РЕШЕНИЕ

   № 66

               гр.Варна, 22.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в  състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ  

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                   Д. МАРКОВА  

  

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Ж.Димитрова  в.т.дело № 735 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.No-3494/15.11.2016 година от И.Г.К., ЕГН-********** против решение № 96/28.10.2016 г. по т.д.№ 132/2015 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта, с която е осъден да заплати на „МИЛЕНИУМ 2002“ ЕООД сумата от 38654.80 лева, представляваща неплатена част от дължимото по данъчна фактура No-1000000161/05.06.2013 година, ведно със законната лихва от 29.05.2015 година окончателното изплащане на задължението; сумата от 7779.36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.06.2013 година до 28.05.2015 година, както и е осъден да заплати сумата от 4666.62 лева, разноски.

Твърди във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като вземането на строителя е формирано по заключения на вещите лица, които са оспорени и касаят  СМР,  които не са договаряни, част от тях не са извършвани.  Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените разноски.

Въззиваемата страна „Милениум 2002“ ЕООД моли да се потвърди решението и се присъдят направените разноски.

Решението не е обжалвано, в отхвърлителната част.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът „МИЛЕНИУМ 2002“ ЕООД излага, че по силата на договор за строителство от 31.03.2011 година дружеството изпълнило възложените СМР по изграждане на еднофамилна жилищна сграда в УПИ XI-743 в кв. 13 по плана на Тутракан. Договорената цена е в размер на 101379 лева без ДДС. За извършените СМР дружеството издало данъчна фактура No-663/27.12.2011 година на стойност 61000 лева с вкл.ДДС, като ответникът заплатил изцяло сумата по фактурата. За остатъка от договорената цена е издадена данъчна фактура на стойност 60654.80 лева с вкл.ДДС, по която ответникът е заплатил само сумата от 22 000 лева. Към датата на завеждане на исковата молба е останала за доплащане сумата от 38654.80 лева, дължима по издадената фактура. Ответникът дължи и сумата от 9882.06 лева обезщетение за забава за периода от 19.06.2013 година до 28.05.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените по делото разноски.

         В предоставения му за това срок, ответника И.Г.К. депозира отговор вх. № 7702 / 07.07.2015 г. В отговора е направено възражение за местна подсъдност. Ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за изработка за сумата от 101 379 лева без ДДС. Не оспорва издадената данъчна фактура 663/27.12.2011 година, която е заплатена, видно от приложеното от ищеца копие от главна книга извлечение от сметка клиенти. До края на 2011 година е извършил разплащане на сумата от 141 640 лева и 61 000 лева по банков път. През 2012 година е извършено разплащане на допълнителни суми, поради което претенцията за главница е погасена чрез плащане, което води до неоснователност на предявените искове.

         В допълнителна искова молба, депозирана от ищеца пред ОС-Силистра се твърди, че освен първоначално предвидените работи са извършени и допълнителни такива, които са остойностени в протокол 3 и 4 от 30.11.2011 година. Не оспорва обстоятелството, че ответникът е заплатил сумата от 130 000 лева, съгласно отразяванията в дружеството, но твърди, че сумата от 61 000 лева, която е заплатена по банков път не е заплатена от И.К., а от самото дружество, чрез изтегляне на суми от неговите банкови сметки, поради което общо получената сума е в размер на 130 000 лева.

Ответникът, в допълнителния отговор оспорва извършването на работите, посочени в протоколи 3 и 4, като твърди, че никога не са били предмет на договора. Оспорва извършването на работите, посочени в протокол 2, както и подписването на протоколите от упълномощено от него лице.

Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, поради което, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, както и приемане на извършената работа, тъй като съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият следва да заплати възнаграждението за приетата работа, поради което изискуемостта за заплащане настъпва от момента на приемане на работата. Приемането на работата се установява чрез акт обр.19, двустранно подписан от страните.

Предметът на делото е спорното материално субективно право, което се въвежда в процеса чрез правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съобразно диспозитивното начало предметът се определя от ищеца, като той очертава спорното право, чрез основанието и петитума на иска. Белезите, които индивидуализират субективните права са правопроизводящият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Тези белези ищецът е длъжен да посочи чрез основанието и петитума на иска, защото без уточнен предмет на делото исковият процес не може да се развие.

В исковата молба ищецът е посочил, че сумата, която се претендира е вземането по фактура /л.6/, издадена, на основание договор за СМР от 31.03.2011 година на обща стойност 60654.80 лева с ДДС с извършено признание от ищеца за частично разплащане и дължим остатък от 38654.80 лева. Във фактурата е записано, че предмет на вземането са СМР по чл.3.1. от договора.  Видно от представения договор е, че СМР по чл.3.1. от договора са на обща стойност 101 379 лева без ДДС и 121654.80 лева с ДДС, като същите съвпадат по вид и обем с представения по делото протокол No-5 от 30.11.2011 година.

С допълнителната искова молба е извършено уточнение, че тъй като са извършени допълнителни СМР по договора общата стойност на извършените СМР е 222835.98 лева без ДДС, като съобразно направените уточнения обхваща подписаните протоколи 1, 2, 3, 4 и 5. Уточненията са извършени с оглед твърдението на ответника за погасяване на задължението му чрез плащане, като твърденията на ищеца са, че тези суми са погасявали задължението по представените протоколи 1,2,3,4 и 5.

Не са наведени оплаквания във въззивната жалба относно следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, а именно, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за изработка от 31.03.2011 година.

Ищецът признава и извършено плащане по договора на сумата от 130 000 лева в брой, което е установено под формата на разписка към договора. В тази връзка проведената съдебно-графологична експертиза, установяваща, че подписът за възложител е положен от ответника К., както и, че ръкописният текст и подписите за получател на сумите са изпълнени от М П.

Спори се между страните относно това приета ли е работата и кои работи са извършени по вид и обем. Спори се и относно това дали протокол 2 за изградения басейн е предмет на договора.

Предвид горното, в тежест на ищцовата страна е да установи приемането на работата и оттам възникването на задължението за възложителя за заплащане на възнаграждението, както и стойността на извършените работи.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, включително и формираната по реда на чл.290 ГПК , приемането на извършена работа по договор за изработка обхваща както фактическото действие –разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя така и правно действие – признание, че то съответствува на възложеното с договора, което е израз на одобряването му. За приемането по чл.264, ал.1 ЗЗД е релевантно изявлението на възложителя, заедно с реалното предаване на изявлението, че счита същото за съобразено с договора или извършването на конклудентни действия, придружаващи получаването на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на възложителя за такова пълно одобряване /в този смисъл решение по т.д.1056/2009 година, II т.о., решение по т.д.621/2012 година, I т.о., решение по т.д.728/2010 година, II т.о./.

За извършване на работата са представени 5 броя протоколи, на които за възложител приемането на работата е извършено от В.П, която е оправомощено лице по силата на договор за консултантски услуги, представен с отговора на исковата молба от ответника /л.88/. Представен е и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от дата 27.10.2011 година /л.85/.

Налице е изрично оспорване на представителната власт на лицето, положило подписите под протоколите от името на възложител, но с оглед представения договор за консултантски услуги, от който е видно, че на инж. В.П е възложена функцията по строителен надзор, съдът приема, че подписът за възложител под протоколите е положен от лице, което е упълномощено по силата на представения договор, поради което и работата следва да се счита за приета. В тази връзка следва да се цени и представеният констативен акт от 27.10.2011 година за приемане на строежа, който установява ползуването на извършената работа.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият следва да заплати приетата работа, поради което за ответника е възникнало задължението да заплати извършената работа.

По отношение на видовете работи, съдът преценява дадените свидетелски показания, ведно със заключението на вещото лице по основната и допълнителната СТЕ, от които се установява, че по представените протоколи 1-4 са извършени СМР на обща стойност 110 884.48 лева без ДДС /сбор от сумата по протокол 1 – 33044.40 лева, по протокол 2 сумата от 18601.67 лева, по протокол  3 сумата от 54341.61 лева и по протокол 4 сумата от 4896.80 лева/. За тези протоколи не са издадени фактури, поради което и дължимата стойност е без ДДС.

По отношение на бетоновата настилка пред имота, която ответникът оспорва вещото лице е приспаднало извършената от Община Тутракан част, а по отношение на оспорването на извършените бетонови работи и изграждането на подпорните стени, съдът намира същите за доказани, въпреки липсата на акт за скрити работи, защото извършването на същите се установява от свидетелските показания, а и вещото лице е установило, че същите са извършени. Същите са приети и от строителния надзор по вид и обем без забележки.

По отношение на басейна, съдът приема, че от свидетелските показания се установява извършването му, а и същият е приет от възложителя, чрез лицето, което той е упълномощил. Съдът приема, че страните са договорили в чл.1.2 от договора, че договорното изпълнение ще включва всички видове работи, независимо дали са упоменати в спесификацията към проекта или не, поради което и извършените работи са предмет на договора.

От представения договор е видно, че върху него е отразено извършено разплащане на сумата от 133 640 лева, поради което с тези плащания са заплатени работите по протокол 1- 4 и е останала сумата от 22755.52 лева, която следва да погаси задължението по издадената фактура. За доплащане остават 15899.28 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до размера от 38654.80 лева следва да се отхвърли.

По направеното възражение от ищеца, че следва да се приеме, че сумата от 61 000 лева, заплатена по банков път представлява част от заплатената сума в брой, поради което следва да се приспадне, това не подлежи на разглеждане, тъй като съдът е обвързан от обективните предели на предявения иск. Предмет на иска не е вземането по фактура 663/27.12.2011 година, а вземането по фактура от 05.06.2013 година. В исковата си молба ищецът е посочил, че е получил плащане по тази фактура, като към нея е представил извлечение от банковата си сметка, от която е видно, че признава плащането, извършено по банков път. Към исковата молба е представено и извлечение от сметката, от която е видно, че сумата е постъпила по сметката на ищеца, поради което извършеното плащане от трето лице следва да се приеме за погасяване на дълга. Възникналите отношения между страните при недължимо платено или при плащане на чужд дълг следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване.

По обезщетението за забава: С оглед уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорния иск за обезщетение за забава, като след извършени изчисления искът следва да се уважи до размера от 3137.76 лева, а за разликата над 3137.76 лева до размера 7779.36 лева следва да се отхвърли.

Поради частично съвпадане на правните изводи обжалваното решение следва да се отмени, в частта, с която е осъден И.К. за сумата за разликата над 15899.28 лева до размера от 38654.80 лева, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, както и за сумата за разликата над 3137.76 до размера от 7779.36 лева, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски за двете инстанции в размер на 3414.04 лева, съразмерно на отхвърлената част на иска /представени са доказателства за 5786.32 лева, съобразно списъците по чл.80 ГПК/.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за двете инстанции, в размер на 2847.96 лева, съразмерно на уважената част на иска, поради което решението, в тази част следва да бъде потвърдено, а за разликата над 2847.96 лева до 4666.62 лева следва да се отмени.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, което съдът намира за неоснователно, тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност.  

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 96/28.10.2016 г. по т.д.№ 132/2015 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, В ЧАСТТА, с която И.Г.К. е осъден да заплати на „МИЛЕНИУМ 2002“ ЕООД сумата за разликата над 15899.28 лева до размера от 38654.80 лева, представляваща неплатена част от сумата по данъчна фактура No-1000000161/05.06.2013 година, издадена за извършени СМР по договор от 31.03.2011 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, както и сумата за разликата над 3137.76 лева до размера от 9882.06 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.06.2013 година до 28.05.2015 година, както и сумата за разликата над 2847.96 лева до 4666.62 лева, разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от „МИЛЕНИУМ 2002“ ЕООД срещу И.Г.К. искове за заплащане на сумата за разликата над 15899.28 лева до размера от 38654.80 лева, представляваща неплатена част от сумата по данъчна фактура No-1000000161/05.06.2013 година, издадена за извършени СМР по договор от 31.03.2011 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, както и сумата за разликата над 3137.76 лева до размера от 9882.06 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.06.2013 година до 28.05.2015 година, на осн. чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/28.10.2016 г. по т.д.№ 132/2015 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в ЧАСТТА, с която И.Г.К. е осъден да заплати на „МИЛЕНИУМ 2002“ ЕООД сумата от 15899.28 лева, представляваща неплатена част от сумата по данъчна фактура No-1000000161/05.06.2013 година, издадена за извършени СМР по договор от 31.03.2011 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 3137.76 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.06.2013 година до 28.05.2015 година  и е осъден да заплати 2847.96 лева, разноски.

ОСЪЖДА „МИЛЕНИУМ 2002“ ЕООД да заплати на И.Г.К. сумата от 3414.04 лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.