Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

70/21.03.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  седемнадесети февруари                                      Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

 

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  761  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „Интеракация” ЕООД, ЕИК 202710015, с.Хитрино, ул.”Възраждане” № 77, Шуменска област чрез адв.О.С. от САК срещу решение № 73/30.06.2015г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 475/2014г., с което е признато за установено, че вземане в размер на 802 098,06 лв, предмет на изпълнителен лист от 12.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1040/2013 г. на ШРС, спогодба от 18.03.2013 г. и разпределителен протокол от 15.07.2014 г. по изп. дело № 238 от 2014 г. на ЧСИ Д З, с кредитор/взискател „Интеракация” ЕООД с. Хитрино и длъжник „ВАП” ООД гр. Шумен, не съществува. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предмет на настоящото въззивно производство е предявеният и уважен от първоинстанционния съд иск на „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК 831558413 с правно основание чл. 464 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците  „Интеракация” ЕООД, ЕИК 202710015 – взискател по изп.дело № 238/2014г. по описа на ЧСИ Д З – гр.Шумен и „Вап” ООД, ЕИК 127571679 – длъжник по същото изпълнително дело, че вземането на „Интеракация” ЕООД от длъжника „Вап” ООД за сумата в размер на 802 098,06лв, посочена в  изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден  по ч. гр. д. № 1040/2013 г. на РС Шумен, в Спогодба от 18.03.2013 г. между „Солей” ООД, ЕИК 127631667 и „Вап” ООД и в  Разпределителен протокол от 15.07.2014 г. по изп. дело № 238 от 2014 г. на ЧСИ Д З – гр.Шумен не съществува.

          От събраните по делото доказателства се установява, че между Банката и ответника „Вап” ООД са сключени два договора за банков кредит – Договор за револвиращ банков кредит № 002/05.02.2007г. и Договор за банков кредит № 003/05.02.2007г., по силата на които на кредитополучателя са предоставени два кредита съответно за 101 223 евро и 598 777евро, обезпечени с договорна ипотека съгласно нот.акт № 53, т.І1 рег. № 364, н.д. № 42/2007г. на нотариус А А с рег. № 19 на НК и РД – ШРС, върху собствен на „Вап” ООД недвижим имот - Комплекс „Ривиера”, състоящ се от заведение за обществено хранене със застроена плащ 225 кв. м, басейн със ЗП от 600 кв. м и обслужващи помещения, построени в югозападната част на дворното място със ЗП  175 кв. м, представляващи помещение за душове, приемна, съблекалня и тоалетна, каса, медицински пункт, склад и филтърно помещение, заедно с дворното място, в което са построени, цялото с площ 3680 кв. м, представляващо ПИ № 41 в кв. 234А по плана на гр. Шумен, оградено с масивна бетонна ограда, заедно с всички приращения, подобрения, съоръжения и комуникации и върху собствен на Г П П недвижим имот -  дворно място с площ 5183 кв. м, находящо се в с. Хитрино област Шуменска, представляващо парцел V в кв. 12 по плана на с. Хитрино, ведно с изградените в него склад за готова продукция, склад масивен (заваръчно) и кош за царевица.

          С Договор № 67 726/03.12.2009г. Банката предоставя на „Солей” ООД, свързано лице с „Вап” ООД, кредит в размер на 394 663 евро, при условие, че той ще бъде използван от кредитополучателя, както следва : до 101 223 евро за рефинансиране на револвиращ банков кредит по Договор № 002/05.02.2007г. с „Вап” ООД; до 204 816,54евро за рефинансиране на банков кредит по Договор № 003/05.02.2007г. с „Вап” ООД и останалата сума – за рефинансиране на договори на кредитополучателя с банката. За обезпечаване вземанията на Банката по този договор е учредена ипотека върху същите недвижими имоти. От заключението на ССчЕ се установи, че на 30.12.2009г. от сумата, отпусната като кредит по този договор са рефинансирани банковите кредити на „Вап” ООД в размер на общо 306 039,54 евро, от които 101 223 евро по договор № 002 и 204 816,54 евро по договор № 003, с което двата договора са  изцяло погасени – факт, който се признава от Банката още в обстоятелствената част на исковата молба и в резултат на който на 11.07.2014г. е депозирано пред Служба по вписванията гр.Шумен нейното / на Банката/ съгласие за заличаване на ипотека въз основа на чл.179 от ЗЗД.

          С подписаната на  18.03.2013г. Спогодба „Солей” ООД като кредитор и „Вап” ООД като длъжник се съгласяват, че със сключването на договора за кредит от 03.12.2009 г., „Солей” ООД е погасило задълженията на ответника „Вап” ООД, изпълнявайки чужд дълг, поради което и на осн.чл.74 от ЗЗД, при наличието на правен интерес от изпълнението, е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и се ползва от обезпеченията на дълга, а длъжникът „Вап” ООД ще върне сумата от 598 561,31лв в срок до 20.03.2013г., ведно със законната лихва от 03.12.2009г. до 18.03.2013г. в размер на  203 536, 75лв. Въз основа на нотариално заверената спогодба „Солей” ООД инициира заповедно производство и със Заповед № 545 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.04.2013г., издадена по ч.гр.д. № 1040/2013г. на РС Шумен длъжникът „Вап” ООД е осъден да заплати 802 098,06лв, ведно със законната лихва от 03.04.2013г. до изплащане на задължението. На същата дата кредиторът се е снабдил и с изпълнителен лист за присъдената му сума. Представено  е по делото уведомление от „Солей” ООД до „Вап” ООД ,без посочена дата, - л.117, за прехвърляне на вземането на кредитора на стойност 829 537лв от „Вап” ООД чрез апортирането му в капитала на новоучреденото дружество „Интеракация” ЕООД. Вземането произтича от изпълнителен лист от 12.04.2013г. по ч.гр.д. № 1040/2013г. на РС Шумен и е оценено по реда на чл.72 ал.2 от ТЗ на посочената сума. На 19.02.2014г. в ТР е вписано прехвърляне на дружествения дял на „Интеракация” ЕООД в размер на 829 537 лв на новия едноличен собственик на капитала Цонко Иванов Цонев. На 07.03.2014г. „Интеракация” ЕООД сезира ЧСИ Д З с рег. № 876 на КЧСИ с искане за образуване на изп.дело по представения изпълнителен лист, заповед за изпълнение и спогодба, в резултат на което е образувано изп.дело № 238. На 15.07.2014г. ЧСИ Д З съставя Разпределителен протокол за осребреното в производството имущество и като приема, че вземането на взискателя „Интеракация” ЕООД е обезпечено с първа по ред ипотека № 53, т.І, рег.№ 364, дело № 42/2007г., предвид изпълнението на задълженията на „Вап” ООД към „Райфайзенбанк България” ЕАД от „Солей” ООД, спогодба от 18.03.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1040/2013г. на РС Шумен и осъществена суброгация на изпълнилото дълга на длъжника трето лице по чл.73 и 74 от ЗЗД, поради което разпределя на взискателя „Интеракация” ЕООД сумата от продажбата на двата ипотекирани имота в размер на 775 072,21лв. На Банката суми по този протокол не са разпределени, тъй като ЧСИ З е приела, че нейното вземане е обезпечено с втора, трета и пета по ред ипотека на същите имоти.

          При горната фактическа установеност поставеният за разрешаване пред съда въпрос е съществува ли вземането на „Солей” ООД, респ. – на „Интеракация” ЕООД след извършения апорт на същото за учредяването му,  от длъжника „Вап” ООД за сумата в размер на 802 098,06лв, посочено изпълнителен лист от 12.04.2013г., издаден по ч.гр.д. № 1040/2013г. на РС Шумен, в Спогодба от 18.03.2013г. между „Солей” ООД и „Вап” ООД  и Разпределителенн протокол от 15.07.2014г. по изп.дело № 238/2014г. на ЧСИ Д З от гр.Шумен. В тази връзка съдът съобрази :

          Видно от заключението на ССчЕ в счетоводството на „Вап” ООД задължението от 306 039,54евро/598 561,31лв е осчетоводено/отразено  по кредита на сч.сметка 493 ”Разчети с кредитори”, партида  4931 „Солей”, като по счетоводен баланс за 2009г. сумата е отразена в пасива р.07202 „задължения над 1 година /188 хил.лв/. По счетоводен баланс за 2010г. сумата е отразена в пасива р.07200 „задължения към финансови предприятия”/29 хил.лв/, а по счетоводен баланс за 2011г. – в пасива р.07801 „други задължения до 1 година”/95 хил.лв/. По счетоводния баланс за 2012г. няма отразяване, тъй като  компенсираната разлика между сч.сметки 4931 и сч.сметка 265 е „0.00лв”. Сумата се появява отново в счетоводния баланс за 2013г., с начално салдо 01.01.2013г. – 598 561,31лв и сч.салдо 31.12.2013г. – 829 537,17лв, от които към първоначалното задължение от 598 561,31лв са прибавени : увеличение на задължение  за законна лихва за периода 03.04.2013г. – 23.05.2013г. в размер на 11 397,15лв, увеличение на задължението с платена държавна такса съгласно оценителска експертиза на апортна вноска в размер на 16 041,96лв и увеличение на задължението на „Вап” ООД към „Солей”ООД съгласно Спогодба от 18.03.2013г. със законна лихва върху задължението от 598 561,31лв за периода 03.12.2009г. до 18.03.2013г. в размер на 203 536,75лв.  В счетоводния баланс на „Солей” ООД за 2012г. сумата е отразена в актив р.02360”други заеми” /0 х.лв/, от които : вземане по сч.сметка 2651 „Предоставени заеми”, п/да „Вап”  - 599хил.лв,компенсирано със счетоводно отразено задължение по сч.счетка 499 „Други кредитори” п/да „Вап” – 599 хил.лв. В баланса за 2013г. записванията са идентични като в счетоводството на „Вап” ООД, като изрично е отразено апортиране  на вземане от „Вап” ООД в дружествен дял „Интеракация” ЕООД – 829 537,17лв /Учредителен акт на „Интеракация” ЕООД от 15.08.2013 – вземане, осчетоводено по сч.сметка 221 „Инвестиции в предприятия”. От направения анализ на счетоводните отразявания в двете дружества съдът стига до извода, че погасяването на задължението на „Вап” ООД към „Райфайзенбанк България” ЕАД на 30.12.2009г. в размер на 101 223 евро по договор № 002 и 204 816,54 евро по договор № 003 е извършено от „Солей” ООД със средствата, предоставени по Договор за банков кредит № 67 726/03.12.2009г., или общо в размер на 306 039,54 евро. Задължение в този размер на „Вап” ООД към „Солей” ООД е погасено съгласно отразяванията по счетоводния баланс на дружествата от 2012г. и се появява отново по счетоводния им баланс за 2013г., но вече с правопораждащ ЮФ – Спогодбата от 18.03.2013г., където задължението е увеличено със законна лихва  за посочените по –горе периоди и с такса за извършена оценителска експертиза във връзка с извършения апорт в новоучреденото дружество „Интеракация” ЕООД. Съгласно коментираните по-горе счетоводни отразявания заемът на „Солей” ООД към „Вап” ООД във връзка с рефинансирането е погасен към 31.12.2012г. и се появява отново в баланса за 2013г. въз основа на Спогодбата от 18.03.2013г. Не е спорно по делото, че „Вап” ООД и „Солей” ООД са свързани лица, с оглед отношенията между техните управители. Безспорно е и това, че в резултат на предприетите след сключването на Спогодбата от 18.03.2013г. действия от страна на кредитополучателя „Солей” ООД по ДБК № 67 726/03.12.2009г. – учредяване на „Интеракация” ЕООД и апортиране на вземането му от „Вап” ООД в капитала му, иницииране на заповедно производство, образуване на изпълнително дело, твърдяна суброгация и получаване на цялата сума от осребряване на ипотекираното имущество по изп.дело № 238 /2014г. Банката се явява лишена от даденото в нейна полза обезпечение по ДБК № 67 726/03.12.2009г. При твърдяна липса на реално вземане на „Солей” ООД към „Вап” ООД от страна на Банката в исковата молба, с оглед счетоводно отразеното му погасяване през 2012г., но  което все пак е отразено в Спогодбата от 18.03.2013г.като съществуващо, в тежест на ответниците по иска е да посочат правопораждащият го ЮФ. Вместо това те се позовават единствено на действието на законоустановени институти, като  спогодба и суброгация.

          С оглед на горното съдът намира, че искът с правно основание чл.464 ГПК е основателен и следва да бъде уважен. Вземането на „Солей” ООД от „Вап” ООД, отразено в Спогодбата от 18.03.2013г. не съществува, тъй като е било погасено към 31.12.2012г. съгласно счетоводните отразявания при двете дружества. Следователно то не е съществувало и при апортирането му в новоучреденото „Интеракация” ЕООД, и в издадения в полза на „Солей” ООД изпълнителен лист от 12.04.2013г.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се дължи ю.к.възнаграждение, поискано още с отговора на въззивната жалба, в мин.размер съгласно Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения, който съобразно обжалваемия интерес възлиза на 24 592,94лв. Предвид липсата на солидарна отговорност, всяко едно от въззиваемите дружества следва да компенсира Банката в размер на ½ от посочената сума или 12 296,47лв.

          Предмет на настоящото производство е и подадена частна жалба от „Вап” ЕООД, ЕИК 127571679, гр.Шумен, представлявано от Г П П срещу определение № 442/16.09.2015г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 475/2014г., с което в производство по чл.248 ГПК съдът е допълнил решението си по делото, като е осъдил „Вап” ООД и „Интеракация” ЕООД да заплатят на „Райфайзенбанк България” ЕАД разноски по делото в размер на  по 20 472,15лв за всеки един от тях. Съображенията са, че в преклузивния срок ищецът не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските не е следвало да бъде уважавана.

          В писмен отговор „Райфайзенбанк България” ЕАД моли съда да остави без уважение жалбата, тъй като съгласно т.8 от ТР/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто е разглежданият случай, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските.

          Съдът, след преценка да доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е депозирана в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Съгласно т.8 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС допълването на решението в частта за разноските, в хипотезата когато съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане за това, не е предпоставено от представянето на списък по чл.80 ГПК. В процесния случай Банката е направила искане за присъждане на разноски, съдът не се е произнесъл по него, поради което молбата за допълване на решението в тази му част, макар и без представен списък по чл.80 ГПК, правилно е била уважена.

          Частната жалба е неоснователна и като такава се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА        решение № 73/30.06.2015г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 475/2014г., с което е признато за установено, че вземане в размер на 802 098,06 лв, предмет на изпълнителен лист от 12.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1040/2013 г. на ШРС, спогодба от 18.03.2013 г. и разпределителен протокол от 15.07.2014 г. по изп. дело № 238 от 2014 г. на ЧСИ Д З, с кредитор/взискател „Интеракация” ЕООД с. Хитрино и длъжник „ВАП” ООД гр. Шумен, не съществува.

          ОСЪЖДА  „Вап” ООД, гр.Шумен да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 12 296,47лв.

          ОСЪЖДА „Интеракация” ЕООД, с.Хитрино, област Шуменска да заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 12 296,47лв.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на  „Вап” ЕООД, ЕИК 127571679, гр.Шумен, представлявано от Г П П срещу определение № 442/16.09.2015г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 475/2014г., с което в производство по чл.248 ГПК съдът е допълнил решението си по делото, като е осъдил „Вап” ООД и „Интеракация” ЕООД да заплатят на „Райфайзенбанк България” ЕАД разноски по делото в размер на  по 20 472,15лв за всеки един от тях.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК, а в частта, с която частната жалба на „Вап” ООД е оставена без уважение – в едноседмичен срок от съобщението по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :