Р Е Ш Е Н И Е

 

81 /гр.Варна, 29.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 08.03.2016 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При участието на секретаря – Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д. №  727/2015  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД – София против решение № 54/18.05.2015 год., постановено по т.д.№ 437/2014 год. по описа на ОС – Шумен, поправено с решение № 104/11.09.2015 год.,  с което страната е осъдена да заплати на „ПС ЕЛЕКТРИК” ООД - Шумен сумата 42128, 60 лева, съставляваща неплатена част от възнаграждение за доставка и монтаж на корпуси на 5 броя трансформаторни подстанции с бетонен корпус /БКТП/, от които 2 бр. монолитни и 3 бр. панелни в обект фотоволтаична централа в гр.Лом, по силата на договор за изработка № 105/18.06.2012 год. и приложения от 1 до 4, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 04.08.2014 год. до окончателното изплащане.

Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор от насрещната страна.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна  страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е допустима и надлежно администрирана.

Между страните е сключен договор от 18.06.2012 год., по силата на който «Кей дивелъпмънт» ЕООД е възложил на «Павел и синове електрик» ООД изпълнението на поръчка за: производство на комплектни трансформаторни подстанции с бетонен корпус и доставка на оборудване, описани подробно в оферти Приложение 1,2 и 3 от договора.  Дължимата от изпълнителя престация е индивидуализирана и в чл.4, ал.2 от договора и съставлява оборудване за БКЗРУ /1 бр./, КТП с панелен корпус /2 броя/ и КТП с монолитен корпус /3 броя/. Договорът предвижда етапна изработка и доставка на елементите от поръчката, обвързана  с плащане от възложителя, подробно индивидуализирано по вноски и падежи в Приложение № 4.

В разпоредбата на чл. 4, ал.3 страните са уговорили общата цена на дължимия ПРОДУКТ в размер на 556 000 лева /без ДДС/. Цената на отделните компоненти, включени в продукта е индивидуализирана в Приложение 1,2 и 3.

В разпоредбата на чл. 6, ал.5 страните са приели, че ПРОДУКТЪТ /съставляващ съвкупност от корпуси и оборудване по Приложения 1,2 и 3/ остава в собственост на изпълнителя до получаване на окончателно плащане на собствеността по чл.4, ал.3 от договора  Уговорили са изрично, че частичните плащания не правят възложителя собственик. Възложителят има право да ползва доставените вещи, а изпълнителят – да претендира ревандикирането им, ако пълната стойност на продукта, респ. на всички негови компоненти не е заплатена.

Сключеният договор между страните съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв ГПК и на договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и следв. ТЗ. Дължимата престация на „ПС Електрик” ООД включва изработката на нови вещи с материали на изпълнителя. Индивидуализираните вещи, възникващи в процеса на производството, стават предмет на договор за покупко-продажба, при който изпълнителят дължи прехвърляне на собствеността на възложителя. Същевременно, страните са приели изрично, че собствеността върху продукта като цяло и върху отделните му компоненти, няма да премине веднага върху купувача и   последният ще стане собственик на доставените вещи, само ако заплати уговорената в чл. 4, ал.3 окончателна цена. Преминаването на собствеността е отложено до плащането на последната вноска по Приложение № 4. В този момент настъпва и транслативният ефект на уговорената продажба. Следователно – договорът съдържа съществените елементи и на продажба със запазване на собствеността – чл.205, ал.1 ЗЗД.

Между страните не се спори, че изпълнителят доставил уговореното в Приложение № 1 оборудване на стойност 449 160 лева / с ДДС/, а възложителят заплатил общо сумата от 458 245, 68 лева. Не се спори и относно това, че осъщественото плащане, съпоставено с графика на плащанията по приложение № 4 покрива пълната стойност на доставеното оборудване. Разликата от 9 085, 68 лева  съставлява предвиден в колона 5 от Приложение № 4 аванс за доставка на корпуси и оборудване по Приложения № 2 и 3 с падеж 21.06.2012 год.

На основание чл. 6, ал.2 изпълнителят е длъжен да експедира корпусите по Приложение 2 и 3  в срок до 28.06.2012 год., а оборудването – до 5 работни дни след окончателно изплащане на стойността.

От съвкупната преценка на представените по делото товарителници, заключение на СТЕ, вкл. и гласни доказателства се установява, че изпълнителят осъществил доставката, вкл. монтирал корпусите  по Приложение 2 и 3 в количеството, уговорено съобразно чл. 4, ал.2 от договора. Изразената от ответника процесуална позиция за договорено в хода на производството връщане на корпусите съдържа имплицитно признание за тяхната доставка. Следва да се отбележи и че липсата на  изрични писмени доказателства за приемане не препятства възможността страната да установи изпълнението на договорения резултат по вид и количество, респ. неговото предаване и насрещно приемане. Посочените фактически и правни действия имат неформален характер поради което е допустимо да бъдат установявани с всички способи, предвидени в ГПК. Право на изпълнителя е да претендира приемане на изработеното, респ. задължение на възложителя е да прегледа работата и да направи незабавно всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно – чл.264, ал.2 ЗЗД. Трайно е разбирането в съдебната практика и правна доктрина, че приемането по смисъла на чл.264 ЗЗД е задължение за възложителя. В случай, че последният не е извършил своевременен преглед след предаването на трудовия резултат и не е предявил незабавно възражения за явни несъответствия на предаденото в качествено отношение и количествено, се счита, че работата е приета – така чл.264, ал.3 ЗЗД.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че възложителят не  осъществил дължимите последващи плащания по договора, поради което изпълнителят не престирал договореното оборудване, на основание чл. 6, ал.3 от договора.

 

Първият спорен въпрос пред въззивната инстанция е сведена до възможността на възложителя – продавач да претендира плащане на уговорените вноски, съответни на обема на престирания трудов резултат. Според становището на въззивника /ответник/, насрещната страна не би могла да претендира заплащане на компонент в рамките на продукта. Престацията има съвкупен и неделим характер, а плащане се дължи единствено за пълна изработка, доставка и монтаж на изделията по Приложение № 1,2 и 3.

 Съгласно подписания договорен регламент, възложителят дължи парична престация, платима на вноски съобразно график по Приложение № 4. Насрещната страна дължи поетапно изпълнение, в срокове, определени според изправността на възложителя. Макар и наречена „продукт”, престацията има за предмет поетапна изработка и доставка на конкретно определени изделия и стоки, в конкретно определени срокове и на конкретна цена. Частичното изпълнение от изпълнителя – продавач и задържането на последващите доставки на компоненти е обусловено от забавата на възложителя. Следователно – ищецът е престирал точно,  а изпълнението на части е изрично допустимо съобразно обективираното в писмения договор съдържание на договорната връзка. При наличие на нарочни уговорки за допустимост на частичното изпълнение на изпълнителя и при доказаната неизправност на възложителя, последният не би могъл да откаже изпълнението на части по реда на чл. 66 ЗЗД, респ. дължи заплащане за изработените и доставени стоки и изделия.

Неоснователни са доводите на въззивника, черпени от разпоредбата на чл. 6, ал.5 от договора. Клаузата за  запазване на собствеността върху стоките и изделията, включени в продукта, до пълното изплащане на общата цена съставлява допълнително обезпечение на кредитора.  Разпоредбата е създадена в интерес на изпълнителя- доставчик като урежда в негова полза допълнителни права при насрещно неизпълнение – правото да върне в патримониума си доставените изделия, ведно с обезщетение за ползването им. Разпоредбата на чл. 6, ал.5 не следва да се тълкува като императивно задължение на кредитора за начина, по който да  удовлетвори интереса си при неизпълнение. Клаузата за запазване на собствеността не лишава страната от правото й да претендира при неизпълнение само неиздължените по договора вноски, съответни на изработеното и доставеното.

 Предявената претенция има за предмет заплащането на цената на доставени корпуси без ДДС. Стойността на притезанието е изчислена на база разликата между цената на доставените и монтирани изделия и платения аванс /без ДДС/.

Действително, сключеният договор и неговите приложения не обективират цената за изработените и монтирани корпуси. Приложения 2 и 3 визират единичната цена на изделието, но с включено оборудване.

Липсата на изрично договорена единична цена за двата вида корпуси не съставлява пречка за уважаване на предявения иск. Трайна е съдебната практика по въпроса, че при търговските сделки намира приложение правилото на чл. 326, ал.2 ТЗ – ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на договора за продажба за същия вид стока при подобни обстоятелства /Решение № 59 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 511/2009 г., II т. о., ТК/.

Съобразно заключението на повторната СТЕ, неоспорена от страните в производството, единичната цена на монтираните корпуси надхвърля единичните цени, по които ищецът е калкулирал претенцията си /сравни проформа фактура л. 27 от делото/.

При това положение предявената главна претенция е изцяло основателна. Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорното вземане с правно основание чл. 86 ЗЗД. Въззивникът не е навел самостоятелни доводи за неправилност на решението по акцесорната претенция. Обезщетението за забава е присъдено, считано от 21.07.2012 год. при съобразяване на падежа за дължимо окончателно плащане по Приложение № 4.

В жалбата са наведени и доводи за постигнато извънсъдебно споразумение с насрещната страна за връщане на процесните корпуси. По допустимостта на наведеното възражение и претендираните нови доказателствени искания, вкл. по оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, въззивният съд се е произнесъл с нарочно Определение № 757/12.11.2015 год. по реда на чл. 267, ал.1 ГПК. Следва да се има и предвид, че установяването на изменения в съществуващата договорна връзка, вкл. и нейното прекратяване  съставляват факти, подлежащи на установяване единствено с писмени доказателства /арг. чл. 164, ал.1, т.5 ГПК/. Дори и приети, представените с въззивната жалба писмени доказателства, установяват единствено преддоговорни отношения за извънсъдебно споразумение, но не  и съгласие за окончателно такова.

При съвкупната преценка на изложеното, съдът намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден.

На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в размер на 3 224 лева съоразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/18.05.2015 год., постановено по т.д.№ 437/2014 год. по описа на ОС – Шумен.

ОСЪЖДА «КЕЙ ДИВЕЛЪПМЪНТ» ЕООД, ЕИК 131279983 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. «Дж. Баучер» № 51, ет.19 ДА ЗАПЛАТИ на «ПС Електрик» ООД, ЕИК 020918914 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул.»Мадара» № 12 сумата от 3 224 лева – разноски по делото, на основание чл. 78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномечесен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: