Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.Варна, №  77/ 21.03.2014 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П.ХОРОЗОВА въззивно т.д.№ 743 по описа за 2013 год. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от пълномощника на Д.В.К. против решение № 48/30.07.2013 г. по т.д.№ 48/2013 г. по описа на РОС, с което е отхвърлен искът на въззивника против С.Д.ХХ ООД с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения на ИОС на ответното дружество, проведено на 17.12.2009 г., които са следните: 1. Да не се приемат ГФО на дружеството за 2006 г., 2007 г. и 2008 г.; 2. За търсене на отговорност от Д.В.К. в качеството му на бивш управител на дружеството, за лошото финансово състояние и за загубите на дружеството към 31.12.2008 г.; 3. За упълномощаване на управителя да завежда търговски и наказателни дела срещу Д.К. в качеството му на бивш управител за лошото финансово състояние на дружеството за натрупаните към 31.12.2008 г. загуби и нанесените му щети.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В нея са изложени подробно аргументирани оплаквания за пороците, от които според въззивника страда обжалваното решение /необоснованост, постановяване в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, вкл. доводи, относими към неговата недопустимост/. Претендира се отмяната му от въззивния съд и постановяване на друго по същество, с което исковата претенция за отмяна на решенията на ОСС на С. Д.ХХ ООД от 17.12.2009 г. да бъде изцяло уважена.

Против жалбата е постъпил писмен отговор от С.Д– ХХ ООД гр.Т., чрез А.М.А., с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по предмета на въззивното производство, с оглед изложеното в жалбата и служебните правомощия на съда, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Исковата молба е предявена на 28.12.2009 г. и с нея се атакува законосъобразността на решения на ОСС на С.Д.- ХХ ООД, проведено на 17.12.2009 г. Искът е бил заведен в законоустановения преклузивен срок по чл.74 ал.2 ТЗ, като към горната дата ищецът е притежавал качеството на съдружник в ответното дружество. На посочените основания искът е допустим, респективно е допустимо и обжалваното решение.

По конкретните оплаквания, съдът приема следното:

І. Атакуваните решения са били взети от ОСС на С.Д. – ХХ ООД и действително касаят дейността на органи на С.Д.ЕООД, доколкото първото дружество е едноличен собственик на капитала на второто. По принцип, представляващият едноличния собственик на капитала на С. Д. ЕООД може в това си качество и сам да вземе решенията, респективно да предприеме действията, предмет на оспореното събрание, във връзка с приемане на ГФО, търсене на отговорност от бившия управител и завеждане на дела против него във връзка с управлението на С. Д. ЕООД /законът вменява в изключителна компетентност на общото събрание на съдружниците в ООД да взема решения относно участието му в други търговски дружества – чл.137, ал.1 т.6 ТЗ, то обаче може да приема и решения по всякакви други въпроси, касаещи дружеството/.

Неточно в решението на РОС е посочено, че решенията на ИОСС на С.Д. – ХХ ООД по протокол от 17.12.2009 г. са относими към „дружеството”, но това само по себе си не опорочава съществено постановения съдебен акт и не води до неговата недопустимост или незаконосъобразност. Доколкото предмет на производството по чл.74 ТЗ са всички решения, обективирани в посочения протокол, то тяхното пренасяне в диспозитива на решението поначало не е било необходимо, а именно при извършването му е било допусната горната неточност. Съдът я квалифицира като очевидна фактическа грешка, с оглед сходството в наименованията на двете дружества, като при нужда същата може да бъде поправена по предвидения в закона ред. Видно е, че независимо от допуснатата грешка, съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран.

ІІ. Общото събрание е било свикано от оправомощено лице, а именно управителят му А.М., който е бил вписан в ТР като такъв от 25.11.2009 г., а е бил избран от ОСС още на 21.04.2009 г. Следва да се отбележи, че искът на Д.К. с правно основание чл.74 ТЗ против това решение е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 96/2009 г. на РОС.

ІІІ. В производството по чл.74 ТЗ ищецът не може успешно да се позовава на нарушения по свикването на ОСС, които не засягат негови членствени права /в частност относно редовността на връчените покани до останалите съдружници/. По същия начин не може да релевира пороци в тяхното представителство на ОСС при неговото провеждане. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обоснована с нормата на чл.26 ал.2 ГПК, израз на която са например постановените от ВКС определения № 677/20.10.2011 г. по т.д.№ 1165/2010 г. на ІІ т.о. и № 772/12.12.2011 г. по т.д.№ 118/2011 г. на І т.о.

ІV. В тази връзка необсъждането на въпроса за истинността на документите, касаещи изцяло и само правата на други съдружници, които при това не са встъпили като съищци в производството с оглед възможността, предоставена от чл.74 ал.3 ТЗ, не може да се счете за съществено процесуално нарушение. Макар че съдът неправилно в мотивите си е приел, че по този въпрос е налице влязло в сила съдебно решение по т.д. № 57/2011 г. на РОС, това обстоятелство не води до незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

V. Правилно в обжалваното решение е прието, че с подписването на протокола от председателя на ОСС и избрания протоколчик са удовлетворени изискванията на закона досежно формата на протокола, от която произтича и неговата доказателствена стойност. Видно е, че всички присъстващи, чиито дялове образуват 71.4 % от капитала, са гласували единодушно по въпросите от дневния ред, респективно единодушно са приели оспорените от ищеца решения. За вземане на решенията е нужно обикновено мнозинство, което се определя според броя на притежаваните дялове на всички съдружници. С оглед размера на дяловете на съдружниците, не са налице и основания да се приеме, че изискванията за кворум не са били спазени. В тази връзка в обжалваното решение са изложени и подробни мотиви, към които въззивният съд препраща.

VІ. Ирелевантен за спора е доводът, че констатациите в протокола от 17.12.2009 г. за наличие на отговорност, която може да бъде вменена на бившия управител на СТАРИЯ ДЪБ ЕООД, са неверни. Мотивите за вземане на конкретните решения не подлежат на съдебен контрол, тъй като целесъобразността на същите е извън обхвата на иска по чл.74 ТЗ.

По изложените съображения въззивният съд приема, че жалбата против решението по т.д.№ 48/2013 г. по описа на РОС е неоснователна, поради което и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/30.07.2013 г. по т.д.№ 48/2013 г. по описа на РОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: