РЕШЕНИЕ

   № 217

               гр.Варна, 25.07.13 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 03.07.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                     РАДОСЛАВ С.

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 746 по описа за  2012  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по редовността и допустимостта на жалбата и иска на „Б” ЕООД - гр.Варна, сега със седалище - гр.Смолян. С въззивната жалба се обжалва решение №1399/05.10.2012 г. по т.д. №435/2011 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен искът по чл.422 -ГПК на „Б” ЕООД - гр.Варна срещу М.М.Е. ***.  Производството е протекло със събиране на доказателства в открито с.з. и с изслушване пренията на страните.

Въззивникът „Б” ЕООД – гр.Смолян чрез процесуалния си представител изразява в с.з. противоречиво становище, като счита, че ако се приеме, че подписът под адвокатското пълномощно не е на К. – управител на ищцовото дружество, тогава няма въззивна жалба, съдът не може да постави решение и следва да върне жалбата. Същевременно счита, че действията му без представителна власт са потвърдени от К. в с.з. и иска не прекратяване, а продължаване на производството по делото.

Ответницата по жалбата - М.М.Е. *** чрез процесуалния си представител счита, че целият исков процес е опорочен от момента на подаване на исковата молба и цялото производство по делото следва да бъде прекратено. Моли за присъждане на разноските.

Въззивният съд, за да се произнесе относно редовността и допустимостта на жалбата и иска, съобрази следното:

          Съдът с разпореждане от 18.12.2012 г. е оставил производството по жалбата без движение за представяне на пълномощно за упълномощаване на адв.К. да подаде въззивната жалба, както и оригиналното пълномощно за процесуално представителство на ищеца по първоинстанционното производство на л.14, тъй като същото е копие, незаверено за вярност, като при неизпълнение жалбата ще бъде върната. С молба от 07.01.2013 г. на въззивника чрез адв.К. е представен само оригинал на същото пълномощно на л.14 от първоначалното дело. Това адвокатско пълномощно е генерално, а не за процесуално представителство на адв.К. по конкретното дело, като включва и право да завежда от името на „Б” ЕООД – гр.Варна всякакви искове, молби, жалби и други подобни. Съдът предвид това с определение от 14.01.2013 г. е оставил производството по делото повторно без движение, като е задължил въззивника – ищец с оглед твърденията в отговора на жалбата за неподписване на исковата молба и пълномощното от управителя  на дружеството - И.С.К. да потвърди чрез последния в едноседмичен срок всички процесуални действия на адв. К. по делото, в т.ч. и подаването на въззивната жалба, с нотариално заверена декларация, като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. С молба от 28.01.2013 г. чрез адв.К. е представена нотариално заверена декларация на И.С.К., рег. №404/25.01.2013 г., с която той декларира, че лично е подписал исковата молба и всички пълномощни на адв.К. и потвърждава всички извършени от него съдопроизводствени действия. Съдът след констатация на вписана в търговския регистър промяна в седалището и адреса на управление на ищеца отново е указал на въззивника да уточни идентификацията си съобразно вписванията в търговския регистър и да посочи настоящ адрес на управителя К., като представи и заверено за вярност копие на личната му карта, като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. С молба от 13.02.2013 г. чрез адв.К. е посочено, че понастоящем седалището и адресът на управление на дружеството са - гр.Смолян, ул.”Д П” №16, ет.3 и са представени копие от личната карта на И.С.К., в която е посочен постоянен адрес на същия – гр.Варна, ул.”Т В” №7, ет.1, и нот.заверена дакларация от него, рег. №774/12.02.2013 г., с която декларира, че настоящият му адрес е постоянният му адрес по лична карта и че не е обявявал настоящ адрес. С определение от 27.02.2013 г. съдът е конституирал като въззивник „Б” ЕООД – гр.Смолян 4700, ул.”Д П” №16, ет.3, с управител - И.С.К., и вписал същия в списъка на лицата за призоваване вместо досегашния въззивник – „Б” ЕООД- гр.Варна. Предвид възраженията в отговора на жалбата, че лицето И.С.К. не е подписало исковата молба и адвокатското пълномощно, които по същество са  възражения за недопустимост на иска и жалбата, въззивният съд е приел, че във връзка с оставената без движение жалба следва да събере доказателства за проверка дали подписите под исковата молба и под представения оригинал на адвокатско пълномощно на л.64 от въззивното дело, както и под представените декларации на л.71 и л.78 и декларацията по чл.13, ал.4 - ЗТР, са положени от управителя на „Б” ЕООД - И.С.К., като за целта е назначил съдебно-графологична експертиза и е задължил управителя К. на основание чл.176-ГПК да се яви лично в с.з., за да даде обяснения във връзка с подписването на исковата молба и адвокатското пълномощно, дейността на дружеството и предаване парите на ответницата М.Е. във връзка с представения с жалбата договор за заем и записа на заповед от 01.12.2010 г. и техния произход, с предупреждение за отговорността при неявяване по чл.176, ал.3 - ГПК. Съобщенията до К. на посочения от него в декларацията му настоящ и постоянен адрес - гр.Варна, ул.”Т В” №7, ет.1, не са му връчени на адреса, като, видно от отразяванията на длъжностното лице по призоваванията на този адрес такова лице няма; всички съобщения и уведомления до адресата стоят залепени и призовките не са потърсени.

          От заключението на съдебно-графологичната експертиза на вещото лице Е.А.А., изслушано в с.з. на 09.04.2013 г.,  се установява, че подписите срещу „С уважение” под исковата молба от 13.02.2012 г., срещу „Упълномощител” в адвокатско пълномощно от 15.02.2012 г., срещу „Декларатор” в нот.заверена декларация от 25.01.2013 г., както и срещу „Декларатор” в декларация за истинност на заявените обстоятелства по чл.13, ал.4  от Закона за търговския регистър, не са положени от И.С.К.. Само подписът, положен срещу „Декларатор” в нот.заверена декларация от 12.02.2013 г. за настоящ адрес е положен от И.К.. В с.з. на 09.04.2013 г. адв.К.  твърдеше, че различията в подписите се дължат на артритни изменения и схващания на четири от петте пръста на дясната ръка на К..  Вещото лице в обясненията си пред съдебния състав и страните опроверга тези твърдения, като категорично посочи, че изследваните подписи са с по-добра обработеност дори от подписа на лицето върху заявлението за издаване на документи за самоличност, което изключва да са положени от лице с нарушена координация на движенията.  Адв. К. се опита също така да представи във въззивното производство друг екземпляр на приетата вече от съда нотариално заверена декларация от 25.01.2013 г., рег. №404/25.01.2013 г., за който твърдеше, че е втори идентичен оригинален екземпляр. Същият беше оспорен от защитата на ответницата като съставен постфактум. Документът беше предявен на вещото лице,  което заяви, че още при външен оглед се установява разлика в подписите, а и във втория документ съществува ръкописен текст, който липсва в изследваната декларация, ето защо не би могло той да е втори екземпляр на последната. След отговора на вещото лице адв.К. заяви, че не желае да се приема този документ като доказателство по делото.

Въпреки невъзможността за съобщаване лично на управителя К., същият беше доведен от адвоката си в с.з. на 09.04.2013 г. При снемане на обясненията му по реда на чл.176 – ГПК съдът установи следното: Противно на декларираното с декларацията на л.78 К. не живее на посочения от него самия и в личната му карта постоянен и настоящ адрес – гр.Варна, ул.”Т В” №7, ет.1, а на неуточнен адрес в Промишлената зона на гр.Варна към с.Тополите при С С /собственик на „Ф 98” ЕООД – гр.Варна, който по твърдения на  адв.К. в молба на л.95 от първоначалното дело му е предал оригиналът на договор за заем от 01.12.2010 г./. К. не знае, че седалището на фирмата му е в гр.Смолян и не е стъпвал там, заявява, че шефът на фирмата бил С С и той възможно е да знае, отскоро разбрал за делото, като Симеонов му казал, че търси пари от М., той е човекът, който се занимава с този въпрос, не може да каже дали М.Е. има отношения с фирма „Б” ЕООД, издържа се от събиране и предаване на желязо за вторични суровини, заявява, че това е дейността, която върши от две години, учудва се, че от нея могат да се съберат 308 000 лв и признава, че парите не са негови, а са на С С – управител на „Ф 98” /очевидно погрешно сочи фирмата като „Ф”/, през цялото време говори за друга фирма на С С в с.Тополите, а за фирма „Б” ЕООД не знае;  обяснява, че отскоро познава адвоката /К./, към него го насочил Симеонов, когато ходил във „Ф”/„Ф”/, не знае името му – уточнява, че се казва Андреев, в началото не отговаря дали го е упълномощавал да води делото от негово име, накрая заявява, че му е подписвал пълномощни, че той ги е подписвал, но ръката му не работила; при предявяване от съда на исковата молба, пълномощното и първата декларация потвърждава „Да, подписите са мои”.

В с.з. на 09.04.2013 г., а и по-късно, К. не е правил изявления за потвърждаване на процесуалните действия по делото, извършени от негово име без представителна власт,  в т.ч. тези на адв.К., като напротив, твърдял е, че именно той е подписал исковата молба, адвокатското пълномощно и декларацията от 25.01.2013 г. Тази негова позиция в с.з. за лично предприети действия не предполага по начало потвърждаване на същите като извършени без представителна власт.

Обясненията на К. на зададените му от съда въпроси бяха спонтанни и непринудени, като съдебният състав се увери от поведението му, че същият е напълно адекватен, нелабилен и без психически отклонения. С изключение на твърденията му за лично полагане на подписа си върху исковата молба, адвокатското пълномощно и декларацията от 25.01.2013 г., които се опровергават от заключението на СГЕ, останалите му обяснения и признания отразяват очевидно достоверно действителното положение по спора. Представените епикризи и частни медицински експертизи са във връзка с искане за отвод на съдебния състав, не е искано тяхното приемане и същите не са били приети като доказателства по делото. Обясненията на К. освен това се потвърждават и от показанията  му от 04.03.2013 г. по ДП №377/12 г. на ОД на МВР-Варна, приложено по настоящото дело, от които се установява, че не знае нищо за фирма с наименование „Б” ЕООД и още по-малко да й е бил управител, никога през живота си не е подписвал никакви документи, свързани с дейността й – договори, декларации или каквито и да е други, не познава лицето И.К. – адвокат от САК и никога през живота си не го е упълномощавал, не познава лицето М.Е., никога не е сключвал каквито и да е договори с нея, не разполага с абсолютно никакви средства и не е предоставял заеми на никого, никой по никакъв повод не го е водил пред нотариус да подписва документи.

Предвид оспорване на заключението на единичната съдебно -графологична експертиза на вещото лице Е.А. от защитата на въззивника е назначена от съда тройна съдебно-графологична експертиза, а предвид оспорване на нейното заключение - този път от защитата на ответницата, е назначена повторна тройна съдебно-графологическа експертиза. Първата тройна СГЕ с вещи лица  А.М., Б.Б. и И.М. е дала заключение, че и петте изследвани подписи са положени от И.С.К.. Втората тройна СГЕ с вещи лица А.С., М.Н. и Е.Х. е потвърдила изводите на единичната СГЕ на вещото лице Е.А., като е дала заключение, че подписите върху исковата молба, адвокатското пълномощно от 15.02.2012 г.,  декларацията за истинност на заявени за вписване обстоятелства по чл.13, ал.4 от ЗТР и  декларацията с нот.заверка рег.№404/25.01.2013 г. /л.71 от възз.д./ не са положени от И.С.К., като подписът само в декларация с нот.заверка, рег. №774/12.02.2013 г. относно настоящия адрес на К. /л.78 от възз.д./ е подписана от него. За целите на настоящото производство не е нужно и не се обсъждат заключенията на двете тройни СГЕ в частта им относно автентичността на подписа на ответницата върху записа на заповед от 01.12.2010 г.

Въззивният съд възприема като обективни, незаинтересовани и правилни заключенията на единичната и повторната тройна СТЕ, които са дали непротиворечиви и обосновани отговори на поставените им въпроси. Първата тройна експертиза е дала невярно и некомпетентно заключение, което съдът не кредитира. Тя е дала превес основно на експериментални образци на подписа, взети от  К., които могат лесно да се манипулират, като лицето имитира друг подпис, и представляват поради това ненадежден сравнителен материал, който сериозните графолози не вземат предвид, установено от обясненията на вещите лица от повторната СГЕ в с.з. от 03.07.2013 г. Същевременно са пренебрегнати указанията на съда да се ползват за сравнителен материал безспорно положени от К. подписи. Първата тройна СГЕ освен това е пренебрегнала най - същественият признак – степента на обработеност на подписа, съответстваща на писмено-двигателните навици на лицето, като при констатирани различия само по този признак е достатъчно според обясненията на вещите лица от повторната СГЕ да се направи категоричен извод, че подписите не са положени от соченото лице. Дори и сега - предвид треморът на ръката, има леко, не-голямо изменение в подписа на К., който е запазил характерните си признаци и по тях може да бъде идентифициран. За вариантност на подписа според вещите лица от повторната СГЕ изобщо не може да се говори, като предвид различната степен на обработеност и различния строеж на изследваните подписи и подписа, който полага К., се касае за подписи, положени от друго лице. Дори подписите в нотариално -заверения спесимен от подписа на К. в търговския регистър и нот. заверената декларация, рег.№404/25.01.2013 г. не са изпълнени от К. , а от друго лице, което е подписвало и други документи вместо К..

При тези събрани доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, въззивният съд прави следните изводи:

Исковата молба не е подписана от законния представител на ищцовото дружество – И.  С.К., а от неизвестно трето лице. Адвокатското пълномощно от 15.02.2012 г., с което е упълномощено Адвокатско дружество ”И.К. и партньори” да завежда от името на „Б” ЕООД – гр.Варна искове, молби, жалби и други подобни не е подписано от законния представител на ищцовото дружество – И.  С.К., а от неизвестно трето лице. Макар че в с.з. К. твърди, че подписите са негови, от непротиворечивите заключения на единичната и повторната СГЕ, от обясненията му в с.з. и показанията му по ДП №377/12 г., от  липсата на адвокатско пълномощно по конкретното дело и пред двете инстанции, се установява, първо, че подписите върху исковата молба и адвокатското пълномощно не са на К., и второ, че той изобщо няма знание като вписан управител на „Б” ЕООД – гр.Варна за предприемани от името на същото дружество процесуални действия във връзка с воден иск  срещу М.Е. ***. Напротив, установи се, че той не знае нищо за дейността на „Б” ЕООД, за промяна на седалището й в гр.Смолян и дори, че е управител на това дружество, като за шеф счита лицето С С  /управител на „Ф-98” ЕООД – гр.Варна/, който му осигурява подслон и поминък – събиране и предаване на желязо за вторични суровини. Че това е така, се потвърждава и от обстоятелството, че и спесименът от подписа му, и декларацията за истинност на заявените за вписване обстоятелства, подадени в търговския регистър във връзка с пререгистрацията на „Б” ЕООД са положени от друго лице, а не от К..  Установи се също така, че не познава М.Е. /ответницата по иска/, не знае същата да има отношения с „Б” ЕООД, не е сключвал договори с нея, не разполага със средства и не й е продоставял заем, като Симеонов му казал, че търси пари от М. и той е човекът, който се занимава с този въпрос. Според обясненията на К., познава адвоката си /адв. К./ отскоро, като към него го насочил Симеонов, и очевидно това е така, тъй като не знае името му и го нарича в с.з. Андреев.

От всичко това следва да се направи категоричен извод, че дружеството – ищец изобщо не е упражнило правото си на иск, като не е изразило правно валидна воля за това чрез управителя си К..  Искът само привидно е воден от „Б” ЕООД – гр.Варна /сега – гр.Смолян/. От негово име е действало друго трето лице, подписало неистинска искова молба и неистинско генерално пълномощно на Адвокатско дружество ”К. и партньори”, въз основа на което адв.К. е движил целия процес. Това трето лице очевидно цели да прикрие участието си и затова е поставило в ход исковия процес чрез възбуждането му от друго подставено лице – търговец. Фактът, че този търговец - ”Б” ЕООД поначало е бил пререгистриран въз основа на неистински документи, неподписани от управителя му, установено от заключенията на СГЕ, както и обстоятелството, че издаденото неистинско адвокатско пълномощно е с пълномощия не по конкретното дело, а изобщо за водене на всякакви искове от името на дружеството, сочат, че това дружество, което няма данни да развива някаква дейност, се използва като подставена, а не истинска, страна по сделки и ищец по дела.

По повод оставяне на производството по жалбата и иска без движение като нередовни се установи без съмнение, че правото на иск не просто е упражнено ненадлежно – без представителна власт от ищеца, а не е изобщо упражнено от посочения в исковата молба ищец – „Б” ЕООД. От негово име е действало друго трето лице, подписало вместо управителя му исковата молба и адвокатското пълномощно на адв.К., който в последствие е подавал всички молби, допълнителна искова молба и въззивна жалба по делото. Исковият процес, образуван по исковата молба на „Б” ЕООД, е опорочен от самото начало поради неистински упражнено право на иск и неистинско упълномощаване, което влече опорочаване на всички последващи процесуални действия по делото, в т.ч. подаването на жалба, с изключение на тези, предприети от въззивния съд в процеса относно редовността и допустимостта на жалбата и иска. Опорочени са подаването на допълнителна искова молба и други молби с искания, както и на въззивната жалба от адв.К., както и приемането им за подадени в срок. Само ненадлежно извършени процесуални действия могат по указания на съда да се потвърждават от страната  съгласно чл.101, ал.1 – ГПК. Това не важи за процесуални действия, които законът не допуска и представляват злоупотреба с процесуални права. Недопустимо е исковата молба до съда да не изхожда от посочения в нея ищец, а адвокатското пълномощно да не изхожда от посочената в него страна - упълномощител. Ето защо установените във въззивното производство неистинско предявяване на иска и подаване на въззивната жалба от адв.К. въз основа на неистинско адвокатско пълномощно, представено на л. 64 от възз. дело, са порочни процесуални действия, представляващи по същество злоупотреба с процесуални права, и не могат да бъдат поправяни от страната, съответно поправените действия не могат да бъдат считани за редовни от момента на  извършването им по реда на чл.101, ал.1 и 2 – ГПК. Процесът, развил се въз основа на неистински иск и неистинска жалба, е опорочен изцяло и е недопустим. Постановеното по такъв процес съдебно решение е също недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството и по първоначалното, и по въззивното дело – на прекратяване.

Въззивният съд за пълнота намира за нужно да посочи, че исковата молба и жалбата са останали нередовни и няма потвърждаване на извършените от името на ищеца процесуални действия от управителя К. в указания от съда срок. Декларацията с нот.заверка рег.№404/25.01.2013 г. /л.71 от възз.д./, представена с молба от 28.01.2013 г. чрез адв.К., с която И.К. като управител на „Б” ЕООД декларира, че лично е подписал исковата молба и адвокатските пълномощни на адв.К. и Адвокатско дружество ”И.К. и партньори” по първоинстанционното и въззивното дело и потвърждава всички извършени от  адв.К. съдопроизводствени действия, е неистинска, установено от заключенията на единичната и повторната тройна СГЕ. Съгласно тях подписът върху нея срещу „Декларатор” въпреки нотариалната му заверка не е положен от И.К.. Неистинска е и декларацията, в частта й в която К. декларира, че лично е подписал исковата молба и адвокатските пълномощни, като е установено от СГЕ, че подписите върху тях не са положени от К.. Има освен това представено по делото само едно адвокатско пълномощно, което не е по конкретно дело, така че е неистинска декларацията за подписани адвокатски пълномощни на адв.К. и Адвокатско дружество ”И.К. и партньори” по  първоинстанционното и въззивното дело.

Следователно, няма валидно потвърждаване от управителя К. на всички процесуални действия по делото, в указания от съда срок, който е изтекъл на 06.02.2013 г., считано от връчване съобщението на въззивника чрез адв.К. на 30.01.13 г. /л.68/. Няма направено и в с.з. на 09.04.2013 г. изявление от К. за потвърждаване на процесуалните действия  по делото, нито в който и да е по-къснен момент до приключване на устните състезания. Потвърждаване от страната след изтичане на дадения от съда срок не би и могло да се зачете за редовно изпълнение. Съгласно чл.101, ал.3 – ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Не е изпълнено в срок и указанието на съда въззивникът да посочи настоящ адрес на управителя К.. Единствената декларация по делото, доказано подписана от К., рег. №774/12.02.2013 г. е с неистинско съдържание, като на сочения настоящ адрес лицето не е намерено и не живее. Следователно, по начало не са отстранени от ищеца в указания му срок нередовностите на иска и жалбата и това само по себе си е основание за обезсилване на съдебното решение и за прекратяване на производството по първоначалното и по въззивното дело по нередовните иск и жалба.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №1399/05.10.2012 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№435/2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по същото дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. №746/2012 г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Б” ЕООД – гр.Смолян, ЕИК – 103837922, представлявано от И.С.К., чрез адв. И.К.К. ***-а, да заплати на М.М.Е., ЕГН – **********,***, сумата 1988 лв – съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.