РЕШЕНИЕ

 

Гр. Варна, №   60 / 10.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Д.Ч.                       

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в.т.д. № 735/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба от ЕТ „Д. – Д. Д.”, собственост на Д. Н. Д., чрез адв. Й. М. от АК – В. Търново, против решение № 99 от 03.10.2014 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по търг. дело429/2013 г., с което са отхвърлени исковете на страната срещу „НЕС – Нови енергийни системи” ООД – гр. Шумен: 1) за заплащане на сумата от 44 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, настъпили от недостатъци в опаковката на товар и 2) за заплащане на сумата от 1 800 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за периода от 23.07.2012 г. до датата на предявяване на иска – 22.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.   

Жалбоподателят инвокира оплаквания за неправилност на решението, като акцентира на липсата на категоричност на заключението по СТЕ относно коя е причината за възникването на пожара и несъобразяването на вещото лице с официалната документация и показанията на двамата свидетели – непосредствени очевидци. Моли се за отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

 

Постъпил е в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от въззиваемото „НЕС – Нови енергийни системи” ООД – гр. Шумен, чрез адв. Б., в който се излага становището, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Моли се същото да бъде потвърдено. Също претендира разноски.

Настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество, след като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Пред Шуменския окръжен съд са предявени обективно кумулативно съединени искове от ЕТ „Д. – Д. Д.” срещу „НЕС – Нови енергийни системи” ООД – Шумен за осъждането на ответника да заплати сумите: 1/ 44 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в пълното унищожаване на превозни средства на ищеца – товарен автомобил с марка „ВОЛВО”, с държавен рег. № ВТ 6326 ВН и ремарке с държавен рег. № ВТ 8160 ЕВ, настъпило вследствие на пожар, предизвикан от недостатъци на опаковката на товар, предоставен му от товародателя (изпращач) – ответното дружество по сключен между страните договор за превоз на товар от 20.07.2012 г., и 2) 1 800 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за периода от датата на пожара 23.07.2012 г. до датата на предявяване на иска – 22.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Твърденията в исковата молба са, че ищецът е получил договор – заявка от „Шенкер” ЕООД – гр. София за извършване на превоз на стоки: бойлери и котли 13.60 м., 10 000 кг., които получава в гр. Шумен от ответното дружество със задължение да ги достави в гр. Наро-Фоминск, Русия. На 23.07.2012 година по време на път по магистралата ОДЕСА – РЕНИ при преминаване през Украйна в товарния автомобил на ищеца пламва пожар, който унищожава целия автомобил, ремаркето и превозвания товар. По представени от ищеца документи, изходящи от специалисти от различни институции от Украйна, пожарът е възникнал от триенето на метални конструкции на товара /механична искра/. Ищецът квалифицира спорното право на основание чл. 50 от ЗЗД като вреди от вещи, за които отговаря техният собственик.

В отговор на исковата молба ответникът „НЕС – Нови енергийни системи” ООД – гр. Шумен оспорва исковете, като навежда подробни доводи за тяхната неоснователност.

В доклада на делото по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е посочил, че с оглед изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и от формулирания петитум, правната квалификация на главния иск следва да се определи по чл. 66 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Ищецът не е възразил по така направеното уточнение.

От фактическа страна съдът съобрази следното:

Между страните не се спори, че на 13.07.2012 г. въззивникът ЕТ „Д. – Д. Д.” е получил заявка от „Шенкер” ЕООД – гр. София за възлагане на международен превоз на товар с дестинация: от гр. Шумен, РБългария до гр. Наро-Фоминск, Московска област, Руска Федерация с предмет: соларни бойлери и котли. В заявката са изрично посочени особените указания шофьора да следи за правилното нареждане и укрепване на товара, което да предотврати разместването на товара; при разтоварване, товарът не трябва да се излага на дъжд и т. н. Посочено е също така, че „Шенкер” ЕООД работи на основание на Общите условия на Националното сдружение на българските спедитори.

Установено е по делото, че въззивникът натоварва стоката от гр. Шумен, за което е издадена и автотранспортна товарителница от 20.07.2012 г., в която подробно са описани вида и броя на превозваните предмети, изпращача „НЕС – Нови енергийни системи” ООД – Шумен и получателя „Дарт логистик” ООД.

В Акт за пожар от 23.07.2012 г., съставен от Комисия в състав длъжностни лица към Главно управление на Държавна инспекция за техногенна безопасност в Одеска област, Белгород-Днестровски районен отдел, следовател от Следствения орган и въззивника Д. Н. Д., е посочено, че процесният пожар е установен в 03 часа и 15 минути на 23.07.2012 г.; място на пожара: ремарке на товарния автомобил в изолираното помещение на автомобила; пожарът е загасен в 05 часа и 7 минути; посочени са ориентировъчно преките и косвените щети.

По делото е приет и Акт № 1/03.08.2012 г. за несъответствие на стоките по данни, посочени в необходими за осъществуване на митническия контрол документи, за провреди по стоки или опаковката им или маркировката им, издаден от длъжностно лице на митнически орган към Южна митница, митнически пост „Маяки”. В този акт се констатира, че стоката е напълно изгоряла (т.13-т.13.1), като относно несъответствието на стоките с данните, вид опаковане, материал на опаковане, повреда на опаковка или маркировка е посочено, че няма възможност да бъдат идентифицирани във връзка с пожара. В т.12.2 за причина на повредите е посочено, че пожарът е в резлутат на триенето на металните конструкции на товара (механична искра).

С писмо от 31.07.2012 г. № 18/04/3332 на Началника на Главно управление на Държавна инспекция за техногенна безопасност в Одеска област, са описани обстоятелства за пожара, установени от свидетелите на пожара и огледа на място.

По делото е приет лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на въззивника ЕТ.

От свидетелските показания на шофьора на процесния товарен автомобил Пламен Равелов се установява, че натоварването на стоката е извършено в негово отсъствие. Твърди, че не е обсъждал с товарачите начина на нареждане на стоката.

Обратно на изложеното началникът на склада при въззиваемото дружество св. М. Й. посочва, че шофьорите присъстват при товаренето на стоката, респ. участват при обсъждане начина на товарене. Тези показания се потвърждават от изложеното от св. Н. И..

По делото е прието писмо от Министреството на правосъдието на Украйна, в което се посочва, че длъжностните лица от МВР на Украйна имат правото да съставят протоколите за извършените нарушения във връзка с нарушаването на правилата за движение по пътищата – л.230.

Съгласно заключението на СТЕ се установява, че пазарната стойност на процесния товарен автомобил рег. № ВТ 6326 (погрешно посочено в експертизата като 6328) и ремарке към него е в размер на 39 600 лева.

Съгласно заключението на вещото лице по Съдебно пожаро – техническата експертиза относно материалите за изработка на котли, битови и соларни бойлери, обект на транспортиране с товарен автомобил „Волво FH12 и ремарке „Schwarzmuller”, пожароинициращи възможности на превозваните обекти, огнище, източник и причина за възникване на пожара се установява, че пожарът е възникнал вследствие на техническа неизправност в автомобила, създаваща условия за трансформация на механична или електрическа енергия в топлинна, проявяваща се в зоната на задни десни ходови колела.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По приложимото право и правната квалификация.

Договорът за превоз е основният институт на т. нар. транспортно (превозно) право, което е подотрасъл на търговското право. Транспортното право регулира отношенията, които се създават във връзка с превозването на товари, пътници и багаж с железници, автомобили, кораби в крайбрежни води или в открито море и с въздухоплавателни средства. В ТЗ се съдържат само общата уредба на превозния договор, а специалните положения за различните видове превозни договори, както и останалата материя на транспортното право, се съдържат в редица нормативни актове от различен ранг. Част от тях са законови. Такива са: Законът за автомобилните превози, Кодекс за търговското корабоплаване, Законът за гражданското въздухоплаване, Законът за железопътният транспорт. Следващата категория специални източници на транспортното право се съдържат в международни актове. Такива са: Конвенцията CMR за международен автомобилен превоз на пътници и стоки, Споразумението за международен превоз по железниците – COTIF, Конвенцията СМГС по отношение на международния превоз на стоки, Варшавската конвенция за унифициране на правилата за международен въздушен транспорт и др.

Предметът на иска се очертава с основанието, петитума и страните по него. По този начин се очертава и предметът на делото. В основанието се посочват фактите и обстоятелствата, които пораждат претендираното право, а в петитума – неговото съдържание. Претендираното право се индивидуализира и чрез надлежните страни – лицето, в чиято правна сфера то се претендира да съществува и лицето, чиято правна сфера то се претендира да накърнява. В настоящия случай с оглед фактити и обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправения към съда петитум, спорът между страните следва да се разгледа на плоскостта на нормативната уредба, дадена в Закона за автомобилните превози и ТЗ, има договорен характер, а не непозволено увреждане, като искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 66 ЗАвтП. Според същата изпращачът отговаря пред превозвача за вредите, нанесени на лица, вещи или други товари, и за разноските, произтичащи от недостатъци на опаковката на товара, освен ако тези недостатъци са били видими или известни на превозвача при приемането на товара за превоз и той не е направил възражение по този повод.

По съществото на спора:

За да се уважи предявеният главен иск е необходимо да се установят следните кумулативно дадени предпоставки: 1) валиден облигационен договор, 2) неизпълнение на задължението на товародателя да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза, като опаковката на товара трябва да е явно неподходяща, 3) липса на възражения на превозвача по повод на точността на данните в товарителницата и видимото състояние на товара и опаковката му – по чл. 60, ал. 1 от ЗАвтП вр. чл. 370, ал. 3 от ТЗ, 4) настъпила вреда, 5) причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на изпращача и вредата, 6) Вина – вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 81, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.

Безспорно се установи, че е налице сключен договор за превоз от 20.07.2012 г., по силата на който превозвачът-въззивник се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място определен товар, собственост на товародателя (изпращач) – въззиваемото дружество (чл. 49 ЗАвтП). Обстоятелството по чия инициатива е възникнала договорната връзка между страните по делото и качеството на изпращача на заявката – „Шенкер” ЕООД – дали е спедитор или не, е правно ирелевантно за настоящия спор и не е предмет на разглеждане.

Установява се също така, че вследствие на приетата заявка въззивникът е натоварил стоката от гр. Шумен, за което е издадена автотранспортна товарителница от 20.07.2012 г. С нея се установява договорът за превоз и същата има доказателствена сила за установяване наличието на превозен договор, съгласно чл. 50 ЗАвтП, макар за действителността на договора да не е от значение издаването на товарителницата или редовността й – чл. 50, ал. 2 от ЗАвтП.

Настоящият състав на съда кредитира показанията на шофьора на процесния товарен автомобил Пламен Равелов, че не е присъствал на товаренето, доколкото същият признава неизпълнението на задълженията си да следи за правилното нареждане и укрепване на товара, на което принципно му е обърнато специално внимание в заявката на спедитора. Отделно от това задълженията на превозвача са и нормативно предвидени в чл. 59, т. 2 от ЗАвтП – да провери видимото състояние на товара и опаковката му.

Принципно изпълнението на задължението на изпращача да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза се ползва със законна оборима презумпция – чл. 60, ал. 2 ЗАвтП, т. е. при невписване на възражения от превозвача се приема, че товарът и опаковката му са били в добро състояние при приемането за превоз.

Тази презумпция не беше оборена от въззивника, тъкмо обратното – установи се, че шофьорът на товарния автомобил дори не е присъствал при товаренето на стоката, като недобросъвестното му поведение не е основание за извличане на изгодни от това правни последици.

По отношение на акта за пожар в частта, в която се съдържат изявления на длъжностни лица от Главно управление на Държавна инспекция за техногенна безопасност в Одеска област, Белгород-Днестровски районен отдел, представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия (за датата и мястото на съставяне на акта, констатираното и възпроизведено в документа подадено уведомление за пожара, ликвидирането на пожара, относно констатацията за унищоженото моторно превозно средство), но тези длъжностни лица нямат материална компетентност да посочват причините за пожара, да оценяват настъпилите вреди, както и характера им – преки и косвени. Поради това, в тази установителна част актът имат характер на частен свидетелстващ документи и не обвързва съда с материална доказателствена сила.

Отделно от това, за настоящия състав на съда е безспорен фактът, че причината за пожара е техническата неизправност на самото МПС, т.е. не е налице причинно-следствена връзка между евентуалното неизпълнение на задължението на товародателя да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза, като предостави негодна опаковка и настъпилите вреди.

С оглед липсата на кумулативни предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск, въззивната инстанция досига до извод за неоснователност на претенцията по чл. 66 от ЗАвтП.

Поради тази причина е неоснователна и акцесорната претенция за мораторна лихва.

Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По разноските:

По направеното искане за разноски от страна на въззиваемото дружество и възражението за прекомерност – от въззивника, съдът съобрази следното:

За да се приеме за основателно искането за присъждане на адвокатското възнаграждение, е необходимо да се представят доказателства за реалното му изплащане. Представената разпечатка на л. 42 от процесуалния представител на въззиваемото дружество не посочва нито основанието за плащане, нито наредителя, а и сумата в списъка по чл. 80 от ГПК (2 310 лв.) не съвпада с тази в извлечението, посочена като извършен превод (3 150 лв.).

На това основание, настоящата инстанция отказва да присъди претендираното възнаграждение. 

Водим от горното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 03.10.2014 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по търг. дело № 429/2013 г.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                    2.