Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  25/06.02.2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна              търговско   отделение

на тринадесети януари                                           Година 2015

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Христова                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                               А.Братанова

при секретаря :  Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 731    по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

  Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

  Образувано е по подадена въззивна жалба от „В М” ООД, гр.Варна, ЕИК 148050104, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Одесос“, ул.“Ф.Ж.Кюри“ № 66, вх. Ж, ет. 1, ап.1 представлявано заедно от Дарина Раева и Тонка Франческова против решение № 908/10.10.2014г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 756/2013г., с което е обявена   неплатежоспособността на дружеството с начална дата  -  31.03.2011 год., открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му  и е прекратена дейността му, обявена е  несъстоятелността му и същото е задължено в наименованието си да добави “в несъстоятелност”, спряно е  производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, с указание, че  може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ,  задължен е длъжника в едномесечен срок от вписването на решението да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите, с произтичащите от това правни последици.  По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли молбата на НАП за откриване на производство по несъстоятелност на „В М“ ООД ЕООД, гр.Варна като неоснователна и недоказана.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като  правилен и законосъобразен.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

  Производството по делото е образувано по молба на Национална агенция за приходите с правно основание  чл.625 вр. чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „В М“ ООД, гр.Варна. Активната си материалноправна легитимация молителят обосновава с влязъл в сила ревизионен акт № 030900373/24.04.2009 год. на ТД – Варна за установени публичноправни задължения на ответното дружество към държавата в общ размер на 1 005 399.28 лв.

Първото релевирано оплакване  в жалбата  се свежда до несъгласие с констатацията на първоинстанционния съд, че обсъждането на предпоставките, визирани в хипотазата на  чл.608 ТЗ имат спомагателно значение в производството по несъстоятелност. Счита, че ако не са налице тези предпоставки, ако те не са изследвани от съда по несъстоятелността, то тогава се излиза извън предмета на производството, уредено единствено в ТЗ . Оплакването е неоснователно : Видно от мотивите на обжалваното решение съдът по несъстоятелността е изследвал всички предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество, като въз основа на установената фактическа обстановка по делото е направил извод, че презумпцията, установена в разпоредбата  на чл.608 ал.2 ТЗ не е оборена от ответника, както и не са представени доказателства от него за извършени плащания към кредитори по смисъла на чл.608 ал.3 ТЗ.

Неоснователно е и релевираното във въззивната жалба оплакване, че първоинстанционният съд е формирал правните си изводи въз основа на  неприето по делото по установения за това процесуален ред заключение на ССчЕ с в.-лице М.Добрева. Видно от доказателствата  в.лице Добрева е депозирало две заключения – с вх.№ 26228/30.08.2013г. и с вх.№ 30 513/14.10.2013г. и едно допълнение към заключението от 14.10.2013г. с вх.№ 31347/22.10.2013г. Съдът, констатирайки, че по съществото си те отразяват различни резултати, е отказал да ги приеме в с.з. на 12.11.2013г., като е заменил това в.лице с Б.Б. Последният е депозирал заключение на извършената от него ССчЕ с вх.№ 3312/03.02.2014г. – л.128 и заключение вх.№ 12 571/29.04.2014г. – л.352. Първото заключение е прието в с.з. на 11.02.2014г., а второто – в с.з. на 13.05.2014г. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът е изследвал фактическата обстановка по делото и е извел правните си изводи въз основа на констатациите на именно тези две заключения на в.лице Б.Б, надлежно приети по установения за това процесуален ред. Така съдът е възприел, че задълженията по РА № 030900373/24.04.2009г., както и лихвите по отпуснатите от ответното дружество заеми не са осчетоводени, въз основа на съответната констатация на в.лице Б по т.3 на първоначално депозираното заключение – л.17 / л.144 на делото/. Задълженията на дружеството за периода 2008г. – 2013г. се изчерпват с публичноправните му такива и към 26.11.2013г. възлизат на 4 676 558,47лв, съобразно приложение № 3 към т.5 на първоначалното заключение – л.153 на гърба. Коефициентите за обща, бърза , незабавна  и абсолютна ликвидност за изследвания период 2007г. – 2013г. са възприети от съда съобразно посочените такива в т.1 от първоначалното заключение. Предвид нередовно воденото счетоводство експертизата е съставила алтернативни счетоводни баланси, надлежно обсъдени от съда по несъстоятелността.

Представените от длъжника договори за цесия на негови вземания по предоставени заеми, на обща стойност от 7 150 000лв настоящият състав цени като доказателства, въз основа на които не следва да изгражда изводи за действителното му финансово състояние, тъй като макар и с предоговорен падеж, по тях не е постъпило нито едно плащане, договорите са сключени след датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, вземанията са цедирани на едно и също ЮЛ – „Б” ЕООД, разликата между предоставените заеми от 9 264 000лв и цената на цедираните вземания – 7 150 000лв, а именно – 2 114 000лв е следвало да бъде посочена като разход в ГДД по чл.92 от ЗКПО, което не е сторено, а в представените договори за цесия липсва информация за дължимостта на лихвите по предоставените вземания. Изчислените въз основа на тях коефициенти за ликвидност в допълнителното заключение на в.лице Б не отразяват действителното финансово състояние на длъжника.

С оглед на фактическата установеност по делото и настоящият състав намира, че доказани се явяват материалноправните предпоставки, установени в нормата на чл.608, чл.625 ТЗ и липсата на пречки за откриване на производство по несъстоятелност, установени в чл.631 ТЗ :

молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано за това лице съгласно чл.625 ТЗ ; длъжникът  е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ;  налице е  публичноправно задължение към Държавата , свързано с търговската му дейност - неплатени изискуеми  държавни вземания в общ размер 1 005 399.28 лева, установени с влязъл в сила Ревизионен акт № 030900373/24.04.2009 год., издаден от ТД на НАП – Варна, от който  се установява дължимостта на сумата 752 277.69 лева –корпоративен данък за периода 01.01.2007 год.-31.12.2007 год. и начислени лихви в размер на 253 121.59 лв. към 24.04.2009 год. Налице е и неплатежоспособност на длъжника, съгласно установените в чл.608 ТЗ критерии - към 26.11.2013 год. задълженията на длъжника, представляващи публичноправни такива, възлизат на 4 676 058.47 лв, като най-ранното възникналото задължение е по СД за ДДС за периода 01.08.2007 год. – 31.08.2007 год. в размер на 1 792 202.34 лева, с падеж 14.09.2007 год. В активите си по балансова стойност, считано от 2009 година, дружеството няма записано имущество, материали и/или стоки. Налице са дългосрочни активи, съставляващи вземания по предоставени от дружеството договори за заем в периода 2009 – 2011 год. към „НБМ Г“ ООД, „К А 77“ ЕООД и „К М“ ЕООД в общ размер 9 264 000 лева главница и 3 078 411.63 лева лихви. Коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност след 31.12.2011г. са нулеви, т.е. – много по-ниски от референтните стойности.  След  31.12.2011г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.

Затрудненията на длъжника не са временни, тъй като от 2008г. той не извършва търговска дейност, вземанията му по сключените договори за цесия са с евентуален характер, липсват данни за  очаквани приходи от стопанска дейност или привличане на инвестиции.

Началната дата на неплатежоспособността е определена според критериите на закона и трайната съдебна практика . Това е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността – 31.03.2011г., когато е настъпил падежът на неплатеното задължение към държавата за корпоративен данък.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от своите.

Водим  от горното, съдът

 

 

Р         Е       Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА          решение № 908/10.10.2014г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 756/2013г.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                           ЧЛЕНОВЕ :