О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 819

 

                                             гр.Варна, 04.12.2015 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета одина в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН П. 

         ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. № 737 по описа на съда  за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е.П.Й. *** срещу определение N 3605/21.10.2015 г., постановено по т.д.N 1260/2015 г. по описа на ВОС, с което е прекратено

 Жалбоподателят излага, че съдът неправилно е приел, че се касае за претенция по чл.424 от ГПК, тъй като всички изложени от него обстоятелства, както в исковата, така и в уточняващите молби, сочат на претенция по чл.439 от ГПК.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението за прекратяване и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалаба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което е допустима. По арг. от чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК, препис от частната жалба, не следва да се връчва на насрещната страна.

Съдът намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, поради следните съображения:

Производството по т.дело №1260/2015г. на ВОС е образувано по предявен от Е.П.Й. *** срещу РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, със седалище гр.София, ЕИК ***, иск за установяване по отношение на страните, че вземането за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №8781/2009г. на ВРС, за сумите: 128 267.96 лева, непогасена главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г. ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 21.08.2009г. както и мораторна лихва в размер на 6085.76 лева, за периода от 15.01.2008г. до 11.06.2009г. вкл.; сумата от 6068.29 лева наказателна лихва за периода от 15.02.2009г. до 20.08.2009г. ведно със сторените разноски в заповедното производство, не съществува, тъй като е погасено по давност изтекла от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът е изложил, че въз основа на заповедта и изпълнителния лист е образувано изп.дело №20137130400088 на ЧСИ Р.Т*, рег.№717, ОС – Варна, с взискател Райфайзенбанк ЕАД и длъжници Е.Й. и М* Й*, в хода на което давността според ищеца не е спирала да тече, поради което към момента на предявяване на иска е изтекла и същият има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

            При тези ясно излложени твърдения, с определения от 01.09.2015 г. и 29.09.2015 г., първоинстанционният съд, последователно е дал указания на жалбоподателя да посочи новооткритите обстоятелства или писмени доказателства, които не са му били известни до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е бил могъл да се снабди. В двете си уточняващи молби, жалбоподателят е посочил, че няма новооткрити обстоятелства, които не са могли да бъдат известни до изтичане срока за подаване възражение по заповедното производство по ч.гр.дело №8781/2009 г., нито са налице новооткрити доказателства, а единствено твърди погасяване на вземането по давност, за период следващ издаването на изпълнителния лист.

При наличието на тези твърдения, съдът е приел, че претенцията е по чл.424 ГПК, която е недопустима, тъй като липсват изложени твърдения за съществуването на факти, настъпили преди издаване на заповедта за изпълнение, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, в резултат на което е прекратил производството по делото.

Действително, оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в което длъжникът оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално. При уважаване на иска по чл.424 ГПК се отрича съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.  

От своя страна, разпоредбата на чл.439 от ГПК, предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Доколкото заповедите за изпълнение също се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила (при липса на подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК, при не предявяване на иска по чл.422 от ГПК в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен), разпоредбата на чл.439 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.

Прилагането на исковия ред по чл.439 ГПК за защита на длъжника, срещу който е издадена заповед за изпълнение, не влиза в колизия с правата му по чл.424 ГПК., тъй като фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на вземането са различни. В първия случай, длъжникът може да се позовава на факти, които са новонастъпили, докато във втория - фактите или доказателствата следва да новооткрити. Следователно искът по чл. 439 ГПК е предоставен на длъжника и преди изтичане на сроковете по чл. 424, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай, жалбоподателят нито в исковата си молба, нито в последващите уточняващи молби, не се е позовал на новооткрити обстоятелства и доказателства, които да са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК.

Напротив, същият сочи новонастъпили факти, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, които осуетяват предприетото от кредитора изпълнение, на които факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят, в качеството му на длъжник в заповедното производство може да ползва исковата защита по чл.439 от ГПК, доколкото е оспорил изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът му е допустим.

Въпросите относно спирането и прекъсването на давността, касаят съществото на спора, но не и допустимостта на производството.

С оглед на гореизложенто, съдът намира, че определението на ВОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато на ВОС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение N 3605/21.10.2015 г., постановено по т.д.N 1260/2015 г. по описа на ВОС и ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: