Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                              № 58/   06.03.2015г.,                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна      търговско   отделение

на         двадесет и осми януари                        Година 2015

      в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                 А.Братанова

      при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  742   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

    Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

    Образувано е по подадена въззивна жалба от „Алфа Банк” АД – Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” № 40, действаща чрез клона с фирмено наименование „Алфа Банка – клон България”, ЕИК 831694000, гр.София, ул.”Цариградско шосе” № 99  срещу решение № 862/25.09.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 665/2014г., с което е отвърлен иска й  срещу „ОДИСЕЙ 96” ЕООД  / н./, гр. Варна, ЕИК 103061657, с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, за установяване привилегия на ищеца в качеството му на кредитор по сключен между страните договор за поръчителство, инкорпориран в т. 7.3 от Договор за кредит № 72-32/2007 от 11.12.2007 г., произтичаща от възмезден характер на договора за поръчителство и обуславяща поредност на удовлетворяване на вземанията по чл. 722 ТЗ както следва: за сумата 799 510.77лв. - по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и за сумата 3 585,66 лв. - по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, като неоснователен и същата е осъдена да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 80 лв., представляваща дължима държавна такса по т. д. № 665/2014г. по описа на ВОС, ТО, на основание чл. 694, ал. 2 ГПК. По съображения за неправилност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПРИВИЛЕГИЯТА  на вземането на Банката срещу длъжника „ОДИСЕЙ 96” ЕООД  /н./,гр. Варна, ЕИК 103061657, произтичащо от поръчителство  по Договор за кредит № 72-32/2007 от 11.12.2007 г., както следва : за сумата 799 510.77лв. с привилегия  по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и за сумата 3 585,66 лв. – с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

    Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

    Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

    Предявеният иск е с правно основание чл.694 ТЗ.

    От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

По силата на договор за кредит № 72-32/2007 „Продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт" от 11.12.2007 г.,   „Алфа Банк” АД – Гърция, гр.Атина, действаща чрез клона си с фирмено наименование „Алфа Банка – клон България”, ЕИК 831694000, гр.София, е предоставила на кредитополучателя Д. А. Н. кредит в размер на 275 400 евро. Кредитът е обезпечен с ипотеки върху имотите, посочени в т. 7.1 и 7.2 от договора, и с поръчителството на „Одисеи 96" ЕООД съгласно т. 7.3 от договора. Поради неплащане в срок на уговорените вноски кредитът е обявен за изцяло изискуем и банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по гр. д. № 8118/2010 г. на ВPC срещу кредитополучателя и поръчителя, а съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение е установено с влязло в сила решение по т. д. № 1897/2012г. по описа на ВОС, по предявен иск от кредитора по чл. 422, ал. 1 ГПК. Към датата на предявяване на вземанията на Банката  в производството по несъстоятелност  на „Одисей 96” ЕООД същите са в размер на 803 096,43 лв., от които 799 510.77 лв., възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и 3 585.66 лв. – възникнали след тази дата. Вземанията  са приети от синдика и одобрени от съда.  С определение № 458/04.02.2014г. по т.д. № 2367/2013г. на ВОС  е прието възражението на длъжника „Одисей 96” ЕООД за допускане  корекция в списъка на приетите вземания  на Банката, като в поредността на вземанията по чл.722 ал.1 ТЗ за главница и лихви, вместо такива по чл.722 ал.1 т.8 и т.9 от ТЗ същите да бъдат по чл.722 ал.1 т.11 ТЗ.    

С определение № 1229/26.03.2014г. по т.д. № 60/2012г.  на ВОС е одобрен списъка на приетите от синдика вземания  на кредиторите на „Одисей 96” ЕООД по чл.685 ал.1 ТЗ, публикуван в ТР по партидата на дружеството на длъжника на 09.12.2013г., с постановена промяна в т.4 на отношение на „Алфа Банк – клон България”, гр.-София, като вземанията й по чл.722 ал.1 ТЗ за главница и лихви вместо по чл.722 ал.1 т.8 и т.9 от ТЗ стават по чл.722 ал.1 т.11 ТЗ.

Основният спор между страните се свежда до това дали договорът за поръчителство между поръчителя – „Одисей 96” ЕООД /н./  и Банката –кредитор за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя, инкорпориран в Договор за кредит № 72-32/2007г. от 11.12.2007г. е възмезден или безвъзмезден.

При съществуващото налично колебание по този въпрос в теорията и съдебната практика, настоящият състав възприема становището, че възмездността на договора за поръчителство следва да бъде ценена във всеки конкретен случай, като в процесния следва да се ограничи от наведените от ищеца основания за това.

На първо място Банката извежда възмездния характер на сключения между нея и „Одисей 96” ЕООД договор за поръчителство, инкорпориран в Договор за кредит № 72-32/2007г. от 11.12.2007г., от постигнатите в чл.7 вр.чл.7.3 от Договора за кредит договорености, съгласно които предоставените на Банката обезпечения се явяват условие за усвояване на суми по кредита.  Позовава се и на т.7 от Общите условия  за предоставяне на ипотечен  кредит за покупка и строителство и на кредит за реконструкция, ремонт или други нужди, приложими към Договор № 72-32/2007г. от 11.12.2007г., съгласно които средствата по кредита се предоставят само в случай, че са изпълнени изискванията за обезпечаването му. Позовава се на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 97/30.05.2013г. по гр.д. № 442/2012г., ІV г.о.

Преди всичко цитираната задължителна съдебна практика е неприложима към процесните отношения, тъй като регулира различни взаимоотношения и в различно от несъстоятелността производство. Изискването за обезпечаване на договора за банков кредит не предпоставя възмезден характер на обезпечителната сделка, тъй като по последната липсва насрещна престация. При изплащане на дълга, поръчителят ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор до размера на платения дълг. Но това е предоставена от закона възможност  - чл.146 ЗЗД, а не уговорена между страните по обезпечителната сделка насрещна престация за поетата отговорност за чужд дълг. Следва да бъдат споделени  и преобладаващите съображения в съдебната практика, че след като кредиторът е предпочел да се конкурира в производството по несъстоятелност на поръчителя, има сериозни основания за приеме, че основният длъжник също едва ли е платежоспособен. Което от своя страна означава, че при евентуално упражняване на регресни права на поръчителя – несъстоятелен длъжник не е сигурно връщането на изплатения дълг в масата на несъстоятелността.

На второ място възмездният характер на договора за поръчителство се обосновава с това, че  и двата договора – за банков кредит и за поръчителство – са сключени от Д. А. Н., съответно в качеството му на физическо лице и на органен представител на „Одисей 96” ЕООД. С оглед на това се твърди, че имуществото на дружеството е обременено за сметка на правата на едноличния собственик на капитала съобразно чл.123 ТЗ – право на печалба и на ликвидационен дял. При така изведената взаимовръзка между кредитополучателя и дружеството- поръчител, липсва твърдяното увеличаване на имуществото на  „Одисей 96” ЕООД.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

                       Р       Е       Ш      И       :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 862/25.09.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 665/2014г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен

срок  от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :