ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№   792                                                 04.12.2013 год.                                 Град Варна

 

Апелативен съд                                                  Търговско отделение

На  04-и декември                                                      Година 2013год.

В    закрито заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*       

                                          ЧЛЕНОВЕ:  Р* С*             

                                                             К* Г*

Като разгледа докладваното от Р.С* в. частно търговско    дело № 738 по описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е по чл. 274 вр. чл. 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. И.Г.Д. ***, срещу определение № 522 от 09.09.2013 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по т.д. № 57/2010г., с  което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката молба от 14.06.2013год. за включване в сметката за разпределение на вземанетои й за разноски по чл.722 ал.1 т.3 от ТЗ за сумата от 186 451лв.

Счита обжалваното определение за неправилно, като незаконосъобразно и необосновано.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството, по което е постановено обжалваното определение,  е образувано по молба за предявяване на вземания от адв.И.Г.Д. от  07.03.2013год. по т.д.н.№57/2010год. с искане дължимото й адвокатско възнаграждение от 186 451 за водене на дела за попълване на несъстоятелността, да бъде включено в списъка на вземанията по  чл.722 ал.1 т.3 ТЗ-разноски по несъстоятелността вр. чл.723 т.4 ТЗ. С молба от 19.06.20013год. по т.д. № 57/2010г. на ДОС, молителката е отправила  искане да бъдат дадени указания на синдика, при определяне на вземанията в производството по несътоятелност и при извършване на разпределение на осребреното имущество, вземането й за дължимо адвокатско възнаграждение общо в размер на 186 451лв. да бъде изплатено по реда на чл.722 ал.1 т.3 ТЗ.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на адв.И.Г.Д. за включване в сметката за разпределение на вземането й за разноски по чл.722 ал.1 т.3 от ТЗ за сумата от 186 451лв.

За да постанови обжалваното определение, съдът е посочил, че  срока за депозиране на възражението е изтекъл на 22.05.2013 год., а молбата представляваща възражение срещу неприето вземане е подадена на 19.06.2013год.-т.е. след срока по чл.690 ал.1 от ТЗ.

Определението като краен извод следва да се потвърди, поради следното:

С молбата си от 07.03.2013год., копие от което е връчено на синдика, молителката изрично е посочила, че предявява вземане за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 186 451лв. и е поискала същото да бъде включено в списъка на вземанията  по чл.722 ал.1 т.3-разноски по несъстоятелността вр. чл.723 т.4 ТЗ.

От доказателствата по делото се установява, че синдикът е съставил допълнителен списък на предявените и неприети вземания по чл.688 ТЗ, в който е посочена  и жалбоподателката и го е обявил в ТР на 15.05.2013год. На същата дата е представил списъка и в ДОС, който е приложен по делото –стр.1412, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл.689 ТЗ. До 22.05.2013год. когато изтича срока по чл.690ал.1 ТЗ, писмено възражение от жалбоподателката Г. не е постъпило. С молба от 19.06.2013год., молителката е поискала от съда да даде указания на синдика, при определяне на вземанията в производството по несъстоятелност, и при извършване на осребреното имущество, вземането й за адвокатско възнаграждение да бъде изплатено по реда на чл.722 ал.1 т.3 ТЗ. която съдът е разгледал  по чл.690 ал.1 ТЗ, 

Съдът е разгледал молбата с посочено основание чл.722 ал.1 т.3 ТЗ, като възражение по чл.690 ал.1 ТЗ.

Настоящата инстанция счита, че редът за удовлетворяване на евентуалните вземания на молителката, произтичащи от договори за правна помощ със синдика на несъстоятелното дружество е различен.

Жалбоподателката няма качество на кредитор на длъжника  по смисъла на чл.616 ТЗ, тъй като нейното вземане не произтича от търговска, или нетърговска сделка. Нейната претенция произтича от договори за процесуално представителство по предявени искове за попълване на масата на несъстоятелността. Съобразно разпоредбата на чл.723 т.4 ТЗ, разходите за попълване на масата на несъстоятелността представляват разноски по несъстоятелността.  Тези разходи са извършени след приключване на търговската дейност и са направени във връзка с воденето на специалните искове в интерес на кредиторите. Всички разходи посочени като разноски в чл.723 ТЗ, следва да се разплащат текущо, като разноски по производството, от особената сметка на синдика. Редът за това е след мотивирано искане направено от синдика, съдът да даде разрешение синдика да се разпореди с парични суми във връзка са така направените разходи-чл.658 ал.1 т.9 ТЗ.

Следователно, жалбоподателката не е кредитор по смисъла на чл.685 ТЗ, респективно няма вземане, което следва да бъде предявено и редът за удовлетворяване на евентуалните вземания за дължими разноски не е този.

А съдът е разгледал молбата  като молба за предявяване на вземане,  впоследствие молбата от 19.06.2013год. е приел като просрочено възражение  по чл.690 ТЗ и на това основание е оставил същата без уважение. 

Съобразно разпоредбата на чл.620 ал.3 вр.чл.658 ал.1 т.9ТЗ, разноските се събират от масата на несъстоятелността, като съдът следва да разреши на синдика да се разпореди с парични суми от банковите сметки на  длъжника. Но тъй като не е налице отправено искане от синдика на дружеството, за одобряване на посочената сума, а то е предпоставка съда евентуално да одобри заплащането на направените разходи, съдът няма основание да уважи направеното с молбата искане. Поради което,  крайния извод на съда да остави молбата без уважение е правилен.

По изложените съображения, като краен извод обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА пределение №522/09.09.2013 г. на Добрички окръжен съд, търговска колегия постановено  по т.д.н. №57/2010 г., с което е оставена без уважение подадената от адв. И.Г.Д. молба от 19.06.2013год. за включване в сметката за разпределение вземането й за разноски за сумата от 186 451лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.