РЕШЕНИЕ

 

                                               51                         26.02.2015 г.             град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                               търговско отделение  трети състав

На четвърти февруари                                                                               2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                                                  Петя Хорозова       

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане възз.т.д. № 737 по описа за 2014 г. докладвано    от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „К” ЕООД със седалище гр. Шумен срещу решение №55/18.12.2013 г.постановено по т.д. 109/2013 г. на ОС гр. Търговище, с което въззивникът е осъден да заплати на „В П Б” Земеделско дружество със седалище М Д Ч Италия сумата от 40 750 евро, представляваща неплатена цена на стоки по ф-ри: № 320/31.03. 2011г. и № 612/28.09.2011 г,ведно със законната лихва и 7 539,66 лв. съдебни разноски.

Въззивникът „К” ЕООД обжалва решението като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което иска отмяната му и постановяване на друго с което искът се отхвърли, поради недоказаност предвид оспорването на доказателствата представени от ищеца.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена е в срок от надлежна страна и е допустима.

Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което следва да се произнесе по съществото на спора.

 

Предмет на въззивното производство е иск с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ. Ищецът твърди, че в изпълнение на договор за доставка на посадъчен материал, в периода м. март – септември 2011 г., въз основа на направена от ответника заявка по електронна поща е доставил чрез превозвача „Т Т” ООД, стоки на стойност общо 40 750 евро, представляващи 55 000 бр. вкоренени малки растения по ф-ра № 320/31.03. 2011г. на стойност 35 250 евро и 26 000 бр. пъпки на растения по № 612/28.09.2011 г на стойност 5 500 евро. Претендира плащане на договорената продажна цена ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Ответникът оспорва иска, като недоказан твърди, че няма съгласие от негова страна и че стоките не са му предадени, а  при условията на евентуалност поддържа, че договорът е развален с отправено предупреждение с допълнителния отговор на исковата молба.

Първоинстанционния съд е допуснал до разпит свидетели, приел съдебно-техническа експертиза от заключението на която се потвърждава, че от обявените електронни адреси на ищеца и ответника са изпратени електронните писма приложени като доказателства в писмен вид по делото. Приета е и счетоводна експертиза, която въз основа на проверка в счетоводството на ответника и на заверени извлечения от счетоводните книги на ищеца е дала заключение, че процесните фактури на стойност общо 40 750 евро са осчетоводени и при двете страни, като при ответника стоките са отразени като получени материали и за стойността им последният е ползвал данъчен кредит.

Оплакването на „К” ЕООД, че е нарушено правото му на защита, поради което иска  повторен разпит на свидетели и вещи лица е неоснователно. Съдът не е отложил заседанието по приемане на доказателствата, тъй като в съответствие с чл. 142 ал. 2 ГПК е преценил, че не се доказва препятствие, което страната не може да отстрани, защото липсва годно доказателство по смисъла на чл. 18 ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза / Д.в. бр. 36/2010 г/ за болестно състояние на законния представител, което не му позволява явяване пред съд. Оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради отказ за откриване на производство по оспорване истинността на доказателствата представени от ищеца също е неоснователно. В отговора на исковата молба  / л. 66 по т.д.1156/2013 г. СГС /, в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът е оспорил „всички факти релевирани от ищеца с ИМ, вкл.автентичността и верността на всички представени документи и на тези които ще бъдат представени в бъдеще по настоящия спор”. Въпреки дадената му възможност с определение в з.з. от 26.09.2013 г., ответникът не е посочил кои документи оспорва, поради което правото му е преклудирано на осн. чл. 193 ГПК.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе предвид доводите на страните, съставът на съда приема за установено, че между тях е постигнато съгласие по параметрите на договор за продажба на посадъчен материал, в изпълнение на който ищецът е предал, а ответникът приел посоченото във фактурите количество стоки на определената цена. Разменената електронна кореспонденция е потвърдена от приетата съдебно-техническа експертиза. Електронното изявление на ответника за доставка на определени по вид и количество стоки е годно доказателство по смисъла на чл. 180 ГПК вр. с чл. 2 от Закона да електронния документ и електронния подпис, за изразено съгласие за сключване на договор за продажба. Посадъчният материал представляващ 55 000 бр. вкоренени малки растения по ф-ра № 320/31.03. 2011г. на стойност 35 250 евро, е изпратен при условията на транзитна продажба / чл. 329 от ТЗ/ , като видно от предоставената от превозвача „Т Т” ООД, CMR товарителница от 31.03.2011 г. стоката е получена на 5.04.2011 г. Наличието на подпис и печат на „К” ЕООД - овощен разсадник” презюмира на осн. чл. 301 от ТЗ действие от името на търговеца. Предаването на сочената по втората фактура № 612/28.09.2011 г стока, на стойност 5 500 евро, представляваща 26 000 бр. пъпки на растения е станало през м. септември 2011 г. в разсадника на ответника от представител на ищеца – П Л. Показанията на свидетеля Дради, въпреки че са косвени се потвърждават от разпита на другия свидетел Андреев, според когото ответникът е изтъкнал единствено финансови затруднения за забавата за плащане повече от година. Фактът на получаване на стоките се потвърждава от констатациите в заключението на ССЕ. Видно от заключението стоките по двете процесни ф-ри са заприходени по с/ка 302 материали. Фактурите са описани в оборотна ведомост и са включени в дневниците за покупки, като за тях е ползван данъчен кредит на стойност 15 965,88 лв. Описаните фактури на същата стойност са осчетоводени и при ищеца като вземания към „К” ЕООД. Счетоводните записвания при двете страни са годни доказателства по смисъла  на чл. 55 ал. 1 от ТЗ за установяване на извършената търговска сделка. При наличието на нова ал. 3 към чл. 7 от Закона за счетоводството / Д.в. бр. 105/2006 г/ направените в цитиранато с въззивната жалба Решение № 62/25.06.2009 г. по т.д. 546/2008 г. на ВКС изводите  на съда са изгубили значение.

Въз основа на изложеното съдът приема, че се доказва сключен между страните договор за търговска продажба чрез разменена електронна кореспонденция, по който ищецът – продавач  е предал на купувача заявения посадъчен материал. На осн. чл. 327 ал. 1 ТЗ ответникът дължи договорената цена от общо 40 750 евро и след като не твърди и не доказва плащане, предявеният е основателен и следва да се уважи.

Неоснователно е евентуалното възражение за разваляне на договора, направено с допълнителния отговор на исковата молба. Виновната страна, която е приела престацията и не е изпълнила своето задължение да плати, не разполага с правото да развали договора. Съгл. чл. 87 ал 1 ЗЗД това право принадлежи на изправната страна, която иска да се освободи от облигационната връзка, поради неизпълнение на другата.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционото решение следва да се потвърди.

Поради неоснователността на жалба на въззивника не се дължи присъждане на  съдебни разноски, а ответната страна по жалбата няма такова искане.  .

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/18.12.2013 г.. постановено по т.д. 109/2013 г. на Търговищкия окръжен съд с което „К” ЕООД ЕИК 127606493 е осъден да заплати на „В П Б” Земеделско дружество със седалище М Д Ч Италия сумата от 40 750 евро, представляваща неплатена цена на стоки по ф-ри: № 320/31.03. 2011г. и № 612/28.09.2011 г,ведно със законната лихва считано от 4.03.2013 г.  и 7 539,66 лв. съдебни разноски

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ :