РЕШЕНИЕ

   № 91

               гр.Варна, 06.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.03.2015 г. в  състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                 КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 76  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Енерго - Про Продажби” АД – гр.Варна е обжалвал решение №1093/21.11.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1004/2014 г., с което искът на ”В2М” ООД - гр.Варна срещу него е уважен, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата -  „В2М” ООД - гр.Варна с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендирания от въззивника адвокатски хонорар.

Съдебният състав на АС - Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предявен е иск от „В2М” ООД - гр.Варна за заплащане на сумата 47307.89 лв – незаплатена част от цената на произведена електроенергия от фотоволтаична електроцентрала „Орлова могила” по фактура №15/31.03.2013 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия от 31.05.2012 г., която сума била прихваната недължимо с протокол за прихващане на взаимни задължения №1/10.04.2013 г. въз основа на нищожни - цесия на вземане за цена на достъп до електроразпределителната мрежа по ф-ра №1102218/03.04.2014 г. и прихващане на същото вземане срещу вземането на ищеца по фактура №15/31.03.2013 г., предвид отменено от ВАС Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКВР за определяне на временни цени за достъп до ЕРМ.

Между страните по делото и неучастващо трето лице - „Енерго - Про Мрежи” АД - гр.Варна има подписан споразумителен протокол от 10.04.2013 г., наречен протокол за прихващане на взаимни задължения – л.24 – л.25 от делото, с характер на договор за спогодба по чл.365 – ЗЗД, в който страните, в т.ч. ищецът, са се съгласили с извършена цесия на вземане от „Енерго - Про Мрежи” АД - гр.Варна на „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна за цена на достъп до електроразпределителната мрежа по ф-ра №1102218/03.04.2014 г. и е извършено прихващане в отношенията между  „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна и ищеца „В2М” ООД - гр.Варна на същото вземане срещу насрещно вземане на последния за цена на продадена електроенергия по фактура №15/31.03.2013 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия от 31.05.2012 г. По същество ищецът оспорва действителността на този договор за спогодба, по които той е страна, предвид отмяната с влязло в сила решение на ВАС на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКВР за временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа.

От една страна, съгласно чл.20а, ал.1 - ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, а съгласно чл.21, ал.1 – ЗЗД договорът поражда действие между страните. Съгласно чл.365, ал.1 – ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Никоя страна не може оттегля в последствие дадено с договор, в случая – с договор за спогодба, съгласие за пораждане на конкретни права в полза на другата страна и за поемане на свой ред на конкретни задължения. Това означава, че извършените с договора за спогодба цесия и прихващане са породили правно действие между страните и не могат да бъдат сега оспорвани и ревизирани. Частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – чл.180 – ГПК. Частните документи, съдържащи неизгодни за издателя си факти, важат срещу него. В случая подписаният от ищеца протокол за прихващане, съдържащ изявленията му за даване на съгласие за извършени цесия на вземания и прихващане на насрещни задължения,  важи срещу  него и може да му бъде противопоставен. Съгласно чл.297 – ТЗ не може да се поддържа, че търговска сделка, сключена между търговци, е унищожаема поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

От друга страна, отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между страните договор, в случая – договор за спогодба.  Същото важи и за  сключения между ищеца и трето лице оператор -  „Енерго - Про Мрежи” АД - гр.Варна неформален договор за достъп до ЕРМ, представляващ по съществото си договор за услуга, близък до договора за наем, който е с продължително изпълнение и е бил изпълняван от оператора до отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Действието на отмяната спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Сключването на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по неформалния договор за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е продавал произвежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с признаването й от ищеца с подписания протокол за прихващане на взаимни задължения. Първоизточник на задължението за заплащане на цена на достъп до ЕРМ е законът и договорните отношения между страните, а не отмененият в последствие административен акт за определяне на временни цени за достъп,  издаден на основание §197, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. Отмяната на административния акт има действие спрямо всички, а не и обратно действие съгласно чл.177, ал.1 – АПК, от което следва, че действието й е занапред. Обратно действие може да има закон, ако това е предвидено в него; обратно действие има и развалянето на договора, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, по силата на закона – чл.88, ал.1 – ЗЗД, но съдебното решение не може да има обратно действие – то има действие занапред. Становището на други съдебни състави на ВАС относно действието на решението по време не е задължително за общите граждански съдилища съгласно чл.302 - ГПК. Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане и до възникване на задължение на оператора за връщане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп с продължително изпълнение, и тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Оттук следва, че вземането на „Енеро - Про Мрежи” АД – гр.Варна за цена на достъп спрямо ищеца и цедирането му на ответника са действителни, респективно – прихващането му срещу насрещно вземане на ищеца към ответника за цена на продадена електроенергия с процесния протокол за прихващане на взаимни задължения с характер на договор за спогодба е валидно настъпило.

Ето защо, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. ОС Варна е достигнал до други правни изводи и краен резултат, като позоваването и обсъждането с него на друго решение на ДКЕВР – Решение №Ц-6/13.03.2014 г., което нито е сочено за основание на иска, нито дори е представено по делото, а и е оспорено и висящо по жалба пред ВАС, е неправилно.

Предвид това обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявения иск, ведно с присъждане в полза на въззивника на съдебните разноски по делото.

Съдът намира възражението на ответника по жалбата по чл.78, ал.5 - ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение /в размер на 4668 лв с вкл. ДДС/ за основателно и го намалява на основание чл.78, ал.5 - ГПК съобразно действително положения труд от адвоката и фактическата и правна сложност на делото и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до размера на 2340 лв /с вкл. ДДС/, договорен за първоинстанционното производство, като присъжда в полза на въззивника общо сумата 5626.16 лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ решение №1093/21.11.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1004/2014 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „В2М” ООД - гр.Варна срещу „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна за сумата 47307.89 лв  – незаплатена част от цената на закупена електроенергия, произведена от фотоволтаична електроцентрала „Орлова могила” по фактура №15/31.03.2013 г. по договор за изкупуване на електрическа енергия от 31.05.2012 г., ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.

ОСЪЖДА „В2М” ООД - гр.Варна, ЕИК 201106243, да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД - гр.Варна, ЕИК 103533691, сумата 5626.16 лв – съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.