О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №763

 

16.11.2015г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, проведено в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 728

по описа на ВнАС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 6481/09.10.2015г. по вх. регистър на ОС – гр. Добрич, подадена от Д.Д. от ДАК в качеството на процесуален представител на В.Г.А. от гр. Добрич, срещу определение № 464/30.09.2015г. по т. д. № 115 по описа на ДОС за 2015г., с което е оставена без уважение искането на частната жалбоподателка за присъждане на съдебно – деловодни разноски.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с доводите, че тъй като производството по делото е прекратено след направено оттегляне на иска от страна на ищеца, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, по силата на която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Излага се също, че по делото са представени безспорни доказателства за реално направени разноски от ответницата за сумата 800 лв., съставляваща заплатена част от уговорено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ. Петитумът на жалбата е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което искането за присъждане на разноски да бъде уважено.

Насрещната страна А.Л.М. представя отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за недопустимост, и в евентуалност, за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

За да приеме жалбата за процесуално допустима съдът разгледа и формира изводи за неоснователност на обективираните в отговора възражения на насрещната страна, обосновани с доводи за недопустимост поради непредставянето на списък по чл. 80 ГПК от страната, претендираща отмяна на определение, с което е отказано присъждане на разноски, както и за липсата на правна възможност за директно обжалване на определението на ДОС, без да е проведена процедура по чл. 248 ГПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая, при прекратяване на производството по т. д. № 115/2015г. по описа на ДОС, с протоколно определение от 29.09.2015г., съдът не се е произнесъл по направеното от представителя на ответницата искане за присъждане на разноски. В този смисъл, обжалваното определение № 464/30.09.2015г. по т. д. № 115 по описа на ДОС за 2015г., постановено след прекратяване на производството, в закрито съдебно заседание, се явява допълващо по смисъла на чл. 253 във вр. чл. 248 ГПК на предходния съдебен акт, с който е приключено делото в съответната инстанция. Освен това, дори и да се приеме, че определение № 464/30.09.2015г. не подлежи на директно обжалване, то жалба, адресирана до горестоящия съд, не е недопустима, а подлежи на единствено възможна правна квалификация по чл. 248 от ГПК.

Липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските, чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях / какъвто е настоящия случай/. В този смисъл е даденото разрешението по приложение на закона с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Съставът на АС - Варна, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и становището на другата страна по същество, и като провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Това е правилото за решаване на въпроса за отговорността за разноски, в случаите, когато делото не приключва с акт по същество, а е прекратено на някое от предвидените от закона основания.

Като изключение от това правило, по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, не може да бъде реализирана отговорността за разноски на ищеца, по правилата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, когато след предявяването на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, предявеното от него право се погаси. При прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, обусловено от нововъзникнали факти – напр. погасяване на задължението чрез последващо предявяването на исковата молба плащане или извънсъдебно прихващане, направените разноски от ответника, който е дал повод за завеждането на делото, остават в негова тежест. От посоченото следва, че извънпроцесуалното поведение на ответника във връзка с преценката за това дали е станал причина за завеждането на делото би било релевантно само в случаите, предполагащи приложение по аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В случая се установяват всички необходими предпоставки по чл. 78, ал. 4 ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за защита. Отговорите на исковата и допълнителната искова молба са подадени чрез пълномощник – адв. Д.Д. ***, с приложени доказателства за представителна власт / пълномощно на стр. 15 от първоинстанционното дело/. Искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направено от представителя на ответника в съдебното заседание, в което е заявено оттегляне на иска. В приложения към първоначалния отговор договор за правна защита и съдействие се съдържащ удостоверителни изявления за реалното заплащане на сумата 800 лв. от клиентите на адвоката, на датата на подписване на договора. Претендираната за присъждане сума представлява част от общия размер на договореното адвокатско възнаграждение – 2 480 лв., съответно ответницата не претендира присъждане на неплатената към датата на постановяване на прекратителното определение част от възнаграждението. Съгласно даденото разрешението по приложение на закона по т. 1 на ТР № 6/2012г./06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, вписването на направеното плащане на адвокатски хонорар в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Същевременно няма основание за приложение по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При оттегляне на исковете ищецът не е посочил релевантни факти, които да обосновават изключение от правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК. Единственото възражение, което е в смисъл, че разноски на ответника не се дължат, тъй като исковете били оттеглени с писмена молба, подадена преди първо съдебно заседание, е основано на ирелевантен факт. Разноските за адвокатско възнаграждение са направени преди подаване на молбата с изявление по чл. 232 ГПК, в процедура по двойна размяна на книжа, в която ответницата е представлявана от валидно упълномощен адвокат.

Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции относно предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което в полза на жалбоподателя се присъди сумата 800 лв.

С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и направеното в жалбата искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски за настоящото производство, за сумата 15 лв., представляваща заплатена държавна такса.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 464/30.09.2015г. по т. д. № 115/2015г. по описа на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А.Л.М., ЕГН **********, да заплати на В.Г.А., ЕГН **********, сумата 800 лв. / осемстотин лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в производството по т. д. № 115/2015г. по описа на ДОС, ТО, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, както и сумата 15 лв. / петнадесет лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в производството по т. д. № 728/2015г. по описа на ВнАС, ТО, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщенията до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: