Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  213819.07.2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на     осемнадесети юни                                                    Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Христова                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

  А.Братанова              

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  73  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Г.Д. ***, с ЕГН ********** против решение № 38/13.12.2012г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 124/2012г., с което е признато за установено по отношение на нея, че дължи на Д. Адриянов С. ***, с ЕГН ********** сумата от 40 000лв, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 07.06.2011г., за която сума има издадена заповед за изпълнение  № 1387/15.03.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 528/2012г. по описа на РС Силистра, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното плащане.  Счита решението за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу нея искова претенция.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

  Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

  Ищецът  Д.А.С. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Г.Д. К, че същата му дължи сумата от 40 000лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 07.06.2011 г., за който има издадена заповед за изпълнение № 1387/15.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 528/2012г. по описа на Районен съд - Силистра, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

 

От събраните пред двете инстанции писмени и гласни доказателства, вкл. обяснение на страните по реда на чл.176 ГПК, съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото :

   На 07.06.2011г. ответницата К издала в полза на ищеца С. запис на заповед за сумата от 40 000лв, платима на 07.09.2011г. в гр.Силистра. Записът на заповед е предявен за плащане на падежа, но поради неиздължаване на поетото по него задължение,  поемателят е инициирал производство по чл.417 ГПК и се е снабдил със заповед № 1387 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 15.03.2012г. по ч.гр.д. № 528/2012г. на Силистренския районен съд. Образувано е изп.д. № 20127670400316 на ЧСИ Г.Георгиев с рег. № 767 на КЧСИ, по което на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. Подадено е възражение по чл.414 ГПК , пред вид на което е предявен и настоящият установителен иск.

В отговора на исковата молба ответницата К противопоставя следните възражения : Абсолютното възражение за  наличието на порок във волята си на издател на менителничния ефект, пред вид на това, че е била подведена с измама да подпише документа, без да е запозната преди това със съдържанието му, както и относителното възражение за безпаричност на ЗЗ, като твърди, че не познава лицето Д.С., нямала е и няма никакви финансови или други отношения с него, не се е задължавала по никакъв начин към него. Оспорва и авторството на ЗЗ, като твърди,  че подписът на документа действително е нейният, но тя не се е подписвала под съдържащия се  в него текст.

  Във въззивната жалба  се сочи, че ищецът С. е въвел в процеса твърдението за наличието на каузални отношения между страните по спора, а именно : заемно правоотношение, доказателство за което са показанията му, дадени в предварителното производство по пр.пр. № 745/01.06.2012г., с оглед на което противопоставя относителното възражение за недействителност на заемната сделка поради неполучаване на заемната сума. Във връзка с това твърдение въззиваемия С. представя втори запис на заповед от същата дата – 07.06.2011г. за същата сума .- 40 000лв. с падеж – при предявяване на ефекта – л.34, като твърди, че тази сума е получил в заем самият той от Радко П. Ганчев – л.33.

Действително по делото са събрани доказателства за образувано предварително производство № 745/01.06.2012г. на РП – Силистра  за установяване на обстоятелствата по подписването на процесния ЗЗ, като страните не спорят, че същото е прекратено на 03.09.2012г. с постановление за отказ от образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление. В това производство ищецът С. е дал обяснения, че през м.юни 2011г. Г. К го помолила да й предостави сумата от 40 000лв и му подписала ЗЗ, но тъй като не се издължила на падежа 07.09.2011г.,  било образувано изпълнително дело срещу нея и му бил издаден изпълнителен лист от 15.03.2012г. Вярно е, че в тези обяснения се съдържа признание за предоставен заем в размер на 40 000лв и издаденият  изп.лист от 15.03.2012г. във връзка със събиране на вземането е именно по ч.гр.д. № 528/2012г. на РС Силистра, във връзка с което е образувано и настоящото производство по чл.422 ГПК, но съдът приема, че твърдението за въведено от ищеца наличие на каузално правоотношение  по договор за заем остава недоказано, тъй като от една страна през цялото времетраене на процеса ищецът е поддържал тезата за безпаричност на процесния ЗЗ, а от друга страна – единственото доказателство за подобно твърдение се явяват обясненията на С., дадени в предварителното производство,  на които съдът не може да изгради правните си изводи без да наруши принципа на непосредственост на събирането на доказателствата в гражданския процес.  Т.е – обстоятелството, че ищецът С. пред друг орган и в друго производство е признал предоставянето в заем на ответницата на сумата от 40 000лв по процесния ЗЗ не доказва тезата на въззивницата, че ищецът е въвел в процеса твърдението за обезпечителния характер на ЗЗ по отношение на предоставен й от него заем. Ето защо съдът приема, че надлежно въведеното в процеса твърдение на ищеца С. е за отсъствието на каузално правоотношение между страните, обвързани с процесния ЗЗ.

Възражението на ответницата К за наличието на порок във волята й при издаването на ЗЗ – подвеждането й с измама да го подпише, без да е запозната предварително със съдържанието му, остава  също недоказано. От показанията на свидетелката Марийка И. Стоянова се установява единствено, че действително ответницата К е подписвала множество документи в кантората на упълномощения от нея адв. Трифон Станев, както и че е била съветвана от свидетелката да чете какво подписва, но тези свидетелски показания дори не се отнасят конкретно до процесния ЗЗ. Ако ответницата К е подписвала документи в кантората на упълномощения от нея адвокат без да ги чете, това тя е правила на свой риск . Само по себе си това обстоятелство не доказва твърдения от нея механизъм на въвеждане в заблуждение чрез измама да подпише менителничния ефект. Ето защо възражението остава недоказано.  По същите съображения съдът приема за неоснователно и оспорването на авторството на документа : Подписването на един документ при оспорване идентичността на подписания текст е форма на оспорване на авторството му.  / Ответницата не оспорва, че е подписала документа, но твърди, че се е подписала не под изписания на документа текст/. В случая съдът намира, че това оспорване няма  самостоятелно значение, а е израз на направеното възражение за порок във волята при издаването на ЗЗ – че ответницата не е била запозната с текста, който подписва. Но дори и да беше самостоятелно възражение, то остава недоказано в процеса.

Абсолютното възражение срещу ЗЗ относно съдържанието му – че не съдържа каузалното основание, на което е издаден – първо е направено за първи път във въззивната жалба и следователно е преклудирано, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Други абсолютни възражения срещу ефекта не са направени, поради което съдът приема, че ищецът разполага с редовен от външна страна предявен на падежа запис на заповед, инкорпориращ задължението на ответницата да заплати сумата от 40 000лв. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

На въззиваемата страна съдът присъжда направените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 000лв адв.хонорар.

  Водим от горното, съдът

 

                               Р       Е       Ш      И       :

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/13.12.2012г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 124/2012г.

  ОСЪЖДА  Г.Д. ***, с ЕГН ********** да заплати на Д. Адриянов С. ***, с ЕГН ********** сумата от 2 000лв – адв.хонорар за водене на делото в настоящата инстанция.

  Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :