Р Е Ш Е Н И Е   № 41

 

06.03.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 728 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ Д. ***, ЕИК 125510617, подадена чрез адв. Р.Р. ***, срещу решение № 64 от 28.10.2016г., постановено по т. д. № 63/2016 г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на Д.А.М. сумата 30 000лв., представляваща получена продажна цена на отпаднало основание поради прекратяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.01.2012г., съгласно спогодба от 02.11.2015г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4122/10.11.2015г. на Нотариус Е. Д, рег.№ 495 с район на действие РС-Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2016г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 104/26.022016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 102/2016г. по описа на Поповски районен съд.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на направените съдебно – деловодни разноски за двете инстанции. Конкретно се сочи, че първоинстанционният съд е следвало служебно да констатира, че спогодбата от 02.11.2015г. е нищожна, след като е направен извод, че подписаният от страните предварителен договор е прекратен с предходна спогодба от 01.09.2015г., и да отхвърли установителния иск на това основание. Поддържа се правоизключващото възражение за нищожност на спогодбата от 02.11.2015г. като сключена от пълномощник извън обема на представителна власт, предоставена с пълномощно № 64/15.09.2015г. Твърди се, че в случая, в който действията на търговския пълномощник сериозно засягат правната сфера на упълномощителя, се е изисквало изрично пълномощно за прекратяване на предварителния договор, а не само общо такова. Излага се, че въпросът дали ответникът „ Д. 2000” ЕООД може да изпълни предварителния договор от 05.01.2012г. предвид изхода от съдебния спор, с който е отречено правото му на собственост, е неосносим към предмета на делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Въззиваемата Д.А.М., чрез процесуалния си представител - адв. Б.К. ***, изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивна инстанция.

За да се произнесе по спора съставът на ВОС съобрази следното:

Търговищкият окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специален положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от Д.А.М. срещу „Д. 2000” ЕООД, за установяване съществуването на парично задължение, за които е издадена Заповед № 104/26.022016г. за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 102/2016г. по описа на Поповски районен съд.

Предвид конкретните оплаквания във въззивната жалба и становището на насрещната страна, въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявения иск, и се установяват от съвкупната преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, а именно:

На 05.01.2012г. между страните Д.А.М. и „Д. 2000” ЕООД е сключен предварителен договор, по силата на който дружеството се е задължило да прехвърли правото на собственост върху подробно индивидуализиран недвижим имот в гр. Попово, в срок до 15.01.2015г., срещу договорена продажна цена в размер на 30 000 лв., която е била заплатена от ищцата при подписване на договора. Няколко месеца след изтичане на договорения срок за сключване на окончателен договор ищцата е изпратила на ответника нотариална покана, връчена на 25.06.2015г., с изявление за разваляне на предварителния договор поради неизпълнение, на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Ответникът е поканен да върне в 7- дневен срок получената сума от 30 000 лв. като дадена на отпаднало основание. В отговор ответното дружество, представлявано от Гергана Тодорова - търговски пълномощник по пълномощно с рег. № 431 и № 432/11.02.2015г., е заявило, че задължението по предварителния договор не може да бъде изпълнено поради висящо съдебно производство по предявен иск за разваляне на приватизационния договор, с който продавачът се легитимира като собственик на недвижимия имот / т. д. № 72/2014г. по описа на ТОС/. На 01.09.2015г. Д.А.М. и „Д. 2000” ЕООД, представлявано от управителя Д В, са подписали документ, наименуван спогодба, в т. І от която страните са се съгласили, че тъй като до настоящия момент от страна на дружеството не са предприети действия по прехвърляне на имота, предмет на предварителния договор, същото се явява неизправна страна, като на основание т. 8 от договора, дължи връщане на получената продажна цена. По т. ІІ е постигнато съгласие за това, че на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради забава от страна на продавача изпълнението се явява безполезно за купувача и е прекратен предварителния договор. В т. ІІІ от спогодбата са определени срок и начин за изпълнение задължението на „ Д. 2000” ЕООД за връщане на сумата 30 000 лв. – до 06.01.2016г., по банков път, по сметка на Д.М.. Ищцата е декларирала, че след получаване на цялата сума от 30 000лв. освен нея, няма да има каквито и да било други претенции за дължими суми, като неустойки, разноски и др. такива, свързани с предварителния договор от 05.01.2012г. – т. ІV.

Не се спори в процеса, че спогодбата с дата 02.09.2015г. е изготвена по предложение на органния представител на ответното дружество –Диана Димитрова, подписана от последната на 24.08.2015г. и предоставена на ищцата за подпис. Първоначално ищцата не била съгласна, но впоследствие положила подпис върху документа. По съвет на нейния адвокат инициирали повторно подписването на същата спогодба, с посочена в нея дата 01.11.2015г., с нотариална заверка на подписите от 10.11.2015г. При подписването на втория документ с напълно идентични договорни клаузи дружеството е представлявано от пълномощник - Гергана Красимирова Тодорова, по силата на пълномощно № 64/15.09.2015г., заверено от Кмета на с. Славяново, Община Попово. Съдържанието на пълномощното, както и неговата форма / с нотариална заверка на подписа на упълномощителя/ определят качество на упълномощеното лице на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 ТЗ.

По делото е представено и предходно пълномощно рег. № 431 и 432 от 11.02.2015г., също предоставящо права на търговски пълномощник на Гергана Тодорова. Доколкото при подписване на документа като представител на дружеството Гергана Тодорова не се е легитимирала с това пълномощно, изводът, който следва да се направи по възникналия спор между страните за обема на представителната власт не може да се основе на неговото съдържание, а обстоятелството дали е било оттеглено от упълномощителя с подписването на следващото по време пълномощно № 64/15.09.2015г. и дали ищцата е узнала или е следвало да узнае за оттеглянето, е ирелевантно.

За твърденията, че преди датата, на която ищцата е подписала първата спогодба, органният представител на ответника е оттеглил съгласието си за сключването й, не е предприето доказване.

Обжалваното решението на ТОС, с което искът е уважен въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подадено от длъжника, в срока по чл. 414 от ГПК, възражение за недължимост на вземането по заповедта за изпълнение, следователно особените процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК са налице.

Предметът на делото по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Първоинстанционният съд е изследвал фактическия състав, съответстващ на изложените факти и обстоятелства в исковата молба и е разгледано отправеното до съда искане. Същевременно не е налице недопустима промяна в основанието за вземането, за което е издадена заповед за изпълнение предвид съдържанието на заявлението, в което се сочи, че сумата 30 000 лв. представлява получена продажна цена по предварителен договор за покупко – продажба, която длъжникът се е задължил да върне в срок до 06.01.2016г. с документа по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК – спогодба с нотариална заверка на подписите от 10.11.2015г.

Установява се по делото, че съставянето на документа в специалната форма, годна да удостовери подлежащо на изпълнение вземане по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК – спогодба с нотариална заверка на подписите от 10.11.2015г., с напълно идентични договорни клаузи на спогодбата от 01.09.2015г., е осъществено по инициатива на адвоката на заявителя – ищец в исковото производство. Всяко едно от двете идентични съглашения е насочено към установяване на действителното правно положение с безусловното извънсъдебно неизгодно признание на дружеството. Страните са се съгласили, че тъй като дружеството не е предприело действия по прехвърляне на имота, предмет на предварителния договор, същото се явява неизправна страна, и на основание т. 8 от предварителния договора, дължи връщане на получената продажна цена. По отношение на задължението за връщане на платената по разваления договор продажна цена спогодбата е с правния характер на двустранен установителен договор, с декларативно и регулиращо действие, но не и преобразуващо действие. Двете страни са постигнали съгласие по въпроса за осъществяване на фактическия състав по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, необходим за прилагане на правните последици от преустановената договорна връзка, респ. за възникване на задължение за продавача за връщане на полученото от него на отпаднало основание. Съставеният нарочен документ със специалната форма по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК – с нотариална заверка на подписите от 10.11.2015г., с напълно идентични договорни клаузи на спогодбата от 01.09.2015г., не може да се разглежда изолирано, извън смисъла и връзката с последната, а обективираното в него правоотношение да се квалифицира като лишено от основание или предмет, именно защото всеки един от документите установява едно и също действително правно положение, т. е. страните не са изявили воля за установяване на друго правно положение, което да се отклонява от действителното такова.

Възраженията за недействителност на договарянето са неоснователни. Установителният двустранен договор, с декларативно и регулиращо действие на спогодба, е сключен въз основа и като последица от прекратяването на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, страна по него е търговец по чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, в хипотезата на чл. 286, ал. 3 ТЗ, с необорена презумпция за това, че сделката е свързана с упражняваното от него занятието. Търговецът е представляван от търговски пълномощник по смисъла на чл. 26, ал. 1 ТЗ, който се счита за упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, както и тези, изрично вписани в самото пълномощно. В случая няма основание за прилагане на ограниченията по чл. 26, ал. 2 ТЗ, а други ограничения в представителната власт не са направени от упълномощителя в пълномощното. Пълномощникът е имал право да действа от името на търговеца и валидно е обвързал дружеството.

Ответникът не твърди и няма данни, че поетото от него задължението за връщане на получената от него продажна цена по прекратения предварителен договор е изпълнено. Следователно същият дължи сумата 30 000 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Поради съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ТОС следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата за присъждане съдебно– деловодни разноски, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1 070 лв., представляваща адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 28.10.2016г., постановено по т. д. № 63/2016 г. по описа на Търговищки окръжен съд.

 

ОСЪЖДА „Д. ***, ЕИК 125510617, представлявано от управителя Д В Димитрова, да заплати на Д.А.М., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 1070лв. / хиляда и седемдесет лева/, представляваща направените съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.