Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

41/ 10.02.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                    търговско   отделение

на     двадесет и втори януари                              година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Р.Славов       

                     П.Хорозова                           

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  747   по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

         Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена въззивна жалба от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19, представлявана от юрисконсулт М.Б. против решение № 599/24.06.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2408/2012г., в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК в частта за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът С.В.С., ЕГН ********** дължи на ищеца „Банка ДСК” ЕАД сумата от 203,21 евро, представляваща разлика над 608,67 евро до сумата 811,88 евро- наказателна лихва за периода от 07.10.2010г. до 01.11.2011г., за която е издадена Заповед № 10162/09.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по частно гр.д. № 16717/2011г. по описа на ВРС, 34-ти състав, като неоснователен. По съображения, изложени в жалбата и свеждащи се основно до това, че изчислявайки претендираните наказателни лихви в.лица по приетата тройна ССчЕ не са включили и дължимите застраховки и такси управление, които са съобразени в извлечението от счетоводните книги на Банката в т.3 – „наказателна лихва от 07.10.2011г. до 01.11.2011г. в размер на 811,88 евро” и които суми длъжникът се е задължил да заплати  съгласно чл.24 ал.1 т.6 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит. Претендира съдебно-деловодни разноски по представен списък и юрисконсултско възнаграждение.

         Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

         Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

         Предмет на настоящото въззивно производство е отхвърлителната част на решението досежно разликата в размера на  присъдената наказателна лихва от 608,67 евро и претендираната такава от 811,88 евро.

         В споразумението от 08.09.2010г. страните по ДБК са обективирали изявленията си относно размера на дължимите към него момент суми, като е посочена и лихва в размер на 2 588,90 евро, която следва да бъде капитализирана. На същата дата Банката е капитализирала лихва в размер на 3 074,02евро, като със следваща операция е сторнирана капитализацията на сумата от 515,20 евро, с което размера на капитализираната лихва е изравнен с този по споразумението. Пред вид на това заключението на тройната ССчЕ  е изготвено в два варианта : вариант 1 – при декапитализация на 3 074,02евро, реално осъществена от Бантата и вариант 2  - при декапитализация на 2 588,90 евро – съгласно сключеното на 08.09.2010 г. споразумение. И настоящият състав на съда приема за релевантен към процесните отношения вариант 2 на експертизата, тъй като този вариант отчита постигнатите между страните договорености. Съгласно този вариант към 01.11.2011г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, задължението на ответниците към Банката възлиза на 69 879,89 евро, от които 608,67 евро наказателни лихви. Срещу приемането на заключението Банката не е възразила. Тя не е и поискала изясняване на механизма, по който е изчислена наказателната лихва, въпреки изрично вменената й за това доказателствена тежест с доклада по делото. Пред вид на това неизяснен остава въпроса, поставен за първи път във въззивната жалба, с преклудирана процесуална възможност за допълнителна ССчЕ, дали при изчисляване на този размер на наказателната лихва в.лица са се съобразили с новелата на чл.24 ал.1 т.6 от Общите условия  на ДБК и дали в този размер са включени дължимите според Банката застраховки и такси управление. При това положение исковата претенция се явява недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

         Като е достигнал до аналогичен правен извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

         С оглед изхода на спора разноски не се присъждат.

         Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 599/24.06.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2408/2012г., в обжалваната му част.

         В необжалваната част решението  е влязло в сила.

         Разноски не се присъждат.

         Решението е окончателно.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ: