РЕШЕНИЕ

 

№   25/   17.01.2014 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                    търговско отделение

На седемнадесети декември                                                                            2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вилиян Петров

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова

                                                                            Радослав Славов

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 762 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.С.А. *** срещу решение № 571/17.06.2013 г. постановено по т.д.2221/2012 г. на ВОС

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение и претендира отмяната му и отхвърляне на обективно съединените искове като неоснователни и присъждане на съдебни разноски. Сочените пороци са незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила

Въззиваемата страна Н.Б.Б. в писмен отговор оспорва допустимостта евентуално основателността на въззивната жалба, счита решението за правилно и иска потвърждаването му.

По възражението за недопустимост на жалбата, поради подаването и след преклузивния срок съдът се е произнесъл с определението по чл. 267 ГПК, като е приел, че е подадена в срока по чл. 62. ал. 2 ГПК, тъй като извършването на процесуалното действие се удостоверява с пощенския печат. Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и е допустима.

Съдът като констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 74 ЗЗД вр. с чл. 155 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че в качеството си на залогодател е платил задължения на Д.А. по договор за потребителски кредит № ХХХ-ХХ ХХХХХХХХ/25.06.2010 г в размер на 82 000 лв. и претендира осъждане на ответника длъжник за сумата, както и за 3 994,68 лв. лихви за забава за периода от 08.03.2012 г. когато е направено последното плащане до предявяване на иска.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, по съображения, че уговореното преструктуриране на дълга по кредита, без изричното и формално съгласие на ищеца – залогодател, не формира задължение на длъжника към него.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата ССЕ следната фактическа обстановка: Сключен на 25.06.2010 г. договор за учредяване на залог на финансов актив между ищеца в качеството му на трето лице залогодател, и заложния кредитор СИ Банк АД, за обезпечаване на вземането на заложния кредитор по договор за потребителски кредит  № ХХХ-ХХ ХХХХХХХХ/25.06.2010 г. в размер на 252 000 лв. с падеж 28.12.2012 г. лихва в размер на 8,20% годишно, включително вземания за лихви такси и разноски с кредитополучател Д.С.А., чрез залог на собствени парични средства на ищеца Н. Б. по банкова сметка ***:***, в размер на 82 000 лв.

Видно от приетото заключение на ССЕ /л.84-88 първ.дело/, кредитът в размер на 252 000 лв. е усвоен на 29.06.2010 г. Погасяванията на дълга на ответника А. по кредит № ХХХ-ХХ ХХХХХХХХ/25.06.2010 г със средства на ищеца – залогодател от депозит 898-0022429/21.06.2010 г. по сметка  IBAN:***, са извършени въз основа на инспекторски нареждания за блокиране на депозита на ищеца и превеждането на сумите по погасяващата сметка на ответника-кредитополучател на осн. чл. 17.2.5 от договора за кредит. На 28.09.2010 е изтеглена сумата 45 383 лв. Сумата включва: 7 647,43 лв. просрочена главница с падеж 15.09.2010; 61,88 лв. лихви; 1793,89 просрочени лихви и 35 890 лв. частично предсрочно погасяване на главницата. Последната сума е включена тъй като на 28.09.2010 г. е постъпила молба от длъжника Д.А. за частично предсрочно погасяване на кредита в размер на сумата 35 890 лв., с която се намалява размера на останалите  погасителни вноски при запазване на крайния срок на погасяване /л. 99 първ.д./. Счетоводно е отразено закриване на депозита на ищеца и погасяване на просрочените и предсрочно изискуеми задължения на длъжника на 29.09.2010 г., по вальор от 28.09.2010 г.. Поради нови просрочия на дълга по нареждане на инспектора на 29.08.2011 г. е изтеглена сумата 16 169,23 лв. от срочния депозит и на  08.03.2012 г. сумата 20 447,77 лв. Тези суми са изтеглени от сметка IBAN:***.Б.. Сметката е  посочената в учредения на 1.07.2011 г. нов залог на финансов актив по договора за кредит, в размер на 36 617 лв. Той е в изпълнение на анекс № 2/29.06.2011 г. сключен по договора за кредит. С него се освобождават като обезпечения дадените залози, като длъжникът осигурява в полза на банката три нови залога върху финансови активи, като по сметката с титуляр Н.Б. залогът е за 36 617 лв.  Заложените средства са усвоени за погасяване на обезпеченото с тях вземане съответно: на 28.09.2010 г. – 45 383 лв; на 29.08.2011 г. – 16 169,23 лв. и на 08.03.2012 г. – 20 447,77 лв. Размерът на изискуемия непогасен дълг към тези дати е съответно: към 28.09.2010 г. - 45 393,60 лв; към 29.08.2011 г. 16 063,25 лв.и към 08.03.2012 г. 124 889,88 лв. Следователно с платените от сметката на залогодателя общо 82 000 лв. са погасени задълженията по кредита на длъжника.

С договора за залог ищецът се е задължил да не ползва заложените парични средства до окончателно погасяване на задълженията на кредитополучателя към „СиБанк” АД и е предоставил неотменимото си съгласие заложния кредитор да блокира средствата и да се удовлетвори по реда на чл. 311 от ТЗ  до пълния размер на вземанията си от заложените парични средства. Подписването на договора за залог представлява предоставяне на изрично съгласие за служебно събиране на задълженията по договора за кредит въз основа на което заложния кредитор може да събира изискуемите суми в деня на съответния падеж / чл. 7.2/. Банката кредитор в изпълнение на възложените и правомощия по чл. 17.2.5 от договора за потребителски кредит /л. 168 и сл. първ.д./ и чл. 7 от договорите  за учредяване на залог върху финасов актив от 25.06.2010 г. и 1.07.2011 г / л. 4-7 от първ.дело/ е събрала служебно вземанията си по договора за кредит от депозираните от ищеца 82 000 лв.в изпълнение на договора за залог. След изпълнение на задължението от трето лице, в случая залогодателя, вземането на кредитора преминава върху него и той се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника. Интересът за изпълнение произтича от сключения договор за залог, в законовата уредба на който изрично е уредена суброгацията - правото на собственика заложил своя вещ за обезпечение на чужд дълг да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника /чл. 155 ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД/

Възражението, че уговореното преструктуриране на дълга по кредита, без изричното и формално съгласие на ищеца – залогодател, не формира задължение на длъжника към него и съответно задължение по чл. 74 ЗЗД е несъстоятелно. Ако залогът е учреден за чужд дълг, залогодателят не отговаря за увеличения на дълга, които се дължат на правна сделка между кредитора и длъжника. В процесния случай, след като на 28.09.2010 г. е длъжникът Д.А. е направил писмено искане за частично предсрочно погасяване на кредита в размер на сумата 35 890 лв., с която се намалява размера на останалите  погасителни вноски при запазване на крайния срок на погасяване, няма основание да оспорва извършеното от ищеца- залогодател плащане по съображение, че последният не е дал писмено съгласие за тази предсрочна изискуемост. Допълнителни съображения могат да се извлекат от разпоредбата на чл. 151 от ЗЗД. Според нея третото лице може да противопостави на кредитора възраженията с които разполага длъжника, от което може да се направи извод, че само ако залогодателят не е направил тези възражения и е платил /при наличие на основания за нищожност, унищожаемост или погасяване на задължението по кредита съществували към момента на плащането/, длъжникът от своя страна би имал право на възражение, че е платил зле. Залогодателят е обезпечил вземането на заложния кредитор по договор за потребителски кредит № ХХХ-ХХ ХХХХХХХХ/25.06.2010 г. за сумата 252 000 лв. с падеж 28.12.2012 г., лихва в размер на 8,20% годишно, включително вземания за лихви такси и разноски съгл. чл. 136 ал. посл. ЗЗД, до размера на сумата 82 000 лв. Затова за извършеното от него плащане на главница, лихви и разноски по кредита в размера на сумата по учредения финансов залог от 82 000 лв. се суброгира в правата на кредитора срещу длъжника. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

Неоснователен е акцесорния иск за законна лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Задължението на длъжника по суброгационния иск не е с определен срок, поради което неговата изискуемост и съответно правото на обезщетение в размер на законната лихва настъпва от поканата за плащане, която в случая се явява исковата молба – чл. 86 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 84 ал. 2 ЗЗД.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционото решение следва да се потвърди относно главницата и се отмени поради различие в частта за акцесорния иск.

Разноски за въззивната инстанция не са поискани и няма представени доказателства поради което не се присъждат.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд.

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 571/17.06.2013 г. постановено по т.д.2221/2012 г. на ВОС в частта с която е осъден Д.С.А. *** да плати на Н.Б.Б. сума в размер на 82 000 като сбор от общо погасен дълг на ответника по договор за потребителски кредит № ХХХ-ХХ ХХХХХХХХ/25.06.2010 г обезпечен със залог в полза на „Сибанк” АД в размер на 82 000 лв., ведно със законната лихва считано от 27.08.2012 г. до окончателното и плащане и съдебни разноски до размера на сумата 3 440 лв. съобразно уважената част от иска.

ОТМЕНЯ решението в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Б.Б. *** срещу Д.С.А. *** 994,68 лв. представляваща обезщетение за вреди от забавено плащане върху главницата от 82 000 лв. за периода от 08.03.2012 г. до 27.08.2012 г. .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :