Р Е Ш Е Н И Е

№   33/31.01. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 10.12.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ        

ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

           РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 735 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Б. К Ц., срещу решение № 55/10.08.2013год. по т.д. № 57/2013год. по описа на РзОС, с което е уважен   предявеният от банка „Р Б/”ЕАД гр.София срещу въззивника установителен иск по чл.422 вр.чл.415 ГПК, за установяване по отношение на същия, че му дължи сумата от 65 000евро., произтичаща от Договор за овърдрафт от 12.08.2008год. и анекси към същия, солидарно и в качеството му на трето, съзадължило се с кредитополучателя „Х ЦБА” ООД, ведно със сумата 1 728,50евро -просрочена за периода 5.Х.2011год.-30.Х.2011год. редовна лихва за забава на главницата и сумата 8 695,19евро начислена за периода 5.Х.2011год.-28.VІ.2012год. наказателна лихва.

 Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основното съображение е, че направените с допълнителните анекси промени представляват обективна новация на дълга, която води до освобождаване от отговорност жалбоподателя. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени

Възиваемата страна с писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуален представител, като в подкрепа на изразените становища страните са представили  писмени бележки.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Р Б/” ЕАД гр.София с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК и твърдения, че разполага  с изискуемо парично вземане срещу ответника, произтичащо от Договор за

Овърдрафтв в размер на 85 000евро, предоставен на кредитополучателя „Х ЦБА” ООД, гр.София, със солидарен длъжник при условията на чл.121 и сл.ЗЗД ответника Б.К.Ц.. Договорения кредит е изцяло усвоен, а условията по договора са изменяни и допълвани с пет последващи анекса, с които са облекчавани условията на погасяване. От датата на настъпване на крайния срок за издължаване-30.10.2011год. всички непогасени суми стават изискуеми. Освен посочената главница, се претендират и сумите:-1728,50 евро договорна лихва за просрочие за периода 5.Х.2011год.-30.Х.2011год. и 8 695,19евро-договорена за периода 5.Х.2011год.-28.06.2012год. наказателна лихва. Банката е подала в РС-Разград заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което със заповед 1491/03.07.2012год. по ч.гр.д. № 986/12год. и изпълнителен лист от същата дата, съдът е осъдил Б.К.Ц. в качеството му на солидарно задължил се по договора, да заплати на банката посочените суми.  И тъй като длъжникът е възразил на издадената по ч.гр.д. № 986/2012год.  по описа на РС-Разград,  заповед за незабавно изпълнение, предявява иска за приемане за установено, съществуването на изискуемо парично вземане, произтичащо от описания по-горе Договор за овърдрафт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. С допълнителна искова молба сочи, че дължимата главница е 65 000евро., като с определение съдът е прекратил производството за горницата над тази сума.

Ответникът чрез писмен отговор на процесуален предтавител, оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че клаузите на договора и анексите вменяващи отговорност на солидарен длъжник на ответника, са нищожни на осн. Чл.26 ЗЗД, тъй като е налице отговорност за чужд дълг, обективирана в привидна солидарност. В евентуалност твърдят че е  налице новация на облигационното задължение, като кредиторът не е запазил правата си спрямо ответника.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

С иска по чл.422 ГПК, ищецът желае да се установи съществуването на парично вземане по Договор за овърдрафт, сключен на 12.08.2008год. между банката ищец и „Х ЦБА”ООД гр.Сеново, като кредитополучател, Добрин Добрев и ответника като солидарно задължили се по изпълнението. Не се спори, че по договора ищеца е предоставил на кредитополучателя заем в размер на 85 000евро, който е следвало а бъде погасен в тригодишен срок-31.VІІ.2011год.

Видно от чл.8 от Договора за овърдрафт, съдлъжниците, между които и ответника, неотменимо и безусловно са се задължили да изплатят всички задължения на кредитополучателя към банката по договора и последващо сключените анекси към него. По делото са приложени пет анекса към договора за овърдрафт: Анекс №1/7.04.2009год., Анекс №2/15.04.2010год., №3/31.05.2010год., № 4/30.06.2011год. и анекс № 5//30.09.2011год. Не е спорно, че ответникът не е подписал анекси №№ 4 и 5, като същият твърди, че чрез същите е извършена новация на задълженията по основния договор от 12.08.2008год., без негово съгласие.

Видно от съдържанието на анекс №3, който е подписан от ответника, в чл.1 страните са се съгласили, че размерът на кредита, отпуснат на кредитополучателя по подлимит І, който е предмет на иска,  е в размер  на 65 000евро. Съобразно чл.3 А, кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва определена на Стойността на банковия ресурс, увеличена с два пункта.

Видно от съдържаноието на анекс №4, страните са се съгласили за удължаване на срока за погасяване на непогасените вноски  до 30.09.2011год., а просрочената главница от 35 000евро става редовна и с нея размера на дължимата главница е 65 000евро и дължими лихви 832,46 евро.  С подписания анекс № 5, банката е дала съгласието си за удължаване на срока за погасяване до 30/10.2011год., като страните са определили задълженията на:-65 000евро редовна лихва и просрочена редовна лихва -858,41евро.

По делото е допусната ССЕ, заключението на която не е оспорено от страните и според което главницата по договора е 85 000евро, която може да бъде усвоявана многократно до 31.07.2011год., при годишна лихва- стойността на банковия ресурс,  увеличена с 2,5%. На 29.08.2008год. кредитополучателят е дал нареждане за  усвояване на овърдрафта по собствената му разплащателна сметка-т.е. по сметката на „Х ЦБА”ООД, а ответникът не е получил суми от отпуснатия кредит.

Банката осчетоводява договореното с анекс 1и разделя лимита на овърдрафта на два подлимита:-Лимит 1 в размер на 65 000евро, който ще бъде използван съгласно условията на договора и лимит ІІ в размер на 20 000евро, преоформен като срочен кредит, които се осчетоводяват в отделни сметки.  Към 15.04.2010год. според анекс 2, от подлимит І  са усвоени 64963,01евро, без погасяване. С анекс 3 се потвърждава размера на подлимит І в размер на 65 000евро. В заключение, вещото лице сочи, че усвоената сума по подлимит І в размер на 65 000евро на 29.06.2012год.  и към днешна дата не е погасена. Дължими са и просрочени редовни лихви от 05.10.2011год. до 30.10.2011год.-1728,50 евро: Наказателни лихви от 31.10.2011год. до 28.06.2012год.-8695,19евро. Общият размер на непогасеното задължение  е 75 423,69евро с левова равностойност 147 515,92лв.  Относно възражението на ответника, че  с анексите е извършена обектинвна новация, а с неподписването на анексите той е  изразил несъгласие с тях:

Съдът счита, че със сключването на последните два анекса, не е извършена новация, поради следното:   Както се посочи, в анекс 3, подписан от ответника, страните са приели, че усвоената сума по лимит І е 65 000евро, това се възпроизвежда и в анекс 4 и анекс 5, други промени освен в срока не са направени, освен изразеното съгласие на банката, в анекс 4 просрочената главница от 35 000евро да се смята за редовна. Следва да се отбележи, че тази промяна е изключително в интерес на длъжниците, тъй като върху просрочената главница се дължи наказателна лихва, която е в много по-висок размер от редовната. Следва да се отбележи също, че с неподписаните анекси се променя също крайния срок за погасяване на всички дължими суми. С анекс 4 срока е удължен на 30.09.2011год., а с анекс 5-30.10.2011год. –т.е. те също са в полза на длъжниците, тъй като се дава възможност на длъжниците да изпълнят, съответно и с новите срокове се отлага момента на начисляване на наказателни лихви за неизпълнение.   А новацията по см. на чл.107 ЗЗД, се определя като договор, по силата на който едно облигационно правоотношение се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно праваотношение. Безспорно, от анализа на сключените анекси не може да се направи извод, че страните са прекратили облигационното правоотношение, произтичащо от сключването на Договора от 12.08.2008год.  Напротив, във всички анекси страните се съгласяват, че настъпването на случай на неизпълнение по Договора и Анексите, ще се счита за неизпълнение по Договора и съответния анекс.  Конкретно в подписания от ответника Анекс №3 –чл.4 изрично се сочи, че условията от Договора, сключен между страните, остават непроменени така, както са били уговорени, а тези които противоречат на анекса, се считат за съответно изменени/отменени.  Следователно,  анексите нямат самостоятелно значение, т.е. същите не представляват самостоятелни договори, а са част от Договора за овърдрафт, сключен на 12.08.2008год.

Но дори и да се сподели становището на ответника, че неподписаните от него анекси не ангажират неговата отговорност, той би следвало да носи отговорност по подписания от него анекс № 3, който е с утежняващи финансови условия, спрямо последвалите анекси 4 и 5, по които както се отбеляза, условията са по-благоприятни за кредитополучателя и длъжниците.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Съобразно съдържанието на сключения договор, следва да се направи извод, че ответникът е встъпил в дълг наравно с кредитополучателя, т.е. същият е придобил качество на съдлъжник по см. на чл.101 ЗЗД. Според посочената разпоредба, встъпването не може да бъде отменено без съгласието на кредитора, като изрично е посочено, че  встъпилото лице и първоначалния длъжник, отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

Относно възражението на ответника за нищожност на клаузите на договора, вменяваща му отговорност на солидарен длъжник, тъй като не се е  облагодетелствал от полученото: Възражението е неоснователно.  Съобразно чл.121 ЗЗД, освен в предвидените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. По договора са налице и двете предпоставки за възникване на солидарност. В т.8.2 от Договора, съдлъжниците изрично са се уговорили, че отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл.121 и сл. ЗДД.  А следва да се има предвид, че ответника косвено се е облагодетелствал от кредита, тъй като притежава 37 % от капитала на кредитополучателя, поради което възражението е неоснователно. В допълнение следва да се отбележи, че за възникване по силата на закона солидарност на встъпилия съдлъжник, предвидена в чл.101 ЗЗД, не е необходимо съдлъжникът да е получил облага от задължението, поради което ответникът има качество на съдлъжник, солидарно отговорен с длъжника кредитополучател.  А в качеството си на солидарен съдлъжник по договора за овърдрафт, той е пасивно легитимиран по предявения иск, на основание чл.122 ЗЗД. 

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че ищеца е установил съществуването на оспореното по ч.г.д. №986/2012год. на РзРС от ответника в качеството му на солидарен съдлъжник вземане. Относно размера на дължимите от длъжника, респективно от ответника като съдлъжник суми по договора за овърдрафт от 12.08.2008год.: Съобразно неоспореното заключение на ССЕ, същото установява задълженията в размер на предявената претенция, поради което искът е доказан и по размер, поради което следва да бъде уважен така, както е предявен.   Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение. На основание чл.78 ал.1 ГПК, въззивникът дължи направените от ищеца разноски пред настоящата инстанция в размер на 3542лв. –юристконсултско възнаграждение. По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                                

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55 от 10.08.2013год., постановено по т.д.№ 57/2013 г. по описа на Разградски  окръжен съд.

         ОСЪЖДА Б.К.Ц. ЕГН ********** да заплати в полза на „Р Б/” ЕАД ЕИК 831558413 сумата от 3 542лв./три хиляди петстотин четиридесет и два лева/, представляващи извършени разноски  пред въззивната инстанция.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                        

 

                                                                              

               2.