РЕШЕНИЕ

   №      8

               гр.Варна, 06.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 09.12.2015 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ:МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 732 по описа за 2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпили са въззивни жалби срещу решение № 89/15.07.2015 г. по т.д.№ 579/2014 г. на Окръжен съд гр. Шумен, както следва:

I.Въззивникът „Юробанк България” АД гр.София обжалва решението в частта, с която съдът отхвърля иска му да бъде признато за установено на основание чл.422, ал.1 - ГПК във вр. с чл.415 - ГПК по отношение на ответника С.К.С., че последният дължи на „Юробанк България” АД - гр. София сумата 138379.78 лв, от които 128935.10 лв – изискуема главница по отпуснат от „Юробанк България” АД договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения – покупка” № BL16249/30.04.2008 г., анекс №1 от 07.12.2009 г. и анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, сключени от една страна от банката като кредитор, а от друга от „Кис – 06” ООД – гр.Шумен, в качеството на кредитополучател и С.К.С.,***, в качеството му на съдлъжник, встъпил като такъв с подписания от него анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, 9347.21 лв - изискуема лихва за периода от 21.10.2013 г. до 26.05.2014 г., 97.47 лв - дължими такси по договора за периода от 11.02.2013 г. до 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2014 г. до окончателното й изплащане, които суми са били присъдени със заповед за незабавно изпълнение №866/27.05.2014 г. по ч. гр. д. №1460/2014 г. по описа на ШРС.

Моли за отмяна на решението в тази част, като съдът признае за установено по отношение на С.К.С., че банката има вземане спрямо същия по договора за кредит и анексите към него в общ размер - 138379.78 лв.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от С.К.С. чрез пълномощника си адв.Г.В., с който моли съдът да я остави без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваната част.

II. Въззивниците „Кис 06” ООД - гр.Шумен и К.С. *** чрез  пълномощника си адв.Г.В. обжалват решението  в  частта, с която съдът признава за установено на основание чл.422, ал.1, от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК по отношение на ответниците „Кис – 06” ООД, гр. Шумен и К.С.С., че последните дължат солидарно на „Юробанк България” АД, сумата от 138379.78 лв, от които 128 935.10 лв - изискуема главница по отпуснат от „Юробанк България” АД договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения – покупка” № BL16249/30.04.2008 г.,  анекс №1 от 07.12.2009 г. и анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, сключени от една страна от банката като кредитор, а от друга от „Кис – 06” ООД, в качеството на кредитополучател, и К.С.С. в качеството му на съдлъжник, встъпил като такъв с подписания от него анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, 9347.21 лв - изискуема лихва за периода от 21.10.2013 г. до 26.05.2014 г., 97.47 лв - дължими такси по договора за периода от 11.02.2013 г. до 26.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2014 г. до окончателното й изплащане, които суми са били присъдени със заповед за незабавно изпълнение №866/27.05.2014 г. по ч. гр. д. №1460/2014 г. по описа на ШРС. Обжалват решението и в осъдителната част за разноските за предходните съдебни инстаниции. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и за прекратяване на делото частично по отношение на доброволно и извънсъдебно погасената сума от 57000 лв, като се отхвърли иска в останалата му част като неоснователен, ведно с присъждане на разноските по делото. Въззивникът „Юробанк България” АД – гр.София не е депозирал писмен отговор срещу тази жалба.

Първият въззивник моли с писмено становище за уважаване на жалбата му и за потвърждаване на решението в обжалваната му от ответниците част, като се уважат исковете изцяло,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото съобразно списък на разноските по чл.80 - ГПК.

Вторите въззивници и ответникът С.К.С. ***. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата на „Кис 06” ООД - гр.Шумен и К.С. *** и за потвърждаване на решението в обжалваната му от ищеца част, като се отхвърлят предявените срещу тях искове, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Оспорват списъка за разноски на първия въззивник относно дължимостта на адвокатско възнаграждение, ако е незаплатено, и претендиране на разноски за заповедното производство. Съображения по същество на жалбите излагат в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първата от тях е неоснователна, а втората жалба е частично основателна.

Няма основание за прекратяване на производството по отношение на доброволно и извънсъдебно погасената от длъжниците по кредита сума от 57000 лв, като това обстоятелство следва да се цени по съществото на спора със съдебното решение, а не се отразява на допустимостта на иска.

Касае се освен това за плащане, извършено доброволно след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 – ГПК, а не за събрана сума в изпълнителното производство въз основа на изпълнителния лист, издаден едновременно със заповедта за незабавно изпълнение. Ето защо, тази сума подлежи на съобразяване от решаващия съд съгласно т.9 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, противно на приетото от ШОС с обжалваното решение. Съгласно него нормата на чл.235, ал.3 – ГПК намира приложение относно фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта за удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Със заключението на назначената ССЕ са разработени три варианта -  относно задължението на ответниците по кредита относно задължението по кредита и анексите към датата на заявлението – 27.05.2014 г.; относно задължението при зачитане на доброволното плащане на сумата 57000 лв с пл.нареждане от 28.07.2014 г.; и съобразно първоначалния погасителен план. Според постановките на посоченото по-горе ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложим е вторият вариант на заключението на вещото лице, съгласно който  оставащото задължение по кредита е общо 90855.82 лв, от което главницата е 81410.83 лв, лихвите – 9347.52 лв, в т.ч. редовни лихви – 9264.66 лв и наказателни лихви – 82.86 лв, и дължимите такси – 97.47 лв. Той е разработен с оглед задължението по основния договор и по анексите към него, като е зачетено плащането на сумата 57000 лв от длъжниците. Сама банката – ищец признава в края на исковата молба, че ответниците са продали свой недвижим имот, ипотекиран в нейна полза /апартамент №14 в ЖСК ”Надежда - 1”-гр.Шумен е продаден от съдлъжника К.С. и съпругата му с нот.акт №8 от 28.07.2014 г. – л.76/,  като с цената от продажбата са погасили част от задължението си по кредита и в резултат са останали непогасени задължения – остатъчна главница – 81410.83 лв и лихви - 9347.21 лв. Междувременно обаче на 27.05.2014 г. банката е задействала заповедната процедура. При обявена предсрочна изискуемост на кредита договорът за кредит се прекратява и уговорените в него условия повече не важат, като евентуално доброволно плащане на длъжниците се зачита за погасяване на най-обременителното задължение, т.е. на това по главницата, а не съобразно предвидения в договора ред за погасяване на задълженията. От събраните по делото доказателства се установява, че сумата 57000 лв е заплатена от длъжниците доброволно – в резултат на изършена покупко-продажба на техен недвижим имот, а не чрез принудително събиране на същата в изпълнителния процес с изнасяне на имота на публична продан. Сумата е заплатена с платежно нареждане от 28.07.2014 г. /л.77/ по банковата сметка на самия ищец с основание – частично погасяване на кредит №BL16249/30.04.2008 г., а не е постъпила по изпълнителното дело по сметка на ЧСИ.

Няма основание за прилагане на първоначалния погасителен план по основния договор за кредит, съответно за приемане на третия вариант на заключението на ССЕ, след като ответниците доброволно са преоформили дълга си по кредита с анекс №1 и анекс №2 към кредита, а с втория анекс като съдлъжници на кредитополучателя – „Кис-06” ООД са встъпили в дълг и ответниците К.С.С. и С.К.С., които изрично са декларирали в чл.14, ал.3 от него, че са получили екземпляри, запознати са и приемат всички условия на договора за кредит и всички анекси към договора, включително и новия погасителен план. С т.7 от анекс № 1 кредитополучателят пък изрично е декларирал, че неполучаването на екземпляр от погасителния план по т.6 не го освобождава от задължението да заплаща погасителните вноски по кредита в сроковете и размера, определени в същия. Не е и нищожна уговорката в анексите, че след изтичане на договорения гратисен период банката преоформя цялата натрупана сума чрез прибавянето й към редовната главница по кредита – т.3.3 от анекс № 1 и чл.4, ал.2, б.”а” от анекс №2. Разпоредбата на чл.294, ал.2 – ТЗ допуска дължимостта на лихва върху лихва при търговски сделки, когато е изрично уговорена, като такъв именно е настоящият случай. Правото на банката да обяви задължението по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуемо при неизпълнение от кредитополучателя на договорните му задължения /в случая – съобразно погасителните планове по анекс №1 и анекс №2/ е изрично уговорено в чл.26 и чл.27,б.”в” от договора за банков кредит от 30.04.2008 г. Ответниците Кис-06” ООД, представлявано от управителя К.С.С., и К.С.С. са редовно уведомени - първия чрез  управителя си, а вторият – лично за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем с покани, връчени им от куриерска фирма на 17.03.2014 г. Ответникът С.К.С. не е бил редовно уведомен за това обстоятелство. В представеното известие за доставяне на куриерската фирма няма подпис и имена на служителя на куриера, осъществил доставянето на пратката на адреса, и няма посочена причина, поради която лицето не е намерено и как куриерът се е уверил, че то не може да бъде намерено на този адрес. Банката е представила и отделен документ - протокол за предаване, който е подписан  само от служител на куриера, като в него под причина за предаване /вероятно - непредаване/ на пратката е посочено – „сменен адрес”, като отново не става ясно откъде служителят е почерпил тази информация и как се е уверил, че адресатът е напуснал трайно адреса, а също така дали е правил опит да връчи поканата на съседи, дали е залепил съобщение за явяване на адресата в определен срок в офис на куриера за получаване на пратката, престояла ли е пратката за такъв срок при него на разположение на адресата преди връщането й на изпращача. При това положение следва да се приеме, че кредитът не е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на съдлъжника С.С., предвид което в съответствие с т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС той не следва да отговаря за цялото задължение по кредита въз основа на издадените по заявлението на ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу него, като искът по отношение на същия следва да се отхвърли.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в уважената част по иска по чл.422 – ГПК общо за разликата от 90855.82 лв до 138379.78 лв,  в т.ч. за главницата за разликата от 81410.83 лв до 128935.10 лв,  като искът в тази му част се отхвърли. Решението следва да се обезсили в частта за сумата 5894.44 лв – разноски в заповедното производство, тъй като иск за тази сума няма предявен. Съгласно т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС вземането за такива  разноски не се включва поначало в предмета на установителния иск по чл.422, ал.1 – ГПК. По принцип относно тези разноски съдът се произнася със съдебното решение в частта му за разноските по делото. Доколкото обаче никоя от страните не е искала от ШОС на основание чл.248 - ГПК изменение на решението в частта му за разноските /съответно - относно присъдено адвокатско възнаграждение за юрисконсултска защита и за неприсъдени разноски в заповедното производство  – направено възражение от защитата на вторите въззивници пред въззивния съд по представения списък за разноски по чл.80 – ГПК на първия въззивник/, въззивният съд не може да преразглежда решението в тази му част служебно, като само следва да намали разноските, присъдени на „Юробанк България” АД гр.София, съразмерно на уважената част от иска до размера на 5315.45 лв, като го отмени за разликата от 5315.45 лв до 8095.80 лв. В останалата му установителна част, както и в отхвърлителната му част по отношение на ответника С.К.С., обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на спора в полза на вторите въззивници се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция – заплатена държавна такса /цялата в размер на 2790.65 лв/, намалена по съразмерност съобразно уважената част от жалбата до размера на 958.40 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №89/15.07.2015 г. на Окръжен съд - Шумен по т.д.№579/2014 г. в уважената част по установителния иск по чл.422 – ГПК на „Юробанк България” АД - гр.София срещу „Кис 06” ООД - гр.Шумен и К.С. *** общо за разликата от 90855.82 лв до 138379.78 лв, в т.ч. за дължимата главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения – покупка” № BL16249/30.04.2008 г., анекс №1 от 07.12.2009 г. и анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, за разликата от 81410.83 лв до 128935.10 лв,  като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ установителния иск по чл.422 – ГПК на „Юробанк България” АД - гр.София срещу „Кис 06” ООД - гр.Шумен и К.С. ***, общо за разликата от 90855.82 лв до 138379.78 лв, в т.ч. за дължимата главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения – покупка” № BL16249/30.04.2008 г., анекс №1 от 07.12.2009 г. и анекс №2 от 22.03.2012 г. към договора, за разликата от 81410.83 лв до 128935.10 лв, като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА същото решение в уважената част по установителния иск по чл.422 – ГПК за сумата 5894.44 лв – разноски в заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му установителна част, както и в отхвърлителната му част по отношение на ответника С.К.С. ***.

ОСЪЖДА „Юробанк България” АД - гр.София, ЕИК 000694749,  да заплати на „Кис 06” ООД - гр.Шумен, ЕИК 127625696, и К.С.С., ЕГН - **********, с адрес ***, сумата 958.40 лв – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.