Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

75./гр. Варна, 05.04.2017 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№ 740/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на «ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3 против решение № 747/19.10.2016 г. по т.д. № 138/2016 г. по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Д. *** сумата от 58 650.54 лева, съставляваща размер на дължимото застрахователно обезщетение по щета №44010311507051 по сключен договор за КАСКО+ на МПС №440115031031108, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба 05.02.2016 год. до окончателното плащане, на основание чл.208 вр. чл.193, ал.1 КЗ /отм./.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Моли съда да отмени решението и отхвърли предявения иск.

Насрещната страна К.Д. *** е подал писмен отговор, в който оспорват жалбата и моли обжалваното решение в осъдителната му част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВОС е предявен иск с правно основание чл.208 вр. чл.193, ал.1 КЗ /отм./. за осъждане на «ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на К.Д. *** сумата от 60 000 лева /след допуснато с протоколно определение от 04.10.2016 год. изменение по реда на чл.214 ГПК на предявения иск чрез неговото увеличение от 26 000 лева на 60 000 лева/, съставляваща размер на дължимото застрахователно обезщетение по щета №44010311507051 по сключен договор за КАСКО+ на МПС №440115031031108, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба 05.02.2016 год. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за застраховка „КАСКО +„, обективиран в застрахователна полица № 440115031031108 за лек автомобил „Ягуар“ XF , рег. № В 5141 ВВ, със срок на действие от 23.06.2015 год. до 22.06.2016 год. Излага, че на 18.09.2015 год. в гр.Варна. ж.к. „Чайка” бл. 2, вх. В,  неизвестно лице е отнело противозаконно застрахования л.а. от владението на ищеца, с което е настъпил и застрахователния риск „кражба“, но че въпреки надлежното уведомяване на застрахователя и изпълнение на другите условия по ОУ, с писмо изх. № 92 - 184/13.01.2016 г., застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета №44010311507051. Поради незаконосъобразността на отказа на ответника е предявил иска си пред първостепенния съд.

Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е подал писмен отговор, с който излага доводи за неоснователност на иска. Оспорва собствеността върху процесния автомобил на ищеца, настъпването на застрахователното събитие, покрит от полицата и евентуално твърди неизпълнение на задълженията на застрахования във връзка с настъпването на застрахователното събитие. Излага, че декларираните от ищеца обстоятелства не кореспондират на действително настъпилите факти, че ищецът не е спазил задълженията си, предвидени в ОУ, в частност неспазване на изискване за снабдяване на автомобила с имобилайзер или монтирана алармена система и несвоевременно уведомяване на застрахователят до 36 часа от узнаването, ведно с предаване на всички ключове на автомобила, дистанционните за алармената система, както и свидетелствата за регистрация. Прави възражение за прихващане с незаплатените от застрахования трета и четвърта вноска от премията по полицата в общ размер на 1349.46 лева на основание т.5.5 от раздел първи от ОУ, което е преценено като основателно от първостепенния съд.                                                                                      Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                            Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                                           Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.                                                                           Между страните не е спорно, че същите са такива и по договор за застраховка „КАСКО +„ , за което по делото е представена  застрахователна полица № 440115031031108/23.06.2015 год. относно лек автомобил „Ягуар“ XF , рег. № В 5141 ВВ, със срок на действие от 23.06.2015 год. до 22.06.2016 год. за застрахователна сума 60 000 лева с покрити рискове при клауза „пълно каско“. Не е спорно и че по заявление на ищеца от 23.09.2015 год. е заведена и щета с вх. № 44010311507051, по която застрахователят – въззивник е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Спорен между страните е въпросът за основателността или не на отказа на застрахователя да изпълни задълженията си по чл.193, ал.1 вр. с чл.208, ал.1 КЗ /отм./, като при настъпване на застрахователно събитие изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Поддържаните от застрахователя и пред настоящата инстанция доводи са свързани с неправилност на извода на съда относно наличието на покрит риск „кражба“, от една страна и неправилност на извода му, че неизпълнението на изискването за уведомяване на застрахователя в определения за това срок, както и това за навременно предаване ключовете и документите не осъществява фактическия състав на чл.211 КЗ /отм./. Твърди се, че неизпълнението на посочените задължения е значително с оглед интереса на застрахователя, поради което в евентуалност се иска на основание чл.207, ал.1 и ал.2 КЗ /отм./ вр. т.9.7 Раздел I от Общи положения на ОУ да се намали дължимото застрахователно обезщетение поради неизпълнение на предписанията на застрахователя от страна на застрахования.                        Видно e от представеното пред първа инстанция удостоверение, че в деня на настъпване на събитието 19.09.2019 год., ищецът е подал жалба в РПУ при ОД на МВР и е образувано ДП № 1407/20015 год. на II РПУ за престъпление по чл.194, ал.1 т.4 НК, което е спряно с постановление за спиране на наказателното производство от 25.11.2015 год. на прокурор при РП – Варна, поради неизвестен извършител. Доколкото в следствие на извършените процесуално- следствени действия в хода на наказателното производство е установено, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – кражба, съдът намира за установено настъпването на това застрахователно събитие. Възражението на въззивника, че представеното от застрахования удостоверение и постановление не са достатъчни, за да обосноват извода за настъпилия застрахователен риск, е неоснователно. Посочените документи са предвидени в чл.11.6.4 и чл.11.6.6 от ОУ като достатъчни за да удостоверят твърдяното застрахователно събитие, а и липсват доказателства застрахователят да е заявил искане към ищеца застрахован за представяне на други документи, необходими му за определяне на застрахователното събитие, което искане застрахованият необосновано да не е изпълнил.                                                                                                          Неоснователно, в контекста на горното, е и възражението на въззивника, че доколкото образуваното досъдебно производство е основано единствено на твърденията на ищеца – застрахован, поради което и последният следва да докаже наличието на настъпил застрахователен риск „кражба,“ са неоснователни. По същество преценено, наведеният довод за липса на настъпило застрахователно събитие и доброволно предоставяне на вещта по своето естество представлява твърдение за наличие на застрахователна измама. Същата, както и наличието на друг вид престъпление, което не представлява покрит риск по договора, представляват правоизключващи възражения на ответника, които следва да бъдат доказани от него с наличието на влязла в сила присъда /решение № 181/ 03.06.2010г. по т.д. № 281/ 2009г. на ВКС, ІІ т.о./.                                                                                                                        Неоснователно е и поддържаното второ правоизклюващо възражение за неизпълнение от застрахования на съществено за интереса на застрахователя задължение, произтичащо от т.11.5.2, раздел II Каско от ОУ задължение, а именно в срок от 36 ч. от узнаването за настъпване на кражба или грабеж на МПС лично или чрез свой представител да уведоми застрахователя като подаде писмено уведомление в най-близкия офис на застрахователя, да му предаде оригиналното свидетелство за регистрация на застрахованото МПС и всички налични комплекти ключове, което е значително за интереса му във връзка със сключения договор за застраховка.                                                    Общата разпоредба на чл. 211, т. 2 от КЗ /отм./ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Според задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК /решение № 49/ 29.07.2013г. по гр.д. № 840/ 2012г. на ВКС, І т.о., решение № 15/12.ІV.2012 г. по т. дело № 454/2011 г. на състав от ІІ-ро т. о. и др./ неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед  интереса на застрахователя, като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятства доказването на обстоятелствата, при които е настъпило или определянето на размера на дължимото обезщетение. От анализа на всички посочени по- горе разпоредби на КЗ /отм./ относно ограничаване отговорността на застрахователя, може да се направи изводът, че наличието на такава причинна следва да се изследва и доказва във всяка една от тези хипотези, като тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който са позовава на правоизключващите възражения.                                                                      В настоящия казус, видно от първоинстанционното дело, подобно доказване не е проведено. Липсват ангажирани каквито и да са доказателства, че несвоевременното с оглед предвидения в ОУ 36 часов срок писмено уведомяване на застрахователя, респективно предаването на свидетелството за регистрация, макар и то да е извършено в първия работен ден, е с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.                                                                    Нещо повече, налице е задължителна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроса включително дали оставянето на регистрационния талон на откраднатото моторно превозно средство, обект на застраховка „Каско на МПС” в автомобила при настъпване на застрахователното събитие /какъвто не е процесния случай/ се явява значително, с оглед интереса на застрахователя, неизпълнение на задълженията по застрахователния договор /напр. решение № 211/ 06.12.2012г. по т.д. № 1029/2011г. на І т.о. на ВКС, както и решение № 79/ 29.06.2012г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 802/ 2011г. /. В същата е прието, че това обстоятелство само по себе си не се явява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задълженията по застрахователния договор и следователно, не е основание за пълен отказ по смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ. Прието е и че клауза в ОУ, съгласно която застрахователят не дължи обезщетение когато свидетелството за регистрация на МПС част І и/или част ІІ и/ или документите за собственост на МПС са оставени в МПС, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието й с повелителните норми на КЗ и е посочено, че оставянето на регистрационния талон на откраднатото моторно превозно средство при вече настъпило застрахователно събитие е основание само за намаляване на застрахователното обезщетение съгласно чл. 207, ал.2 от КЗ.                                                По аргумент и от изложеното, соченото неизпълнение на задълженията на застрахованото лице не би могло да се квалифицира като значително с оглед интереса на застрахователя. Като неотговарящо на предпоставките по чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./ същото не е основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, нито предпоставя намаляването му, каквото искане е направено, в евентуалност във въззивната жалба.                                      Тук следва да се посочи, че искане по чл.207, ал.2 изр.2 КЗ /отм./ за намаляване на размера на застрахователното обезщетение поради неспазване на предписанията на застрахователя /хипотезата на чл.207, ал.1 предл.първо КЗ /отм.//, е направено за първи път пред настоящата инстанция, без включително да се поиска назначаването на специализирана експертиза за определяне обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи.                                                                                                                                   След като изводите на въззивния съд изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да се потвърди.                                                                                                                                  С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемия се следват сторените пред настоящата инстанция разноски. Същите възлизат в размер на 2 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъдат присъдени изцяло. Доколкото така заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред въззивна инстанция, включваща както отговор на въззивната жалба, така и явяване в съдебно заседание, е в минимален съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, възражението за неговата прекомерност се преценява като неоснователно.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 747/19.10.2016 г. по т.д. № 138/2016 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 2 300 (две хиляди   лева, представляваща сторени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: