невъзможно удовлетворяването на А.К. от него.  Предвид представеният договор за ипотека по НА № 164/06г. , обективираните по него изявления страните по сделката и свързаната с това покупко-продажба по НА № 160/06г.  се доказва възражението на ответниците, че дарението на недвижимия имот в полза на тяхната майка е мотивирано от закупуването му с получени от последната като кредитополучател по банков заем парични средства. 

    С оглед на изложеното следва да бъде отхвърлен като неоснователен и искът по чл.135,ал.1 ЗЗД.

    Изходът от спора пред настоящата инстанция налага отмяна на решението на ВОС и в частта за разноските, в т.ч. и на определението по чл.248 ГПК.

    Следва да се присъдят сторените от ответницата  С.М. разноски пред двете инстанции в размер на   4280лв. / 1280лв. държавна такса по въззивната жалба , адв.възнаграждение пред ВОС в размер на 2000лв. и пред ВнАС в размер на 1000 лв./. Държавната такса за разглеждане на евентуалния иск   е заплатена от ищеца пред ВОС.

    Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И :

 

    ОТМЕНЯ решение № 395/30.04.2013г. по т.д. № 917/12г. на ВОС, изменено на осн. чл.248 ГПК в частта за разноските с определение № 3240/08.08.2013г. по т.д. № 917/12г. на ВОС , като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

    ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.К., ЕГН ********** *** против Е.Е.М., ЕГН ********** *** и С.Е.М., ЕГН **********,***, че не съществува вземане на С.Е.М., ЕГН ********** за сумата от 64 000 лв. по запис на заповед от 11.04.2010г., издаден от  Е.Е.М., ЕГН **********, за което е издадена заповед за изпълнение № 6951/01.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 11487/2011г. по описа на ВРС, XVI състав, на осн. чл. 464 от ГПК.

    ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.К., ЕГН ********** *** против Е.Е.М., ЕГН ********** *** и С.Е.М., ЕГН **********,***, за обявяване за недействителна спрямо ищеца на сделката – запис на заповед от 11.04.2010г., издадена от  Е.Е.М., ЕГН **********, с поемател С.Е.М., ЕГН ********** за сумата от 64 000 лв., на осн. чл.135ЗЗД.

    ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН ********** ***  да заплати на С.Е.М., ЕГН **********,***, сумата от 4280лв. , представляващи сторените от последната разноски за двете инстанции, на осн. чл.78 ГПК.

    Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: