О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

148…… / гр.Варна, 16.03.…….. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА                                                                                                                  

ДАРИНА МАРКОВА

Като изслуша докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА ч.т.д.№ 74 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.613а, ал.3 ТЗ.

Образувано е по постъпила в срок частна жалба на В.Л.Н. и В.С.Б. против определение No-175/18.01.2017 година, постановено по т.д.№ 126 по описа за 2015 година на Варненски окръжен съд, с коeто e оставено без уважение искането за отмяна на наложена глоба в размер на 1000 лева, на осн. чл.640, ал.3 ТЗ.

Твърди се в жалбата, че неправилни са направените от съда изводи, че предадените на синдика счетоводни документи са недостатъчни и не позволяват на синдика да упражнява нормално правомощията си. Не е посочено и не е изследвано от съда какъв обем счетоводни документи са представени, както и кои счетоводни документи му липсват. Неправилни са изводите на съда, че не е оказано съдействие на синдика. Видно от представените с подадената молба доказателства и изложените обстоятелства е, че са в готовност да окажат пълно съдействие на синдика. Не е налице неизпълнение на разпореждането на съда и не са налице предпоставките за налагане на глоба.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал.1 подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като обжалването се осъществява по съответния ред от ГПК, поради което допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК т.е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които са преграждащи по нататъшното развитие на делото или по отношение, на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани.

Предмет на обжалване е определение, с което е оставена без уважение молба за отмяна на определение за налагане на глоба от съда по реда на чл.640, ал.3 ТЗ, като глобата съставлява процесуална санкция. Определенията на съда, с които се налага глоба обаче не съставляват правораздавателна дейност, поради което съдът приема, че не попадат в приложното поле на чл.613а ТЗ.

Доколкото в тази част няма особени разпоредби съобразно чл.621 ТЗ се прилагат общите правила на ГПК. Определенията на съда, постановявани с оглед правилното и срочно упражняване на процесуалните права, като насочени към развитие на процеса се регулират от ГПК, поради което при налагане на глоби редът е този, предвиден в чл.92 чрез молба за отмяна до съда, който я е наложил / в този смисъл опр.451/20.07.2015 година на ВКС по ч.т.д.1795/2015 година I т.о., ТК/.

Актът, с който съдът е оставил без уважение молбата за отмяна подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

С определение от 16.09.2016 година съдът е указал на длъжника, че следва в 7-дневен срок от съобщението да предостави на синдика всички търговски книги и цялата счетоводна документация на дружеството, посочени в молба на синдика, като му е указал, че при неизпълнение на указанията на съда в срок ще бъдат предприети мерки по чл.640, ал.3 ТЗ. Определението е постановено по молба на временния синдик след решение, с което се възобновява производството по несъстоятелност и по съществото си представлява покана до длъжника, която в хипотезата на чл.640, ал.1 ТЗ не е изискуема, тъй като задължението на длъжника произтича по силата на закона.

Видно от данните по делото, че след дадения от съда срок е налице изпълнение от страна на управителите, чрез предаване на част от документацията на синдика с приемо-предавателни протоколи.  С отчета за дейността от 02.11.2016 година синдика посочва, че е получил част от търговската документация на дружеството; на 27.10.2016 година е получил документи, удостоверяващи собствеността на част от имуществото, а на 28.10.2016 година е получил друга част от документите относно имуществото и се е запознал със състоянието му.  С отчета за дейността си от 17.11.2016 година синдика е посочил, че е предал на отговорно пазене на управителите на дружеството 2 броя апартаменти, а на лицето Н*А* моторни превозни средства. С молбата от 18.11.2016 година синдика посочва, че е получил протокол за предадени ведомости за работни заплати и нотариален акт за парко места. Не е получил списък с материалните активи , както и счетоводни книги, което го затруднява в изготвянето на списък с приети и неприети вземания. Списъците с приети и неприети вземания са представени на съда на 22.11.2016 година. Молбата от 18.11.2016 година не е изпратена на длъжника, като с решение от 24.11.2016 година са прекратени правомощията на органите на длъжника и с определение от същата дата е наложена глоба.

В определението на първоинстанционния съд липсва посочване дали санкцията е наложена, на основание чл.640, ал.1 ТЗ или на основание чл.640, ал.2 ТЗ, тъй като това са различни състави, с различни предпоставки за налагане на санкция, но с оглед постъпилата молба от синдика с отправено искане, въз основа, на която е постановено определението, с посочени от синдика документи, които се искат, съдът намира, че се касае за приложение хипотезата на чл.640, ал.2 ТЗ.

За разлика от алинея първа, която вменява задължение на длъжника от откриване на производството по несъстоятелност да представи изискуемите се документи без поискване фактическия състав на ал.2 на чл.640 ТЗ изисква поискване.

Тежестта за доказване на този факт лежи върху синдика, като негово е задължението да отправи такова искане. Синдика е поискал налагането на санкция, като се е позовал на определението от 16.09.2016 година, което не съставлява искане по смисъла на чл.640, ал.2 ТЗ.

С оглед задължителността на този елемент не може да се приложи санкция спрямо длъжника, докато същия не бъде реално уведомен за исканите от него документи. Едва след отправено искане и при бездействие от страна на длъжника, за съдът възниква възможността да наложи санкция, което налага извода, че глобата е наложена без наличието на изискуемите предпоставки за това.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което определението, с което е наложена глоба бъде отменено.  

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение No-175/18.01.2017 година, постановено по т.д.№ 126 по описа за 2015 година на Варненски окръжен съд, с коeто e оставено без уважение искането на В.Л.Н. и В.С.Б. за отмяна на наложена глоба в размер на 1000 лева, на осн. чл.640, ал.3 ТЗ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наложената с определение 3804/24.11.2016 година глоба на  В.Л.Н. и В.С.Б..

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: