Р Е Ш Е Н И Е   № 72

 

23.03.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                       ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 731 по описа на ВнАпС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 3954/12.06.2015г. на „ Д.С.Б.ХХХХ” ЕООД със седалище гр. София, подадена чрез процесуален представител по пълномощие– адв. М.Я., срещу решение № 99/27.05.2015г., постановено по т. д. № 181/2014 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника установителни искове срещу „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр. София, ЕИК 000694949, и „ Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София, ЕИК ХХХХХХХХХ, с правно основание чл. 170 ЗЗД и чл. 167, ал. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за обявяване нищожността на договорна ипотека, обективирана в нот. акт № 11, том ІІІ, рег. № ХХХХ, дело № 377 от 2007г. по описа на Нотариус Й.П. с рег. № ХХ по регистъра на НК, с район на действие РС – гр. К., вписан в Служба по вписванията – гр. К. под № ХХ, том І, дело ХХХ/2007г.

В жалбата се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Сочи се неправилност на правния извод на първоинстанционния съд, че постановеното съдебно решение по т. д. № 1377/2010г. по описа на СГС, с което е прогласена нищожност на предходната сделка, не рефлектира върху валидността на учредената преди вписването н исковата молба ипотека и същата продължава да тежи върху имота. Твърди се, че ответникът не е оборил констатациите, обективирано в цитираното решение, както и останалите доказателства за факта, че процесният имот е публичен склад за зърно. Излага се по – нататък, че не може несобственик на имота да обремени чужд имот с тежест, която да има за последица отчуждаване на имота, без съгласието на собственика, защото никой не може да се разпорежда с права, които не притежава, както и че е без значение дали и кога е вписана исковата молба, по която е образувано т. д. № 1377/2010г. по описа на СГС. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и уважаване на исковете, с присъждане на разноски за две инстанции.

Въззиваемата страна „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр. София, ЕИК 000694949, представлявана от адв. М.А. от САК, представя писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт, позовава се на съдебна практика по сходни казуси. Счита за неоснователно твърдението на въззивника за погрешно формирани правни изводи на съда по отношение действието на влязлото в сила предходно съдебно решение. Искането е за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Вторият въззивем – търговското дружество „ Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София, ЕИК ХХХХХХХХХ, не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „ Д.С.Б.ХХХХ” ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 170 ЗЗД срещу „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД - гр. София и „Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София, за прогласяване нищожност на сключен между ответниците договор, обективиран в нот. акт № 11, том ІІІ, рег. № ХХХХ, дело № 377 от 2007г. по описа на Нотариус Й.П. с рег. № ХХ по регистъра на НК, с район на действие РС – гр. К., вписан в Служба по вписванията – гр. К. под № ХХ, том І, дело ХХХ/2007г., с който вторият ответник е учредил в полза на банката договорна ипотека върху подробно описан в акта недвижим имот: ПИ с площ от 72770 кв. м., кадастрален идентификатор № ХХХХХ.ХХХ.Х, находящ се в гр. Шабла, ведно с построените в имота сгради.

В исковата молба се твърди, че „ Д.С.Б.ХХХХ” ЕООД е придобило процесния имот с договор за покупко – продажба по нот. акт, вписан в СлВп – гр. К. под № ХХХ, том VII, дело № ХХХХ/2011 г.. Продавачът по тази сделка - „ С. – Б.“ ЕООД, се е легитимирал като собственик на имота с нот. акт, вписан в СВп – гр. К. под № 176, том IV, дело № 651/2011г., в който е обективирана покупко - продажба с продавач „БМ – Т. - 2010”АД – гр. София, ЕИК ХХХХХХХХХ. Имотът е бил предмет и на предходна сделка по нот. акт, вписан в СлВп – гр. К. под № 132, том III, дело № 1163/2005 г., по силата на която “З.Ш.“АД / с актуално наименование „ Б.Т.-ХХХХ"АД/ прехвърля правото на собственост върху имота на втория ответник „Х.и К.Б.“ ЕООД. Сочи се също, че с договор по нот. акт, вписан в СлВп – гр. К. под № ХХ, том І, дело ХХХ/2007г., „Х.и К.Б.“ ЕООД е учредил в полза на първия ответник „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД процесната договорна ипотека върху имота, за обезпечаване на вземане по главница по облигационен заем в размер на 5 000 000 евро. Ищецът се позовава на влязло в сила решение № 10/12.04.2011г. по гр. д. № 1377/2010г. по описа на СГС, ТО, ІV-3 – ти състав, с което, по иск на “ З.Ш.“АД / с актуално наименование „ Б.Т.-ХХХХ"АД/ срещу „Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е прогласена нищожността на сделката по нот. акт, вписан в СлВп – гр. К. под № 132, том III, дело № 1163/2005 г. Излага се, че е налице една от хипотезите по чл. 170 ЗЗД за недействителност на учредената ипотека, а именно в нотариалния акт съществува неизвестност за личността на собственика на ипотекирания имот, което според ищеца се приравнява на случай на учредяване на ипотечното право от несобственик.

В условията на евентуалност, при същите фактически твърдения, е предявен иск за прогласяване нищожност на ипотеката поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, поради учредяването й от несобственик, предвид липсата на вещно – прехвърлителен ефект на разпоредителната сделка, с която вторият ответник „Х. И К.– Б.” ЕООД се е легитимирал като собственик на ипотекирания имот.

Ответникът „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД оспорва исковете по основание, като твърди, че учредената договорна ипотека е изцяло съобразена със специалните изисквания на закона, към момента на вписването й на 23.03.2007г. не е имало вписвани искови молби относно имота; впоследствие, при образуване на делото, по което е постановено решението по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, исковата молба не е била вписана по партидата на имотите и персоналните партиди на „З.Ш.” и „Х.и К.Б.”. Релевират се доводи, че тъй като съдебното решение е вписано на 16.05.2011г., същото не му е противопоставимо, поведението на ответника по иска е индиция за симулативен процес, а предявеният иск за нищожност е бил очевидно неоснователен, тъй като сделката е действителна и не страда от сочените пороци.

Вторият ответник „Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София е процесуално пасивен, същият не представя отговор и не се представлява в проведените открити съдебни заседания.

В съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че постановеното по спора първоинстанционно решение, с което исковете са отхвърлени, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително и допустимо. Правото на иск е надлежно упражнено. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът по всеки от обективно съединените искове е правилно квалифициран доколкото по основният иск ищецът твърди, че учредяването на ипотечно право от несобственик съставлява хипотезите по чл. 170 ЗЗД за недействителност на ипотека като създаваща неизвестност за личността на собственика на ипотекирания имот в нотариалния акт, а по евентуалния иск за прогласяване нищожност на договора поради противоречие със закона учредяването на ипотека от несобственик се сочи като противоречащо на друга конкретна правна норма – чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

Предвид конкретните оплаквания в жалбата и становището на насрещната страна, съдът намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно по тези, които са посочени по – горе в мотивите на решението като съдържание на обстоятелствената част на исковата молба.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че при осъществяване на разпоредителната сделка, с която вторият ответник „ Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София се е легитимирал като собственик на ипотекирания имот, не е било дадено разрешение от Национална служба по зърното и фуражите по чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Закона за съхранение и търговия със зърно.

Спорът е относно това дали имотите, предмет на сделката, са включени в схемата на вместимостите на публичен склад с предходна лицензия за публичен склад за зърно № 11-5/29.07.2004г. със срок на валидност – 30.04.2004г. – 30.04.2006г., от което обстоятелство зависи изводът дали се е изисквало разрешение за извършване на сделката от Национална служба по зърното и фуражите. В тази връзка е невярно твърдението във въззивната жалба, че няма спор относно това обстоятелство.

Ответникът се е снабдил, посредством издадено съдебно удостоверение от първоинстанционния съд, и е представил удостоверение изх. № 11/1/15.01.2015г., издадено от НСЗ към Министерство на земеделието и храните, от което се установява, че има издадени следните лицензии за зърнобаза гр. Шабла:

На „З.Ш.” АД – гр. Шабла е издадена лицензия за публичен склад № 11/30.06.3000г. с първоначален срок на валидност - 30.10.2000г., който съответно е многократно продължаван до 30.04.2006г., последното продължение е при представяне на банкова гаранция, като след изтичане срока на банковата гаранция лицензията е анулирана.

На „ Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София е издадена лицензия за публичен склад за зърно № 76 от 11.09.2006г. за зърнобаза гр. Ш. със срок на валидност до 22.08.2009г. Следователно имотите, предмет на придобивната сделка, с която вторият ответник се е легитимирал като техен собственик, съставляват публичен склад съгласно лицензия за публичен склад за зърно № 11-5/29.07.2004г. със срок на валидност – 30.04.2004г. – 30.04.2006г., респ. и към датата на разпоредителната сделка - 30.04.3006г.

Въз основа на горната установеност за факти и обстоятелства, ценени във връзка с конкретните оплаквания и становището на насрещната страна, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 170 ЗЗД са посочени императивните изисквания за съдържанието на договора за учредяване на ипотека, с изрично уредена правна последица при липсата на някой от посочените елементи, а именно недействителност на ипотеката. Съгласно същата разпоредба в договора за учредяване на ипотеката задължително трябва да се съдържат и данни за личността на собственика на имота, върху който се учредява ипотеката.

В процесния нотариален акт в нот. акт № 11, том ІІІ, рег. № ХХХХ, дело № 377 от 2007г. по описа на Нотариус Й.П. с рег. № ХХ по регистъра на НК, с район на действие РС – гр. К., вписан в Служба по вписванията– гр. К. под № ХХ, том І, дело ХХХ/2007г., не е налице неяснота относно личността на лицата от кръга на посочените в чл. 170 ГПК, вкл. и по отношение собственика на имота, описан е недвижимият имот, предоставен като обезпечение за задълженията на длъжника, посочен е размерът на обезпеченото вземане, както и размерът на сумата, за която се учредява ипотеката.

Настоящият състав на въззивния съд не възприема правното твърдение, че учредяване на ипотечното право от несобственик съставлява предвидена хипотезите в чл. 170 ЗЗД за недействителност на ипотека като създаваща неизвестност за личността на собственика в нотариалния акт. В посочената правна норма прогласената от закона недействителност на сделката се извежда от недостатъци във връзка с императивни изисквания относно съдържанието на акта. Неяснота относно личността на собственика, кредитора или длъжника е налице при недостатъчно посочени данни, които не позволяват сигурна идентификация на тези лица. Когато ипотеката се учредява от несобственик, не е налице неизвестност по отношение на собственика, а сделката би била сключена в противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Този извод следва от разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, с императивен характер, съгласно която ипотека може да се учреди само върху имоти, принадлежащи на лицето, което я учредява, т. е. установена е законова забрана да се учредява ипотека върху имот, който не е собственост на учредителя към момента на сключването на договора.

Безспорно сключените от несобственик прехвърлителни сделки не са нищожни, но това се извежда, на първо място, от липсата на забрана за прехвърляне на право на собственост върху чужд имот, на второ място - от факта, че законодателят е уредил изрично в чл. 188 и сл. ЗЗД правните последици от такива сделки, които са различни от недействителността.

По изложените съображения съдът прави извода, че искът за признаване недействителността на договорната ипотека върху описания недвижим имот, основан на твърдения за неяснота по отношение личността на собственика на имота по смисъла на чл. 170 ЗЗД, в резултат на сключване на сделката от несобственик, се явява неоснователен.

По предявения евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД - съставът на ВнАпС намира следното по въпроса за противопоставимостта на влязлото в сила решение № 10/12.04.2011г. по гр. д. № 1377/2010г. по описа на СГС, ТО, ІV-3 – ти състав на първия ответник „ОББ” АД:

Хипотезите, при които се проявява оповестително – защитното действие на вписването на искови молби, са изрично предвидени в закона – чл. 114, б. „ а” ЗС и това са искови молби за разкриване на симулация – чл. 17 ЗЗД, за унищожаване поради крайна нужда – чл. 33 ЗЗД, за разваляне на двустранен договор поради неизпълнение – чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност на увреждащи кредитора сделки – чл. 1ХХ ЗЗД, за отмяна на дарение по чл. 227 ЗЗД и по чл. 37 ЗН. При липса на изрична разпоредба, с която е предвидено вписване на исковата молба, вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор за имота, т. е. оповестително действие.

В случая, исковата молба, с която е предявен установителния иск за нищожност от праводателя на ищеца срещу втория ответник, е била вписана на 28.07.2010г., а на решението по гр. д. № 1377/2010г. по описа на СГС, влязло в сила на 04,05.2011г., което е без конститутивно действие с оглед предмета, е осигурена гласност с вписване в СлВп – гр. К. под № 111, том I, вх. рeг. №1089/16.05.2011г. Въпросът обаче за противопоставимост на решението на ипотекарния кредитор „ ОББ” АД, който е придобил права от ипотечен акт през 2007г., значителен период от време преди завеждането на исковата молба, и от там, за възможността съдът да се произнесе по въпроса дали учредителят на ипотечното право е бил собственик на имота е свързан не с вписването на исковата молба, което е с оповестително действие, а със субективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение и дали те се разпростират върху първия ответник по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК или поради рефлексното му действие.

Субективните предели на силата на присъдено нещо очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. Силата на присъдено нещо не важи спрямо всички, по правило нейни адресати са страните по делото, тъй като само те са имали възможност да въздействат със своите процесуални усилия върху съдържанието на решението, а не и третите лица. Решението може да е неправилно, нещо повече то може да е плод на симулиран процес, и ако се подчинят третите лица на силата на присъдено нещо на такова решение, това ще ги злепостави неоправдано.

Ответникът „ ОББ” АД безспорно не е страна в производството по гр. д. № 1377/2010г. по описа на СГС, ТО, ІV-3 – ти състав, приключило с влязло в сила решение, и не е от кръга на лицата, адресати на силата на присъдено нещо, които законът равнопоставя на самата страна – универсални и частни правоприемници / чл. 298, ал. 2 ГПК/. По отношение на банката в случая решението не проявява и така нар. рефлексно действие. Освен че не е налице обективно тъждество на делата, „ ОББ” АД не се намира в същото положение, в което се намира някоя от страните по отношение на които важи основанието, обуславящо разпростирането на СПН, защото при учредяване на валидна ипотека от собственик на вещта правото на банката да се удовлетвори от ипотекирания имот към момента на проявление на СПН не е обусловено от принадлежността на обекта към имуществото на лицето, учредила ипотечното право, а от противопоставимостта на ипотеката на лицето, легитимиращо се като собственик към момента на предприемане на принудително изпълнение.

Установено е от доказателствата по делото, че имотите, предмет на придобивната сделка, с която вторият ответник „ Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София се е легитимирал като техен собственик при учредяване на процесната ипотека, съставляват публичен склад съгласно издадена на праводателя „З.Ш.” АД – гр. Шабла лицензия за публичен склад за зърно № 11-5/29.07.2004г. със срок на валидност – 30.04.2004г. – 30.04.2006г., вкл. и към датата на сделката - 30.04.3006г. С чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ / отм./ е въведено изискване, при прехвърляне правото на собственост и при учредяване на ипотека върху складовите помещения, управителят на публичния склад да подаде искане в Националната служба по зърното, към което прилага информация за финансовото състояние и за обезпечаваното задължение, като по това искане НЗС се произнася в 7 - дневен срок. Последици от неизпълнение на изискването по чл. 10 ЗСТЗ / отм./ за наличие на разрешение от органа, издал лицензията, във връзка с имот- публичен склад, са предвидени само при учредяване на ипотека - съгласно ал. 3 на чл. 10 ЗСТЗ, ипотека, учредена при неспазване на това изискване, без съгласието на органа по ал. 2, няма действие по отношение на влогодателите и легитимираните държатели на складови записи, т. е. хипотеза на относителна недействителност. По отношение на легитимираните лица да получат плащане по издадените ценни книги по чл. 577 ТЗ във връзка със сключени търговски сделки по чл. 573 и сл. ТЗ за влог в публичен склад за зърно придобилият ипотечно право кредитор се счита хирографарен. Последици при продажба на имот, без разрешение от органа към момента на сделката, които да са свързани с действителността на сделката, не са предвидени. Поради отсъствието в специалния закон на императивна забрана за прехвърляне правото на собственост върху складовите помещения, нарушението на чл. 10 ЗСТЗ като част от предвидените изисквания във връзка с лицензионния режим на публичен склад е основание за приложение на предвидените в чл. 32, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ принудителни административни мерки не рефлектира върху действителността на сключените от търговеца сделки и не води до нищожността им по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Доколкото най – често преценката дали една правна норма установява забрана за сключване на сделка или предвижда специални условия за нейната действителност се извежда чрез нейното тълкуване, като се разкрият смисълът, съдържанието и целите на закона, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Предвид съдържанието на чл. 10 ЗСТЗ / отм./ целта на предвиденото в задължение при прехвърляне правото на собственост и при учредяване на ипотека върху складовите помещения, управителят на публичния склад да подаде искане в Националната служба по зърното, към което да приложи информация за финансовото състояние и за обезпечаваното задължение, е да бъдат охранени интересите на съконтрахентите на лицензирания търговец, респ. легитимирани лица да получат плащане по издадените по искане на влогодателя складови записи във връзка със сключени търговски сделки по чл. 573 и сл. ТЗ за влог в публичен склад за зърно. Непосредствено след сключване на договора за покупко - продажба, е приетата и конкретна разпоредба за този вид нарушение, а именно, съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 ЗСТЗ / отм./ НСЗ предлага отнемане на лицензията когато публичния склад за зърно извърши някое от действията по чл. 10, ал. 1 или 3, без съгласието на лицензиращия орган. В случая компетентният орган – Националната служба по зърното, не е предприела мерки срещу праводателя на втория ответник, като, същевременно, липсата на разрешение за осъществяване на сделката не е послужило като основание за постановяване на отказ по чл. 10., ал. 2, изр. 2 ЗСТЗ / отм./, респ. не прието като пречка от НЗС за издаване на лицензия за публичен склад за зърно № 76 от 11.09.2006г. за зърнобаза гр. Шабла, със срок на валидност до 22.08.2009г., на правоприемника по разпоредителната сделка - „ Х.К. - Б.” ЕООД – гр. София.

От м. 06.2015г, с отмяната на ЗСТЗ, е закрита Националната служба по зърното. Последвалото цялостно отпадане на държавната регулация на търговията със зърно може да се приеме като индиция за по – ниската степен на целената защита на обществения интерес като цяло с отменения специален закон.

По оплакването на въззивника за необсъждане на обстоятелството, че вторият ответник се е легитимирал като собственик на ипотекираните имоти с нот. акт, който впоследствие е отменен, съдът намира за необходимо да посочи, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Отмяната на конститутивни нотариални актове, по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, е недопустимо / ТР № 3/29.11.2012г. по т. дело № 3/2012г. на ОСГТ на ВКС/.

По изложените съображения съдът прави извода, че ипотека по нот. акт № 11, том ІІІ, рег. № ХХХХ, дело № 377 от 2007г. е учредена от лице, което е било собственик на имота към датата на сключване на договора, тъй като транслативната сделка / покупко – продажба/, от която произтича правото му на собственост, не е недействителна на заявеното от ищеца основание – нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗСТЗ /отм./ и е породила целеният от страните вещно – прехвърлителен ефект. Предявеният евентуален установителен иск за прогласяване нищожност на ипотеката поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, също е неоснователен.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предмет на настоящото производство е и въззивна частна жалба на „ОББ” АД гр. София, подадена чред адв. М.А. от САК, срещу определение № 363/27.07.2015г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 99/27.05.2015г. в частта за разноските. С твърдения, че договореният и заплатен от банката адвокатски хонорар е съобразен с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с обстоятелството, че предмет на спора са главен и евентуален искове, се претендира отмяна на определението и присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248 ГПК, но по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В мотивите на решението в частта за разноските първоинстанционният съд е приел за основателно своевременно направено възражение на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на заплатеното от първия ответник адвокатското възнаграждение за сумата 234 699 лв. при цена на иска – 853 323.20 лв., съставляваща данъчната оценка на ипотекираните имоти, като е присъден по – нисък размер на разноските в тази част за сумата 51 429 лв.

Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2 т. 4 от същата, с оглед материалния интерес, минималният размер е 26 129.69 лв., без ДДС, и съответно 28 742.66 лв., с ДДС. Размерът над сумата 51 429 лв., до която е ангажирана отговорността на ищеца за направени от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, се явява прекомерен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 51 000 лв., представляваща част от заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ. За да присъди част от възнаграждението съдът приема за основателно възражението на процесуалния представител на въззивника за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция по изложените по- горе съображение по частната жалба.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/27.05.2015г. по т. д. № 181/2014 г. по описа на Добрички окръжен съд и постановеното по същото дело определение № 363/27.07.2015г.

ОСЪЖДА „ Д.С.Б.ХХХХ” ЕООД, ЕИК 201655306, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул. „ Раковски” № 30, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр. София, ЕИК 000694949, сумата 51 000 лв. / петдесет и една хиляди лева /, представляваща направени съдебно– деловодни разноски по в. т. д. № 731/2015г. по описа на ВнАпС, ТО, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.