РЕШЕНИЕ

 

№  4220.02.2015г. гр Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                  търговско отделение       трети състав

В публично заседание на двадесети януари 2015 г.

 в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Магдалена Недева

                                                               Петя Хорозова

при участието на секретаря Д.Ч.  сложи на разглеждане въз.т.д. № 752 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Банка ДСК” ЕАД със седалище гр. София срещу решение № 162/20.10.2014 г., постановено по т.д.1/2014 г. по описа на ДОС, с което са отхвърлени предявените срещу И.И.Х. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите 110 831 лв. главница по договор за банков кредит от 17.11.2008 г. 19 815,67 лв. договорна лихва за периода 23.08.2012 г. до 15.11.2012 г. и сумата 2 463,20 лв. наказателна лихва и 1 273,66 лв. неплатени заемни такси по договора към 15.11.2012 г. и са присъдени 4 500 лв. съдебни разноски.

С въззивната жалба се иска отмяната на обжалваното решение като неправилно и уважаване на иска. Сочените пороци са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост .

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е допустима.

В постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.

След извършена служебна проверка на основание чл. 269 ГПК съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на инстанция по съществото на спора съдът приема за установено:

Ищецът „Банка ДСК” ЕАД твърди, че по силата на сключен договор за ипотечен кредит от 17.07.2008 г. е предоставил на ответника И.И.Х. кредит в размер на 115 000 лв., който е усвоен, но плащането по него е преустановено на 26.07.2012 г. По заявление от15.11.2012 г. е  издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ по ч.гр.д. № 3962/2012 г. по описа на XIХ с. на ДРС на 16.11.2012 г. и е издаден изпълнителен лист в полза на взискателя за сумите 110 831 лв. главница по договор за банков кредит от 17.11.2008 г.; 19 815,67 лв. договорна лихва за периода 23.08.2012 г. до 15.11.2012 г. и сумата 2 463,20 лв. наказателна лихва и 1 273,66 лв. неплатени заемни такси по договора към 15.11.2012 г.. След възражение по чл. 415 ГПК е предявен настоящият иск. 

В писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът изразява становище за частична неоснователност на исковата молба, като признава наличието на сключен договор, но оспорва предоставянето на сумата от 115 000 лв, позовава се на нищожност поради нарушение на добрите нрави, тъй като неравноправно се третират икономически по - слабите участници в оборота твърди, че е погасил по- голяма част от задължението, че не е преустановил плащанията на 01.08.2012 г, че не дължи договорна лихва в размер на 19 815,67 лв. и заемни такси, тъй като такива няма договорени. В с.заседание на 18.09.2014 г. въвежда възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост, като се позовава на ТР 4/2013 г. .

От представените по делото доказателства се установява наличието на сключен договор за ипотечен кредит от 17.07.2008 г.в размер на 115 000 лв, за срок от 240 месеца, платим на месечни вноски при договорена лихва по приложен погасителен план /Приложение 1/, съдържащ главница и договорена лихва, определена на базов лихвен процент 5,69 и надбавка от 8,80 процентни пункта. Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот находящ се в гр. Добрич ул”Ген.Попов” № 24, представляващ двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж - магазин с площ 51 кв.м. и два жилищни етажа с площ 130 кв. м. и РЗП 427,29 кв.м. с идентификатор № 72624.618.26.1. Видно от заключението на ССЕ кредитът в размер на 115 000 лв. е усвоен на 21.11.2008 г. Със сума 77 537,52 лв. е погасен стар кредит № 12462419; сума 8 000 лв., е постъпила на влог; сума  28 100 лв. е платена в брой и са платени адм. такси. За погасяване на задълженията ответникът е платил общо 54 242,50 лв. За погасяване на главницата са платени само 4 169 лв., тъй като съгл. допълнително споразумение от 29.09.2009 г. е ползвал гратисен период от 12 месеца за погасяване на главницата. Размерът на платените договорни лихви е  48 113,29 лв. 691,38 лв. санкционни лихви и 1 268,64 лв. такси. На 26.07.2012 г., след частично плащане на вноската с падеж 28.04.2012 г., кредитополучателят е преустановил плащането на кредита. Съгл. чл. 20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, според който при забава в плащанията на главницата или лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем, ищецът „Банка ДСК” ЕАД е подал заявление от15.11.2012 г. за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. По образувано ч.гр.д. № 3962/2012 г. по описа на XIХ с. на ДРС на 16.11.2012 г. е издаден изпълнителен лист в полза на взискателя за сумите 110 831 лв. главница по договор за банков кредит от 17.11.2008 г.; 19 815,67 лв. договорна лихва за периода 23.08.2012 г. до 15.11.2012 г. и сумата 2 463,20 лв. наказателна лихва и 1 273,66 лв. неплатени заемни такси по договора към 15.11.2012 г.

Съдът намира за неоснователно възражението за нищожност поради неравноправни клаузи в договора. Страната не сочи конкретни клаузи, които са неравноправни, а служебната проверка по приложение на императивните изисквания на осн. чл. чл. 4 ал. 2 вр с чл. 10 ал. 4 и  чл. 10 а от ЗПК/Закона за потребителския кредит/, също не установява договорени клаузи, които предвиждат едностранна промяна на условията на договора или събиране на такси извън договорените за допълнителни услуги, които са нищожни по смисъла на чл. 10 ал. 5 от ЗКИ 

Основателно е възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост. Съдът на осн. чл. 130 ал. 2 ЗСВ следва да се съобрази с даденото тълкуване, съгл. т. 18 от ТР №4/18.06.2014 г.на ВКС по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК. Съгл. чл. 20.2 от Общите условия при забава в плащанията повече от 90 дни, „целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие”, но макар и договорена, предсрочната изискуемост съгл. т. 18 от ТР има действие от момента на получаване от длъжника на волеизвлението на кредитора. В случая уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем е направено с връчване на исковата молба, т.е. след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предмет на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК е установяване на вземането предявено със заявлението по чл. 417 т. 2 от ГПК въз основа на извлечението от счетоводните книги за неплатените погасителни вноски  по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и доколкото към датата кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, вземането следва да се признае за съществуващо само в размера на неплатените до този момент 15.11.2012 г. месечни вноски за главницата, договорна лихва и дължими договорени такси, които са част сумата по извлечението от сметка. В изготвените таблици № 3 и № 4 от приетото първоначално заключение / л. 68 – 70 от първ.дело/, вещото лице е посочило дължимите суми към 15.11.2012 г. и платените до този момент. Така изискуемата неплатена главница е  1 520,45   /5 689,45 лв. – 4 169 лв/ , неплатената договорна лихва е 19 499,76 лв. /67 613,05 – 48 113,29 лв/ неплатените заемни такси  170,88 лв. / 1 439,52 - 1 268,64/. Изчисленията на вещото лице за размер на задължението по първото заключение /л. 71 – 72 първ.д./ и във вариант по допълнителното заключение /л. 90 -91 от първ.д/ са неотносими, доколкото и в двата случая са на база целия остатък от кредита, но при различни дати на приета условно по- късно настъпила предсрочно изискуемост съответно към 15.11.2012 г. или към 11.04.2014 г. Както вече бе посочено по- горе, към момента за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение липсва предсрочна изискуемост на целия дълг, поради което извлечението по сметка в частта с която е посочена предсрочна изискуемост на вземанията след 15.11.2012 г. не е годно основание и не следва да се уважава претенциите за главница за разликата над 1 520,45 лв. до предявения размер от 110 831 лв.; за договорна лихва над 19 499,76 лв. до 19 815,67 лв.; изцяло за санкционната лихва от 2 463,20 лв. която е начислена за 80 дни при база неплатена главница 110 831 лв, и за дължими заемни такси за разликата над  170,88 лв. до 1 273,66 лв.    

Частичното отхвърляне на исковите претенции поради липса на годно изпълнително основание към момента на образуване на заповедното производство, не преклудира правото на ищеца – кредитор да ги търси, както с иницииране на ново заповедно производство, така и с осъдителен иск.

При така установеното съдът приема, че поради частична основателност на исковите претенции решението в отхвърлителната част до този размер следва да се отмени и се признае дължимостта на сумите, а в останалата част да се потвърди.

Съдебни разноски на въззивника се присъждат съобразно уважената част на иска в размер на сумата 386 лв. На въззиваемата страна не се присъждат съдебни разноски поради липса на годни доказателства за плащането им. Съдът намира, че на ответника не се дължи възстановяване на направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковите претенции и за двете инстанции, тъй като съгл. чл. 78 ал. 1 вр. с ал. 3 от ГПК на възстановяване подлежат доказаните като платени съдебни разноски чрез квитанция от кочан или банково бордеро, каквито по делото няма представени..

Водим от изложеното съставът на съда

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 162/20.10.2014 г., постановено по т.д.1/2014 г. по описа на ДОС, в частта с която  са отхвърлени предявените срещу И.И.Х. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите по издадена на 16.11.2012 г.заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ по ч.гр.д. № 3962/2012 г. по описа на XIХ с. на РС Добрич за неплатена главница до размера на сумата 1 520,45 лв.; неплатената договорна лихва 19 499,76 лв. и  неплатените заемни такси  170,88 лв. както и в частта на присъдените съдебни разноски от 4 500 лв.  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ал. 1 ГПК че И.И.Х. *** дължи на „Банка ДСК” ЕАД със седалище гр. София и адрес на управление ул”Московска”№ 19,  ЕИК 121830616,    сума в размер на 1 520,45 лв.; представляваща неплатена главница към 15.11.2012 г по извлечение от счетоводните сметки по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008 г. ведно със законната лихва считано от 15.11.2012 г. до окончателното плащане; сумата 19 499,76 лв неплатена договорна лихва за периода 23 08.2012 – 15.11.2012 г. и сумата 170,88 лв   неплатените заемни такси до 15.11.2012 г. за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ по ч.гр.д. № 3962/2012 г. по описа на XIХ с. на РС Добрич и изпълнителен лист  въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1242/2013 г. по описа на ЧСИ Л. Т. рег. № ХХХ на  КЧСИ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/20.10.2014 г., постановено по т.д.1/2014 г. по описа на ДОС, в частта с която  са отхвърлени предявените срещу И.И.Х. искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите по издадена на 16.11.2012 г.заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 417 т. 2 от ГПК вр. с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ по ч.гр.д. № 3962/2012 г. по описа на XIХ с. на РС Добрич за неплатена главница за разликата над 1 520,45 до 110 831 лв; неплатена договорна лихва за разликата над 19 499,76 лв. до 19 815,67 лв; изцяло за сумата 2 463,20 лв. санкционираща /наказателна лихва/ и за неплатените заемни такси за разликата над  170,88 лв. до 1 273,66 лв.

ОСЪЖДА И.И.Х. *** да плати на „Банка ДСК” ЕАД със седалище гр. София и адрес на управление ул”Московска”№ 19,  ЕИК 121830616,  сумата 386 лв.съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно уважената част на иска.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: