Р Е Ш Е Н И Е

 

39

 

Гр.Варна, 19.02.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти с-в, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 734 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от пълномощника на Д.В.К. против решение № 31/15.08.2014 г. по т.д.№ 12/2011 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на въззивника против СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД гр.Търговище както следва: с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на ответното дружество, проведено на 20.01.2010 г. /за изключване на Д.В.К. като съдружник в СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД и за разпределение на дружествения дял на изключения съдружник, съобразно списък/; и с правно основание чл.71 ТЗ – за обявяване незаконосъобразността на протокол от 29.12.2009 г., съставен от управителя А.А. /съдържащ констатации относно неявяване на К. на посочената дата да даде отчет във връзка с отправеното предупреждение за изключване, представляващо отказ да поправи поведението си след полученото писмено предупреждение/.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

В нея се излага, че обжалваното решение е неправилно -необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяната му от въззивния съд и постановяване на друго по същество, с което исковите претенции да бъдат уважени.

Против жалбата е постъпил писмен отговор от СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД гр.Търговище, чрез управителя А.М.А., със становище за недопустимост на решението, евентуално с искане обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съдът съобрази следното:

В исковата молба, подадена на 03.02.2010 г. по реда на чл.62 ал.2 ГПК, се твърди, че общото събрание на съдружниците на СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД, проведено на 20.01.2010 г., е взело решения за изключването на ищеца като съдружник и за разпределение на дружествените му дялове между останалите съдружници, за които той научил от справка в ТР. За това общо събрание ищецът не е получавал покана, нито е отказвал получаването на такава. Твърди се, че решенията на ОСС са незаконосъобразни, въз основа на множество пороци от процесуално и материално правно естество, конкретно посочени в молбата.

Преди събранието и във връзка с изпратеното му предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ е съставен протокол от 29.12.2009 г., подписан от управителя А.А., Н. Ю. и Е. А., в който не е отразен изпратен от ищеца писмен отговор във връзка с вменените му нарушения, като неправилно е констатирано, че ищецът отказва да ги отстрани. Протоколът се оспорва по реда на чл.193 ГПК като неверен и неистински и се твърди, че с него се нарушават членствените права на ищеца.

Въз основа на изложените обстоятелства се претендира отмяната на взетите решения от ОСС на СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД, проведено на 20.01.2010 г., на основание чл.74 ТЗ, а на основание чл.71 ТЗ се моли да бъде установено, че протоколът от 29.12.2009 г. е незаконосъобразен и с него се нарушават членствените права на ищеца.

Ответното дружество оспорва исковете, поддържа и доводи за недопустимост.

При така очертания спорен предмет въззивният съд намира, че обжалваното решение е частично недопустимо, поради следното:

Искът по чл.71 ТЗ е предоставен на членовете на дружеството за защита правото на членство и/или отделни членствени права, когато те са нарушени от органи на дружеството, различни от Общото събрание. В случая с такъв иск се атакуват действия на управителя, извършени като част от процедура по изключването на съдружник, които нямат самостоятелен характер и последици и подлежат на съобразяване и преценка в производството по чл.74 ТЗ. Оспореният протокол е с констативен характер. Той няма обвързващо действие спрямо ищеца като съдружник и не е възможно да наруши негови членствени права, поради което липсва правен интерес от предявяването на иск по чл.71 ТЗ. На следващо място, недопустим е иск за „установяване незаконосъобразност” на протокол на управителя на ООД, доколкото незаконосъобразността е основание на конститутивен иск за отмяна на валидно взети решения, обективирани в протокол на управителния орган, а такива в случая липсват. Липсва посочване и на основанията за незаконосъобразност /нарушаване на императивни законови разпоредби или на клаузи от дружествения договор/. Съдът намира, че се оспорват единствено истинността и в частност верността на протокола като частен свидетелстващ документ. По тези съображения решението, постановено по същество на иска с правно основание чл.71 ТЗ следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството в тази част да бъде прекратено.

Искът с правно основание чл.74 ТЗ е допустим. Предявен е в законоустановените срокове по чл.74 ал.2 ТЗ и при наличие на активна материално-правна легитимация на ищеца в качеството му на съдружник в ответното дружество, което, съобразно актуалната задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, следва да бъде налице към момента на вземане на оспорените решения. Загубването на това качество в по-късен момент не води до отпадане на правния интерес от провеждането на иска, с оглед конститутивния му характер и предвид правните му последици, които се простират извън конкретния спор между съдружника и дружеството. Затова следва само да се отбележи, че с влязло в сила съдебно решение между същите страни е призната законосъобразността на по-късно взето решение на ОСС от 14.10.2010 г. за изключване на ищеца, чрез отхвърляне на иска му по чл.74 ТЗ, т.е. той окончателно е загубил качеството си на съдружник в хода на процеса.

Искът се явява и основателен, по следните съображения:

Едно от основанията за незаконосъобразност на взетите решения е липсата на връчена покана за свиканото събрание, съобразно чл.139 ал.1 ТЗ. Доколкото ищецът се е снабдил с преписи от представените в ТР документи във връзка с проведеното събрание, вкл. с адресираната до него покана, е заявил, че оспорва подписите, съдържанието и датата на същата, отделно изрично е направил оспорване на истинността й, на основание чл.193 ГПК. Относимите към това оплакване факти са следните:

На 20.01.2010 г. от 17.30 ч. в гр.Търговище, х-л „Мизия”, стая 121 е свикано извънредно общо събрание на съдружниците в СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД при следния дневен ред: 1. Вземане на решение за изключване на Д.В.К. като съдружник в дружеството, непоправил поведението си спрямо него след изрично писмено предупреждение и 2. Вземане на решение за реда и начина на поемане на дружествения дял на Д.К., в случай, че той бъде изключен. Изготвени са писмени покани с горното съдържание. Относно поканата на ищеца, управителят А. като връчител и свидетелите Р. И. с. и Н. Х. Ю. писмено и с подписите си са удостоверили, че при опит за връчване на същата на 05.01.2010 г. в завода, ищецът е отказал получаването й.

Въпреки многобройните единични и тричленни съдебно-графологични експертизи по делото, които са изследвали голям обем подписи, ирелевантни за предмета на спора /върху поканите до всички съдружници, върху пълномощните, включително за предходно ОС от 15.12.2009 г. и др./, не е дадено нито едно заключение относно автентичността на подписите в поканата за ОСС, насрочено за 20.01.2010 г., адресирана до ищеца. Следователно не е установено, дали подписите във връзка с връчването й принадлежат на лицата, посочени като техни автори /връчител и свидетели/ и автентичността на удостоверяването в поканата не е доказано. Това е достатъчно основание да се приеме, че тя е неистински документ и не може да служи като доказателство по делото /следва да бъде изключена от доказателствения материал/. Тежестта за установяване на истинността на поканата лежи върху ответника, доколкото тя е частен свидетелстващ документ и не носи подпис на лицето, което оспорва автентичността й – чл.193 ал.3 ГПК.

Отделно от това следва да се посочи, че не е доказана и оспорената достоверност на констатациите досежно връчването. Частният документ притежава само формална доказателствена сила, ако е подписан и автентичен. Това означава, че направените изявления принадлежат на лицата, които са го подписали – чл.180 ГПК, но не доказва верността им. Доколкото се касае за удостоверяване на спорни факти, които са изгодни за ответника /връчване при отказ на съдружника да получи поканата по чл.139 ал.1 ГПК, респ. редовност на връчването/ и т.к. удостоверяването е извършено не от натоварени със съответната функция длъжностни лица, те не могат да се противопоставят на ищеца. Затова при оспорването им отново ответникът е този, който носи тежестта в процеса да установи, че фактите действително са се осъществили по посочения в документа начин. По делото липсват каквито и да било посочени от ответника и събрани доказателства в тази насока /напр. показания на свидетелите на отказа/.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът не е бил надлежно поканен да участва в свиканото на 20.01.2010 г. общо събрание. Неспазването на императивните изисквания на чл.139 ал.1 ТЗ относно свикването на ОС с писмена покана, получена от съдружника в определен срок преди датата на заседанието, попада в хипотезата на чл.74 ал.1 ТЗ, при която съдружникът може да иска отмяна на решенията на общото събрание на дружеството. Ето защо, искът се преценява като основателен и следва да бъде уважен.

Изводите на двете инстанции по предмета на спора не съвпадат, поради което решението на първоинстанционния съд по иска по чл.74 ТЗ следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, в указания по-горе смисъл.

С оглед изхода от спора и направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски, в полза на въззивника следва да се присъди сумата от 200 лв. – държавна такса за двете съдебни инстанции, на основание чл.78 ГПК.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 31/15.08.2014 г. по т.д.№ 12/2011 г. по описа на Разградски окръжен съд в частта, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.71 ТЗ за обявяване незаконосъобразността на протокол от 29.12.2009 г., съставен от управителя А.М.А.; и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като недопустимо.

ОТМЕНЯ решение № 31/15.08.2014 г. по т.д.№ 12/2011 г. по описа на Разградски окръжен съд в частта, с което са отхвърлени исковете на Д.В.К. против СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД гр.Търговище с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на ответното дружество, проведено на 20.01.2010 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решенията на общото събрание на съдружниците на СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД гр.Търговище, проведено на 20.01.2010 г., за изключване на Д.В.К. като съдружник в СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД и за разпределение на дружествения дял на изключения съдружник, на основание чл.74 ТЗ.

ОСЪЖДА СТАРИЯ ДЪБ – 97 ООД гр.Търговище с ЕИК 125027223 да заплати на Д.В.К. с ЕГН ********** сумата 200 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: