РЕШЕНИЕ

 

63/16.03.2015  г.                град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                           търговско отделение трети състав

На четвърти март                                                                             2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вилиян Петров

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова

                                                                                         Петя Хорозова

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. 759 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 от ГПК.Образувано е по въззивните жалби на „Б Д” АД, „ОББ” АД и „Е З О” ЗЕАД, в качеството им на кредитори в производството по несъстоятелност на „Б Х” АД, срещу решение №96/14.08.2014 г. по т.д. 31/2013 г. по описа на ОС Силистра с което, след като с решение №23 от 19.07. 2013г, съдът вече се е произнесъл по чл. 630 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, по повод молба на синдика от 02.07.2014 г. е определил за довнасяне съдебни разноски от 385 586, 77 лв. и след изтичане на даденият 14 дневен срок, на осн. чл. 632 ал. 1 от ТЗ, е обявил длъжника в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и е спрял производството по несъстоятелност.

Въззивниците обжалват решението като неправилно, поради което искат отмяната му изцяло и връщане на делото за продължаване на производството по несъстоятелност. В условията на евентуалност „Б Д” АД счита, че въззивният съд може вместо постановеното по чл. 632 от ТЗ, да се произнесе с решение по чл. 711 от ТЗ за продължаване на несъстоятелността във фаза осребряване на имуществото.

Възиваемата страна „Д К К”, Република Сейшели, чрез процесуалния си представител адв. Г.А. в писмен отговор оспорва основателността на жалбите.

Въззиваемата страна „Б Л Л К, чрез процесуалния си представител в производството по несъстоятелност адв. Н.Б. в писмен отговор оспорва допустимостта на евентуалното искане за постановяване на решение по чл. 711 от ТЗ от въззивната инстанция и основателността на въззивните жалби.

Длъжникът „Б Х” АД чрез назначения особен представител адв. Ж.К., счита, че решението е правилно и следва да се потвърди.

Въззивните жалби са допустими: подадени в срок / чл. 62 ал. 2 ГПК/, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Производството по несъстоятелност е открито с решение № 23/19.07.2013 г. по чл. 630 от ТЗ. /т.4 л. 943 от първ.д/. На 14.08.2013 г е проведено първо събрание на кредиторите /т.4 л.994 – 997/, на което е избран за постоянен синдик Иван Карабоев, назначен с определение на съда по несъстоятелността № 626/19.08.2013 г. /т. 4 л.1002/ за постоянен синдик.

С молба от 9.09.2013 г/т.23 л. 6271/ синдикът е обосновал нуждата от ежемесечни разходи от 4 576 лв. които включват възнаграждение от 2 000 лв. разходи за наем на офис 572 лв., възнаграждения по граждански договори за счетоводни услуги и разходи по попълване масата на несъстоятелността: за командировки, гориво, канцеларски материали, телефонни услуги и др. С определение №683/10.09.2013 г. / т.23 л.6273/,съдът като е констатирал, че дружеството – длъжник не разполага с имущество или други финансови източници, е задължил солидарно конституираните в производството по несъстоятелност кредитори „Бистоу Лимитид”, „Диси & Кем компани”, „Б Д” АД, „ОББ” АД да предплатят 13 728 лв. разноски на осн. чл. 629б от ТЗ. По следващи молби от синдика и със следващи определения №965/12.11.2013 г. /т. 27 л.7659/ и  № 262/10.06.2014 г. /т.29 л.8134/ кредиторите отново са задължени солидарно да платят 30 840 лв. и още 30 000 лв. Всички общо 74658 лв. са платени само от банките кредитори. Въз основа на отчет на синдика от 1.08.2014 г. /т.29 л.8185/ и искане за плащане на още 578 765,16 лв. за процесуално представителство по дела 81/2014 и 82/2013 г. и двете образувани по предявени от „Диси & Кем компани”, отрицателни искове с правно основание чл. 694 от ТЗ, включени в одобрения от съда списък приети вземания на „Б Д” АД и „ОББ” АД, съдът по несъстоятелността с определение № 310/8.07.2014 г/т.29 л.8158/ е задължил кредиторите да внесат 385 586,77 лв. като необходими разноски за производството по несъстоятелност и поради невнасянето им с решение № 96 /т-29 л.8202 и сл/ с решение по чл. 632ал. 5 от ТЗ е обявил длъжника в несъстоятелност и е прекратил дейността му и е спрял производството по несъстоятелност.

При така установеното съдът намира, че не са налице предпоставките за спиране на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632 ал. 5 от ТЗ.

Решение по чл. 632 ал. 1 от ТЗ е за обявяване на длъжника в несъстоятелност и за спиране на производството за една година, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността /редакция Д.в. бр.38/2006 г/ За приложението на текста, със същото изменение на закона е въведен чл. 629б ТЗ. От логически свързаното тълкуване на разпоредбите следва, че предплащането на съдебни разноски от страна на кредиторите, има за цел осигуряване на текущи разноски във връзка производство по несъстоятелност, когато наличното имущество е недостатъчно. Тогава съдът приема решение, с което обявява неплатежоспособност или свръхзадълженост обявява началната дата, открива производство по несъстоятелност, допуска обезпечителни мерки , постановява прекратяване  на дейността и обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. Ал. 5 от чл.632 ТЗ допуска разпоредбата да се приложи, и след откриване на производството по несъстоятелност, но ако съдът в хода на производството установи, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността.

Следователно законът изисква кумулативна даденост на следните предпоставки: липса на налично имущество достатъчно за покриване на първоначалните разноски по несъстоятелността и непредплащане на определените такива по реда на чл. 629б от ТЗ. В случая и двете изисквания не са налице. Видно от финансов отчет от 30.09.2012 г., длъжникът отчел инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия в размер на 3 635 000 лв.  и вземания от свързани предприятия в размер 3 646 000 лв., като  тези данни са потвърдени и от заключението на ССЕ прието пред въззивната инстанция в производството по обжалване на съдебното решение по чл. 630 ТЗ / т.д.703/2013 г. на ВАп.С/  Освен това по искане на синдика и на осн. чл. 629б от ТЗ кредиторите са внесли общо 74 658 лв. Съдът безкритично е одобрявал месечни разходи на синдика за текущи разноски между 4 500 и 5 500 лв. За период от 1 година назначеният първоначално като временен, а после и постоянен сидник Карабоев не е извършил необходимото да събере, дори известните вземания на длъжника или да извърши продажби по реда на чл. 639б от ТЗ, с които да осигури необходимите разноски за продължаване на несъстоятелността, а и към момента на постановяване на обжалваното решение м. август 2014 са били предплатени съдебни разноски за текущи разходи до м. декември 2014 г. Исканите суми не са необходими текущи разноски по смисъла на чл. 723 от ТЗ. Те не могат да бъдат определени като разходи за попълване управление и оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността, защото не касаят искове по чл. 646-649 от ТЗ за попълване масата, а отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694 от ТЗ предявени от кредитора „Диси & Кем компани”, за оспорване на приетите вземания на други кредитори. В производства по чл. 694 от ТЗ синдикът не участва, нито в лично качество нито като представител на длъжника. /Решение 155/13.10.2011 г. на ВКС по т.д. № 652/2010 г. на II т.о./.

Заличаването в ТР на органите на длъжника, в резултат на заявено искане по чл. 233 ал. 5 от ТЗ на всеки от членовете на управителния и контролния съвет и представляващи дружеството лица, е направено недобросъвестно веднага след откриване на производството по несъстоятелност. Това вписване не предпоставя процесуално представителство от синдика, доколкото правомощията на длъжника и синдика са изрично определени и отграничени в ТЗ. Аргумент в тази насока е разпоредбата по чл. 619 ал. 1 ТЗ според която при промяната на адреса на длъжника, без да е уведомил съда, действа фикцията на закона, че призовките се считат връчени на длъжника, като не се призовава синдика вместо него. След като органите му сами са поискали да бъдат заличени, то в конкретния случай представителството на длъжника следва да се осигури по реда на чл. 29 от ГПК.

С оглед изложеното, тъй като не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ и спиране на производството по несъстоятелност, обжалваното решение следва да се отмени, като производството се възобнови и тъй като вземанията на кредиторите са предявени и е изтекъл срокът за предлагане на оздравителен план, съдът следва да се произнесе служебно с решение по чл. 711 от ТЗ, без да изчаква обжалване на настоящото решение предвид незабавното изпълнение на решенията на съда в производството по несъстоятелност.

Поради основателността на въззивната жалба не се присъждат съдебни разноски на ответниците

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение №96/14.08.2014 г. по т.д. 31/2013 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което на осн. чл. 632 ал. 1 от ТЗ е обявен „Б Х” АД ЕИК 103277861 със седалище гр. Силистра в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на длъжника и е спряно производството по несъстоятелност.

На основание чл. 634в от ТЗ решението да се впише в книгата за актовете на съда по несъстоятелността водена при Силистренския окръжен съд.

На осн. чл. 622 от ТЗ решението подлежи на вписване в Търговския регистър.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК пред ВКС на РБ в седемдневен срок от вписването в ТР , съгл. чл. 633 ал. 1 ТЗ

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         ЧЛЕНОВЕ :