Р Е Ш Е Н И Е

 

43/20.02.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.01.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 748 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от „Е П М”АД срещу решение № 889/06.10.2014г. по т.д. № 883/14г. на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на „С Е 5” ЕООД с.Обретеник, общ. Борово, обл.Русе, при участие на трето лице-помагач на станата на ответника -ДКЕВР сумата общо в размер на 32 813,77лв., представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника, по издадени от ответника 8 броя фактури за „Фотоволтаична електрическа централа”, находяща се в с.Обретеник, обл.Русе с №№ 0001100485/11.10.2012г.; **********/06.11.2012г.; 0001100994/06.12.2012г.; **********/07.01.2013г.; 0001101594/05.02.2013г.; 0001101896/05.03.2013г.; 0001102215/03.04.2013г.; 0001102530/07.05.2013г., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 15.05.2014 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД, както и на сумата от 2813,01лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 32 813,77лв. за периода от 11.07.2013г. до 15.05.2014г., на основание чл.86 от ЗЗД: Осъдил е „Е П М” АД да заплати на „С Е 5” ЕООД, ЕИК 201113024, сумата от 2940,08 лева, представляваща направените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушение на процесуалния и на материалния закон. Счита, че решението на ВАС за отмяна на решение на ДКЕВР няма обратно действие. Административният акт е допускал предварително изпълнение и плащанията са извършени на правно основание. Прави довод, че в тежест на ищеца е съществувало нормативно въведено задължение за заплащане на цена за достъп до ел.разпределителната мрежа и същото не е отменено с отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР. Не е налице фактическият състав на чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, тъй като отмененото решение не представлява отпадналото основание. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски. 

Въззиваемата страна „С Е”ЕООД чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Решенията на ВАС, отменящи Решение Ц-33 имат обратно действие, поради което следва да се направи извод, че същото никога не е било част от правния мир и никога не е пораждало правни последици. Излага се също, че основание за заплащане на временната цена за достъп не е закона, а решение № Ц-33/2012год., като с отмяната му отпада са обратна сила и дължимостта на временната цена.

Третото лице –помагач на страната на въззивника – ДКЕВР, чрез писмено становище, счита решението за недопустимо по отношение на него, поради което иска, производството да бъде прекратено в тази част, относно жалбата-  счита жалбата за основателна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители, както и чрез писмени бележки на същите.

ВнАС прецени следното:

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД от „С Е 5”ЕООД, ЕИК 201113024, с. Обретеник, общ. Борово, обл.Русе, срещу  „Е П М”АД, за връщане на сумата от 32 813,77лв., представляваща платени  за периода септември 2012г.-април 2013г. цени за достъп до мрежата на ответника,. както и акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава върху процесната главница в размер на 2 813,01лв. Излага, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на  „Фотоволтаична централа с въведени мощностти: І-ви етап-97,52КW, и втори  етап-101,16 КW, находяща се в УПИ V-736, кв.81 по РП на с. Обретеник, общ.Борово, обл. Русе. Твърди, че централата е въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго –про мрежи” АД на основание договор за присъединяване №П-Р-11-48-2011-П-Р11-114-12.04.2011г. от 14.04.2011г. и договор №ПД-Р12-114-20.08.2012г. Сочи още, че с решение N-Ц-33 от 14.09.2012 година ДКЕВР определя цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно, с размер определен в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа, като за ФВЦ на ищеца, същата възлиза в размер на 221,29лева/мегаватчас. За периода септември 2012 година – април 2013 година ответникът е издал процесните фактури за достъп на ищеца до мрежата на ответника за ФЕЦ – Обретеник: №№ 0001100485/11.10.2012г.; **********/06.11.2012г.; 0001100994/06.12.2012г.; **********/07.01.2013г.; 0001101594/05.02.2013г.; 0001101896/05.03.2013г.; 0001102215/03.04.2013г.; 0001102530/07.05.2013г на обща стойност 32 813,77лв.

Излага становище, че след отмяната на решението на ДКЕВР с решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, се дължи връщане на заплатената временна цена за достъп. Извършената отмяна на решението на ДКЕВР е основание за връщане на платената цена според ищеца, тъй като от една страна отмяната има обратно действие, а от друга-отменения административен акт се е явява основанието за плащане на процесните суми. Ищецът с нотариална покана, получена на 27.06.2013год. е поканил дружеството-ответник да върне платената сума, но изпълнение не е настъпило. Поради изложеното, иска ответника „Е П М”АД на основание чл.55 ЗЗД, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 32 813,77лв.-цена за достъп до мрежата на ответника, заплатена на отпаднало основание, ведно с лихва за забава дължима от изтичане на дадения срок с поканата до завеждане на иска в размер на 2 813,01лв., както и ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска до окончателното й заплащане.

В писмен отговор чрез процесуален представител, „Е П М”АД оспорва допустимостта на исковете, като сочи, че за защита от незаконосъобразни актове на административни органи, е предвиден специален ред:-чл.203 и сл.АПК вр.чл.203 АПК.

Оспорва  и основателността на предявените искове. Не дължи връщане на претендираните суми, тъй като те са заплатени на основание реално ползвани от ищеца услуги по предоставяне на достъп, респективно, плащанията не са извършени без основание, или на отпаднало основание. Дружеството има нормативно регламентирано задължение да заплаща цена на достъп-пар.1 т.15 ДР ЗЕ, както и на основание чл.18а ал.6 и чл.26 ал.4 от правилата за търговия с електрическа енергия.

В евентуалност исковете са неоснователни, тъй като отмяната на решението на ДКЕВР няма обратно действие и плащанията са извършени редовно.  По искане  на ответното дружество, ДКЕВР е привлечено като подпомагаща страна в процеса.

Третото лице–помагач на страната на ответника – ДКЕВР, чрез писмени становища пред ВОС, оспорва конституирането му като подпомагаща страна, като излага, че спорът  между страните е чисто търговски, произтичащ от облигационни отношения между страните.

ВАпС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори относно следното:

„С Е 5” ЕООД е собственик и произвежда електрическа енергия от възобновяем енергиен източник чрез фотоволтаична централа – „Фотоволтаична електрическа централа”, находяща се в с.Обретеник, общ.Борово, обл.Русе. Централата е  присъединена на два етапа към електроразпределителната мрежа на ответника „Е П М” АД, съответно с договори за присъединяване №П-Р-11-48-2011-П-Р11-114-12.04.2011г. от 14.04.2011г. и договор №ПД-Р12-114-20.08.2012г.

Между ”Е.ОН България Мрежи”АД /сега „Е П М”АД/ и„С Е 5” ЕООД на 31.08. е сключен  договор за изкупуване на електрическа енергия №259/2012г.

С  разпоредбата на  чл.30, ал.1 ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35/2011 г./ е въведено изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С разпоредбата на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. На 23.08.2012год. дружеството -ищец е сключило договор за достъп с ел. разпределителното дружество.  Според чл. 2 от договора, производителят заплаща на насрещната страна цена за предоставения достъп, утвърдена с решение на ДКЕВР. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че предоставянето на достъп до ел. преносната и ел. разпределителната мрежа е възмездно и се осъществява на договорно основание.

По искане на ЕРД-ва, с Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, постановено по реда на чл.32 ал.4 ЗЕ и пар. 197 ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ, са определени считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на: „ЕСО” ЕАД, „ЕВН България Електрозапределение”АД, „Е П М”АД, „ЧЕЗ Разпределение България”АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъденияването към съответната мрежа, от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена ел.енергия. Съобразно ІІІ т.10 на решението, определената временна цена за произведената от ФЕЦ на ищеца ел. енергия е 221,29лв./МВтч. Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп  е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно  и обратно правно действие и действа спрямо всички.

За периода септември 2012 година – април 2013 година ответникът е издал процесните фактури за достъп на ищеца до мрежата на ответника за ФЕЦ – Обретеник, а именно: №№ 0001100485/11.10.2012г.; **********/06.11.2012г.; 0001100994/06.12.2012г.; **********/07.01.2013г.; 0001101594/05.02.2013г.; 0001101896/05.03.2013г.; 0001102215/03.04.2013г.; 0001102530/07.05.2013г на обща стойност 32 813,77лв.

Страните не спорят, че за периода,  за който са издадени фактурите- м.септември 2012г.-м.април 2013г., ищецът е осъществявал производствена дейност и му е бил предоставен достъп от страна на ответника до електроразпределителната мрежа на последния. Не са направени възражения от страна производителя, срещу начисленото по  фактурите количество на произведената ел.енергия, по която е определена цената на предоставения достъп за конкретния период.

От представените и приети 8 бр. фактури, издадени от ответното дружество в периода 11.10.2012год.-07.05.2013год. и копия от касови бонове се установява, че за периода ищецът е заплатил цена за предоставения  през периода достъп до разпределителната мрежа на ответното дружество в общ размер от 32 813,77лв. с ДДС, определена съобразно количеството произведена ел.енергия и определената временна цена на достъп.

След процесния период е прието Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР, с което са определени окончателни цени за достъп. В същото е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО”ЕАД за производители на ел.енергия от слънчева енергия, която се изкупува по преференциални цени-2,45лв./МВч, без ДДС.

 Служебно е известно на съда, че по повод на отмяната на Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР с което са приети временните цени за достъп, е прието Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, в което се предвиждат компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, в зависимост от това, дали цената за достъп, определена с Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР е по-висока, или по-ниска от временната цена, определена с Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, като при по-ниска временна цена, разликата следва да се върне на производителя.

 Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните изводи:

ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия уреждат правата и задълженията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с достъпа на производителите до електроразпределителната мрежа, в случая на ответното дружество.

Според разпоредбата на пар.1, т.15 от ДР от ЗЕ, „Достъп” е правото на ползване на преносната, или разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия, срещу заплащане на цена.

На основание  чл.31, т.2 и 8 ЗЕ цената за достъп следва да е определена според разходите, които са необходими във връзка с управление  на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.

Съобразно чл.84, ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа. В договора следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Според чл.84 ал.3 ЗЕ, тези договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни и възмездни и са на основание сключен между тях договор в случая-цитирания Договор за достъп между страните от 23.08.2012год.. По силата на договора операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до мрежата, срещу задължението на производителя да заплати цена за предоставената услуга „достъп”. Според чл.104 ал.3 ЗЕ, редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104 ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64/2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26 ал.4 от ПТЕЕ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа. Предоставените права на ДКЕВР за регулиране на цената за достъп до електроразпределителните мрежи са посочени  в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ, а  на осн. чл.32 ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30 ал.1, т.13- в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, както  и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че  задължението за заплащане на цена на услугата достъп е елемент от съдържанието на договора за продажба на ел.енергия, като нейният размер се определя от ДКЕВР. Както се посочи, дружеството ищец, като производител, на 23.08.2012год. е сключило писмен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на оператора.  Също така,  не се спори, че ответникът е предоставял достъп и услуги свързани с него, както и че фактически ищецът е ползвал достъпа.  Следователно, страните са обвързани с договорно правоотношение относно предоставянето на услугата „достъп”, съответно са изпълнявали задълженията и са се ползвали от правата, предвидени в сключения договор за достъп. В подкрепа на този извод са и издадените фактури от ответното дружество, съдържащи описание и цени на предоставените услуги –достъп до мрежата на ответното дружество, респективно и тяхното заплащане от ищеца като производител на индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Относно основателността на исковете:

Претенциите са с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Тази законова хипотеза визира връщане на плащане, извършено на едно годно правно основание, което впоследствие е отпаднало с обратна сила.

Съобразно твърдението на ищеца, искането за връщане на платената цена за достъп за процесния период е отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г., тъй като, според ищеца, с неговата отмяна са отменени и размера на временните цени, респективно е заличило с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп. Във вразка с това твърдение, съдът счита, че следвада отбележи следното:

Изложиха се съображения, че страните са обвързани чрез валидно   облигационно правоотношение за покупко-продажба на ел.енергия-Договор за изкупуване на ел.енергия от ВЕИ № 259/2012год.. По това правоотношение електроразпределителното дружество предоставя постоянен и гарантиран достъп до собствената си електроразпределителна мрежа, срещу задължението /поето с договора за достъп от 23.08.2012год./ на ищеца като производител на ел.енергия да заплаща цена, която е определена от ДКЕВР, единствено на която по закон нормативно са определени  правомощия на регулаторен орган –чл.32 ал.1 и ал.4 ЗЕ, както и  чрез възможността да определя по посочения ред на временни, на окончателни цени и на компенсаторни мерки, при отклонение на временните цени.

Следователно, отмененият административен акт не формира основанието на извършените престации, а определя единствено техния размер.

В подкрепа на посочения извод са и следните съображения:  Съобразно чл.84 ал.2 ЗЕ, производителите на ел.енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на ел. мррежа, а според ал.3 договорите са условие за изпълнение на договорите за продажба. В този смисъл е и чл.104 ЗЕ.  Следователно, основанието за заплащане на сумите за достъп са посочените разпоредби, респективно сключения договор за продажба на ел.енергия и фактически свързаната с него предоставена и ползвана услуга „достъп” до електоразпределителна мрежа на ответното дружество.  Или, отмененият административният акт няма правопораждащ характер спрямо основанието за плащане, същият се явява  елемент от фактическия състав на възникналото търговско правоотношение,  доколкото е определило цената на същото.

С оглед на изложеното, следва да се направи извода, че отмяната с решението на ВАС на временните цени не променя възмездното правоотношение в безвъзмездно правоотношение. Поради изложеното, не се и създава задължение за доставчика за връщане на цялата получена парична престация, като получена на отпаднало основание. Това е така, тъй като, както се посочи, основанието за извършените плащания е предоставения от електроразпределителното дружество и ползван от производителя на електрическа енергия достъп до ел. мрежа на ответника.

 Ако не се сподели този извод, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, респективно до обедняване на ответното дружество, в размер на реално извършените  разходи по предоставената и ползвана услуга достъп.

Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява неоснователен. Накратко, това е така, тъй като не се установи съществуването на правно основание, по което е извършено плащането, което впоследствие е отпаднало с обратно действие. В настоящия случай, отмененият  административен акт определя само цената на предоставената услуга достъп и не е основание на извършените престации. Поради което и отмяната на административния акт не води до прекратяване на договорната обвързаност, респективно и основанието на разменените престации не отпада. Предвид изложеното, уважаването на иска за връщане на платениете суми в пълен размер, би ощетило страната, която е предоставила услугата „достъп”, съответно и би довело до неоснователно обогатяване на получателя на услугата, в размер на дължимите разходи за ползване на предоставената услуга.  С оглед на изложеното, искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на платените суми в пълен размер, поради отпадане на основанието за плащане се явява неоснователен и следва да се остави без уважение, ведно с предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. 

С оглед констатираната неоснователност на предявената претенция за реституиране на даденото на отпаднало основание, обжалваното решение следва да бъде отменено. Неоснователността на главната претенция обуславя неоснователност и на акцесорно претендираните притезания.

С оглед изхода от спора, на въззивника следва да бъдат присъдени сторените разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК  в общ размер за двете инстанции от 6 460,53 лева.

Водим от горното съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 889/06.10.2014 год. постановено по т.д.№ 883/2014 год. по описа на ОС – Варна, с което „Е П М” АД ЕИК 104518621 е осъдено да заплати на „С Е 5” ЕООД, ЕИК 201113024, , при участието на трето лице помагач на страната на ответника -Д К Е В Р, гр.София, сумата в размер на 32 813,77лв., представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника, по издадени от ответника 8 броя фактури за „Фотоволтаична електрическа централа”, находяща се в с.Обретеник, обл.Русе с №№ 0001100485/11.10.2012г.; **********/06.11.2012г.; 0001100994/06.12.2012г.; **********/07.01.2013г.; 0001101594/05.02.2013г.; 0001101896/05.03.2013г.; 0001102215/03.04.2013г.; 0001102530/07.05.2013г., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 15.05.2014 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД, както и на сумата от 2813,01лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 32 813,77лв. за периода от 11.07.2014г. до 15.05.2014г., на основание чл.86 от ЗЗД, както и  сумата от 2940,08 лева, представляваща направените в производството разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове.

ОСЪЖДА „С Е 5” ЕООД, ЕИК 201113024, със седалище и адрес на управление с.Обретеник, общ.Борово, бл.Русе, ул.”Околчица” №7, представлявано от Мирена Красимирова Великова  да заплати на „Е П М” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс, кула Е, бул.”Владислав Варненчик” 258, сумата от 6460,53 лева,  разноски по делото, на основание чл. 78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: