Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

4./гр. Варна, 06.01.2016 г.

                                                     

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№738/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р.Г. *** против решение № 608/17.07.2015 г. по т.д. №2037/14 г. по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 200 000 лв.

В жабата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като се твърди, че размерът на присъденото обезщетение противоречи на константната практика на съдилищата в България и не е адекватно на уврежданията, получени от ищеца.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна ЗД “Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба на ЗД “Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София против определение №3104/04.09.2015 г. по т.д.№20374/14 г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на Р.Г.В., ЕГН **********, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до установения минимум съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 6 761,58 лв. и осъди молителя да заплати размер от 1 861,68 лв., съразмерно уважената част от иска, на основание чл.248 от ГПК.

Моли съда да отмени определението и измени решението в частта за разноските,  като намали присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна Р.Г. ***, в който е изразено становище за неоснователност на частната  жалба.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззивникът В., в резултат на произшествието е получил счупване с луксация на лявата скочна кост, счупване на таза в ляво в областта на ставната ямка, контузия на главата, разкъсно-контузни рани на челото и лявата вежда и разкъсно-контузни рани на коленете. Във връзка с получените травматични увреждания, пострадалият е претърпял четири оперативни интервенции, като на два етапа, чрез поставяне на метални външни фиксатори е възстановено счупването в областта на глезенната става. Болничният престой е бил в продължение на петдесет дни, през което време чрез екстензия е възстановено и счупването в областта на таза, което от своя страна е наложило продължителен постелен режим. Металните фиксатори са били отстранени през м.май 2014 г., след което са настъпили усложнения, изразяващи се във възпалителни процеси и промени в костта и меките тъкани около счупването на глезена. Тези възпалителни процеси са довели до необратими промени в ставата, в резултат на което се е наложило отстраняване на част от малкопищялната кост и оперативно стабилизиране на ставата чрез метален имплант, с оглед запазване опорната функция на крайника.  При извършения в хода на производството преглед е установен оток на кожата около левия глезен и пълно обездвижване на ставата, което е без тенденция за промяна. Установява се още, че в резултат на произшествието и настъпилите необратими промени във физическото му състояние, въззивникът е получл психотравма с отрицателен знак, довела до състояние на невротичност, малоценностови изживявания и повишена сензитивност.

От показанията на свидетелите се установява, че наред с претърпените физически болки от травмата на таза и глезена, въззивникът е получил и  психическа травма, довела до отрицателна промяна в начина му на общуване, работата и социални контакти. Според свидетелите, след произшествието, включително след проведеното лечение и оперативните интервенции, пострадалият продължава да изпитва болки в глезена, трудност в придвижването, страх от шофиране, в резултат на което коренно е променил начина си на живот, затворил се в себе си, постоянно е преследван от чувството, че е в тежест на близките си.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                             Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай, следва да се вземе предвид продължителното лечение на въззивника, време през което не е могъл сам да полага грижи за себе си, а е разчитал на помощта на близките си. От получените счупвания на таза и скочната кост, последната от които третирана четирикратно оперативно чрез поставяне на метални фиксатори и импланти, може да се достигне до обоснован извод относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитал  Р.В.. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Дълго продължилото възстановяване и особено настъпилото пълно обездвижване на ставата, което е без тенденция за промяна и ще остане за цял живот, сочат, че претърпения инцидент се е отразил в значителна степен върху неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че вече повече от две години, а вероятно и за цял живот, въззивникът – мъж в разцвета на силите си, в резултат на произшествието е ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера от 80 000 лева или следва да се присъдят допълнително /над присъдените от първата инстанция/ още 30 000 лв., ведно със законната лихва считано от 15.08.2013 г. до окончателното плащане на главницата.

В останалата част, за горницата над 80 000 лева до 200 000 лева, първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание 78, ал.1 от ГПК, въззиваемото застрахователно дружество следва да заплати на въззивника допълнително сумата от 1051.76 лева - разноски за първата инстанция и 1006 лева - за въззивното производство. Заплатеното възнаграждение за въззивното производство е в рамките на минималния размер по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното от въззиваемия възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.

С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, в полза на въззиваемата страна, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, в размер на 4024 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на въззиваемото дружество, следва да се възложи и държавната такса върху уважената във въззивното производство част от иска, възлизаща на 1200 лв.

С оглед цената на иска - 200 000 лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 6530 лева, поради което заплатеното в първоинстанционното производство възнаграждение от страна на ищеца, в размер на 8000 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно, поради което съдът намира, че частната жалба на ЗД “Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София против определение  №3104/04.09.2015 г. по т.д. №20374/15 г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на Р.Г.В., се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 608/17.07.2015 г. по т.д. №2037/14 г. по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен предявения от Р.Г.В., с ЕГН ********** *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. чл.226  от  КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до 80 000 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Христофор Колумб“ 43 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.В., с ЕГН ********** ***, допълнително сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания и наложилото се лечение, както и психическа травма, резултат от нараняването, причинено при ПТП на 15.08.2013 г, в гр.Девня, на осн. чл.226 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2013 г. до окончателно плащане на обезщетението на осн. чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 1051.76 (хиляда петдесет и един лева и 76 ст.) - разноски за първата инстанция и 1006 (хиляда  и шест лева) – разноски за въззивното производство,  съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Христофор Колумб“ 43 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща държавна такса върху уважената във въззивното производство част от иска, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 608/17.07.2015 г. по т.д. №2037/14 г. по описа на ВОС, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Р.Г.В., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Христофор Колумб“ 43, сумата от 4024 (четири хиляди и двадесет и четири лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.

В осъдителната част за сумата от 50 000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗД “Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София против определение  №3104/04.09.2015 г. по т.д. №2037/14 г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на Р.Г.В..

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: