РЕШЕНИЕ

   10

               гр.Варна, 08.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 09.12.2015 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ:МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                   Г. ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 752 по описа за 2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпили са две въззивни жалба срещу решение № 609/ 17.07.2015 г. по т.д.№ 252/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО както следва:

1. С въззивна жалба ЗК „Уника” АД - гр.София обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на П.Х.Ц. и Х.Е.Ц., разликата от 50 000 лв до присъдените 70 000 лв за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на наследодателя им Е. М. Ц., настъпила при ПТП на 16.08.2011 г. с л.а. „Мазда 323” рег.№ А 1695 КК, управляван от А.Ч., както и в частта досежно присъдените мораторни лихви за разликата от 15 318.11 лв до присъдените 21 445.34 лв спрямо двамата ищци. Счита, че съдът е определил нисък процент на съпричиняване /30%/, като същият следва да бъде определен в размер 50%.  Моли, за отмяна на решението и за постановяване на друго решение, за отхвърляне на иска в тези части, ведно с присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

2. С насрещна въззивна жалба въззивниците П.Х.Ц. и Х.Е.Ц. обжалват решението в отхвърлителната част по отношение на главницата за разликата от присъдените 70 000 лв до претендираните 100 000 лв  за всеки един от ищците, ведно с присъждане на лихви, считано от датата на деянието до окончателното им изплащане. Молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и за уважаване на исковите претенции изцяло, евентуално - с решението да бъде намален определеният размер на съпричиняване.

Първият въззивник моли с писмена молба за уважаване на жалбата му и за оставяне без уважение на насрещната въззивна жалба,  ведно с присъждане на съдебните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Вторите въззивници молят в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на насрещната въззивна жалба и за отхвърляне жалбата на ЗК ”Уника” АД - гр.София, ведно с присъждане на всички съдебни разноски, направени пред първата инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Оплакването във въззивната жалба относно определения от съда нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия /30% вместо 50%/ е неоснователно. Вината за настъпилото на 16.08.2011 г. ПТП е на водача А.Ч.Ч. на л.а. „Мазда 323” рег.№ А 1695 КК, който поради това е осъден с влязла в сила присъда за извършено транспортно престъпление на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца с отлагане изтърпяването на наказанието за срок от три години. Същият преди извършване на маневра „изпреварване” не се е уверил, че няма да създаде опасност за участниците, движещи се в насрещното пътно платно. Предвид предприемане на маневрата в тъмната част на денонощието – 21.00-21.30 ч. и в неосветен участък от пътя, водачът е следвало да стори това на дълги светлини, като при разминаването превключи автомобила на къси светлини. От данните по наказателното дело се установява, че той е управлявал автомобила на къси светлини, поради което не е възприел своевременно насрещно движещия се велосипедист, а едва след като последният е навлязъл в зоната на осветеност от късите светлини на неговия автомобил или на изпреварвания неустановен бус, когато вече ударът, довел по-късно до смъртта на велосипедиста, е бил неизбежен и водачът не е могъл да го предотврати. Няма конкретни преки данни по делото употребеният от пострадалия алкохол да е способствал за настъпването на удара. Освен това от значение за евентуалния принос на пострадалия са конкретните му действия или бездействия по време на пътния инцидент, които ще бъдат коментирани по-долу, а не причините за това му поведение. Налице са и данни за преместване след удара на автомобила назад, което свидетелства за прикриване вината на деликвента за произшествието.

Оплакването в насрещната жалба относно приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, евентуално относно неговия завишен размер /30%/, е неоснователно. От данните по наказателното дело се установява, че пострадалият велосипедист се е движил изнесен в лявата част на платното за движение, вместо най в дясно на пътното платно – в близост до десния банкет, както и че са липсвали светлоотражателни елементи в предната част на велосипеда или преден фар, които да осигурят забелязването му от останалите водачи. Пострадалият не е направил и какъвто и да е опит да промени движението си на дясно, за да избегне удара с предприелия изпреварването автомобил. Конкретните причини за това поведение на велосипедиста – дали защото е бил повлиян от употребен алкохол или то е следствие на негова погрешна преценка, в случая е без значение. Важното е, че пострадалият е могъл да осуети или ограничи с поведението си пътния инцидент, но не го е сторил. Липсата на осветително тяло и на светлоотражателни елементи в предната част на велосипеда е допринесла за невъзприемането му своевременно от водача на МПС, причинило увреждането. Съпричиняването на резултата от пострадалия не е незначително и следва да бъде определено от съда в размер на 30%.

Оплакването във въззивната жалба относно справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно. Поискано за всеки от ищците – съпруга и син в размер на 100000 лв, обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания следствие смъртта на техния най-близък роднина – съответно съпруг и баща, настъпила внезапно в зрялата му възраст – преди да е навършил още 50 години, който е бил тяхна опора и е осигурявал издръжката на семейството и на непълнолетния си син, е напълно адекватно и не е завишено. Няма доказателства съпрузите да са били в процес на развод или в трайна фактическа раздяла. Семейните проблеми съпътстват всяко семейство и не са доказателство за отсъствие на привързаност, обич и уважение между съпрузите.

Съобразно приноса на пострадалия от 30 % при причиняване на вредоносния резултат обезщетение в размер на 70000 лв за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху този размер, считано от датата на увреждането за три години назад от предявяването на иска, справедливо ще възмезди скръбта и мъката на ищците от безвъзвратната загуба на най-скъп и любим за тях човек. Ето защо исковете следва да се уважат до този размер.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС Варна, предвид което обжалваното му решение следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора съдебните разноски за въззивната инстанция се понасят от въззивниците, така както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №609/17.07.2015 г. на Окръжен съд -  Варна, ТО по т.д.№252/2015 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.