Р Е Ш Е Н И Е

 

36 /Варна, 18.02.2015 г.

 

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на 28.01.2015 год.  в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 744/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. Чл. 735, ал.3 ТЗ.

 Образувано е по въззивна жалба на НАП - София против решение № 151/02.10.2014 год., постановено по т.д. № 75/2007 год., с което ДОС е прекратил производството по несъстоятелност на «СТЕФАН КАРАДЖА» ЕООД и е постановил заличаването на длъжника, на основание чл.735 ТЗ.

В предявената въззивна жалба се излага, че въззивникът е кредитор с предявени, приети и неудовлетворени публични вземания и е процесуално легитимиран да обжалва постановеното решение. Поддържа се, че масата на несъстоятелност не е изчерпана.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа.

Въззиваемата страна «СТЕФАН КАРАДЖА» ЕООД – в несъстоятелност не е изразила становище по основателността на предявената въззивна жалба.

Синдикът не е легитимиран да участва по в производството по чл. 735, ал.3 ТЗ и не е конституиран като страна. Последният е депозирал  писмено становище,  съобразно което масата на несъстоятелността следва да се счита за изчерпана.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна по смисъла на чл. 613а ТЗ, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 735, ал.3 ТЗ. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

 Предмет на обжалване е решение на съда по несъстоятелност, постановено по реда на чл. 735, ал.1, т.2 ТЗ.

Обжалваното решение е постановено при спазване на изискванията на чл. 733 – 735 ТЗ. Съдът е приел, че масата на несъстоятелността е изчерпана и липсват непродаваеми вещи. Приел е още, че са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на производството и заличаването на търговското дружество.

Основният предмет на спора пред настоящата инстанция е свързан с наличието на активи, дерогиращи извода за изчерпване на наличната маса както следва:

1. Въззивникът поддържа, че съобразно справка, издадена от сектор «Пътна полиция» къв ОДМВР – Добрич,  дружеството – длъжник притежава 26 броя МПС, за които синдикът не е представил информация за състояние, местонахождение и евентуално осребряване.

Спорните движими вещи съставляват МПС, регистрирани в периода 1974 год. – 1991 год. Съобразно представеното от синдика становище, всички налични движими вещи са реализирани, негодните такива – като резервни части. Получените средства са разпределени съобразно частични сметки от 27.11.2009 год.; 09.07.2010 год., 09.11.2011 год., 05.11.2012 год. и окончателна сметка за разпределение от 25.03.2013 год. Синдикът не е предприел действия по бракуването или отписването на МПС поради липса на оригинални регистрационни талони.  В масата на несъстоятелността липсват налични МПС.

Трайна е съдебната практика по въпроса, че установяването на налично неосребрено имущество от масата на несъстоятелността е в тежест на кредитора, предприел обжалване по реда на чл. 735, ал.3 ТЗ. Липсващите движими веши, които не могат да бъдат продадени и за които не са налице данни къде се намират, не могат да обосноват извод за продължаване на производството по несъстоятелност /Определение № 804 от 2.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 538/2012 г., II т. о., ТК/. Въззивникът не е установил наличие на имущество, което може да бъде осребрено, вкл. липсват данни нито в чие държане се намират твърдяните движими вещи, нито за тяхното местонахождение. Фактът,  че движимите вещи не са снети отчет по реда на чл. 143, ал.6 ЗДП не презумира, че същите са налични.

2. Неоснователни са и възраженията, обосновани с разпоредителна сделка, обективирана по нот.акт № 51, том 4, рег.№ 2534, нот.дело № 500/2014 год.  с дата 04.08.2014 год., по силата на която след провеждане на заключителното събрание на кредитора, синдикът е продал при условеията на пряко договаряне имущество на стойност 25 000 лева. По делото са представени доказателства, че окончателното договаряне е осъществено след предварителен договор от 10.02.2011 год., по силата на който в масата на несъстоятелността са постъпили средства в размер на 25 000 лева – цена на обособена част «зърноплощадка» в с.Стражица. Плащанията са осъществени на 11.02.2011 год.; 02.05.2012 год.; 23.07.2012 год.; 13.09.2012 год. и 06.12.2012 год.  /така представени 5 бр. Банкови извлечения от особената сметка на несъстоятелността/. Сключването на окончателния договор е осъществено след плащането на пълната продажна цена.

Следователно – коментираната от въззивника разпоредителна сделка не е източник на нови и неразпределени постъпления в масата на несъстоятелността и не дерогира извода за нейното изчерпване.

 

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното решение не страда от твърдяните пороци и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 151/02.10.2014 год., постановено по т.д. № 75/2007 год., с което ДОС е прекратил производството по несъстоятелност на «СТЕФАН КАРАДЖА» ЕООД и е постановил заличаването на длъжника, на основание чл.735 ТЗ

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:

 

.