РЕШЕНИЕ

   № 9

               гр.Варна, 12.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в закрито заседание на 10.01.2017 г. в  състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 730  по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Г.П.Й. *** е обжалвала решението от 02.12.2016 г. на Окръжен съд - Шумен по ф.д.№26/2016  г., с което й е отказано в качеството на учредител вписването в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд Шумен на Фондация с наименование „Бъдеще за теб и мен“, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което да бъде вписана посочената фондация съобразно заявление на същата №5313/04.11.2016 г.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че съдът нямал право на преценка относно размера на внесеното имущество е неоснователно. Обстоятелството, че ЗЮЛНЦ не предвижда минимална стойност на предоставеното с дарствения акт имущество, не означава, че всякакво имущество, дори и съвсем незначително по размер, може да покрие изискването на чл.34, ал.1, т.5 – ЗЮЛНЦ за предоставяне на имущество на учредената фондация. Още повече след като съгласно ал.2 целите и предоставеното имущество – т.3 и т.5 са необходимите законови изисквания, за да има действие учредителният акт. Смисълът им е, че имуществото трябва да бъде достатъчно за реализиране целите на фондацията, като в противен случай целите не могат да бъдат постигнати и учредяването на фондацията е безпредметно и неоправдано.

В този смисъл съдът е длъжен да прецени достатъчността на имуществото с оглед постигането на декларираните цели на фондацията. Преценката следва да се направи с оглед направеното при учредяването приживе дарение, а, ако то е недостатъчно, с оглед и на предвидените в учредителния акт източници на бъдещо финансиране.

В настоящия случай дарението в размер на 2000 лв е крайно недостатъчно за реализирането на амбициозните и многобройни цели и дейности на фондацията, предвидени в чл.4 на учредителния акт. В чл.7 пък не е предвидено нищо конкретно относно евентуални бъдещи източници за финансиране на фондацията. Посочено в ал.1 е само, че фондацията се финансира от целево направени пожертвования, доходи от имущества и др. Ако някое друго лице би имало намерение да дари фондацията, то би трябвало да бъде съучредител. Доходи от имущество, при липсата реално на такова, а само на малка сума пари по сметка, няма как да бъдат реализирани. И извършването на допълнителна стопанска дейност, предвидена в чл.8 като източник на финансиране, е невъзможно без предоставено достатъчно имущество, както в случая. Отделно от това съгласно чл.3, ал.3 – ЗЮЛНЦ тази дейност може да се извършва, само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която е регистрирана фондацията, в случая – всестранно подпомагане на лица с увреждания, като предвидените в чл.8 – издателска дейност, рекламна дейност, маркетинг, посреднически услуги, туристическа и търговска дейност, хотелиерство и ресторантъорство, не са дейности, свързани с идеалните цели на фондацията.

Като краен извод следва да се посочи, че фондациите се учредяват за постигането на конкретни благотворителни цели в полза на обществото от сериозни меценати и благодетели, които осъществяват намеренията си чрез предоставяне безвъзмездно на достатъчно по стойност и вид имущество, с което да е възможно нормалното функциониране на фондацията за постигане на целите й. Предоставянето от учредител на незначително по стойност и вид имущество не може да осигури нормална дейност на фондацията и не доказва сериозно намерение за постигане на декларираните й цели. В такъв случай по заявлението за регистрация следва да се постанови отказ, както е и постъпил в случая Окръжен съд Шумен.

Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл.606-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.12.2016 г. на Окръжен съд Шумен по ф.д.№26/2016  г., с което е отказано на Г.П.Й. *** в качеството на учредител вписването в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд Шумен на Фондация с наименование „Бъдеще за теб и мен“, със седалище и адрес на управление гр.Шумен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на с-я Георги Йовчев по решение от 12.01.2017 г., постановено по в.т.д. 730/2016 г. по описа на ВнАС

 

Считам, че са налице предпоставките за вписване на новоучредената фондация с наименование “Бъдеще за теб и мен“.

За да потвърди решението на ШОС, мнозинството от състава на съда е приело, че предоставеното  имущество от 2000 лв. е крайно недостатъчно за постигане на многобройните цели и дейности на фондацията.

Действително, целите на фондацията и дейностите за постигането им са многобройни и значими и за реалното им осъществяване, предоставеното с първоначалния акт на дарение имущество не би било достатъчно.

Законодателят обаче, в нито един текст на ЗЮЛНЦ, не е предвидил минимален праг на имуществото, с което фондацията следва да бъде учредена.

От една страна, фондацията е самоопределена от учредителя като организация за осъществяване на дейност в частна полза, поради което първоначалния акт на дарение в размер на 2000 лева, надхвърлящ почти пет пъти размера на минимално установената за страната работна заплата, не може да се определи като крайно недостатъчен.

Наред с това, видно от разпоредбата на чл.6 от учредителния акт, фондацията е от отворен тип и имуществото й се формира не само от първоначално дарение от страна на учредителя, но и от последващи дарения и завещания от страна на физически и юридически лица, които подкрепят целите й, приходи от стопанисване и управление на имуществото и допълнителната стопанска дейност на фондацията, приходи от изпълнение на проекти, авторски права и пр. Предвидената в учредителния акт възможност за допълнително набиране на имущество, обуславя извода, че фондацията би могла да  осъществява целите си, след регистрацията.

В чл. 3, ал.3 от ЗЮЛНЦ е предвидено, че юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват и допълнителна стопанска дейност,  свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и да използват приходите от тази дейност за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Такава допълнителни стопански дейности са предвидени в чл.8 от учредителния акт, което в още по-голяма степен, би дало възможност на учредителя и органите на фондацията да постигнат целите до  които се домогват, посредством регистриране на фондацията.

Съдия с особено мнение:

 Георги Йовчев