Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№     67/ 23.03.2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   двадесет и втори февруари                                   Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                   Н.Дамянова

 

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 738   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЕТ „Ира – Й.П.“, ЕИК 116011241, със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.“България“ № 17, вх.А, ет.1, ап.1, представляван от собственика си Й.Й.П., ЕГН ********** против решение № 38/28.09.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 29/2016г., с което е осъден на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да заплати на “ Роведи Агро“, ЕИК 103582838, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, м-ст “Мишелика“, парцел № 356, представлявано от Д. Д. М. сумата от  54 585 лв.,  представляваща неплатени задължения по: Фактура № 2161 / 19.03.2014 г. за сума в размер на 20 790лв с ДДС; Фактура № 2363 / 01.08.2014 г. за сума в размер на 4 920 лв. с ДДС; Фактура № 2381 / 03.06.2015 г. за сума в размер на 27 720 лв. с ДДС и Фактура № 2798 / 21.10.2015 г. за сума в размер на 1 155 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2016 г. до окончателно  изплащане на задължението, както и сума в размер на 7 255.62 лв.  , представляваща законна лихва върху сумата от 54 585 лв., за периода от падежа на всяко едно от просрочените задължения по посочените по-горе четири броя фактури до 13.03.2016 г., ведно със съдебни разноски в размер на 7 389.40 лв за първа инстанция. Счита обжалваното решение за недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при явна необоснованост. Неоснователно първоинстанционният съд не е уважил възражението му за нищожност на процесния неформален договор, като сключен в противоречие с императивни законови разпоредби на Закона за защита на растенията /отм./. Поддържа, че ищцовото дружество не е притежавало разрешително за търговия на дребно с препарати за растителна защита и не е можело да продава на крайни потребители такива, тъй като не е имало регистрирана агроаптека. За необоснован счита и извода на съда и че посочените в исковата молба препарати розазол и реабор не съставлявали препарати за растителна защита, а течни торове, поради което не следвало да има издадена заповед от изпълнителния директор на БАБХ по реда на чл.14 от Закона за защита на растенията /отм./, респ. – за тях нямало нужда от разрешително за пускане на пазара по реда на чл.55 от Закона за защита на растенията / ДВ бр.61/25.07.2014г./. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените срещу него искови претенции, както и да му присъди направените за двете съдебни инстанции разноски.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

           Ищецът “ Роведи Агро“ООД, ЕИК 103582838, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Приморски м-ст “Мишелика“, парцел № 356, представлявано от Д. Д. М. претендира от ответника ЕТ „Ира – Й.П.“,  ЕИК 116011241, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, бул. “ България “ № 17, вх. А, ет. 1, ап. 1, представляван от Й.Й.П. заплащане на сумата от 54 585.00 лв., представляваща сбор от неплатени главници по  четири броя фактури – фактура № 2161 / 19.03.2014 г. за сумата от  20 790лв  с ДДС; фактура  № 2363 / 01.08.2014 г. за сумата от  4 920 лв. с ДДС; фактура № 2381 / 03.06.2015 г. за сумата от 27 720 лв. с ДДС и фактура  № 2798 / 21.10.2015 г. за сумата от  1155 лв. с ДДС за доставени на ответника торове, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, както и  за заплащане на  сумата от  7 255.62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от деня на забавата по всяка една от фактурите до датата на предявяване на иска – 14.03.2016 г.

          От представените четири броя фактури се установява, че ищецът е доставил на ответника посочените в тях количества по вид и асортимент  розазол и реабор на обща стойност 54 585лв. Фактурите са подписани  от представители на двете страни, като във всяка от тях е упоменат и начина на плащане – с платежно нареждане по посочена във всяка фактура банкова сметка ***. На посочения във всяка една от фактурите падеж ответникът не изпълнил задължението си за плащане на главницата, което е достатъчно основание за ангажиране и на отговорността му за заплащане на лихва за забава от датата на всяка една фактура до момента на предявяване на иска.

          От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието пред първата инстанция, се установява, че доставката на препаратите по процесните фактури е отразена и осчетоводена в счетоводството на ответника по Сметка 601 – Разходи за материали, по Сметка 4531 – ДДС при доставки и по Сметка 401 /164/ - Доставчици. Към датата на проверката в счетоводството на едноличния търговец сумите по процесните фактури са неплатени и са отразени  като задължение към „Роведи Агро“ АД по сметка 401 – Доставчици, контрагент № 164. Доставките са отразени и в дневниците за покупки и  съответната Справка – декларация по ДДС. Мораторната лихва върху главниците по процесните фактури към 14.03.2016г. е в размер на 7 255,62лв. В счетоводството на ответника закупената стока е осчетоводена като „торове“.

          Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извод за наличието на валидна облигационна връзка между страните по спора, с предмет покупко-продажба на препарати / торове/, отразена по вид, количество и асортимент в процесните четири броя фактури, които са подписани двустранно и осчетоводени от ответника. Няма спор, че стойността им не е заплатена. Падежът на задължението за плащане възниква в деня на предаване на стоката по изричната норма на чл.327 ал.1 ТЗ.

          Основното възражение на ответника, поддържано и във въззивната жалба,  е за нищожност на процесния договор за покупко-продажба поради противоречието му с императивните законови разпоредби на чл.23 и чл.23А на Закона за защита на растенията /отм./. Твърди, че  ищцовото дружество не е притежавало разрешително за търговия на дребно с препарати за растителна защита и не е можело да продава на крайни потребители такива, тъй като не е имало регистрирана агроаптека. Към датата на първата сделка  - 19.03.2014г. режимът за търговия с препарати за растителна защита е разрешителен, а не регистрационен. След 25.07.2014г. режимът става регистрационен, но и за останалите три сделки ищецът не е притежавал удостоверение за търговия с препарати за растителна защита.

          По възражението съдът намира следното : Съгласно чл.23 ал.1 от Закона за защита на растенията /отм./ търговията на едро или дребно на продукти за растителна защита, дейностите по преопаковане на продукти за растителна защита и извършване на фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители се осъществяват от лица, които притежават разрешение, издадено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. В пар.1 от Допълнителната разпоредба на закона – т.15 е дадена легалната дефиниция на понятието „Продукти за растителна защита“, съгласно която това са активни вещества и продукти, съдържащи едно или няколко активни вещества, които се доставят на потребителите и са предназначени да: а) опазят растенията или растителните продукти от вредители или да предпазят от действието на вредители; б) влияят върху жизнените процеси на растенията по начин, различен от хранителните вещества; в) предпазят растителните продукти, но не са консерванти; г) унищожат нежелани растения; д) унищожат части от растения; е) контролират и предпазват растенията от нежелателен растеж. Продуктите за растителна защита се разделят на:  инсектициди - средства за борба с вредните видове насекоми; б) акарициди - средства за борба с акарите; в) нематоциди - средства за борба с нематодите; г) лимациди - средства за борба с охлювите; д) родентициди - средства за борба с гризачи; е) атрактанти - средства, които привличат вредните насекоми на определени места; ж) репеленти - средства, които отблъскват вредните насекоми, гризачи, птици и други неприятели по растенията;з) фунгициди - средства за предпазване и борба с причинители на болести по растенията;  и) хербициди - средства за борба с плевелите; к) дефолианти - средства, които се използват за обезлистване на растенията; л) десиканти - средства, които се използват за изсушаване на растенията и м) растежни регулатори - средства, които служат за регулиране на физиологичните процеси в растенията.

          Съгласно чл.24В от същия закон неорганичните торове, притежаващи идентификационна маркировка "ЕО тор", не подлежат на регистрация. А  маркировка "ЕО тор" се поставя само в случаите, когато са изпълнени изискванията на Регламент /ЕО/  № 2003/2003. Разпоредбата е възпроизведена и в  чл. 131, т. 3 от Закона за защита на растенията / Обн ДВ бр.61/25.07.2014 г./

Съгласно чл.3 от глава ІІ на Регламент /ЕО/  № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година относно торовете : „Тор, който принадлежи към вида торове, изброени в приложение 1, и отговаря на условията, установени в настоящия регламент, може да бъде обозначен като ЕО тор. А съгласно чл.5 : „Торове, които са маркирани като „ЕО тор" в съответствие с настоящия регламент, са в свободно обръщение в рамките на Общността“.

В допълнителната искова молба се излагат твърдения, че доставените агропрепарати розазол, реабор и цинк не са препарати за растителна защита, а неорганични торове за наторяване на земеделски земи. Представят се заверени копия на фактурите на белгийския доставчик, с които са фактурирани съответните доставки, както и сертификатите, издадени за целта на доставката в рамките на ЕС, в които изрично е вписано съответствието на препарата с изискванията на Регламент /ЕО/  № 2003/2003. Тези писмени доказателства обаче са представени на чужд език, липсва официален заверен превод, предвид на което съдът ги изключва от годните по делото доказателства. Въпреки изложената теза ищецът е представил и Разрешение № 1928/14.03.2014г.  от изп.директор на БАБХ, издадено на осн.чл.23А ал.4 от ЗЗР.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса ответникът  по иска следва да докаже правоизключващото си вземането на ищеца възражение за нищожност на доставката поради противоречието й с твърдяните от него императивни правни норми. В тази връзка той следваше да докаже, че закупеното от него и доставено от ищеца количество агропрепарати  са именно „Препарати за растителна защита“ по смисъла на ЗЗР. Ответникът, въззивник в настоящото производство не е сторил това. Дори напротив – осчетоводил е получената доставка като „Торове“. Ето защо възражението му е неоснователно.

По изложените съображения предявената искова претенция следва да бъде уважена.

Предвид уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв  с  правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, който е доказан и по размер.

Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

На въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 385лв, съобразно представен списък по чл.80 ГПК и представени доказателства за извършено плащане на претендирания адв.хонорар.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/28.09.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 29/2016г.

ОСЪЖДА ЕТ „Ира – Й.П.“, ЕИК 116011241, със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.“България“ № 17, вх.А, ет.1, ап.1, представляван от собственика си Й.Й.П., ЕГН **********  да заплати на “ Роведи Агро“, ЕИК 103582838, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, м-ст “Мишелика“, парцел № 356, представлявано от Д. Д. М. сумата от 2 385лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

         

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен

 срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :