О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   261

гр.Варна,   13 .04. 2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I състав, в закрито заседание на горепосочената дата, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН П. 

         ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев ч.в.т.д. № 74 по описа на съда  за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частни жалби на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София срещу определение № 1063/21.12.2015г. постановено по т.д.№ 261/2015 г. по описа на ОС – Разград, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на делото пред РОС с искане за прекратяване на производството по делото и препращането му на друг съд, както и е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за конституиране на Община Завет и на  А* Х* А* като трети лица помагачи на страната на застрахователното дружество – настоящ жалбоподател.

По отношение частната жалба касателно възражението за местна неподсъдност на делото пред РОС:

Твърди се, че обжалваното определение в съответната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че местно компетентен да разгледа спора е СГС, а не РС-Разград. Намира нормата на чл. 113 ГПК за неприложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ. Моли за отмяна на определението в съответната му част и определяне на СГС за местно компетентен да разгледа спора.

По отношение частната жалба касателно отхвърлянето на молбата на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за конституиране на Община Завет като трето лице помагач на страната на засатрахователното дружество – настоящ жалбоподател:

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на определението в съответната му част. Жалбоподателят твърди, че за него е налице интерес от привличане на третото лице. Счита, че липсата на осветление е попречило на водача на лекия автомобил Е* К* своевременно да забележи пострадалия А. С* и да предотврати настъпването на процесното ПТП. Иска въззивния съд да отмени обжалваното определение в тази му част и да уважи молбата на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за конституиране на Община Завет като трето лице помагач по делото.

В срок насрещната страна е подала отговор чрез пълномощника си адв. Р., с който се изразява становище за недопустимост на частната жалба. Излагат се и съображения за правилност на обжалваното определение.

Частните жалби, с оглед датата на връчване на препис от обжалваното определение са процесуално допустими.                                                                                     

Разгледани по същество същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

РОС е бил сезиран с искова молба от П* М. Х*, И.М.А., О.М.А. и Х.М.Ю., чрез адв. Р., в качеството си на наследници на починалия на 15.ХІ.2012г. при ПТП А.М. С*, срещу ЗАД „ОЗК ЗАСРАХОВАНЕ”АД гр.София с правно основание чл.226 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от противоправно причинената, в резултат на признато за престъпление ПТП, смърт на техния наследодател, дължимо в размер на 100 000,00лв. за всеки от тях.

В производството по чл. 226 КЗ ищецът има качеството на "ползвател на застрахователни услуги" по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ / обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, респ. на „потребител” по силата на дефинитивната разпоредба на пар.13, т.1 ЗЗП. На посоченото основание, третото ползващо се лице, третото увредено лице и другите лица, за които са възникнали права по застрахователния договор следва да се ползват от правото на изборна местна подсъдност, уредено в чл. 113 ГПК / т.6 от ТР № 1/23.12.2015 год. на ВКС по т.д.№ 1/14 на ОСТК/. В този смисъл е и преобладаващата практика по приложението на чл. 113 ГПК на ВКС, в която се приема, че при пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, физическото лице - ищец, в качеството си на "потребител на застрахователна услуга" по см. на § 1, т. 1 от ДР на КЗ, се ползва от специалната подсъдност по чл. 113 ГПК даваща право на избор при иск на потребител, той да бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес. Ищците са упражнили правото си на избор на местна подсъдност с депозирането на искова молба пред съда по местожитество на ищеца.

При упражнено право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК и чл. 105 ГПК се дерогира. В този смисъл са: определение № 786/05.12.2012г. по ч.т.д.№700/2012г. на ВКС, 1-во т.о.; определение № 474/05.08.2009 г. по ч.т.д. № 361/2009 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 95/05.02.2010 г. по ч.т.д. № 70/2010 г., ВКС, 1-во т.о.; определение № 236/24.02.2010 г. по ч.т.д. № 886/2009 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 47/01.02.2011 г. по т.д. № 912/2010 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 181/08.02.2011 г. по ч.т.д. № 984/2010 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 245/01.03.2011 г. по ч.т.д. № 18/2011 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 519/06.07.2011 г. по ч.т.д. № 300/2011 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 758/04.10.2011 г. по ч.т.д. № 622/2011 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 780/11.10.2011 г. по ч.т.д. № 581/ 2010 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 456/ 04.06.2012 г. по ч.т.д. № 895/2011 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 846/ 27.10.2011 г. по ч.т.д. № 595/2011 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 112/ 16.02.2012 г. по ч.т.д. № 971/2011 г., ВКС, 2-ро т.о.; определение № 813/ 24.09.2012 г. по ч.т.д. № 579/2012 г., ВКС, 2-ро т.о. В идентична насока е и постоянната практика на АС – Варна.

Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 113 ГПК ищците могат да предявят иска си по чл. 226 КЗ пред родово компетентния съд по своя настоящ или постоянен адрес и са упражнили правото си на избор на подсъдност с предявяване на исковата молба пред Разградския окръжен съд.

Постановеното в идентичен смисъл определение на ВОС, в съответната му част, с което е оставен без уважение отвода за местна подсъдност, следва да бъде потвърдено.

По отношение частната жалба касателно отхвърлянето на молбата на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за конституиране на Община Завет като трето лице помагач на страната на застрахователното дружество – настоящ жалбоподател, с оглед съдържащите се в същата оплаквания за неправилност на определението поради постановяването в един общ акт на две определение, от които едното по възражение за неподсъдността по реда на чл. 119 ГПК, а другото по реда на чл. 220 ГПК за допускането на трето лице-помагач до участие в делото, съдът намира, че това не представлява процесуално нарушение. Заинтересованата страна не е лишена от правото си на защита било то срещу възражението за неподсъдност, било то по молбата за допускане до участие в делото на трето лице. Искането е направено пред РОС с отговора на исковата молба, поради което и същият го е разгледал по същество, като произнасянето в един общ акт и по възражение за неподсъдност, и по молба по чл. 220 ГПК не е порок на съдебния акт, който да води до неговата неправилност.

            Искането за привличане на трети лица – помагачи на ответника е направено своевременно, в срока по чл. 219 ГПК, с отговора на исковата молба. Правният интерес от привличане е обоснован с твърдения, аналогични на посочените в частната жалба – със неизпълненото от страна на Община Завет законоустановено задължение да осигури улично осветление, което в значителна степен е допринесло за настъпването на процесното ПТП.

Настоящият състав на АС – Варна намира, че отказът за привличане на Община Завет като подпомагаща страна на страната на ответника е законосъобразен.

Привличането на трето лице е обусловено от наличието на правен интерес за страната, която е направила искане за конституиране по чл. 219 ГПК, но този интерес се преценява във връзка и доколкото е налице интерес по смисъла на чл. 218 ГПК за третото лице да встъпи в процеса, за да помага на страната да бъде постановено решение в нейна полза. Този интерес се изразява в това, че решението по висящия иск може да разпростре силата на присъдено нещо и по отношение на третото лице или когато решението по това дело ще бъде основание за предявяване на обратен иск срещу него. В случая не се твърди от страните и не е налице хипотеза, при която по изключение, решението по спора ще има действие и спрямо привличаните трети лица. В настоящия случай, между ответника и исканото трето лице - помагач липсва каквото и да било правоотношение във връзка с главното - между страните по спора.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за присъждане на застрахователно обезщетение от претърпените от ищците болки и страдания, вследствие възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, като се иска ангажиране отговорността на застрахователното дружество. Решението в разглеждания случай – по пряко предявен срещу засатрахователя иск, не рефлектира върху правната сфера на лицата, чието привличане се иска по реда на чл. 219 ГПК. По делото не са налице обстоятелства, които да обуславят възможност  за застрахователя да предяви на  осн. чл. 227 и чл. 274 от КЗ   регресен иск   за ангажиране   отговорността по отношение на Община Завет. При разглеждането на предявения срещу застрахователя иск, по силата на чл. 226, ал. 2 от КЗ, за него е изключена възможността да прави възражения по чл. 224, ал. 1 от КЗ, а от там и обсъждането му в мотивите на решението по иска. Ето защо съдът намира, че липсва интерес за застрахователното дружество от привличане на Община Завет за трето лице-помагач.

С оглед горното въззивният съд намира, че постановеното в този смисъл определение на първостепенния съд в съответните му части е правилно и същото следва да бъде потвърдено. 

 

Предвид изложеното частните жалби на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частни жалби с вх. № № 917/09.02.2016г. и 918/09.02.2016г. по вх. рег. на ВАпС подадени от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София срещу определение № 1063/21.12.2015г. постановено по т.д.№ 261/2015 г. по описа на ОС – Разград, в частта с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на делото пред РОС с искане за прекратяване на производството по делото и препращането му на друг съд, както и в частта, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за конституиране на Община Завет като трето лице помагач на страната на застрахователното дружество.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

             

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: