О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………/ гр.Варна, ……… 2013 год.

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в подготвително заседание на 08.11.2013 г. в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

ЧЛЕНОВЕ: А* Б*

П* Х*

                                      

като разгледа докладваното от съдия П.Х* в.т.д. № 746 по описа на ВАпС за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Въззивникът А** ООД гр.София обжалва частично решение № 30/21.08.2013 г. по т.д.№ 212/2012 г. по описа на СОС.

Според диспозитива на решението, въззивникът е осъден да заплати на С* ООД с.Айдемир сумата 3 132.05 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 4 768 лв.

Видно е, че въззивникът обжалва решението в частта, с което са „приети за основателни предявените от С* ООД искове за заплащане на сумата от 35 000 лв., съставляваща заплатен аванс по договор от 12.03.2009 г. и сумата от 13 541.38 лв. – лихва върху тази главница … и след извършено съдебно прихващане на насрещно признатите с решението искови претенции, А** ООД е осъден да заплати…”. Горните обстоятелства липсват в диспозитива на обжалвания съдебен акт.

Силата на пресъдено нещо се създава според обективните и субективни предели на решението, посочени в диспозитива му, като мотивите не се ползват с подобна сила.

В случая, диспозитивът на съдебното решение не съдържа всички нужни реквизити, а именно какво в пълна степен постановява съдът по съществото на спора – чл.236 ал.1 т.5 ГПК. На първо място, не е посочено нито фактически, нито правно основанието за присъждане на сумата. На следващо място от диспозитива не е видно, че предмет на делото са били два обективно кумулативно съединени иска – първоначален /основен/ и насрещен, като частично произнасяне има само относно насрещния иск /неправилно назован обратен/. Предявените искове са действително разгледани от съда, видно от мотивите на решението, но не са намерили надлежно отражение в диспозитива, нито пък в него е отразено, че присъдената сума е формирана след компенсация.

Мотивите на първоинстанционния съд не подлежат на обжалване. Напротив, именно диспозитивът на решението е предмет на инстанционен контрол, т.к. въззивният съд е втора инстанция по същество при ограничен въззив и следва да направи свои самостоятелни изводи по спора в обема, в който той е пренесен във въззивната инстанция.

Предвид това, че съдът е формирал воля в мотивите си, но е пропуснал да я обективира в диспозитива на решението, въззивният съд счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на СОС за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, а именно за допълване на диспозитива на постановеното решение в съответствие с изложените мотиви по разгледаните искови претенции.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д.№ 746/2013 г. по описа на ВАпС.

ВРЪЩА делото на Силистренския окръжен съд за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 30/21.08.13 г. по т.д.№ 212/12 г., съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

След изпълнение на процедурата по чл.247 ГПК, делото следва да бъде изпратено обратно на Варненския апелативен съд, за предприемане на действия по разглеждане на жалбата на А** ООД.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: