Р Е Ш Е Н И Е

 

121

 

Гр.Варна, 27.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 73 по описа на ВАпС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД гр.София обжалва решение № 23 от 31.05.2014 г. по т.д.№ 38/2014 г. по описа на РОС в частта, с което на основание чл.226 КЗ е осъдено да заплати на И. А. К. сумата 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от застрахован водач на МПС при ПТП, настъпило на 22.04.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от същата дата, до окончателното й изплащане.

Според изложеното в жалбата и допълнителното уточнение се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, като неправилно – необосновано и постановено в противоречие със закона; и вместо него да се постанови друго, с което съдът да определи справедливо обезщетение с отчитане на приноса на пострадалия при причиняването на вредите, който според въззивника е в рамките между 100 % и 80 %.

Въззиваемият И. А. К. не е депозирал писмен отговор против жалбата. В съдебно заседание процесуалния му представител оспорва жалбата и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Представя писмена защита и моли за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА.

Съдът констатира, че жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК, редовна е и на това основание е допустима. По съществото й, съобразно чл.269 ГПК, приема следното:

В настоящото производство страните не спорят по основанието за ангажиране отговорността на въззивника по реда на чл.226 ал.1 КЗ, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, за причинените на ищеца неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 22.04.2013 г. Съпричиняването по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД може само да ограничи тази отговорност, но не и да я изключи. „Съпричиняване” в размер на 100 %, каквото се сочи в уточнението на въззивната жалба, не може да съществува, още повече - при наличие на влязла в сила осъдителна присъда по отношение на делинквента за нанесените от него на И.К. средни телесни повреди. С оглед горното, по предпоставките за дължимост на обезвредата съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

По размера на дължимото обезщетение, съставът на Варненския апелативен съд намира следното:

Безспорно е установено, че ищецът в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие на посочената по-горе дата е получил съчетана механична травма: контузия на главата с разкъсно-контузни и порезни рани в областта на лицето и дясната ушна мида, мозъчно сътресение, травматичен шок, счупване на втори шиен прешлен, хематом в областта на дясното рамо, счупване на дясната лопатка. Престоял е в хирургично отделение при МБАЛ гр.Разград до 29.04.2013 г. Поставена му е „шийна яка” за период от 90 дни, дясната ръка е била обездвижена с мека превръзка за 35 дни.  Претърпял е и оперативна интервенция по зашиване кожата на лицето и ушната мида, останали са белези от порезните рани. Бил е временно нетрудоспособен, видно от представените болнични листи, до края на м.март 2014 г., т.е. в продължение на една година, заради счупването на шийния прешлен – най-сериозното и опасно травматично увреждане, в основата на черепа. Видно от обясненията на вещото лице в о.с.з. на 08.05.2014 г., е предстояло продължаване на състоянието на нетрудоспособност с още една година от ТЕЛК. Към момента на изготвяне на заключението все още движението на шията и дясната ръка е силно ограничено - обемът му е намален с повече от ½ от нормалните стойности. Продължава да се оплаква от скованост и болки, които се засилват при студ, с незначително повлияване от обезболяващи. Не може да си служи добре с дясната ръка, затормозен психически от придобития недъг.

Съдът приема, че пострадалият към момента на настъпване на ПТП не е бил обезопасен с предпазен колан. На първо място, в медицинската документация относно състоянието на ищеца след катастрофата не са описани характерни травми /хематоми и др. следи/, които неминуемо остават при подобен сблъсък, ако е използван обезопасителния колан. На следващо място, вещото лице дава заключение, че счупването на дясната лопатка не би се случило, ако пътникът е бил обезопасен с предпазен колан. Следователно, налице е пряка връзка между една част от уврежданията, получени от ищеца, и липсата на поставен предпазен колан. Не е установена обаче възможността за използването му. Съобразно задължителната съдебна практика, наличието на такъв колан на задната седалка на автомобила, където е пътувал ищецът, не се презумира. Тежестта за установяването на този факт е на лицето, направило възражението за съпричиняване – в т.см. вж. решение по чл.290 ГПК на ВКС, ТК, № 27 от 15.04.2015 г. по т.д.№ 457/2014 г., ІІ Т.О. Горното е частичен израз на правилото, че поначало приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го сочи в своя полза.

Неоснователни са оплакванията, че първоинстанционният съд не е указал при разпределението на доказателствената тежест кои факти следва да установи ответникът. Доказателствената тежест е указана в първото съдебно заседание, в което ответникът не се е явил. В отговора на исковата молба той е твърдял, че ищецът не е спазил изискването на закона, пътниците в автомобила да ползват предпазен колан. Чл.137а от ЗДП предвижда задължение за използване на обезопасителен колан от пътниците, ако МПС е оборудвано с такъв. Затова, въпреки приетия факт, че ищецът не е ползвал обезопасителен колан, в какъвто смисъл се ценят събраните пред първата инстанция по искане на ответника доказателства, не може да се презумира наличието на съпричиняване, поради липса на всякакви твърдения и данни, дали самият автомобил е бил оборудван с такъв. Отделно от изложеното, при наличие на колан и непоставянето му, съдът преценява, че съпричиняването би възлизало на 1/6, по следните съображения: Вещото лице заключава, че при конкретния сблъсък /челен удар в насрещно движещ се автомобил/, счупването на шийния прешлен не би се повлияло от обезопасяването с предпазен колан, напротив, съществува възможност при ползването на колан увреждането на шията да бъде и по-тежко. Следователно, би била предотвратена единствено контузията на рамото /лопатката/. От друга страна, размерът на съпричиняването на вредите от пътник при непоставен обезопасителен колан не е равно на приноса на виновния водач, а е винаги по-малък, доколкото не само пътникът, а най-вече водачът има задължение да следи за прилагането на тази охранителна мярка – вж. чл. 179 т.2 ППЗДП.

Съдът намира, че справедливото обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди следва да възлиза на 60 000 лв. При определянето му съдът съобрази броя и тежестта на получените травматични увреждания, силата и продължителността на търпените болки и страдания, факта, че последиците от телесните наранявания не са преодолени в едногодишен период от време, ежедневно нарушават бита и трудоспособността на ищеца и няма позитивна прогноза за пълното възстановяване на състоянието му, неговата възраст /р.1959 г./, която също се отразява на способността за възстановяване, както и икономическата конюнктура в страната и свързаната с нея обществена нагласа относно усещането за справедливост, с оглед съответния етап на обществено развитие.

При така формираните фактически и правни изводи по предмета на спора, въззивният съд приема, че няма основание за намаляване на присъденото от първостепенния съд парично обезщетение в размер на 50 000 лв. и решението на РОС в тази част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и при наличие на предпоставките на чл.38 ал.1 т.2 ЗА в полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лв.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/31.05.2014 г. по т.д.№ 38/2014 г. по описа на РОС в частта, с което на основание чл.226 КЗ ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД гр.София е осъдено да заплати на И. А. К. *** сумата 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от застрахован водач на МПС при ПТП, настъпило на 22.04.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.04.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД гр.София, ЕИК 130427863 да заплати на адв.В. З. от АК Разград, в качеството му на пълномощник на И. А. К., сумата 2 030 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38 ал.2 ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: