О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 827

 

29.11.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 723

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 407, ал. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на С* Р* С* – ЧСИ с рег. № 739 в КЧСИ, представляван от адв. И.С. ***, срещу разпореждане от 24.09.2019г., постановено по т. д. № 345/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по постановено по същото дело осъдително решение № 103/12.07.2019г., срещу частния жалбоподател, в полза на „ Бенедикт 2“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *, представлявано от синдика Георги Гонев.

Наличието на основание по чл. 404 ГПК се оспорва само по отношение на сумата 6 748.56 лв., представляваща част от сумата 100 185.15 лв., присъдена с първоинстанционното решение като главница, получена и налична по изп. дело № 103/2015г. Частният жалбоподател твърди, че решението на ДОС не е основание за издаване на изпълнителен лист, тъй като не подлежи на предварително принудително изпълнение в тази част и не е влязло в сила поради обжалването му с въззивна жалба вх. № 5383/13.08.2019г.

Частната жалба е процусуално допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упъномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването.

Насрещната страна „ Бенедикт 2“ ЕООД / н. /, представлявано от синдика Г* Г*, изразява становище за неоснователност на частната жалба, като са развити съображения, че ЧСИ не е обжалвал решението за част от присъдената главница, а е направил недопустимо възражение за прихващане за сумата 6 748.56лв.

Съдът, като обсъди твърденията и доводите на жалбоподателя във връзка с направените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

С молба вх. рег. № 6011/19.09.2019г., подадена от представляващия „Бенедикт 2“ ЕООД / н. /, е поискано издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 103/12.07.2019г. по т. д. № 345/2018г. по описа на ДОС, в частта, с която същото не е обжалвано с подадената въззивна жалба от ЧСИ С* Р* С*. Молителят не посочил конкретно сумите, по отношение на които счита, че решението не е обжалвано и е влязло в сила. По тази молба е постановено обжалваното разпореждане от 24.09.2019г. „ да се издаде“, също без посочване на сумите, за които се отнася. Видно от отбелязването след диспозитива на решението, както и от приложените към частната жалба преписи от документи се установява, че изпълнителен лист е издаден за сумите 100 185.15 лв. и 14.85 лв.

Изпълнителният лист е неправилно издаден, без основание, респ. при липса на възникнало в полза на молителя, удостоверено с влязло в сила съдебното решение, право на принудително изпълнение по отношение на сумата 6 748.56 лв. За тази сума, представляваща част от сумата 100 185.15 лв., присъдена с първоинстанционното решение като главница, получена и налична по изп. дело № 103/2015г., е подадена въззивна жалба вх. № 5383/13.08.2019г. от ЧСИ С* Р* С*, която е проявила своето автоматично суспензивно действие. Предметът на въззивната жалба е служебно известен на настоящият І-ви състав на ТО, тъй като образуваното по нея въззивно производство по в. т. д. № 722/2019г. по описа на ВнАпС е разпределено за разглеждане в същия състав.

Повдигнатият въпрос в становището на насрещната страна относно неоснователността на въззивната жалба е ирелевантен за проявлението на нейния автоматичен суспензивен ефект, а оттам, и за преценката относно липсата на изпълнително основание по чл. 404 ГПК в частта за издаване на изпълнителен лист за сумата 6 748.56лв.

По изложените съображения, разпореждането за издаването на изпълнителен лист следва да се отмени в обжалваната част, като се отхвърли искането в тази част и се обезсили частично изпълнителния лист.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 24.09.2019г., постановено по т. д. № 345/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист по осъдително решение № 103/12.07.2019г., по т. д. № 345/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, срещу С* Р* С* – ЧСИ с рег. № 739 в КЧСИ, в полза на „ Бенедикт 2“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *, представлявано от синдика Г* Г*, само в частта за сумата 6 748.56 лв., представляваща част от сумата 100 185.15 лв. - главница, получена и налична по изп. дело № 103/2015г., като

ОТХВЪРЛЯ искането на „ Бенедикт 2“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *, представлявано от синдика Г* Г*, за издаване на изпълнителен лист за същата сума, на основание чл. 404 ГПК, и

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист по първоинстанционно осъдително решение № 103/12.07.2019г., постановено по т. д. № 345/2018г. по описа на ДОС, срещу С* Р* С*– ЧСИ с рег. № 739 в КЧСИ, в полза на „Бенедикт 2“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *, представлявано от синдика Г* Г*, САМО в частта за сумата 6 748.56 лв., представляваща част от сумата 100 185.15 лв., присъдена като главница, получена и налична по изп. дело № 103/2015г.

Определението на въззивния съд е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.