Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

28  /гр. Варна, 01.02.2016 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№735/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ИЗОА 2000” АД, ЕИК 121906188, със седалище гр.Търговище и адрес на управление ул. „Славейков” №22, представлявано от изпълнителния директор С.П. против решение № 643/28.07.2015 г. по т.д. №1867/14 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, ВАРНА ТАУЪРС - Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет П.Т., П.В., М.Б., Р.Г.Ц., искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, за връщане на сумата 103 201,94 лева, представляваща платени в периода септември 2012г. - октомври 2013г. цени за достъп до мрежата на ответника поради отпадане на основанието за плащането им, а в условие на евентуалностс правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД поради начална липса на основание за плащане, а в условие на евентуалностс правно основание чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД поради неосъщественост на основанието за плащане, предвид отмяната на раздел ІІ, т.2 на Решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила съдебно решение №4753/04.04.2013г. на Върховен административен съд, ІV-то отделение по адм. д. №12424/2012г., както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2014г., до окончателното й плащане, като неоснователни.

В жабата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част като се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е характеризирал отмененото Решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР, като общ административен акт и е отрекъл обратното му действие, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. Моли съда да отмени решението и уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач - Комисия за енергийно и водно регулиране излага становище за липса на правен интерес от привличането й като помагач и моли да бъде заличена, а по същество излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а и от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че въззивникът „ИЗОА 2000” АД е собственик на електрическа централа с фотоволтаични модули, находяща се в ПИ с идентификатор 73626.25.53 с площ от 14 441 кв.м., в землището на град Търговище, местността „Махле Аркаса”, чрез която произвежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, като същата е била присъединена към електроразпределителната мрежа на въззиваемото дружество „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, по силата на договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №2355/30.06.2009-3034-Ф-04.08.2009-Ф-4086-06.12.2009 и Анекс №1/27.08.2010 г., като ползването й е било надлежно разрешено от компетентния за това държавен орган.

Не се спори, че през процесния период между страните няма писмен договор за уреждане на взаимоотношенията във връзка с предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго Про Мрежи” АД, но независимо от това, след присъединяване на обекта на производителя към електроразпределителната мрежа, услугата достъп до електроразпределителната мрежа е била предоставена, като за периода 11.10.2012 г. - 05.11.2013 г., въззивникът е заплатил цена за достъп в общ размер на 103 201.94 лв. с вкл. ДДС.

Спорният въпрос е за действието по време на постановеното от Върховния адм.съд и влязло в сила решение, с което е бил отменен акта на регулаторния орган за определяне на временни цени, респективно за основанието за извършените преди отмяната плащания, каквито основания за неправилност на обжалваното решение са изложени във въззивната жалба. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.                                                                  

Елемент на договора за предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа сключен между разпределителното дружество и съответния производител, присъединен към електроразпределителната мрежа е цената за достъп, размерът на която е регулиран и се утвърждава от ДКЕВР в рамките на предоставените и от ЗЕ правомощия. Цената е дължима от производителите, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие съгласно чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия. В редакцията си към процесния период разпоредбата на чл.36а ал.2 от ЗЕ предвижда, че ДКЕВР утвърждава цени в отношенията между енергийните предприятия, доставящи ел.енергия по регулирани цени от една страна и операторите на преносни и електроразпределителни мрежи, от друга страна, „като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт”.

С оглед правомощията си по чл.32 ал.4 от ЗЕ ДКЕВР с решение № Ц-33/14.09.2012г. е определила, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С различни съдебни решения, състави на ВАС са отменили решение Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалваните части, сред които и тази, определяща временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа за производители от възобновяеми източници. С решение Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР са утвърдени окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, с което решение дължимата на „Енерго – Про Мрежи” АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00 лв./МВтч.

По въпроса „За темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13 ал.2 прд1-во от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР” са постановени решения по реда на чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика – решение № 212 от 23.12.2015г. по т.дело № 2956/14г., на ВКС, І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.дело № 2611/14г., на ВКС, IІ т.о. и решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.дело № 3018/14г., на ВКС, IІ т.о.

В решенията касационната инстанция е приела, че съгласно чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Отговорено е че конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение Ц – 33 от 14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила. Посочено е в решението, че в отличие от нормативните актове, чието действие – съгласно чл.195 от АПК се зачита между страните до отмяната им от съда, в настоящия случай е осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период.

С оглед обратното действие на отмяната на решение Ц – 33 от 14.09.2012 г., съдът приема, че вземанията на електроразпределителното дружество за цена за осигурен на производител достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила, поради което и фактурираната и платена цена на мрежова услуга за периода 11.10.2012 г. - 05.11.2013 г., в общ размер на 103 201.94 лв. с вкл. ДДС, подлежи на връщане, поради отпадане на основанието за получаване от страна на въззиваемия.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло.

Съобразно паричния характер на задължението и направеното искане, на осн. чл. 214, ал.2 от ГПК, въззиваемият следва да заплати главницата ведно със законната лихва от завеждане на иска 29.10.2014 г. до окончателното изплащане на задъжението.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявените в уславията на евентуалност искове.                                                                                                     

При този изход на делото и на основание 78, ал.1 от ГПК, въззиваемото дружество следва да заплати на въззивника сумата от 5328.08 лева - разноски за първата инстанция и 3264.04 лева - за въззивното производство.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 643/28.07.2015 г. по т.д. №1867/14 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от „ИЗОА 2000” АД, ЕИК 121906188, със седалище гр.Търговище и адрес на управление ул. „Славейков” №22, представлявано от изпълнителния директор С.П. срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик” №258, ВАРНА ТАУЪРС - Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет П.Т., П.В., М.Б., Р.Г.Ц., искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, за връщане на сумата 103 201,94 лева, представляваща платени в периода септември 2012г. - октомври 2013г. цени за достъп до мрежата на ответника поради отпадане на основанието за плащането им, а в условие на евентуалностс правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД поради начална липса на основание за плащане, а в условие на евентуалностс правно основание чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД поради неосъщественост на основанието за плащане, предвид отмяната на раздел ІІ, т.2 на Решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила съдебно решение №4753/04.04.2013г. на Върховен административен съд, ІV-то отделение по адм. д. №12424/2012г., както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2014г., до окончателното й плащане, както и в частта за разноските, постановено при участието на Комисията за енергийно и водно регулиране (с предходно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, ДКЕВР) с адрес: гр. София, п.к. 1000, бул. „Дондуков” №8-10, като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик” №258, ВАРНА ТАУЪРС - Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет П.Т., П.В., М.Б., Р.Г.Ц. ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗОА 2000” АД, ЕИК 121906188, със седалище гр.Търговище и адрес на управление ул. „Славейков” №22, представлявано от изпълнителния директор С.П., сумата от  103 201,94 (сто и три хиляди, двеста и един лева и 94 ст.), представляваща платени в периода септември 2012 г. - октомври 2013 г. цени за достъп до мрежата на ответника поради отпадане на основанието за плащането им предвид отмяната на на Решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила съдебно решение №4753/04.04.2013г. на Върховен административен съд, ІV-то отделение по адм. д. №12424/2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2014 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 5328.08 (пет хиляди триста двадесет и осем лева и 08 ст.) - разноски за първата инстанция и 3264.04 (три хиляди двеста шестдесет и четири лева и 04 ст.) – разноски за въззивното производство,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Комисията за енергийно и водно регулиране (с предходно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, ДКЕВР) с адрес: гр. София, п.к. 1000, бул. „Дондуков” №8-10, като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия В.ПЕТРОВ

по решението по в.т.д. №735/15 г. на АС Варна

Независимо какво е действието във времето на отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп, отмяната не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните, както и съгласуваните от тях и действали през процесния период цени за достъп до ЕРМ. Сключването от производители на електическа енергия, в т.ч. от възобновяеми източници, на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по неформалния договор за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е продавал произвежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с осчетоводяването и заплащането й от ищците.

Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп, който е с продължително изпълнение, и тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Дори да беше развален договорът за достъп /какъвто той не е, тъй като е задължителен по закон и продължава да се изпълнява и сега от оператора/, развалянето би имало действие за в бъдеще предвид продължителното му изпълнение. На още по-силно основание не може да има отпадане на основанието за заплащане цена на достъп от ищеца за минало време следствие отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС. Това е така защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия процесен период такъв е бил изпълняван от страните и не е възможно всяка от тях да си възвърне извършената престация. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1 - ЗЗД, като същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до ЕРМ с продължително изпълнение.

Оттук следва, че операторът на ЕРМ - „Енерго - Про Мрежи” АД – гр.Варна не дължи връщане на заплатените му от ищците суми по процесните фактури и исковете по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД за тях, както и исковете за лихви за забава, следващи съдбата на исковете за главниците, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

На евентуално поддържаното основание по чл.55, ал.1, пр.1 – ЗЗД исковете за главниците са също неоснователни. Тези искове са мотивирани от ищците с изначално съществуваща незаконосъобразност на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и в тази връзка с липсващо изначално основание за плащане от ищците на цена за достъп до ЕРМ. Както беше вече посочено основание за заплащане на цена за достъп е неформалният договор между страните за достъп до ЕРМ, изпълнен от оператора – ответник чрез предоставяне на такъв достъп, в резултат на което ищците са продавали произвежданата от тях електроенергия, като този договор е задължителен и възмезден по силата на закона - чл.84, ал.2 – ЗЕ, т.е. ищците са дължали и са заплатили съгласуваната с ответника цена за достъп до мрежата по издадените от същия месечни фактури. Посоченото решение на ДКЕВР не създава основанието за заплащане на сумите, чието връщане се иска, а е взето в изпълнение на признато от закона основание за това. Това решение е отменено само на процесуално основание. Незаконосъобразността му не отменя и не води до отпадане на основанието за получаване на сумите от ответника, още по-малко пък го прави изначално несъществуващо. Исковете както за главниците на предявеното евентуално основание – начална нищожност, така и за лихвите за забава върху тях, които следват съдбата на исковете за главниците, следва да се отхвърлят като неоснователни. Още по-малко може да се поддържа второто евентуално основание, че връщане на сумите се дължи на неосъществено основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2 – ЗЗД, тъй като основанието се е осъществило, като договорът за достъп формално е бил сключен и е бил изпълнен и от двете страни.

Само ако в бъдеще влязат в сила утвърдени от КЕВР окончателни цени за достъп за миналия период и те се окажат по-ниски от заплатените такива от ищците, те биха имали право да търсят на това основание връщане като недължимо-платени на суми за разликата до заплатеното от тях. Предявяването на претенции за неоснователно обогатяване само въз основа на отменения административен акт, без да е налице влязъл в сила окончателен такъв относно размера на регулираните цени, е преждевременно и неоснователно.

СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: