Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          № 56/  05.03.2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                търговско   отделение

на  двадесет и осми  януари                                   Година 2015

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                           А.Братанова

 

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  754   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

    Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

    Образувано е по подадена въззивна жалба от Н.К.К. *** против решение № 957/22.10.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2102/2013г. В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 гр. София сумата от 100 199.45 лв, в това число:  65 000 лв, общ размер на изплатено от застрахователя на Н. Н. Б. и С. В. Б.а обезщетение за неимуществени вреди,  3 379 лв, заплатено от застрахователя на горепосочените две лица обезщетение за имуществени вреди, лихви върху обезщетението за неимуществен вреди за периода от 24.07.2008 г. до 04.10.2012 г. – датата на ефективното плащане на сумата, в размер на 31 203.17 лв върху главница 65 000 лв и за обезщетението за имуществени вреди за периода от 29.12.2010 г. до 04.10.2012 г. – датата на ефективното плащане на сумата, в размер на 617.28 лв, за които в развилото се производство по иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ е постановено влязло в сила решение на ВОС по т.д. № 2232/2010 г, и след суброгиране на застрахователя в правата на лицата, в чиято полза е заплатено обезщетението, поради извършването от него  на ПТП  при употреба на наркотично вещество, като авторството на ПТП, деянието и вината са установени с влязло в сила споразумение по НОХД № 1335/2010 г. на ВРС, на осн. чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от 100 199.45 лв, считано от завеждане на иска - 04.11.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 101.75 лв -  разноски в производството за държавна такса, експертизи, хонорар на особен представител и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК. По съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

    Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

    Съдът,  за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 пр.2 КЗ.

          Ищецът  ЗК „Лев Инс” АД претендира заплащане на сумата от 101 935.20 лв, представляваща заплатено от него като застраховател обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на пострадалите лица Н. Б. и С. Б.а, вкл. изплатени мораторни лихви от датата на деянието  - 24.07.2008г.  до датата на съответното плащане – 04.10.2012г., които суми са присъдени с влязло в сила решение на ВОС по т.д. № 2232/2010 г.

Безспорно установената по делото фактическа обстановка се свежда до това, че на 24.07.2008 година, при управление на МПС л.а. „Фолксваген Голф” с ДК № В6076 РА ответникът  Н.К.К. *** нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 от ЗДвП и по чл. 16 ал.1 т.3 от ЗДвП, в резултат на което причинил по непредпазливост средни телесни повреди на Н. Н. Б. от гр.Варна, изразяващи се в счупване на шийката на лява бедрена кост, счупване на лява седалищна кост, счупване на дясна подбедрица, и счупване на 8-мо, 9-то и 10-то леви ребра, както и  две средни телесни повреди на С. В. Б.а, изразяващи се в кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка, двустранно челнотеменно и счупване на 5-то, 6-то и 7-мо леви ребра. Деянието е извършено 

след употреба на наркотично вещество – 110 мг метадон алкалоид. С влязло в сила споразумение по НОХД № 1335/2010 г. на ВРС, 32-ри състав  ответникът Н.К. е признат за виновен за извършеното от него престъпление, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца.

С решение  по т.д. № 2232/2010г. на ВОС, ТО застрахователят е осъден да заплати обезщетение за претърпени от двамата пострадали неимуществени и имуществени вреди в резултат на осъщественото  на 24.07.2008 г. ПТП както следва: на Н. Б. – 30 000 лв  неимуществени вреди и 449 лева  имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане; на С. Б.а сумата от 35 000 лв  неимуществени вреди и 3 292.40 лв.  имуществени вреди, ведно с мораторна лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Решението е потвърдено с решение на ВнАпС по в.т.д. № 245/2012 г., недопуснато до касационно обжалване. Въз основа на издадените изпълнителни листи при ЧСИ Р. Т., с рег. № ХХХ на КЧСИ, са образувани изп.дело № ХХХХХХХХХХХХХХ/12г. с взискател Н. Б. и изп.дело № ХХХХХХХХХХХХХХ/12г. с взискател С. Б.а. Застрахователят е изплатил на увредените лица присъдените им суми за обезщетение, като изп.дела са прекратени поради осъщественото по тях плащане.

Суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор  ЗК „Лев Инс” АД предявява регресния иск срещу деликвента, основавайки претенцията си на неоспорения по делото факт на употреба от страна на причинителя на вредите на упойващо вещество – метадон алкалоид – хипотеза по чл. чл.274 ал.1 т.1 пр.2 КЗ.

Основното оплакване в жалбата се свежда  до липсата на  ангажирани от ищеца доказателства за вида и интензитета на претърпените болки и страдания от страна на пострадалите, както и за вида и размера на имуществените им  вреди.

Пред първата инстанция е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза, с в.лице д-р Деян Д., в която подробно са описани настъпилите в резултат на ПТП травматични увреждания поотделно за двамата пострадали. По отношение на Н. Б. експертът е дал заключение, че те са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение на пострадалата С. Б.а в.лице е заключило, че получените кръвоизливи под твърдата

 мозъчна обвивка са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, а останалите травматични увреждания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Освен в заключението на медицинската експертиза данни за характера на получените травматични увреждания и респ. – свързаните с тях болки и страдания се съдържат и в приетите по делото писмени доказателства – споразумение по НОХД  № 1335/2010г. на ВРС, 32- ри състав, решение по т.д.- № 2232/2010г. на ВОС и решение на ВнАпС по в.т.д. № 245/2012г. Към делото е приложено и самото т.д. № 2232/2010г. на ВОС, в което се намират множество писмени доказателства за здравословното състояние на пострадалите, оказаната им медицинска помощ, епикризи и резултати от изследвания. Няма пречка тези писмени доказателства да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Такава пречка съществува за гласните доказателства и приетите по друго дело експертизи, поради изискването за съблюдаване на принципа на непосредственост при събирането на доказателствата в гражданския процес.

   От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че пострадалата Б.а не е постъпила за болнично лечение непосредствено след ПТП по преценка на медицинските органи, тъй като е извършено  лечение на счупените й ребра чрез обездвижване и са й изписани лекарствени средства. След около месец – в началото на м.септември 2008г.  е била приета за болнично наблюдение в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Св.Анна” – гр.Варна поради настъпили изменения в движенията и говора. Поради продължаващо влошаване на здравето е хоспитализирана в УБ МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕАД, гр.София от 29.09.2008г. до 09.10.2008г., където на 01.10.2008г. й е направена мозъчна операция, при която е констатирано наличието на кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка. В този смисъл възражението на ответника, че поради собственото си поведение / непостъпване в болница/  е получила част от уврежданията се явява неоснователно.

   По възражението за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът намира следното :

   По въпроса за  размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК,  постановени по реда на чл.290 ГПК. Следва да бъде съобразена   икономическата конюктура в страната,  както  и възрастта на пострадалите, свързана с възможността им за възстановяване. Основно при определяне размера на обезщетението е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат  от пострадалата С. Б.а, поддържано и във въззивната жалба и основаващо се на заключението на съдебния експерт д-р Д., съгласно което получените от нея  травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош не могат да бъдат получени при правилно поставен предпазен колан. Действително в.лице отчетливо е разграничило уврежданията на двамата пострадали съобразно използвания предпазен колан, като в с.з. по отношение на Б.а е уточнил, че ако тя е била с правилно поставен и нагласен предпазен колан няма как да получи тези увреждания, защото няма как главата да достигне до предното панорамно стъкло. Докато травмите в ребрата може и да са от колана, ако той функционира. Не се е ангажирал с категоричен отговор дали автомобилът е бил с монтирани предпазни колани, което съдът намира за ирелевантно с оглед императива на чл.137а от ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика  не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В конкретния случай съдът намира, че с поведението си – неизползване на предпазния колан пострадалата Б.а е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Налице е съпричиняване, което съдът определя на  50 %.

  Въз основа на горното обезщетението за неимуществени вреди за Н. Б. се определя на 30 000лв, а за С. Б.а – на 35 000лв. При 50 % съпричиняване обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 17 500лв.

  Обезщетението за имуществени вреди, изплатено  на пострадалата С. Б.а, следва да бъде намалено със сумата от 2 500лв, заплатена от нея за избор на операционен екип, тъй като тази сума не се явява пряка и непосредствена последица от увреждането.

      Досежно присъдените лихви за забава съдът следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, съгласно която  по регресния иск правата на суброгиралия се  застраховател са обусловени от направеното плащане по договора, поради което  за поставянето на длъжника в забава е необходима покана - реш.48/30.04.2009г. по т.д. № 677/08, І т.о.; реш.89/30.06.2010г. по т.д. № 985/09, І т.о.; реш. № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и реш. № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК. Т.е. – лихвите за забава следва да бъдат присъдени от момента на предявяване на исковата молба – 04.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението. Тъй като обаче съобразно петитума на исковата молба законната лихва върху присъденото обезщетение на двамата пострадали е поискано от момента на деликта – 24.07.2008г. до изплащането му – 04.10.2012г. за Н. Б. и до 22.10.2012г. за С. Б.а, същото следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

        По изложените съображения настоящата инстанция присъжда следните обезщетения : на Н. Б. – 30 000лв неимуществени вреди, 449лв – имуществени вреди, или общо -  30 449лв, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 04.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението; на С. Б.а – 17 500лв – неимуществени вреди, 430 лв – имуществени вреди, или общо – 17 930лв, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 04.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението. В тази част решението на първоинстанционния съд се потвърждава, като за горницата над тези суми същото се отменя, респ. – исковата претенция се отхвърля.

        На особения представител на въззивника съдът присъжда възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 500лв.

            По разноските : За първата инстанция застрахователното дружество е направило разноски в размер на 10 216лв. Съобразно уважената част на  иска му се дължат разноски в размер на 4 848,57лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р    Е  Ш      И       :

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 957/22.10.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2102/2013г. В ЧАСТТА, с която Н.К.К.,***  е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788 гр. София сумата от 48 379лв, в това число:  47 500лв  общ размер на изплатено от застрахователя на Н. Н. Б. и С. В. Б.а обезщетение за неимуществени вреди,  879лв заплатено от застрахователя на горепосочените две лица обезщетение за имуществени вреди, на осн. чл. 274 ал.1 т.1 от КЗ, ведно със законната лихва от завеждане на иска - 04.11.2013 г. до окончателното  изплащане на задължението, както и сумата от 4 848,57лв.- разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно уважената част на претенцията.

    ОТМЕНЯ решението в останалата обжалвана част,като вместо него

                                 П О С Т А Н  О В Я В А :

 ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София срещу Н.К.К.,*** за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Н. Н. Б. и С. В. Б.а в резултат на ПТП, осъществено на 24.07.2008г. от Н.К.К.,*** за разликата над 48 379лв до присъдените 100 199,45лв, за заплащане на мораторни лихви върху присъдените обезщетения  от датата на деликта – 24.07.2008г. до 04.10.2012г., като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София да заплати на особения представител адв.Н.Т.И. *** сумата от 2 500лв за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му  при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :