Р Е Ш Е Н И Е

№   80/  28.03.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16.02.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 726 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на Въззивна жалба от „Орел Керамика”ЕООД, гр.София, представлявано от управителя Д.И.М., чрез пълномощникът си адв.С.К. от САК–ищец по т.д. № 2150/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу „Енерго-Про Мрежи”АД гр.Варна,  за заплащане на сумата от 235 682,83лв., представляваща цената за достъп до мрежата на ответника, като сбор от парични суми, получени от ответника в периода от 18.09.2012г. до 01.10.2013г. по 14 броя фактури като цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, на отпаднало основание, в евентуалност като платени без основание, както и иска  с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 451.85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизпълнение на задължението за възстановяване на главницата от 213 068.90 лева за периода от 20.10.2013г. до 22.12.2014г., както и законната лихва върху главницата 235 682.83 лева от предявяване на иска до изплащането, с правно основание чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД, в евентуалност  чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД и чл.86 ЗЗД. и с което въззивното дружество е осъдено да заплати и сумата от 10036,85лв. на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

Счита обжалваното решение за  неправилно-постановено в противоречие с материалния закон,  поради  допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради  необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения:

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители. В подкрепа на жалбата е представено и писмено становище, както и допълнително писмено становище с приложено решение на САпС по идентичен казус/ от процесуалния представите на въззивника.

Третото лице–помагач на страната на ответника – КЕВР, чрез писмено становище, оспорва конституирането му като подпомагаща страна, като излага, че не са били налице предпоставките по чл.219 ГПК. В евентуалност се излага становище, че решението е правилно.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството е образувано по иск от  „ОРЕЛ КЕРАМИКА” ЕООД ЕИК 000129696 със седалище и адрес на управление гр.София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от Р.Ц. и П.В., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД и в условията на евентуалност по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът моли да бъде осъден ответника да му върне сумата от 235 682.83 лева, представляваща сбор от парични суми, получени от ответника в периода от 18.09.2012г. до 01.10.2013г. по 14 броя фактури, както следва: по фактура №0001100627/11-10-2012г.; ф.№0001100844 от 06.11.2012г.; фактура №0001101088 от 06.12.2012г.; по ф.№0001101425 от 07.01.13г.; по ф.№0001101708 от 05.02.13г.; по ф.№0001101949 от 05.03.13г.; по ф.№0001102282 от 03..04.2013г.; по ф.№0001102638 от 07.05.2013г.; по ф.№0001102931 от 05.06.2013г.; по ф.№********** от 05.07.13г.; по ф.№0001103716 от 06.08.2013г.; по ф.№********** от 05.09.2013г., по ф.№0001104708/07.10.2013г. и по ф. №0001105226/05.11.2013г. 

Излага, че фактурите са издадени за дължима цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, на отпаднало основание, в евентуалност като платени без основание, както е предявен и и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 451.85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизпълнение на задължението за възстановяване на главницата от 213 068.90 лева за периода от 20.10.2013г. до 22.12.2014г., както и законната лихва върху главницата 235 682.83 лева от предявяване на иска до изплащането на сумата.

В исковата молба се излага, че ищецът е собственик и произвежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници чрез Фотоволтаична електроцентрала с инсталирана мощност 1.05 MWр, за която е сключен договор за присъединяване на обект №П-ГО11-009-2011-П-ГО-412-13.07.2011г. и за изкупуване на ел. енергия с „Е. ОН България Продажби“ АД. С решение №Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР били определени, считано от 18.09.12г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпред. мрежа за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници. На основание определените временни цени, ищецът е заплатил сумата от 235 682лв. по цитираните фактури.

С влязло в сила решение, постановено по адм.д. №12424/2012г.на ВАдС, е било отменено решението на ДКЕВР в частта по раздел ІІ т.2. Конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на административния акт, според ищеца, се състои в отпадането с обратна сила последиците от обжалваното решение на ДКЕВР, поради което се твърди, че платените в посочения период суми  са получени от ответника на отпаднало основание. Това е така, понеже временната цена за достъп по отменения раздел ІІ т.2 на Решение Ц-33 се счита, че никога не е определяна от  ДКЕВР, от което следва извода, че ищецът никога не е дължал такава цена за достъп на ответника. В условие на евентуалност се твърди, че сумите са получени от ответника без основание, тъй като основанието за получаването им –решение Ц-33 не е съществувало.  Сочи, че е поканил ответника да възстанови платените му такси за достъп, което не е сторено и което обосновава правния интерес на ищеца от предявения осъдителен иск. Предвид изложеното  се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати като получени на отпаднало основание, евентуално-без основание  по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумите от: 235 682,83 лв., заплатена по цитираните фактури, ведно с мораторна лихва  в размер на  25 451,85лв ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до изплащането й.

  В писмен отговор чрез процесуален представител, „Енерго-Про Мрежи”АД оспорва допустимостта на исковете, като сочи, че за защита от незаконосъобразни актове на административни органи, е предвиден специален ред:-чл.203 и сл.АПК вр.чл.203 АПК.

 „Енерго-Про Мрежи”АД оспорва и основателността на предявените искове. Твърди неоснователност на иска поради следните съображения: - По отношение на Решение Ц-33/14.09.2012год. законът изрично допуска предварително изпълнение на решението /чл.13 ал.7 ЗЕ/, поради което всички субекти са били длъжни да го изпълняват от датата на издаването му: Решенията на ВАС нямат обратно действие, поради което решението на ДКЕВР е породило правни последици до отмяната му на 25.06.2013г. Решението за отмяна има действие занапред. Ако бе иначе, то би следвало според ответника, обратното действие да намери отражение в диспозитива на съдебното решение.

Сочи се също, че дължимата от ищеца цена е за достъп до разпределителната мрежа на Енерго про Мрежи АД- задължение, което не е отпаднало с отмяната на решението на ДКЕВР. Това е така, понеже  задължението за заплащане цена за достъп е нормативно регламентирано и производителите, какъвто е ищеца, дължат това плащане. Твърди се, че задължението на ищеца за заплащане на тази цена е нормативно определено и произтича от ЗЕ и Правилата за търговия с ел.енергия:- пар.1 т.15 ДР ЗЕ, както и на основание чл.18а ал.6 и чл.26 ал.4 от правилата за търговия с електрическа енергия,  поради което отмяната на решението на ДКЕВР няма отражение върху задължението. Твърди се също, че „Енерго про Мрежи”АД е предоставило достъп на ищеца до електропреносната мрежа, което обстоятелство не се оспорва.

Поради това се претендира отхвърляне на исковете като неоснователни, ведно с присъждане на сторените разноски.

Третото лице–помагач на страната на ответника – ДКЕВР, чрез писмени становища пред ВОС, оспорва конституирането му като подпомагаща страна, като излага, че спорът  между страните е чисто търговски, произтичащ от облигационни отношения между страните. Излага също становище, че вменените по закон  правомощия на ДКЕВР са единствено да регулира цените за достъп, поради което Решение Ц-33/14.09.2012год. не е източник на задължението за заплащане цена за достъп, респективно не е основание за заплащане на цена за достъп.  В евентуалност, изразява становище за неоснователност на предявените искове.

ВАпС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Безспорно е установено, че дружеството-ищец е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на  фотоволтаична  електрическа централа с инсталирана мощност 1.05 МWр която е въведена в експлоатация. Централата е присъединена  към ел. разпределителната мрежа на ответното дружество с Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия  №П-ГО11-009-2011-П-ГО-412-13.07.2011г. и за изкупуване на ел. енергия с „Е. ОН България Продажби“ АД.

На основание правомощията си по чл.32 ал.4 от ЗЕ ДКЕВР с решение № Ц-33/14.09.2012г. е определила, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Съгласно Раздел ІІ, т.2 от решението за ФВЦ на ищеца временната цена за достъп до електроразпределителните мрежи е била определена на 139,82 лв./МВтч, без ДДС които следва да бъдат заплащани ежемесечно.

Не се спори, че ответното дружество "ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"АД е предоставило достъп, а ищецът - производител на ел. енергия, е ползвал този достъп до електрическата мрежа през период, за който е заплатена фактурираната от ответника цена за достъп. За периода 18.09.2012 г. – 01.10.2013г. ответното дружество е начислило цени за достъп общо за сумата 235 682.83 лв., представляваща сбор от парични вземания по издадени фактури, както следва: по фактура №0001100627/11-10-2012г.; ф.№0001100844 от 06.11.2012г.; фактура №0001101088 от 06.12.2012г.; по ф.№0001101425 от 07.01.13г.; по ф.№0001101708 от 05.02.13г.; по ф.№0001101949 от 05.03.13г.; по ф.№0001102282 от 03..04.2013г.; по ф.№0001102638 от 07.05.2013г.; по ф.№0001102931 от 05.06.2013г.; по ф.№********** от 05.07.13г.; по ф.№0001103716 от 06.08.2013г.; по ф.№********** от 05.09.2013г., по ф.№0001104708/07.10.2013г. и по ф. №0001105226/05.11.2013г.  Не се оспорва, че определените по фактурите цени на достъп съответстват на количеството на произведената и  изкупена ел.енергия, както и че сумите по тях за заплатени. Това се установява и от  представените писмени доказателства – издадените от ответното дружество фактури с начислена цена за достъп и Извлечения от Разплащателната сметка на ищеца в Уникредит Булбанк, чрез които се удостоверява, че по всяка от процесните фактури, същият е превеждал на ответното дружество, определената сума по конкретната фактура /стр.67-100/.

С покана от 16.10.2013год., ищца е поканил ответонто дружество да му бъде възстановена сумата от 213 068,90лв.-заплатена до момента на поканата цена за достъп, като заплатена на отпаднало основание. Безспорно, в дадения срок същата не е възстановена.  Законната лихва върху посочената в поканата сума за периода 20.10.2013год.-22.12.2014год.-датата на предявяване на иска е определена на 25 451,85лв. 

С разпоредбата на  чл.30, ал.1 ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35/2011 г./ е въведено изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С разпоредбата на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Според  ал. 2 на с. разпоредба, при неизпълнение на ал.1, е предвидена възможност за операторите при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп до сключването на договор. Именно с Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР за определяне временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел.енергия от ВЕИ, са определени условията за достъп чрез временните цени за достъп.

 С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че предоставянето на достъп до ел. преносната и ел. разпределителната мрежа е възмездно и се осъществява на договорно основание. Не са представени доказателства,  че в дадения с пар.197 ал.1 ЗЕ срок, дружеството е сключило договор за достъп с ел. разпределителното дружество, но безспорно е, че ответното дружество е предоставило на ищеца услугата достъп до електроразпределителната мрежа. 

. Следователно, въпреки че страните не са били обвързани с договор за достъп, фактически страните са изпълнявали задълженията и са се ползвали от правата, предвиден в сключен договор за достъп-т.е. реално същите са обвързани с договорно правоотношение. В подкрепа на този извод са и издадените фактури от ответното дружество, съдържащи описание и цени на предоставените услуги –достъп до мрежата на ответното дружество, респективно и тяхното заплащане от ищеца като производител на индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп  е отменено с Решение № 4753/04.04.2013г. по адм.д. № 12424/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 12582/10.01.2013г. по адм.д. № 72228/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно правно действие и действа спрямо всички.

След отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012год. е прието Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, с което са определени окончателни цени за достъп. В същото е утвърдена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на ел.енергия от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени-0,00лв./МВч

Съдът намира, че отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012г. има обратно действие, поради което и за обвързаните от съдебните решения страни, какъвто е и настоящият ищец, временните цени следва да се приемат като изначално несъществуващи.

Липсата на временно определена цена за процесния период, както и последващото определяне на окончателна цена в размер на 0.00 лв./МВтч. води до извод за първична липса на основание от страна на електроразпределителното дружество при получаването на цената за достъп в размер на исковата сума. С оглед на така изложеното съдът намира, че фактурираните от „Енерго – Про Мрежи” сума за цена за достъп до електроразпределителната мрежа е без основание.

Въззивният съд не споделя становището на въззивника, че съобразно порока на административния акт, констатиран от административния съд и предвид допуснатото предварително изпълнение отмяната на акта няма обратно действие, поради следните съображения:

По въпроса „За темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13 ал.2 прд1-во от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР” е постановено решение по реда на чл.290 от ГПК, представляващо задължителна съдебна практика – решение № 212 от 23.12.2015г. по т.дело № 2956/14г., на ВКС, І т.о. В решението касационната инстанция е приела, че съгласно чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Отговорено е че конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение Ц – 33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила. Посочено е в решението, че в отличие от нормативните актове, чието действие – съгласно чл.195 от АПК се зачита между страните до отмяната им от съда, в настоящия случай е осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период. Идентични са и направените изводи в Решение № 155/11.01.2016год. по т.д. № 2611/2014год. и в Решение № 157/11.01.2016год. по т.д. 3018/2014год. по описа на ВКС, постановени в производство по реда на чл.290 ГПК. И по двете решения касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1  т.3 ГПК по правния въпрос за действието във времето на постановеното от ВАС решение, с което е бил отменен индивидуален администратиен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР съгласно чл.13 ал.2 ЗЕ.  И в двете решения дадените отговори са идентични, а именно:-Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, има обратно действие. При така дадения отговор, съставът е посочил, че задължението за ищеца за плащане на цена за достъп, възникнало с издаването на решение №Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР /съгласно чл.13 ал.7 ЗЕ/, е отпаднало с влизане в сила 19.06.2013год. на решението по адм.д. № 1294/2012год. на ВАС, с което решението на ДКЕВР е отменено.  С отмяната на решението на ДКЕВР липсва ликвидно вземане за цена на достъп, тъй като за процесния период  то не е  определено по размер. С оглед на задължителния характер на постановените решения, относно дадените с тях разрешения, настоящият съдебен състав следва да се съобрази с направените с тях изводи.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че вземанията на електроразпределителното дружество за цена за осигурен на производител достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила, поради което и фактурираната цена на мрежова услуга – достъп не е дължима. Относно направените правни изводи от първоинстанционния съд:- Същият е отхвърлил иска, като е приел, че развалянето на договора който е с периодична действие, няма обратно действие, съобразно разпоредбата на чл.88 ал.1 ЗЗД. Това становище не може да бъде споделено, като съдът съобрази даденото разрешение /тълкуване на закона / в Решение № 212 по т.д. № 2956/2014год.

В решението касационната инстанция е приела, че при принципно възмездния характер на предоставяната обща услуга достъп до електроразпределителната мрежа, неприложими се явяват и нормите на чл.88 ал.1 изр.първо от ЗЗД и на чл.326 ал.2 от ТЗ. В случая нито е имало надлежно сключен договор с продължително изпълнение за предоставянето на тази услуга, който да подлежи за разваляне за в бъдеще, нито той по естеството си е представим като търговска продажба, за да е въобще възможно да се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока и при подобни обстоятелства.

Още повече, че с последващо решение № Ц – 6 от 13.03.2014г. ДКЕВР е утвърдило, считано от същата дата, окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00лв./МВтч. По такъв начин е била довършена административната процедура по първоначалното искане на съответните регионални мрежови оператори за определяне на окончателни цени за услугата достъп до електроразпределителната и преносната мрежа, предоставяне на производителите на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира претенциите за връщане на заплатена без основание временна цена за достъп са  основателни и доказани и следва да бъдат уважени за сумата 235 682,83лв.  С оглед на направения извод за дължимост на главницата, следва да бъде уважен и акцесорния иск за сумата от 25 451,85лв. –обезщетение зазабава върху сумата от 213 068,90лв. за периода от 20.10.2013год. до 22.12.2014год. Предвид изложеното,  първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявените искове с правно основание чл.55 ал.1  пр. първо за заплащане на сумата от 235 682,83лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 451,85лв. следва да бъдат уважени.

Предвид основателността на иска и направено искане, сумата от 235 682,83лв. се дължи ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на иска-23.12.2014год. до окончателното изплащане на сумата. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено изцяло. Съобразно изхода на спора, въззиваемата страна дължи на въззивника следните разноски пред двете инстанции: Пред ВОС ищецът  е представил доказателства за извършени разноски в общ размер на 17 945,39лв. / за адвокатски хонорар в размер на 7 500лв. и 10 445,39лв.-платена държавна такса За въззивната инстанция,  са направени разноски в размер на 15 260,70лв. и следва да се присъдят разноски в посочения размер, от които  разноски за адвокатски хонорар от 10 038лв. и 5222,70в.-платена държавна такса. Общият размер на дължимите разноски за двете инстанции е сумата от 33 206,09лв.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 492 от 17.06.2015 г. постановено по т.д.№ 2150/2014  г. по описа на Варненски  окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от Р.Ц. и П.В. да заплати на „ОРЕЛ КЕРАМИКА” ЕООД ЕИК 000129696 със седалище и адрес на управление гр.София, СО- район Кремиковци кв.Вражделна, ул.Осма №26Б, представлявано от управителя Д.И.М. сумата от 235 682.83 лева, представляваща сбор от парични суми, получени от ответника в периода от 18.09.2012г. до 01.10.2013г. по 14 броя фактури като цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, като платени без основание, както и иск  с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД КАКТО И  сумата от 25 451.85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизпълнение на задължението за възстановяване на главницата от 213 068.90 лева за периода от 20.10.2013г. до 22.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 235 682.83 лева от предявяване на иска-23.12.2014год.  до окончателното изплащане,на  основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от Р.Ц. и П.В. да заплати на „ОРЕЛ КЕРАМИКА” ЕООД ЕИК 000129696 със седалище и адрес на управление гр.София, СО- район Кремиковци кв.Вражделна, ул.Осма №26Б, представлявано от управителя Д.И.М. сумата от 33 206,09лв. представляваща разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.