РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер    41/20.02. 2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      трети февруари                                                                        Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    741          по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „С” ЕООД гр. Варна срещу решение №122/30.06.2014 г. по т.д. №37/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен предявения от Т.М.Р. , гражданка на Руската Федерация, против „С” ЕООД гр. Варна иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.87 ЗЗД за сумата от 126 629 евро, дадена на отпаднало основание – развален предварителен договор от 30.09.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение предвид постановяването му в нарушение на процесуалните правила и необоснованост, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск.

          Въззиваемата страна оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Депозирана е и въззивна частна жалба от Т.Р. срещу определение №384/17.09.2014 г. по т.д. №37/2014 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, а именно: присъждане на претендираните от ищцата в първоинстанционното производство разноски в пълен размер.

          Ответната страна оспорва частната жалба, счита обжалваното определение за правилно и моли за неговото потвърждаване.

          И двете въззивни жалби са редовни, депозирани са в срок от надлежни страни срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което същите са допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

          По въззивната жалба на „С” ЕООД гр. Варна:

          Предмет на производството пред окръжния съд е предявения от Т.Р. против „С” ЕООД иск по чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.88 ЗЗД вр. с чл.87 ЗЗД за сумата от 126 629 евро. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, вземането на ищцовата страна произтича от развален предварителен договор от 30.09.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, индивидуализирани в т.1.1 от договора, на продажна цена общо за сумата от 126 629 евро. Сключването на окончателния договор е следвало да се извърши най-късно до 01.06.2009 г., като продавачът – ответник по иска се е задължил да прехвърли собствеността веднага след получаването на акт 16 и въвеждането на сградата в експлоатация т.2.1. от договора.

          Основният спорен въпрос между страните е този относно това, дали представеният по делото предварителен договор обективира валидно договорно съглашение между тях. Касае се за частен диспозитивен, а в една та част – т.1.2 и за свидетелстващ документ, имащ характера на разписка. В тази връзка и предвид оспорване истинността на документа, по първоинстанционното дело са назначени единична и тройна СГЕ, а във въззивната инстанция е допуснат и разпитан свидетел. Тъй като документът е подписан от ответника, негова е тежестта на доказване наличието на подправка, като защита срещу формалната доказателствена сила, а в частта, в която същият документ има правната характеристика на свидетелстващ и че е неверен, за да се опровергае материалната му доказателствена сила.

          От заключението на единичната и тройната СГЕ безспорно се установява, че подписът на представляващия ответното дружество негов управител е положен саморъчно за „Продавач” върху документа. Установено е също, че и подписът на ищцата за „Купувач” е положен от нея. Ирелевантна за спора се явява констатацията на експертите относно печата на дружеството – ответник, тъй като подписът на законния представител на търговеца е достатъчен да го ангажира със съответното волеизявление. Вещите лица от тройната СГЕ са приели, че подписът на управителя на „С” ЕООД е положен пръв. След това е отпечатан текста на документа и накрая е положен подписа от ищцата. Че подписът на ищцата е положен от нея след печатния текст на документа се установява и от заключението на единичната СГЕ /л.98/. По-горе установеното от вещите лица обаче, не е достатъчно да обоснове извода, че документът не е автентичен, а оттам и да се приеме, че формалната доказателствена сила на документа е опровергана. Допустимо е подписът да се полага и върху празен лист, така наречия бланкет, при последващо попълване на текста. В този случай подписът се счита за валиден. Необходимо е в процесния случай да се докаже, че след полагане на подписа от управителя на ответното дружество, друго лице, различно от подписалия го, е попълнило бланкета, за да се приеме, че материализираното в документа изявление не е направено от издателя. В  тази връзка пред настоящата инстанция е разпитан и св. Усманов. От неговите показания обаче се установи единствено, че управителят на ответното дружество е разполагал с бланкети, носещи подпис и печат. Може само да се предполага, че те са били на дружеството, тъй като Усманов не свидетелства за тяхната принадлежност. Ответната страна не ангажира други доказателства, опровергаващи истинността на предварителния договор в неговата цялост в това число и материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ – разписката /т.1.2 от договора/ за получаване на исковата сума.

          Предвид обвързващата доказателствена сила на разписката, че исковата сума е платена от купувача на продавача, ищецът се явява изправна по договора страна. С оглед доказаното неизпълнение на поетите договорни задължения в рамките на определения краен срок 01.06.2009 г., а и след това, както и липсата на готовност по време на процеса от ответника да престира дължимото, съдът приема, че ответникът е неизправна по договора страна. Последното обосновава и извода, че за ищеца-купувач е възникнало потестативното му право да развали сключения с ответника договор. Ищецът не е ангажирал доказателства изявлението за разваляне да е достигнало до ответника, още повече, че в представената нотариална покана на л.7 е цитиран предварителен договор от друга дата, поради което съдът приема, че развалянето на договора е станало с подаването на исковата молба в съда.

          Съобразно изложеното по-горе и на осн. чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.88 ЗЗД, даденото  от изправната страна подлежи на връщане, поради което исковата претенция за сумата от 126 629 евро е изцяло основателна и доказана, поради което се уважава.

          Като е обосновал аналогичен краен резултата по мотиви, сходни с изложените, към които на осн. чл.272 ГПК настоящият състав на препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          Следва да се потвърди като правилно и определение №384/17.09.2014 г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата на ищцата за присъждане и на адвокатско възнаграждение. Към представения списък по чл.80 ГПК, липсват доказателства ищцовата страна да е заплатила такова възнаграждение, поради което и съобразно т.1 от ТР №1/2013 г. на ВКС ОСГТК, такива разноски не следва да й се присъждат.

          На основание горепосоченото съдът не присъжда разноски /адв. възнаграждение/ на въззиваемата страна и за настоящата инстанция, тъй като по делото е представен договор за правни услуги и списък за разноски, но без доказателства същите да са направени, така както изисква и чл.78 ал.1 ГПК.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №122/30.06.2014 г. по т.д. №37/2013 г. на Добрички окръжен съд, както и определение №384/17.09.2014 г. по същото дело, постановено по реда на чл.248 ГПК.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.