РЕШЕНИЕ

 

№     114                                       08.05.2014 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                    търговско отделение

На осми април                                                                                                  2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Магдалена Недева

                                                                           Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 75 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК. Образувано е по жалбите на П.Д.Д. срещу решение №16/05.07.2013 г. постановено по т.д.244/2012 г. на СОС, в частта с която е уважен иск с правно основание чл. 422 ГПК предявен от „П К Б Б” ЕАД до размера на сумата 29 700 лв. и срещу допълнително решение № 1100/17.12.2013 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка при изписване на датата на процесния договор и насрещна въззивна жалба на „П К Б Б” АД в частта с която е отхвърлен искът за разликата над 29 700 лв до предявения размер от общо 49 399,20 лв.

Въззивникът П.Д.Д. навежда оплаквания за неправилност на постановеното решение в уважената част на иска, поради липса на изпълняемо право по издадения изпълнителен лист по ч.гр. д. 455/2009 г. на ДРС, тъй като същото е погасено чрез договора за спогодба, с който се новират паричните задължения установени с изпълнителния лист и евентуално по възражение за преклузия на осн. чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Претендира се отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила  и отхвърляне на иска. Претендира отмяна на допълнителното решение поради незаконосъобразност. Счита, че грешката не би могла да бъде заличена по реда на чл. 247 ГПК, поради съществуващото несъответствие между определения от ищеца спорен предмет, представените доказателства с формираната в мотивите на решението воля на съда.

Въззивникът „П К Б Б” АД обжалва решението в отхвърлителната част като неправилно, счита, че съдът незаконосъобразно е взел предвид извършени плащания в размер на 21 515 лв. направени след издаване на изпълнителния лист.

С писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК П.Д. оспорва допустимостта на въззивната жалба на „П К Б Б” АД, по съображения че пълномощното на адв. Б. /л. / 21 е общо, евентуално основателността, като счита  и с оглед разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК която съдът е съобразил.

С писмен отговор „П К Б Б” АД, оспорва основателността на въззивната жалба на П.Д. по първоначалното решение по изложени в отговора съображения и с бланкетен отговор по допълнителното решение.

Въззивните жалби са подадени в срок, при наличието на правен интерес. Съдът в производство по чл. 267 ГПК се е произнесъл по неоснователността на възражението за липса на процесуална легитимация по насрещната въззивна жалба, поради което счита, че жалбите и на двете страни са допустими.

Съдът след проверка на основание чл. 269 ГПК констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение. Наведените в жалбата срещу допълнителното решение оплаквания за произнасяне по недопустим иск са неоснователни. Погрешно посочена в исковата молба – година на сключване на договора 2012 г вместо 2008 е техническа грешка и не се отразява на формулирания с исковата молба предмет на спора, поради което са незаконосъобразни доводите, че съдът се е произнесъл по друг иск.

По съществото на спора:Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, който е в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК и е допустим.

Ищецът „П К Б Б” АД претендира установяване със сила на пресъдено нещо на вземания произтичащи от обявен за предсрочно изискуем договор за банков кредит № 200 -499806/16.09.2008 г. за които е издаден изпълнителен лист от 25.08.2009 г. в производство по чл. 417 т. 2 ГПК вр. с чл.418 ГПК предмет на ч.гр.д. 455/2009 г. на РС гр. Дулово и по молба вх.№ 28/13.01.2012 г. е образувано изп. дело № 20128340400007 на ЧСИ Ервин Юсеинов вписан под № 834 в КЧСИ впоследствие прехвърлено при ЧСИ Георги Г. под № 269/2012 г..

Спори се съществуват ли вземанията по издадения въз основа на заповед за парично задължение изпълнителен лист, предвид постигнатото между страните и частично изпълнено извънсъдебно споразумение от 14.10.2009 г., което според ответника има характер на договор за спогодба и с него са погасени съществувалите задължения по договора за банков кредит. При условия на евентуалност се поддържа недопустимост на иска на осн. чл. 147 ал. 1 ЗЗД евентуално изтекла давност, поради подаване на молбата за образуване на изпълнително производство повече от 2 години след издаване на изпълнителния лист.

Предмет на настоящото производство е установяване съществуването на вземания за които е издаден изпълнителния лист, въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК вр. с чл. 417 ГПК за общо 49 399,20 лв. от които  46 389,17 лв. просрочена главница; 2 728,31 лв законна лихва от 21.08.2009 г. до окончателното плащане; 281,72 лв. наказателна лихва и 987,98 лв. деловодни разноски, които П.Д.Д., в качеството си на поръчител по договор за банков кредит № 200 -499806/16.09.2008 г. дължи солидарно с И Г. И и Й Г Жа, поради обявяване на дълга за предсрочно изискуем на осн. чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Няма спор, че ищецът по реда на чл. 418 ГПК вр. с чл. 417 ал. 2 ГПК се е снабдил с изпълнителен лист на 25.08.2009 г. по ч.гр.д. 455/2009 г. на РС гр. Дулово. Изпълнителното производство е образувано две години и четири месеца по - късно видно от молба вх.№ 28/13.01.2012 г. След издаване на изпълнителния лист между страните по спора е постигнато извънсъдебното споразумение /л. 10 от първ.д./ с него са установени задълженията, така както са определени в  изп. лист от 25.08.2009 г. на ДРС – общо 49 399,20 лв., но със следващите договорени клаузи са направени взаимни отстъпки насочени към постигане на целения резултат  - доброволно плащане на главницата и вече определените лихви. В полза на длъжниците са отпаднали наказателните лихви за забава и дългът е разсрочен. Падежите на отделните вноски са съобразени по размер с очакваните постъпления от субсидии, които длъжникът Иван Г. получава като земеделски производител. Последната голяма вноска от 7 000 лв. е с падеж през м. август 2012 г. Вместо договореното обезпечение – запис на заповед, което при липса на средства би било неефективно в полза на кредитора длъжникът Г. е обезпечил остатъка на дълга с реален залог върху транспортни средства. Видно от назначената ССЕ в първоинстанционното производство извършените плащания след обявяване на кредита за предсрочно изискуем са общо на стойност 21 515,12 лв. , като непогасената главница е в размер на 29 700,01 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следните правни изводи: Изпълнителният лист като процесуална ценна книга, удостоверяваща и материализираща правото на принудително изпълнение, трябва да възпроизвежда съдържанието на диспозитива на изпълнителното основание, което от своя страна е изискуемо и ликвидно притезание на кредитора. В случая след като е бил снабден с изпълнителен лист, ищецът вместо да се насочи към принудително изпълнение на изискуемото си и ликвидно вземане, чрез образуване на изпълнително производство, е постигнал споразумение с длъжниците, които са погасили част от задълженията, а останалите са разсрочени и всичко това е станало преди образуване на изпълнителното дело. Затова и ответникът по реда на чл. 414 ГПК е възразил срещу заповедта за изпълнение която му е връчена на 12.09.2012 г. че задължението, дори и да е възникнало валидно е вече погасено. Съдът намира, че със споразумението от 14.10.2009 г. страните са внесли съществени изменения с съществувалите договорни отношения. Задълженията са частично платени /18 000 лв. към момента на сключването му/, отпаднали са наказателните лихви и има нови падежи за остатъка от дълга. В резултат на постигнатото споразумение е отпаднала предсрочната изискуемост на дълга, възникнали са нови различни задължения, затова при неизпълнение на това споразумение, ищецът не може да се позовава на издадения по - рано изпълнителен лист, въз основа обявения за предсрочно изискуем кредит. Новото изискуемо и ликвидно вземане на кредитора възникнало по силата на споразумението е различно от първоначално обективираното в изпълнителния лист от 25.08.2009 г. Налице са правопогасяващи вземането на длъжника факти, които са възникнали до момента на образуване на изпълнителното производство, поради което съдът е длъжен да ги вземе предвид. Аргумент в тази насока е разрешението на чл. 433 ал. 1 т.1 ГПК при общата хипотеза на образувано изпълнително производство, че то се прекратява при представени доказателства за плащане преди образуване на изп.дело. Настоящата хипотеза е различна от спиране на изпълнението по смисъла на чл. 454 ГПК. В последния случай, при вече образувано изпълнително производство се спира изпълнението по искане на длъжника, с възможност за разсрочване на дълга и продължаването му при неизпълнение. Докато постигнатото между страните по делото споразумение предхожда образуването на изпълнително производство. Затова кредиторът не може да се ползва от вече издадения изпълнителен лист по отношение на възразилия по реда на чл. 414 ГПК длъжник и следва да докаже спрямо него съществуването на вземане в качеството му на поръчител по обявения за предсрочно изискуем банков кредит. С оглед на вече изложеното за преуреждане на отношенията с постигнатото споразумение за отпадане на предсрочната изискуемост на дълга съдът намира, че не се доказва съществуването на вземането  предмет на иска.

Именно поради преобразуващото действие на постигнатото споразумение с което отпада предсрочната изискуемост на дълга не е настъпила и преклузия по чл. 147 ал. 1 ЗЗД на която се позовава ответникът.

Поради еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта с която е отхвърлен иска на „П К Б Б” ЕАД , а в останалата част на се отмени и се постанови решение за отхвърлянето му.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК на П.Д. следва да се присъдят поисканите и доказани съдебни разноски в размер на сумата 4 098 лв. от които 3 500 лв. адвокатски хонорар за първа инстанция. Предвид изхода на спора съдебни разноски  на „П К Б Б” ЕАД не се присъждат.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

ПОТВЪРЖДАВА решение №16/05.07.2013 г. постановено по т.д.244/2012 г. на Силистренския окръжен съд, в частта с която е ОТХВЪРЛЕН предявения иск.

ОТМЕНЯ решение №16/05.07.2013 г. постановено по т.д.244/2012 г. на Силистренския окръжен съд в останалата му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване по отношение на П.Д.Д. ЕГН **********, че същият дължи на „П К Б Б” ЕАД със седалище гр. София и адрес на управление бул”Т А” № NN  ЕИК 130598160  сумата 29 700,01 лв.  произтичаща от обявения за предсрочно изискуем дълг по договор за банков кредит № 200 -499806/16.09.2008 г. за които е издаден изпълнителен лист от 25.08.2009 г. в производство по чл. 417 т. 2 ГПК вр. с чл.418 ГПК предмет на ч.гр.д. 455/2009 г. на РС гр. Дулово.

ОСЪЖДА „П К Б Б” ЕАД със седалище гр. София и адрес на управление бул”Т А” № 26  ЕИК 130598160 да плати на на П.Д.Д. ЕГН **********,*** , сумата 4 098 лв. съдебни разноски за двете инстанции.

ОСТАВЯ без уважение въззивната жалба на П.Д.Д. срещу допълнително решение № 1100/17.12.2013 г за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение №16/05.07.2013 г. постановено по т.д.244/2012 г. на Силистренския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :