Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

92/21.04. 2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     двадесет и втори март                                         Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 76   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Г.И.И. и Х.Щ.Г.,***, против решение № 802/2.11.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 441/2016г., с което е признато за установено, че дължат  на Банка ДСК, ЕАД, гр.София,  следните суми: 19 137.63 евро изискуема главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2013г., доп.споразумение от 16.04.2014г. и договор за поръчителство; изискуема редовна лихва в размер на 2 573.75 евро, начислена за  периода от 20.07.2014г. до 06.01.2016г. вкл.;   изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 345.39 евро, начислена за периода от 04.11.2014г. до 06.01.2016г. вкл.;  дължими такси и разноски в размер на 60.00 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2016г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 92/2016 г., 24 състав по описа на Районен съд -гр. Варна, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК. Считат обжалваното решение неправилно и незаконосъобразно, поради което молят същото да бъде отменено, а предявеният срещу тях иск – да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

                     "Банка ДСК" ЕАД,  ЕИК   121830616,  със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Московска" №19, представлявана от изпълнителните директори В М Си Д Н Нпретендира за приемане за установено по отношение на ответниците  Г.И.И. ЕГН **********,*** и Х.Щ.Г., ЕГН **********,*** съществуването на нейно вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2013г., Допълнително споразумение от 16.04.2014г. и Договор за поръчителство от 12.04.2013г., в условията на солидарна отговорност, състоящо се от  следните суми: изискуема главница в размер на 19 137.63 евро ; изискуема редовна лихва в размер на 2 573.75 евро, начислена за периода от 20.07.2014г. до 06.01.2016г. вкл.; изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 345.39 евро , начислена за периода от 04.11.2014г. до 06.01.2016г. вкл.; дължими такси и разноски в размер на 60.00 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2016г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК до окончателното  изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 92/2016 г., ХХІV състав по описа на Районен съд -гр. Варна.

          Безспорно установено по делото е наличието на валидно възникнало облигационно отношение между Банка ДСК, ЕАД от една страна като кредитор и от друга  - ответниците Г.И.И. като кредитополучател  и Х.Щ.Г. като поръчител, инкорпорирано в Договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2013г., Допълнително споразумение от 16.04.2014г. и Договор за поръчителство от 12.04.2013г., по силата на което банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 19 600 евро, с краен срок на издължаване 12.04.2023г., като  постигнатите договорености между страните са обхванати от действието на Общите условия на Банка ДСК, ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя е обезпечено с подписания на същата дата Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят Х.Щ. се задължил спрямо кредитора на осн.чл.138 – 148 ЗЗД  да изпълни задълженията на кредитополучателя в случай, че той не стори това, при договорените в чл.2 от договора условия. С подписаното Допълнително споразумение от 16.04.2014г. страните направили опит да преодолеят затрудненията на кредитополучателя в плащането на погасителните вноски, като кредиторът се отказал от някои свои вземания, изготвени били нова схема на плащане и нов погасителен план.

          От заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, се установи, че отпуснатият кредит е усвоен по разплащателната сметка на кредитополучателя още  на 12.04.2013г. Погашенията по него са  в общ размер 1 113,99 евро, като изцяло са погасени 5 броя месечни вноски и частично вноската с падеж 20.08.2014г. Към датата на сключване на допълнителното споразумение – 16.04.2014г. са били налице просрочия в погашенията. В споразумението страните са уговорили капитализация на падежиралите непогасени задължения към главницата, с което кредитът е върнат в редовност и е съставен нов погасителен план с падежна дата 20-то число на месеца, като първата месечна вноска е дължима на 20.04.2014г. Според експертното заключение налице е забава в плащанията още по първата месечна вноска с падеж 20.04.2014г., като след 20.07.2014г. всички падежирали месечни вноски са в забава. За най-рано падежиралата непогасена вноска забавата към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 06.01.2016г. възлиза на 535 дни. Съгласно р.VІІ, т.19.2 от Общите условия при допускане на забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Безспорно установено е още, че  при погашенията на падежиралите главници банката е спазвала уговорените с погасителните планове размери на вноските за главница и лихви.

          С оглед на установеното неизпълнение на задълженията на кредитополучателя  на 06.01.2016г. банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано гр.д. № 92/2016г. на Варненския РС, ХХІV състав. Издадена е заповед № 103/07.01.2016г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която  ответниците Г.И.И. и Х.Щ.Г. са осъдени да заплатят солидарно на Банка ДСК, ЕАД сумата от 19 137,63 евро, представляваща главница по Договор за кредит №11/20922264/12.04.2013г. и допълнително споразумение 16.04.2014г., сумата 2 573,75 лева, представляваща неплатена редовна лихва по договора за кредит, сумата 345,39 евро лихвена надбавка за забава за периода от 04.11.2014г. до 06.01.2016г., сумата от 60 евро дължими такси и разноски и направените по делото разноски в размер на 2 043,98 лв. държавна такса и ю.к.възнаграждение. На осн.чл.414 ГПК кредитополучателят и поръчителят  подали възражение, предвид на което е предявен от банката и установителният иск по чл.422 ГПК.

          Страните не спорят и за това, че съгласно т. 18 от задължителните за съдилищата  постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. предсрочната изискуемост  на договора на банков кредит има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, както и за това, че  преди да упражни правото си да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение банката кредитор трябва да е уведомила длъжника за решението си за обяви кредита за предсрочно изискуем.

          Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата въззивна инстанция, се свежда до това настъпила ли е предсрочната изискуемост на договора за банков  кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за НИ, в контекста на оспорването от ответниците на редовността на връчването на волеизявлението на банката на длъжника-кредитополучател Г.И.И.. В този смисъл първото и основно оплакване в жалбата е свързано с оспорване на законосъобразността и редовността на връчването на нотариалната покана от банката  на кредитополучателя Г.И., с която е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се, че в съобщението не е отразено кога и колко пъти е търсен адресата, кога и колко пъти е посетен адреса, в противоречие със задължителната съдебна практика.

Приети като доказателство по делото са двете волеизявления на Банка ДСК, ЕАД до кредитополучателя Г.И. и поръчителя Х.Щ. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на повече от тримесечни падежни вноски по него. Волеизявлението до ответника И. е връчено чрез нотариална покана по реда на чл.47 ГПК. В нея изрично е отбелязано, че е връчена на адресата Г.И.И. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК поради това, че след  направените в периода от 12.08.2015г. до 12.09.2015г. посещения, адресатът не може да бъде намерен на посочения в поканата адрес и няма лице, съгласно да получи съобщението. Отбелязано е още, че до края на работния ден на 28.09.2015г. в канцеларията на нотариуса не се е явило лице да получи поканата.

Съставен е и протокол за извършени действия относно връчване на нотариална покана – л.71, в който е отразен периода на извършване на посещенията, залепването на уведомлението, както  и пускането му в пощенската кутия на адреса, извършената от нотариуса проверка в НБН на  населението, в резултат на която

е установено, че това е постоянният и настоящ адрес на длъжника. Видно от същия протокол е, че действията са извършени от пом.нотариус, т.е. – от лице с делегирана компетентност за извършване на  предвидената в процесуалния закон процедура.

Действително в по-ранната си практика касационната инстанция приемаше, че за да е редовно връчено съобщението по реда на чл.47 ал.1 ГПК адресът следва да е посетен поне три пъти в рамките на един месец. Това разбиране обаче към настоящия момент е изоставено.  В определение № 628 от 3.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2968/2015 г., II т. о., ТК,  постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК и следователно задължително за настоящата инстанция, се приема, че съдебната 

 

 

 

 практика не установява срок и брой на посещенията на връчителя, които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване. Достатъчно е връчителят да удостовери, че е положил достатъчно усилия да открие адресата на адреса и че не намира лице, което да получи уведомлението, за да се приеме, че процедурата по чл.47 ал.1 ГПК е спазена.

          В чл.50 ЗННД е предвидена законовата възможност  нотариусът да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 ГПК.  Видно от нотариалното удостоверяване и приложения към него протокол за извършени действия при връчване на поканата връчването е осъществено от помощник –нотариус, в съответствие с посочената законова възможност. Ето защо оплакването в тази насока е също неоснователно.

          Такова е и оплакването за липса на  отразяване къде е залепено съобщението – на вратата на жилището, на вратата на входа или на друго общодостъпно място, И в нотариалното удостоверяване, и в протокола, отразяващ действията по връчването изрично е посочено, че уведомлението е залепено на адреса на длъжника, който съвпада с неговия постоянен и настоящ адрес. Изрично е посочено още, че уведомлението е пуснато и в  пощенската кутия.

Неоснователно е оплакването, че в нотариалната покана не е отразено  търсени ли са и  намерени ли са лица по чл.46 ГПК. За нотариуса не е установено задължение да посочва подобно обстоятелство. В този смисъл в решение № 166/19.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1652/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Е. Чаначева, постановено  в производство по чл.303 ГПК, се приема, че съдът не е  

 

 

 

допуснал процесуално нарушение, поради това, че служителят по връчването не е "намерил лице" на адреса, на което да връчи съобщението. Доколкото е удостоверено, че адресът е бил посетен и на него не се е намирал ответника по иска, респективно не са посочени отбелязвания за наличието на други лица от кръга на тези по чл.46 ГПК /на които е могло валидно да бъде връчено съобщението/, то не се извеждат никакви други задължения за "търсене" на такива лица.

 Не може да бъде споделено твърдението, че не са ясни причините, поради които нотариусът е предприел връчване по реда на чл.47 ГПК. Причините са изрично посочени в нотариалното удостоверяване, както и в протокола за извършените по връчването на изявлението на банката действия – посещението на адреса и ненамирането на адресата в рамките на един месец, ненамирането на лице и  което е съгласно да получи съобщението.

Оплакването, че не са представени доказателства за спазване изискването на чл.48 ГПК да бъде извършена справка относно настоящия и постоянен адрес на длъжника не е направено в отговора на исковата молба и следователно не е въведено в процеса по надлежния ред. Въпреки това може да се каже, че то е неоснователно, тъй като видно от протокола за извършени при връчването действия на нотариуса такава справка в НБН е направена.

Неонователно е  и оплакването, че в нотариалната покана, с която се съобщава на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е видно, че в нея не са упоменати за кои месеци не са платени погасителните вноски, в какъв размер са, с колко дни е просрочието и на какво основание се обявява предсрочната изискуемост на кредита. Подобно съдържание на изявлението на кредитора не е изискуемо нито съгласно закона, нито съгласно съдебната практика.

И последното оплакване, че протоколът за връчване на поканата до Г.И. няма регистрационен номер и дата е също неоснователно, тъй като отразените в него действия са посочени и в нотариалното удостоверяване, което представлява официален свидетелстващ  документ и като такъв обвързва съда с формална и материална доказателствена сила. Нотариалното удостоверяване не е оспорено досежно истинност, а и да беше оспорено доказателствената тежест за оспорването му би лежала върху оспорващия го ответник по иска.

С оглед на горното съдът приема, че волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на ЗНИ по чл.417 т.2 ГПК, предвид на което направените в тази  насока оплаквания във въззивната жалба са неоснователни. Това е станало на 28.09.2015г., а на 06.01.2016г. е подадено заявлението за издаване на ЗНИ, от което следва, че срокът по чл.47 ал.1 ЗЗД за поръчителя не е изтекъл, предвид на което неговото възражение в този смисъл се явява също неоснователно. 

 

 

 

 

 

 

 

 

С решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на ВКС, І т. о., и решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на ВКС, І т. о., е създадена задължителна практика по въпроса за началния момент на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, като е прието, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъжда ю.к. възнаграждение в размер на 300лв

Водим от горното, съдът  

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 802/2.11.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 441/2016г.

ОСЪЖДА Г.И.И. ЕГН **********,*** и Х.Щ.Г., ЕГН **********,***  да заплатят на Банка ДСК, ЕАД, гр.София юк.възнаграждение за водене на делото  в настоящата инстанция в размер на   300 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :