Р Е Ш Е Н И Е

 

         №   97 / 15.04.2016 год.,                         гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.03.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ Д.

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 73 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от К.Б.П., чрез процесуални представители–ищец по т.д. № 56/2015год. по описа на ОС-Добрич, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлен предявеният отрицателен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.150 ЗЗД на въззивницата срещу „Юробанк България”АД гр.София, „Конкорт”ЕООД В.Търново /в.н./ и Д.И.С., за признаване на установено, по отношение на ответниците, несъществуването към 16.07.2014год. на договорното ипотекарно  правоотношение, учредено с н.а. № 128 от 18.04.2007год. на н-с С.И., по отношение на притежаваната от въззивницата ½ ид.ч. от ипотекирания имот.

Счита решението за неправилно- постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по изложени подробни съображения.

Основните са срещу извода на съда, чрез който е приел, че ипотекарният длъжник не е следвало да участва при подписване на анексите към договора за кредит, като счита същия за неправилен, понеже е страна в ипотекарното правоотношение.  В отношенията на ипотекарния длъжник  с кредитодателя и кредитополучателя, са породили действие само клаузите посочени в нот. Акт за учредяване на договорната  ипотека, съобразно разпоредбата на чл.20 а ЗЗД, поради което задължението е следвало да бъде заплатено до 16.06.2008год. и охт тази дата е започнал да тече давностния срок по чл.110 ЗЗД.

Относно допуснатите  процесуални нарушения, излага твърдения, за неизпълнение на задълженията на съда  визирани в чл.146 ГПК.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск бъде  уважен.

Насрещната страна „Юробанк България”АД, чрез писмено становище на процесуарлен представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

              В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството е образувано по иск от  К.Б.П. срещу „Юробанк България„ АД гр.София ЕИК 000694749, ”Конкорд”ЕООД –сега ”Агроком В.Търново” ЕООД гр.София-в несъстоятелност ЕИК 124627158 и Д.И.С. с ЕГН-********** *** чрез който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, несъществуването към датата на предявяване на иска, на договорното  ипотекарно правоотношение, учредено с нотариален акт № 128, т.ІІ, рег.№ 1744, д. № 266 от 18.04.2007год. на н-с С.И., рег.№ 314 НК, по отношение на притежаваната  от ищцата ½ ид.ч. от ипотекирания имот, поради погасяването му по давност.

Излага, че ипотеката е учредена от М. Д. З. в полза на „Българска пощенска банка” за обезпечаване на предоставения кредит на втория ответник-„Конкорт”ЕООД, съгласно договор за банков кредит 07020/16.04.2007год. Ипотеката е учредена върху еднофамилна двуетажна жилищна сграда, ведно с поземлен имот в гр.Балчик, върху който е построена. Твърди се, че ищцата е собственик на ½ ид.част  от имота с оглед отмяна на дарение, постановена с решение на БРС. Сочи, че според нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, кредитополучателят е следвало да погаси всичките си задължения, произтичащи от договора за банков кредит до 16.08.2008год., а  заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в СРС на 03.12.2013г., към който момент задължението за плащане на кредита е било погасено по давност. Анексите към договора за кредит, описани в изпълнителния лист,  не можели да обвържат ипотекарния длъжник, тъй като са сключени без негово знание, участие и съгласие. Същите представлявали подновяване на задължението по чл.171 от ЗЗД, поради което за да имат действие е следвало да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър, което не е направено. Понеже ищцата не е страна в заповедното производство начинът й на защита е предявяването на отрицателен установителен иск, че вземането, за обезпечение на което е учредена ипотеката е погасено по давност. За това иска, да  се признае за установено по отношение на ответниците несъществуването към датата на предявяване на исковата молба на договорното ипотекарно правоотношение, учредено с нотариален акт № 128, т.ІІ, рег.№ 1744, д. № 266 от 18.04.2007год. на н-с С.И., рег.№ 314 НК по отношение на притежаваната от нея ½ ид.част от имота.

        С писмен отговор на процесуален представител, ответникът  „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД оспорва иска, като неоснователен. Сочи, че по договор за кредит от  16.04.2007г. сключен с втория ответник, със срок за погасяване  16.06.2008г. с допълнителни анекси са били предоговаряни  клаузи, като е удължен и срока на погасяване на кредита. Изразява становище, че преструктурирането на дълга  и разсрочването му не са новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД,  сочи също, че действието на вписването на ипотеката трае 10 години от деня, в който е извършено, поради което задължението по него не е погасено.

        Вторият и третият ответник не вземат отношение по исковата молба.

        След преценка на събраните писмени доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното: 

              Не спори относно следното:

         Между „Българска пощенска банка”АД/сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД/ - кредитодател и „Конкорт”ЕООД /сега”АГРОКОМ В.ТЪРНОВО”ООД/ като кредитополучател на 16.04.2007г. е сключен Договор за банков кредит № 07020, съгласно който Банката отпуска на кредитополучателя кредитна линия за оборотни средства в размер на 500 000 лв. Съгласно чл.2 ал.1 от договора срокът за усвояване на кредита е до 15.04.2008г., а крайният срок за погасяване съгл. чл.2 ал.4 е 16.06.2008г. В чл.35 т.3 от договора за кредит страните са договорили обезпечение на кредитното задължение –учредена договорна ипотека в полза на кредитора от М. Д. З. върху собствения  й недвижим имот находящ се в гр.Балчик, ул.”Марица” №1, представляващ масивна еднофамилна двуетажна жилищна сграда с кадастр.№ 02508.70.38.1, ведно с поземления имот, върху който е построена - дворно място с площ от 568 кв.м,представляващо имот с кадастр.№ 02508.70.38 по кадастралната карта на гр.Балчик,обл.Добрич,с пл.№ 2240 по плана на гр.Балчик, действащ към 1989г. Ипотеката е учредена с нотариален акт № 128 ,том 2,рег.№ 1744, дело № 266/18.04.2007г. на нотариус Светлин И. рег.№ 314 на НК с район на действие гр.Балчик. В нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека е посочено, че кредитополучателят следва да  погаси изцяло задълженията си, произтичащи от сключения договор за кредит в  срок до 16.06.2008год., като  сроковете за ползване и погасяване на кредита  могат да бъдат удължавани само по взаимно съгласие на страните, изразено в допълнителни споразумения/анекси/ към Договора за кредит, при запазване на обезпеченията по договора. Изрично в т.2 от договора за ипотека е посочено, че за обезпечаване на вземането, на БПБ АД, от „Конкорт” ЕООД, произтичащо от Договор за банков кредит № 070020/16.04.4007год., в размер на 500 000лв., ведно с лихви, разноски.., включително и тези които ще  възникнат възникнат при последващи изменения, новирания и/или удължаване на срока за ползване и издължаване на кредитната линия, ипотекарният длъжник М. Д. З. учредява в полза на  кредитора договорна ипотека.         С решение № 42/20.06.2008г.по гр.д.№ 193/2007г. по описа на Балчишки районен съд по молба на К.Б.П., майка на М. З. е отменено дарението на ½ ид.част от ипотекирания имот,решението е влязло в законна сила на 17.09.2009г. и е вписано на 12.08.2010г. от Съдия по вписванията при БРС, поради което към момента на предявяване на иска, въззивницата се явява собственик на ½ ид.ч. от ипотекирания имот.

        С 5 бр. Анекси към Договора за банков кредит- № 1/15.12.2007г.,№ 2-06.03.2008г., №3-25.03.2009г., № 4-02.11.2009г. и № 5 от 08.12.2010г. кредитодателя и кредитополучателя са договорили удължаване на сроковете за усвояване на кредитната линия, за издаване на банкови гаранции и акредитиви и тяхната валидност, за окончателно погасяване на кредитната линия, за обезпечаване на задълженията по договора е уговорено издаване на записи на заповед в полза на банката, определени са конкретни падежи и размери за намаляване на главницата. С договор за встъпване в дълг от 25.03.2009г. сключен между кредитополучателя и неговия управител Д.И.С. последният се е задължил като солидарен длъжник по договора за кредит, изменен с анекси № 1 и 2, като обезпеченията се запазват. С последният анекс срокът за погасяване на кредита е удължен на 25.11.2013г.

        На 03.12.2013г. първият ответник-Банката е подала заявление по чл.417 от ГПК,по което Софийски районен съд е образувал гр.д.№ 50438/2013г. и е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „АГРОКОМ В ТЪРНОВО”ЕООД  за суми, произтичащи от договора за кредит,анексите към него, а именно: 200 000 лв. неизплатена главница по договор за банков кредит, ведно със законна лихва върху нея от 03.12.2013г. до окончателното плащане, 44 854.19 лв.договорна лихва върху главницата по кредита за периода  от 23.07.2012г. до 02.12.2013г.,1 950.42 лв.такси по кредита за периода 16.01.2013г. до 02.12.2013г. и 8 437.75 лв. съдебно-деловодни  разноски.Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148100400083 по описа на ЧСИ Н.Ников с рег.№ 810 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр.Добрич.В делото като ипотекарен длъжник е конституирана насщоящата ищца К.Б.П.,която е получила покана за доброволно изпълнение на 02.07.2014г.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи, относно обжалваното решение:

        Ищцата основава претенцията си на разпоредбаета на чл.107 ЗЗД, като твърди, че подписаните 5 бр. Анекси към Договор за банков кредит № 07020/16.04.2007год. представлявали новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. М. Д. З. не е участвала като ипотекарен длъжник в анексите и не е давала съгласие обезпеченията  да се запазят и при действието на новия договор. За това счита, че крайният срок за погасяване на задължението е бил 16.06.2008г.,като само този падеж може да се противопостави на ипотекарния длъжник, следователно към момента на заявлението-03.12.2013год., задължението обезпечено с процесната ипотека е било погасено.

Или, основният спор е, налице ли е новация на задължението със сключените анекси, която да е довела като краен резултат до отпадане на даденото обезпечение по първоначалния договор за кредит, на основание чл.107 ЗЗД-поради липсата на дадено съгласие.

         Съдът намира че сключените анекси не представляват подновяване на задължението по Договор за банков кредит № 07020/16.04.2007год., поради следните съображения:

Както се посочи, към Договора за банков кредит страните са сключили 5 бр. Анекси:- № 1/15.12.2007г., № 2-06.03.2008г., №3-25.03.2009г., № 4-02.11.2009г. и № 5 от 08.12.2010г. Видно от съдържанието на същите, по тях кредитодателя и кредитополучателя са договорили удължаване на сроковете за усвояване на кредитната линия, за издаване на банкови гаранции и акредитиви и тяхната валидност, за окончателно погасяване на кредитната линия, за обезпечаване на задълженията по договора е уговорено издаване на записи на заповед в полза на банката, определени са конкретни падежи и размери за намаляване на главницата. С договор за встъпване в дълг от 25.03.2009г. сключен между кредитополучателя и неговия управител Д.И.С. последният се е задължил като солидарен длъжник по договора за кредит, изменен с анекси № 1 и 2, като обезпеченията се запазват. С последният анекс срокът за погасяване на кредита е удължен на 25.11.2013г.  Изрично, във всеки анекс от 1 до 5 е посочено,  че всички останали уговорки в Договор за банков  кредит № 07020/16.04.2007год., измемен със съотнветните Анекси, които не се засягат от измененията , договорени с конкретния анекс, остават в сила и се прилагат в отношенията между страните. Съдът стигна до посочения извод, относно характера на сключените между страните анекси, а именно, че същите не представлявяват обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД на задължението по договора за банков кредит, като се съобрази с дадените със задължителната практика на ВКС разрешения, а именно:

С решение № 130 от 24.03.2009год. по т.д. № 650/2008год. на ВКС, ІІ т.о. е уеднаквена противоречивата практика по въпроса:-Дали постигнатото между страните писмено споразумение относно начините на последващо изпълнение на дасълженията, включително определяне на нови срокове за плащане, има правното значение на договор за новация по см. на чл.107 ЗЗД. На основание чл.291 ГПК е обявена за правилна практиката в решение № 789/22.04.2002год. по гр.д. № 2292/01год. на ВКС, V г.о., според която предоговаряне на дълга по съществуващ банков кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не  води до новиране на задължението, ако страните не са заявили изрично воля за подновяване: Новацията по чл.107 ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното проявление на три елемента:- наличност на предшестващо задължение, пораждане на действително ноо задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин и не трябва да се предполага, или извежда по тълкувателен път: за да е налице обективна новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си, или по каузата си. Посоченото разрешение е възприето  в решение № 13822.08.2013год. по т.д. № 27/2012год.  на ІІ т.о. В решението е акцентирано върху това, че няма новация по чл.107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на отделните вноски,  и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, които не са съществени елементи на облигационното отношение.

Практиката е възприета и в решение № 210 от 22.12.2014год. по т.д. № 4090/2013год. на ВКС, І т.о. в което е прието, че ако страните по договора за кредит са изменили в рамките на общия размер на стария дълг само размера на отделните вноски и с цел облекчаване на дълга, са расрочили изпълнението му с уговаряне на нови срокове за плащане, не е налице обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД, тъй като не е  извършена промяна нито в предмета, нито в в основанието на стария дълг и той не е погасен.  Подобни изводи по приложението на чл.107 ЗЗД са направени и в Решение № 175/25.02.2016год. по т.д. № 2602/2014год. на ВКС, ІІ т.о. в което е прието, че : Отсрочването, разсрочването, или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от  договора задължения и поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание и предмет, не представлява обективна новация  по смисъла на чл.107 ЗЗД.

         Както се изложи, по сключените анекси кредитодателя и кредитополучателя са договорили удължаване на сроковете за усвояване на кредитната линия, за издаване на банкови гаранции и акредитиви и тяхната валидност, за окончателно погасяване на кредитната линия, за обезпечаване на задълженията по договора е уговорено издаване на записи на заповед в полза на банката, определени са конкретни падежи и размери за намаляване на главницата.  Изрично, във всеки анекс от 1 до 5 е посочено,  че всички останали уговорки в Договор за банков  кредит № 07020/16.04.2007год., изменен със съответните Анекси, които не се засягат от измененията, договорени с конкретния анекс, остават в сила и се прилагат в отношенията между страните.

Следователно, сключените анекси само изменят условията на договора за банков кредит, в тях няма и изразено съгласие за новиране на задълженията по него, напротив, както се посочи, всеки анекс сочи, че останалите уговорки в договора за банков кредит, не се засягат от измененията.  Предвид изложеното, както и цитираната по-горе задължителна съдебна практика, сключените анекси към Договор за банков  кредит № 07020/16.04.2007год., не представляват обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД на поетото с договора задължение на кредитополучателя. Вземането на банката по договора  за кредит не е погасено на 16.06.2008год. и  съответно задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит, предмет на заявлението до заповедния съд от 03.12.2013год. не е погасено по давност. Следователно, обезпеченото с процесната ипотека вземане не е погасено по давност, по нея не е изтекъл предвидения в чл.172 ЗЗД 10 год. срок, поради което и договорът за ипотека не е погасен.

Предвид направения извод, че вземането, за обезпечение на което е учредена ипотеката не  е погасено по давност, предявеният иск, да  се признае за установено по отношение на ответниците несъществуването към датата на предявяване на исковата молба на договорното ипотекарно правоотношение, учредено с нотариален акт № 128, т.ІІ, рег.№ 1744, д. № 266 от 18.04.2007год. на н-с С.И., рег.№ 314 НК по отношение на притежаваната от К.Б.П.  ½ ид.част от имота, поради погасяването по давност на обезпеченото вземане, се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Относно евентуално направеното възражение, че сключениет анекси са в нарушение на чл.20 а и чл.21 ЗЗД:  Това становище не може да бъде споделено. Изрично в т.2 от договора за ипотека е посочено, че за обезпечаване на вземането, на БПБ АД, от „Конкорт” ЕООД, произтичащо от Договор за банков кредит № 070020/16.04.4007год., в размер на 500 000лв., ведно с лихви, разноски.., включително и тези които ще  възникнат при последващи изменения, новирания и/или удължаване на срока за ползване и издължаване на кредитната линия, ипотекарният длъжник М. Д. З. учредява в полза на  кредитора договорна ипотека. Следователно, ипотекарният длъжник се е съгласил, че ипотеката запазва своята обезпечителна функция и при изменения на условията по договора, нещо повече, дори и при новиране на задължението. Предвид изложеното, договорените изменения на договора за банков кредит със сключените анекси, не са в нарушение на условията на сключения договор за учредяване на договорна ипотека върху имота, поради което и това възражение следва да се остави без уважение.  Искът се явява неоснователен и на това основание и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                          

                                                    Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 170/20.10.2015 год., постановено по т.д.№ 56/2015 год. по описа на Добрички окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                           2.