О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 833

 

                                             гр.Варна, 12.12.2015 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                              ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. № 743 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ВЕСЕЛА” ООД, със седалище гр.Варна срещу определение N 3486/13.10.2015 г., постановено по т.д.N 950/2015 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото.

 Жалбоподателят излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че твърденията по исковете се свеждат до наличие на валидно възникнали облигационни отношения между страните по договор за изработка.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението за прекратяване и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна „Специализирана болница за активно лечение на окнологични заболявания Д-р М* А* М* – Варна” ЕООД, в писмен отговор, оспорва жалбата и моли съда я остави без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

В исковата молба въз основа на която е образувано т.дело №950/2015 г. на ВОС ищецът излага, че с влязло в сила решение по в.т.д.N 346/2012 г. по описа на ВнАС са отхвърлени предявените от него срещу СБАЛОЗ „Д-р М* М*” ЕООД, искове с правно основание чл.266 от ЗЗД, за заплащане на сумата от  420 190.32 лв., претендирани като възнаграждение за допълнително извършени СМР извън обема на сключения договор от 08.08.2008 г., Приложение 1 и за заплащане на сумата 20 282.81 лв., претендирана като  възнаграждение за  извършени СМР извън обема на договора от 08.08.2008 г., Приложение 2, както и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение.

С оглед отхвърляне на претенциите, предявени на договорно основание, ищецът претендира заплащане на сумата от 318 325.97 лева, като стойността на извършени разходи, с която е обеднял, а ответникът съответно се е обогатил, вложени в строителен обект на ответника, подробно описани в Таблица № 1 към Тристранен приемо-предавателен протокол от 16.07.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забавено изпълнение на главницата в размер на 10 000 лева, за периода  17.07.2010 г. до предявяване на иска. Претендира се и заплащане на сумата от 15 365.76 лева, извършени разходи, с която стойност е обеднял ищеца и се е обогатил ответника, вложени в обект на ответника, съгласно Таблица № 2 към Тристранен приемо-предавателен протокол от 16.07.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 7 725.25 лева, претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на  главницата, за периода 17.07.2010 г. до предявяване на иска.

С оглед дадените от съда с определение от 26.06.2015 г. указания, ищецът е уточнил, че доколкото всички СМР, са извършени в интерес на ответника и одобрени от същия, то в условията на евентуалност предявява същите претенции, позовавайки се на института на водене на чужда работа без пълномощия.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че спорът за дължимостта на сумата на договорно основание е разрешен със сила на пресъдено нещо по т.д. № 1336/2010 г. по описа на ВОС и възз.т.д. № 346/2012 г. по описа на ВАпС, като е отречено правото на ищеца да претендира суми по договора за СМР, сключеното споразумение от 16.07.2010 г. и тристранният протокол. Независимо от това, в новообразуваното производство, ищецът е навел идентични правопораждащи факти, обосноваващи претенция за заплащане на СМР, като извършени в изпълнение на договора от 08.08.2008 г.,  споразумението от 16.07.2010 г. и тристранният протокол за СМР, които според съда са обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по т.д. № 1336/2010 г. по описа на ВОС и възз.т.д. № 346/2012 г. по описа на ВнАС.

Действително от мотивите на решението по възз.т.д. № 346/2012 г. по описа на ВнАС се установява, че стойността на претендираните допълнителни СМР, надвишава договорената между страните цена на договора, сключен по реда на ЗОП, което представлява нарушение на законовите разпоредби и при липса на доказателства за наличие предпоставките на чл. 43, ал. 2 ЗОП, водещи до изменение на договора, стойността на допълнителните СМР, не може да се претендира като неизплатена част от уговореното възнаграждение по договора.

Позовавайки се на това съдебно решение, с което е отречено правото му да претендира заплащане на възнаграждение за допълнително извършени СМР, ищецът е навел твърдения, че допълнителните СМР са извършени във връзка с предмета на договора, приети са от страна на възложителя, но извън предвидената от страните цена, която не може да бъде надвишавана, поради което и не са предмет на сключения договор по реда на ЗОП.

Макар за същите да не е възникнало договорно правоотношение, с оглед на специфичните изисквания на ЗОП, доколкото извършените СМР са довели до намаляване патримониума на ищеца и съответно до увеличаване патримониума на ответника, като това имуществено разместване е осъществено без наличието на правно основание, ищецът претендира заплащане на сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка и представляваща стойността на извършените разходи за изпълнение на СМР, т.е. твърденията покриват фактическия състав на чл.59 от ЗЗД.

Наред с това, ищецът твърди, че извършените от него допълнителни СМР са приети от ответника и се ползват от него, като работата е уместно извършена, изцяло в интерес на ответника. Тези твърдения сочат на първата хипотеза на гестията а именно чл.61, ал.1 от ЗЗД, която ищецът претендира в условията на евентуалност.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, следва да бъде направен извода, че претенциите за заплащане само на материалите и разходите, които е направил ищецът за изпълнението на строително-монтажните работи, следва да бъдат разгледани  на плоскостта на неоснователното обогатяване, в хипотезите на чл.59 и чл.61 от ЗЗД.

С оглед на гореизложенто, съдът намира, че определението на ВОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато на ВОС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение N 3486/13.10.2015 г., постановено по т.д.N 950/2015 г. по описа на ВОС и ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: